ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2117
гр. Бургас, 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501337 по описа за 2022 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.419, вр. чл.417, т.2
ГПК. Образувано е по повод частни жалби вх.№11579/01.04.22г. от С. К. С. и жалба вх.
№11583/01.04.22г. от „Виа Салария“ – ЕООД, представлявано от Симеон Кирилов Стоянов,
уточнени със Заявление №16954/17.05.22г. и Заявление №24821/12.07.22г., срещу
разпореждане за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение
№2902/19.10.21г., издадена по ч.гр.д.№7281/21г. на Районен съд Бургас – двете с правно
основание чл.419 ГПК. С жалбите се претендира претендира въззивният съд да отмени
обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение и да обезсили издадения изпълнителен
лист.
Жалбоподателите излагат съображения, че кредиторът не им е обявил, че счита
вземанията за предсрочно изискуеми. Излагат съображения за неправилно изчисляване
размера на дължимите лихви в тази връзка.
Ответникът по жалбата и заявител по чл.417 ГПК „Уникредит Булбанк“ – АД
представя писмен отговор на същата. В него излага съображения за неоснователност на
жалбата. Намира, че представения документ – извлечение от сметките на Банката е редовен
от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците.
Заявява, че кредитът се претендира като окончателно, а не като предсрочно изискуем.
Заявява, че длъжниците не се ползват с потребителска защита, поради което не е налице
хипотезата на чл.419, ал.3 ГПК.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид
следното:
Пред Районен съд Бургас на 18.10.22г. е постъпило заявление по чл.417 ГПК от
„Уникредит Булбанк“ – АД, за издаване на заповед за изпълнение, постановяване на
незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу „Виа Салария“ – ЕООД,
представлявано от Симеон Кирилов Стоянов и С. К. С., в качеството им на длъжници, за
сумата от 400000 лева представляваща дължима главница по договор за банков револвиращ
кредит № 0101/424/13112019 от 13.11.2019 г., сумата от 15909.01 лева – договорна лихва
1
върху редовна главница, дължима за периода 21.10.2020 г. – 05.10.2021 г., сумата от 2108.87
лева – лихва върху просрочена главница, дължима за периода 13.07.2021 г. – 14.10.2021 г.,
сумата от 19944.44 лева – наказателна лихва при просрочие, дължима за периода 21.10.2020
г. – 14.10.2021 г., сумата от 3309.78 лева – просрочена лихва (миграция) към 21.10.2020 г.,
сумата от 1400.00 лева, дължими такси по тарифата на банката към 15.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2021 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 16 145,50 лв. - разноски по делото
Претенцията е основана на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК- извлечение от
счетоводните книги на “УниКредит Булбанк” АД от дата 15.10.2021 г. за кредитополучателя
“ВИА САЛАРИА“ ЕООД и солидарния длъжник С. К. С.. Представени са договор за банков
револвиращ кредит №0101/424/13112019 от 13.11.2019 г., допълнително споразумение от
13.11.2019 г., Анекс № 1 от 30.06.2020 г., Общи условия на банката, както и на връчени на
длъжниците покани за доброволно изпълнение и уведомления за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземанията, които документи удостоверяват следните обстоятелства: усвоен
размер на кредита - 400 000 лева; краен срок на погасяване - 13.11.2022 г.; наличие на 3
неплатени погасителни вноски; настъпване на предсрочна изискуемост на целия кредит на
05.10.2021 г., поради неплащане на парично задължение от страна на кредитополучателя
На 19.10.21г. БРС е издал Заповед №2902 за претендираните суми, постановил е
незабавното й изпълнение и е издал изпълнителен лист.
На 01.04.22г. са постъпили възражение по чл.414 ГПК от длъжниците. Предвид
това, заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си.
Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен
съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
В производството по чл.419 ГПК, съдът проверява само налице ли са от
формална страна предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, респ. на незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Съобразно нормата на ал.3, разпореждането се отменя, ако
актът въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист не е редовен от външна
страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника (чл.418, ал.2
ГПК); ако изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно
задължение или на настъпването на друго обстоятелство и настъпването на същите не е
удостоверено от длъжника или с официален документ; ако вземането се основава на
неравноправна клауза по потребителски договор.
След проверката, извършена по реда на чл.419, ал.3 ГПК, настоящата инстанция
намира, че актът, въз основа на които се иска издаване на изпълнителен лист – извлечение
от сметка, е документ, предвиден в чл.417, т.2 ГПК и е редовен от външна страна. Тук
следва да се каже, че в жалбата не се излагат твърдения за неговата нередовност. От
съдържанието му се установява ликвидно и изискуемо, респ. – подлежащо на изпълнение
вземане на заявителя срещу длъжниците. По делото се представят и писмени доказателства,
формално удостоверяващи, че чрез ЧСИ Станимира Николова, на длъжниците са връчени
покани/уведомления по чл.60, ал.2 ЗКИ, относно обявяване на предсрочната изискуемост на
вземанията.
Всички останали възражения, досежно наличието на предпоставки за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, респ. – редовността на обявяването на изискуемостта
следва да бъдат направени, респ. – разгледани в производството по чл.422 ГПК – като
защита срещу предявения иск.
В тази връзка съдът намира, че не следва да се обсъжда и постъпилото към
настоящото дело Заявление вх.№24821/02.07.22г. на БРС, т.к. същото е подадено извън
срока по чл.419, ал.1 ГПК и след получаване и в отговор на предявената искова молба по
2
чл.422 ГПК.
Ето защо жалбата срещу допуснатото от БРС незабавно изпълнение на
издадената заповед за изпълнение е неоснователна. Обжалваното разпореждане на
Бургаския районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на
Заповед за изпълнение на парично задължение №2902/19.10.21г., издадена по ч.гр.д.
№7281/21г. на Районен съд Бургас
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно на осн. т.8 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3