Р Е Ш Е Н И Е
гр. П. 07.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на девети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Р.
Цариградска
При секретаря Венка Миланова, като разгледа докладването от съдията Гр. Д. № 36 по описа за 2019 год.,
на Павликенския Районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.266, ал.1 във вр. с чл.79
от ЗЗД.
Ищецът Т.П.Т. *** излага в исковата си
молба, че с ответника Б.С.Б. *** са сключили неформален договор за изпълнение
на СМР през пролетта на 2018г., по силата на който ответникът възложил на ищеца
изработката на Г-образен навес към съществуваща сграда на ответника в с.Д.,
общ.П.. Ищецът твърди, че изградил с материали на ответника бетонова площадка,
навес с три преградни стени, излял колони за покривната конструкция и всички
тези дейности били заплатени от ответника. Твърди, че последвало изграждане от
ищеца на самата покривна конструкция при договорена цена за труда 30лв./кв.м.,
включваща изграждане на конструкцията, обковаване с дъски, монтиране на
хидроизолация, нареждане на керемиди и капаци или друго покривно покритие, с общ
покривна площ от 100 кв.м. За разлика от предходните дейности и въпреки
поканите от страна на ищеца, ответникът не заплатил нищо авансово – в хода на
работата. Строителството било извършено в периода от пролетта до м.ІХ.2018г. до
хидроизолационната хартия, включително и ответникът следвало да реши с какъв
материал да се покрие и да го осигури. След като дълго време ответникът не се
обадил и не отговарял на обажданията на ищеца, последният посетил имота и
установил, че някой друг вече е покрил покрива с керемиди. Ищецът оценил незаплатената
и свършена работа по покрива до етапа полагане на хартия на 2000лв. и поискал
да му бъдат заплатени от ответника преди да продължи изпълнението на
възложената работа. Не получил плащане. Позовава се на правото си по чл.90,
ал.2 от ЗЗД да се откаже от изпълнението на остатъка от възложената му работа,
ако от обстоятелствата е видно, че длъжникът няма да изпълни своето задължение
за плащане.
Претендира заплащане на сумата от 2000лв. за свършената работа, законната
лихва и разноски.
Ответникът в депозиран по делото писмен
отговор не отрича, че е собственик на процесния имот и че в същия е извършено
строителство на Г-образен навес, както и че ищецът е участвал в това
строителство. Посочва конкретни размери на двете „рамена“ на навеса. Твърди, че
подът е правен по-рано от посоченото в ИМ – през 2017г., че не е имал уговорка
само с ищеца за цена от 30 лв./кв.м., а е наел три лица, едно от които ищецът.
Отрича да е приемал работата на ниво
поставена хидроизолационна хартия, ищецът да е търсил плащане и да му е било
отказано. Твърди, че е наел ищеца да изработи дървената конструкция само на
единия скат на двете рамена, а работата по подковаването на малкия правоъгълник
с дъски и полагане на хидроизолационен материал към дъските с такер била
извършена от ищеца и още две лица. Признава, че по негова инициатива работата прекъснала
на 24.08.2018г., като отрича да е приел свършеното към онзи момент. Твърди, че
ищецът не се обадил съгласно уговорката и така се е отказал от изпълнението,
което принудило ответника да ангажира друг изпълнител. Отрича да е изпаднал в
забава и твърди, че е заплатил на ищеца 950лв. чрез снаха си. Работата,
свършена от новия изпълнител включвала подковаване с дъски дървената
конструкция на единия скат на големия правоъгълник, полагане на хидроизолационна
хартия там, наковаване на шипки над нея и нареждане на цигли. Излага, че се
наложило преправяне на част от конструкцията, направена от ищеца – някои греди
надигали дървената облицовка и били прековавани. Възразява, че ищецът не е
свършил възложената работа и не му се дължи възнаграждение, а заплатената сума
е авансово плащане и не установява частично приемане на работата. Моли искът да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че
през пролетта на 2019г. са постигнали устно договорка – сключили са договор за изработка,
по силата на който ответникът в качеството му на възложител е възложил на ищеца
в качеството му на изпълнител да осъществи СМР на обект навес към съществуваща
сграда на ответника в с.Д., общ.П. – изграждане и покриване на навеса. Ищецът е
физическо лице, извършващо по възложение услуги в областта на строителни и
ремонтни дейности – „майстор“, който при работата си използва помощници за
тежката физическа дейност. Не се спори от страните по делото и изрично се
признава от ответника, че ищецът е работил в изпълнение на това възложение и е
изградил основите и самия навес до покривната конструкция без писмена договор и
за работата му е било заплатено, т.е. същата е била приета от ответника.
Не се спори от страните и се признава от
ответника, че ищецът е започнал изграждане на двускатна покривна конструкция на
навеса, който е „Г-образен“ с размери 427х1597см. На късото рамо и 866х438м. на
дългото рамо. Спорните въпроси са дали ищецът е бил запознат с конструктивното
становище и техническия проект за изграждане на навеса и дали при работата си
се е съобразил с тях, както и какъв е обемът на свършената работа и нейната
стойност.
Видно от Скица №***/***.2018г. на Община П.
на л.27 от делото, към датата на издаване на скицата процесният навес не е
изграден в имота, същият е планиран за проектиране. Цялата проектна
документация е без дата и месеца, но от 2018г., но към преписката е приложена
застраховка на проектанта от 06.06.2018г. Разрешението за строеж е № *** от
25.09.2018г. на Главния архитект на Община П., влязло в сила на 16.102018г.
/установено от СТЕ – л.51 от делото/. С него на ответника Б.С.Б. е разрешено, в
качеството му на собственик на УПИ ***"в", квартал *** по ПУП та село
Д., общ. П., съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,
том III, peг. № ***, дело № *** от 30.06.1999 година, вписан в Служба по
вписванията с Вх. peг. № *** от ***.1999г. да извърши строително-монтажни
работи на Строеж: „Навес за инвентар - допълващо застрояване" със
застроена площ 71,00 м2 в УПИ ***"в" в квартал *** по ПУП на село Д.,
общ. П.. Както се установява от свидетелските показания по делото относно
времето, през което ищецът е работил по обекта и признанието на ответника на стр.2
от отговора на ИМ, изграждането на покривната конструкция от страна на ищеца и
помощниците му е извършено до 24.08.2018г., когато работата спряла по искане на
възложителя. Очевидно е, че е обективно невъзможно по време на СМР ищецът да е
бил запознат с проекта и разрешителното за строеж, които още не са
съществували. В този смисъл възраженията на ответната страна, че ищецът не се
съобразил с проекта са несъстоятелни.
От показанията на изслушаните по делото
свидетели Х. и Т. се установи, че ищецът работел по покривната конструкция през
м.август 2018, като в началото на месеца за три дни му помагал св.Х. Към този
момент били налице новите стени, зидове, бетонни колони, както и основната част
от покрива, с изключение на около 6-7 метра, които представлявали стар покрив върху
съществуваща постройка – действащо заведение, за която част било необходимо да
се свали старата конструкция – и да се продължи новата. Св.Х. помагал на ищеца
при разпокриването, както и при направата на пояс от бетон, който да даде
нивелация и да не личи като се съединят двата покрива. Двамата направили кофража
на пояса и описва следното състояние на покривната конструкция, в което
последно е виждал обекта тогава - направен бетоновия пояс от край до край,
сложени каприори, наковани с дъски. Частта от покрива, която е напречно на
улицата била изградена изцяло, а другата част, подлежаща на съединяване със
старата постройка - повече от половината покрит покрив и накован до дъски. Св.Т.
е подпомагал ищеца на обекта само един ден и описва етапа на СМР по следния
начин: навес на буквата „Г“, на който бил накован покрив с дъски и от двете
страни на буквата „Г“, като имало около 1 – 1,5 метра от старият покрив до
новия покрив, който не бил накован, тъй като предстояло свързване на новия и
стария покрив. Св.Т. помогнал в слагането на хидроизолационна хартия върху накованите
дъски и същият ден ищецът сложил летви върху тази хартия. Към този момент /по
спомени на свидетеля в края на м.юли 2018г./, съществуващото *** било работещо
и със старата покривна конструкция, покрито с цигли. Към преустановяване
дейността на ищеца по обекта, ответникът все още не бил решил какво ще бъде
покривното покритие, поради което работата останала в този си вид и върху
хидроизолационната хартия били поставени летви само с цел да я държат - през 20 св.
Допълнителни пояснения за свършената от
ищеца работа дава заключението на съдебно-техническата експертиза. След оглед
на място и измервания вещото лице е установило, че в процесния имот е изграден
Навес в Г-образна форма със застроена площ 92,60 кв.м. Същият е с основи от
каменна зидария, с три оградни стени и отворен на север и на запад, където
носещите конструктивни елементи са стоманобетонни колони. Конструкцията е
масивна с отделни стоманобетонни елементи - греди, колони, оградни стени от
каменна зидария и зидария от плътни тухли, а покривът е скатен с дървена носеща
покривна конструкция и покритие от керемиди. Външно по западната и по южната
фасади е изпълнена гладка вароциментна мазилка. Навесът е изграден върху
стоманобетонна плоча, вътрешните стени са измазани с гладка вароциментна
мазилка. В северната част в обема на навеса е запазена постройка със застроена
площ 31,80 кв.м. Старият покрив на постройката е демонтиран, монтирани са долна
и горна столици, върху които са поставени дървени ребра, изпълнена е дървена
обшивка, поставени са покривна мушама и покритие от керемиди. Първоначално на
южната и източната фасади са оформени стрехи, но по късно е направено
удължаване до 14,90 м от стрехата по източната фасада на навеса, след като са
монтирани нови ребра, направени са нова дървена обшивка и покритие с керемиди.
От разпита на св.К. се установява, че той
е бил ангажиран от ответника да довърши работата по покрива през м.октомври 2018г.
и негово дело е удължаването на стрехата с монтиране на нови ребра и обшивка,
както и цялостното покриване с керемиди, което извършил изцяло по уговорка с
ответника и с негови материали, като при започване на робата му бил оказано с
какво ще е покривното покритие. . На място заварил покривът изграден до дъски и
хартия, която не била поставена на цялата дълга част. Тъй като хартията била разкъсана на места и
св.К. не харесал нейното качество, както и имал забележки по поставянето на
част от дъските под хартията, той той предложил подмяна на тези дъски и на
хартията изцяло. Два метра от дългата страна не били подковани и до там не
стигали каприори. В крайна сметка св.К. на късата част от навеса махнал
хартията, подновил част от дъските, удължил къприорите от 4 на 5м. и положил нова
хартия. Върху нея наковал шипки и контрашипки на 40 см. разстояние, съобразно дължината
на циглата, поставил челни дъски, наредил циглите. На дългата част по указания
на ответника разковал три каприора от поставените от ищеца, направил удължение
от 2 метра на каприорите и подпорни греди, наковали дъски върху удължението,
след което сложили хартия върху цялата дълга част /вкл. подменили преди
положената/, подковали и поставили цигли. По данни от този свидетел, за
свършена работа получил от ответника общо договорена сума от 2400 лв., като
уточнява, че тарифата му за работа по покрив от каприори до цигли е 30лв/кв.м.
Прието по делото е
заключение по назначена съдебно – техническа експертиза дава оценка на следните
дейности, които на база огледа и указанията на страните на място приема за
извършени от ищеца: направа на покривна конструкция от 3,06 куб.м., включващо
поставяне на греди, долни столици, средни столици, горни столици, попове и
ребра; направа дъсчена обшивка на покрив 104,69 кв.м.; полагане на покривна мушама 104,69 кв.м. и
наковаване дъски върху хидроизолация 3,01 кв.м. Стойността на работата е
оценена, както следва - 431,58 лв. за направата на покривната конструкция,
173,79 лв. за дъсчената
обвивка, 142,38 лв. за полагане на мушамата и 5,00 лв. за наковаването на дъски
върху хидроизолацията. Вещото лице пояснява, че посочените стойности са само на
вложения труд, без добавено стойност и печалба. Същите са определени на база справочника
за цените в строителството, книжка 2-ра от 2018 год. Относно частта на покрива над съществуващо
помещение, вещото лице е не отчело поставяне на
мушама, изпълнение на конструкция – там ги няма хоризонталните греди,
долните столици. При оценката са заложени допълнителни разходи за труд –
средните за страната 84%. В с.з. вещото
лице пояснява, че съгласно събраните данни по делото, за усложнения в работата,
самоосигуряване на ищеца, ежедневно пътуване до обекта, е оправдано тези
разходи да бъдат завишени на максимално допустимите 100% върху чистата стойност
на труда, което може да се изчисли на база посоченото в Приложение № 4 като база
за труд и се добавят допълнителни разходи върху труда в същия размер, а нев посочените в приложението.
По отношение на съответствието на СМР със
строителното разрешение експертизата приема, че изготвеният проект се различава
от извършеното - вида на конструкцията на покрива, тъй като по проект е дървена
конструкция, а на място са изпълнени стоманобетонни колони, но проектът е след
работата и е следвало да се съобрази с вече изграденото, което не е сторено от
проектанта.
При така установената
фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на
чл. 258 ЗЗД, при договора за изработка изпълнителят се задължава по поръчка на
възложителя да изработи нещо на свой риск, съобразно поръчката на възложителя,
а последният дължи заплащането на възнаграждение. Договорът за изработка
съгласно чл. 258 и 266 ЗЗД е консенсуален, двустранен и възмезден договор.
Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД
предвижда задължение на поръчващия по договор за изработка да заплати
възнаграждение на изпълнителя за приетата работа. Съобразно правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК, за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът
следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното
наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, а именно: наличие
на валидно облигационно отношение по силата на договор за изработка, от което
да е възникнало задължение за възложителя за заплащане на възнаграждение на
изпълнителя, както и пълно или частично неизпълнение на това задължение, а в
тежест на ответника е да установи плащане на това задължение.
От представените по делото
писмени доказателства съдът приема, че страните се намират обвързани по силата
на облигационно правоотношение, по което ответникът в качеството му на възложител
е възложил на ищеца в качеството му на изпълнител да осъществи строителни
дейности по изграждане покривна конструкция на навес в недвижим имот на
ответника в с.Д., общ.П.. Облигационното правоотношение е консенсуален
неформален договор, като предвид твърденията на ищеца и липсата на възражения
от ответника, съдът приема за безспорно наличната валидна облигационна връзка
между страните с посочения предмет. Предвид направените оспорвания от ответника
за нищожност на договора, поради липса на изискуемата от закона форма, следва да
се посочи, че процесното правоотношение не е договор за строителство по смисъла
на ЗУТ, който е абсолютна търговска сделка, но и при него писмената форма е
само такава за доказване, а е договор за изработка по ЗЗД между две физически
лица. Ответникът в писмения си отговор не оспорва наличието на валидно
облигационно правоотношение, признава, че е възложил работата на ищеца и че
същата е била изпълнена до етап поставяне на хидроизолационна хартия на почти
целия покрив /за площта установено от вещото лице/ и укрепването й с дъски.
Конкретната площ на покривното покритие, изпълнено от ищеца, който твърди че
покривът е с площ 100 кв.м., е установена с помощта на СТЕ, според която
работата на ищеца касае площ от 104,69 кв.м., т.е. това твърдения на ищеца се
явява доказано. Не се събраха доказателства относно договорената цена на
сделката. Ищецът твърди, че е била договорена обща цена, включително поставяне
на цигли от 30 лв/кв.м., т.е. цена за 100 кв.м. от 3000лв., но претендира само
сумата от 2000лв. за свършената работа, с която ответникът се бил съгласил.
Последното твърдение не бе установено в процеса. Договорът за изработка е неформален, консенсуален,
двустранен и възмезден договор, съществуването му, при отсъствие на изготвена
писмена форма, подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени
средства, като с оглед принципа за еквивалентност на насрещните престации,
дължими за заплащане в посочената хипотеза са фактически извършените работи по
действителни цени, стойността на които, при необходимост, може да бъдат
установена с помощта на вещи лица - по арг. от
чл. 266, ал. 2 ЗЗД. /в този смисъл Решение № 3 от 15.03.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 2526/2015 г., III г. о., ГК/.
Същевременно от събраните доказателства може
да се направи извода, че ответникът е приел работата, извършена от ищеца без
забележки. Доколкото СМР са извършване в обитавана от ответника негова
собственост, той е имал наблюдения върху работата, давал е материалите, по
собствените му изявления е помагал в разпокриване на старата конструкция. Съществен
елемент от възникване задължението на възложителя да заплати изработеното на
изпълнителя е приемане на извършената работа. Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на поръчващия да приеме извършената съгласно договора
работа. Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално
предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и
одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на
поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на
възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако
поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения, или откаже
да приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита приета,
рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на
изпълнителя уговореното възнаграждение /чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД/.
С оглед липсата на каквито и да било действия от страна на ответника до
приключване на работата и в срок до приключване на устните състезания по
делото, е преклудирана възможността той да оспорва качеството на свършената
работа и следва да бъде направен извода, че възложителят е приел изпълнението
без забележки.
След като бе даден
положителен отговор на въпроса, че страните се намират обвързани по силата на
валидно облигационно правоотношение, че ищеца в качеството му на изпълнител е
изпълнил възложеното му, както и че ответника като възложител е приел
осъществените СМР, то следва да бъде изследван въпроса досежно стойността на
осъщественото по договора. Ищецът твърди, че стойността следва да бъде
определена на по-високи цени от посочените от вещото лице, които не били
пазарните, а именно по 20лв./кв.м., тъй като е свършена 2/3 от работата при
цена до покривно покритие 30лв./кв.м., установена като пазарна от показанията
на св.К. Съдът намира, че с допустими от ГПК доказателствени средства
твърдяната от ищеца цена не бе доказана. Уговорката на св.К. с ответника е за
различни по обем и вид дейности и не може да бъде взета за основа при преценка
на средна пазарна цена за процесната работа, нито пък изявлението му за
обичайната негова цена, тъй като договорът за изработка винаги е intuito peronae. Заключението на СТЕ се базира на
непосредствени преки възприятия на вещото лице след осъществен оглед на място,
като предвид свидетелските показания в с.з. същото заяви, че следва допълнителните
разходи за труд да бъдат завишени до сто процента, както и да се приложи
коефициент за тежест. Така единичните цени за вложения труд за изграждане на
покривна конструкция, изчислени според кубатурата на вложения строителен
материал при единичната цена не по-малко от 141,04лв. за куб.метър материал,
стават 76,65 лв. за труд по ставка и още толкова за допълнителни разходи, т.е. единичната
цена труд за куб.м. покривна конструкция е 153,70лв. или за общата конструкция
на покрива от 3,06 куб.м. - 470,32 лв. За направата на дъсчената обшивка
цената на вложения труд за един кв.м. площ е 1,66лв. при 84% допълнителни
разходи, които при увеличение до 100 % , достигат 1,80лв./кв.м. или 188,44лв. за
цялата площ. Полагането на хидроизолационната хартия при същата корекция възлиза
на 167,50лв. (104,69кв.м. х 1,60лв.). Наковаване на дъски върху хартията се
увеличава от 5лв. на 5,43лв. при прилагане на 100% допълнителни разходи за
труд. Като според СТЕ свършената от ищеца работа като разходи за труд възлиза
общо на 831,69лв. По отношение на елемента печалба, който в експертизата
не е включен /според вещото лице, поради липса на писмен договор/, съдът
намира, че във всички случаи при осъществяване на специфична занаятчийска дейност
се дължи заплащане на възнаграждение за извършеното вкл. и заплащане на печалба,
а не само чиста стойност на работник от съответния стопански сектор, каквато е
разходната норма, на коят осе основава заключението. Ако размера на печалбата
не е уговорен между страните то се прилага размера на обичайната такава. Ноторно
известно е, че минималният размер на печалба при извършване на търговска или
занаятчийска дейност е 10% и съдът следва да приложи именно този минимум при
липса на доказателства за договорен по-висок размер. Така стойността на
изработката възлиза на 914,85лв. Общият размер на изработеното с
включена печалба според устните уточнения на вещото лице има основание да се
завиши с коефициент за утежнени условия за работа, но само ако такъв е
договорен между страните. Съдът приема доводите на вещото лице, за невъзможност
СТЕ да определи размер на такъв коефициент и конкретни обстоятелства, които го
обуславят при липса установена уговорка за прилагането му. Доказаните
усложняващи работата обстоятелства обосновават завишаване на разходите за труд
до максимално допустимия размер, посочен по-горе.
Не се доказа ответникът да
е заплатил каквато и да било част от дължимото възнаграждение за свършената
работа, поради котето и с оглед изложеното предявения иск следва да бъде уважен
до размер от 914,85 лева, като разликата
над този размер до пълно предявения размер от 2000 лева, следва да бъде
отхвърлен. Върху уважената главница се дължи и лихва за забава считано от
депозиране на исковата молба в съда – 16.01.2019г. до окончателно изплащане на
задължението.
С оглед изхода на спора в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 320,20 лева,
съразмерно уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. В
полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно отхвърлената
част на предявените искове или сумата от 189,87 лева, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. При прихващане на двете насрещни вземания за разноски ответникът остава
задължен към ищеца за сумата от 130,33лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б.С.Б. с ЕГН ********** *** и адрес
по делото гр.П., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.Т. с ЕГН ********** *** на основание
чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата от 914,85 лв./деветстотин и четиринадесет лева и
осемдесет и пет ст./, дължимо възнаграждение по договор за изработка с предмет
изграждане на покрив, ведно със законната лихва от 16.01.2019г. до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА
Б.С.Б. с ЕГН ********** *** и адрес по делото гр.П., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ
на Т.П.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 130,33лв./сто и тридесет лева и
тридесет и три ст./ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И. И.