№ 144
гр. П., 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20221720103488 по описа за 2022 година
Предявен е иск от С. В. М., с ЕГН:**********, с адрес: гр. П., ул. „*** и със съдебен
адрес: гр. С., бул. ****, чрез адв. Н. Ц., САК, срещу „Топлофикация - П.” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино", ТЕЦ
„Република”, представлявано от изпълнителния директор Ясен Кацаров, с правно основание
чл.55, ал.1, вр. чл.86 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 4151,89лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозирането на исковата молба в съда – 13.06.2022г., до окончателното й изплащане, която
сума е недължимо получена от ответното дружество по изп.дело № 2206/2021г. по описа на
ЧСИ Б..
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 18.01.2010г., издаден от ПРС
по ч.гр.д. № 5504 по описа на ПРС за 2010г., на основание влязла в сила Заповед за
изпълнение от 07.06.2010г. по същото дело, ищецът е осъден да заплати на ответника
следното: сумите в размер на: 1407,06лв. - главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.12.2003г. до 30.04.2009г. включително, 777,03лв. - законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 15.02.2004г. до 21.05.2010г., законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред съда - 04.06.2010г., до
окончателно изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 135лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Изпълнителното дело № 2206/2021г. по описа на ЧСИ Б. е образувано на 23.07.2021г.
Изпратено е запорно съобщение до трето задължено лице на 28.07.2021г., като банката е
превела сумите на ЧСИ на 11.08.2021г., с което процесната сума е събрана принудително.
1
Междувременно ищецът по настоящето дело е образувал на 13.08.2021г. гр.д. №
4422/21г. на ПРС с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че сумите по
изпълнителния лист не се дължат поради погасяване правото на принудително изпълнение.
С влязло в сила определение производството по гр.д. № 4422/21г. на ПРС е прекратено
поради липса на висящо изпълнително производство.
Ищецът твърди, че правото на принудително изпълнение на вземанията по процесния
изпълнителен лист е погасено поради изтекла давност, поради което и процесната сума е
платена без основание.
С исковата молба ищецът претендира ответното дружество да бъде осъдено да му
заплати /върне/ сумата в размер на 4151.89лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-П.” АД, не е депозирал отговор
на исковата молба. В открито съдебно заседание ответникът не се явява. С молба рег. №
1669/26.01.2023 г. оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и за присъждане на сторените
разноски за производството по делото.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По делото няма спор, че изпълнителен лист от 18.11.2010 г., е издаден в полза на
„Топлофикация – П.“ АД, ЕИК *********, срещу С. В. М., ЕГН **********, за сумата
1407,06 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.12.2003
г. – 30.04.2009 г., сумата 777,38 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода 15.02.2004 г. – 21.05.2010 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1407,06 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 04.06.2010 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер
на сумата 135,53 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
От приложения заверен препис на изп.д. № 701 по описа за 2010 г. на ЧСИ С.Д. се
установява, че е образувано по молба вх. № 06078/30.12.2010 г. на „Топлофикация - П.” АД
въз основа на изпълнителен лист от 18.11.2010 г. за сумите по влязлата в сила Заповед от
07.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 5044/2010 г. на РС – П..
С цитираната молба е направено искане за извършване на справки относно
имущественото състояние на длъжника и за налагане на запор върху вземанията му,
възбрана върху притежавани недвижими имоти и спиране на МПС за срок от три месеца.
По изпълнителното дело е изискана справка от ТД на НАП-гр. П. за дължими
публични или държавни вземания от длъжника и за сключени трудови договори, от отдел
„Местни данъци и такси“ при Община П. за притежавани от длъжника недвижими имоти,
МПС и банкови сметки, от Сектор „ПП“ при ОД на МВР-П. за предоставяне на информация
2
за регистрирани на името на длъжника МПС.
С писмо с вх. № 00221/10.01.2011 г. от Дирекция „Местни приходи“-гр. П. е
предоставена справка за притежаваните от длъжника имоти и движими вещи.
С писмо с вх. № 358/07.01.2011 г. от Сектор „ПП“ при ОД на МВР-П. е предоставена
информация за регистрирани на името на длъжника лек автомобил „Москвич 412“, с рег. №
****, и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****.
С писмо с вх. № 00973/04.02.2011 г. от ТД на НАП-офис П. е предоставена справка,
че длъжникът има сключен трудов договор с „Главболгарстрой“ АД.
Изпратено е съобщение с изх. № 00872/14.03.2011 г. до „Главболгарстрой“ АД за
връчване на покана за доброволно изпълнение до длъжника и запорно съобщение с изх. №
00873/14.03.2011 г. за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
получени на 22.03.2011 г.
С писмо с изх. № 00875/14.03.2011 г. е изпратено запорно съобщение до ОД на
МВРП. за налагане на запор върху следните МПС, собственост на длъжника по изп.д. №
701/2010 г. върху лек автомобил „Москвич 412“, с рег. № ****, и лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ****.
По изпълнителното дело е приложено известие за доставяне на уведомително писмо
№ 05608/29.10.2015 г. до „Главболгарстрой“ АД, получено на 18.11.2015 г., но липсват
данни за неговото съдържание.
С разпореждане от 18.12.2015 г. изп.д. № 701/2010 г. е присъединено към изп.д. №
586/2014 г.
С постановление от 15.12.2017 г. на съдебния изпълнител производството по изп.д.
№ 701/2010 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за което са изпратени
съобщения до страните.
С молба от 25.05.2018 г. взискателят е поискал да му бъде върнат изпълнителният
лист в оригинал.
От приложения заверен препис на изп.д. № 2206 по описа за 2021 г. на ЧСИ С. Б. се
установява, че делото е образувано по молба от 23.07.2021 г. на „Топлофикация - П.” АД въз
основа на изпълнителен лист от 18.11.2010 г. за сумите по влязлата в сила Заповед от
07.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 5044/2010 г. на РС – П.. Върху изпълнителния лист е извършено
отбелязване за предходно образувано изп.д. № 701/2010 г. по описа на ЧСИ С.Д.,
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и за плащане на сумата 4151,89 лв. +
1,50 лв. и сумата 421,87 лв. + 84,37 лв. ДДС.
По делото са извършени справки от съдебния изпълнител за трудови договори,
пенсии, осигурени лица, изискана е справка за банковите сметки и сейфове, справка от ТД
на НАПгр. П. за задълженията на лицето. На 28.07.2021 г. са изпратени запорни съобщения
до „Калистратов Груп“ АД за налагане на запор върху трудовите възнаграждения на
длъжника, до „Райфайзенбанк /България/“ АД, получено на 03.08.2021 г., и „УниКредит
Булбанк“ АД, получено на 04.08.2021 г., за налагане на запор върху банковите му сметки,
3
както и съобщение до ОД на МВР за предоставяне на информация за притежавани от
длъжника пътни превозни средства, както и съобщение до длъжника за наложения запор,
получено на 12.08.2021 г. Видно от платежно нареждане от 11.08.2021 г., че по наложения
запор по сметката на ЧСИ С. Б. е преведена сумата 4659,63 лв. На 19.08.2021 г. са изпратени
съобщения до длъжника и взискателя, че изпълнителното дело е приключено на основание
чл. 433, ал. 2 ГПК.
Изпълнителното дело № 2206/2021г. по описа на ЧСИ Б. е образувано на 23.07.2021г.
Изпратено е запорно съобщение до трето задължено лице на 28.07.2021г., като банката е
превела сумите на ЧСИ на 11.08.2021г., с което процесната сума е събрана принудително.
Междувременно ищецът по настоящето дело е образувал на 13.08.2021г. гр.д. №
4422/21г. на ПРС с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че сумите по
изпълнителния лист не се дължат поради погасяване правото на принудително изпълнение.
С влязло в сила определение производството по гр.д. № 4422/21г. на ПРС е прекратено като
процесуално недопустимо поради отпаднал правен интерес от водене на иска с правно
основание чл.439 ГПК. Видно от мотивите на определението е прието, че към момента на
предявяване на иска по чл.439 от ГПК е било образувано изп.д.№2206/2021 г. по описа на
ЧСИ С. Б., но в хода на процеса - на 11.08.2021г., преди първото по делото заседание
същото е било прекратено поради пълно плащане от страна на длъжника и производството
по изпълнителното дело е приключено с разпореждане от 16.08.2021 г. на основание чл. 433,
ал. 2 ГПК. С прекратяване на изпълнителното производство е отпаднал и правният интерес
за ищеца от водене на делото.
Няма спор по делото също, че на 11.08.2021 г. по наложения запор, по сметката на
ЧСИ С. Б. е преведена сумата 4659,63 лв. Видно от приложеното изпълнително дело от
28.07.2021 г. са изпратени запорни съобщения до „Калистратов Груп“ АД за налагане на
запор върху трудовите възнаграждения на длъжника, до „Райфайзенбанк /България/“ АД,
получено на 03.08.2021 г., и „УниКредит Булбанк“ АД, получено на 04.08.2021 г., за
налагане на запор върху банковите му сметки, както и съобщение до ОД на МВР за
предоставяне на информация за притежавани от длъжника пътни превозни средства, както и
съобщение до длъжника за наложения запор, получено на 12.08.2021 г.
В настоящото производство се претендира сумата от 4151,89 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск – 13.06.2022 г. до
окончателното й изплащане.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 и чл. 86 ЗЗД за връщане на сумата от
4151,89 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
настоящия иск – 13.06.2022 г. до окончателното й изплащане, представляваща платена без
основание сума по изп.д.№2206/2021г. по описа на ЧСИ С. Б..
4
Към настоящия момент изп.д.№2206/2021г. е прекратено, поради което предявеният
иск е допустим.
По основателността на иска:
Разпоредбата на чл.55 ал.1 от ГПК урежда три хипотези на неоснователно
обогатяване - получено без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание. В настоящия случай ищецът се позовава на плащане на процесната сума от
4151,89 лв. по прекратеното изп.д. на ответника без основание, като се позовава на
погасяване на вземанията по давност към момента на плащането. При тази хипотеза на
неоснователно обогатяване фактически състав изисква предаване, съответно – получаване
на нещо при начална липса на основание и е изпълнима, когато при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Съгласно константната съдебна практика по въпроса, в тежест на ищеца по този иск е
да докаже пълно и главно даването, съответно – получаването, или преминаването на
благото в имуществото на ответника, а в тежест на ответника е да установи пълно и главно
наличието на валидно правно основание, съществувало към момента на разместване на
имуществените блага.
В процесния случай от събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установи,че по изп.д.№2206/2021г. по банковата сметка на ЧСИ Б. е преведена сума от
банковата сметка на длъжника в общ размер на 4659.63 лв. на 11.08.2021г.
Установи се също, че Изпълнителното дело е образувано на 23.07.2021г., изпратени
са запорни съобщения до трето задължено лице на 28.07.2021г. В следствие от наложените
запори на 11.08.2021 г. от банковата сметка на ищеца и в изпълнение на запорното
съобщение е изтеглена сумата в общ размер на 4659,33лв., а съобщение за образуване на
изпълнителното дело, имащо характера на ПДИ е връчено на длъжника на 12.08.2021 г.
Удостоверено е, че е издадено разпореждане от 16.08.2021 г. за приключване на
изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 2 ГПК.
При това положение следва да се приеме, че твърдението на ищеца, че сумата от
4151,89 лв. не е платена доброволно на ответника в настоящото производство е
основателно. Съгласно трайно установената съдебна практика извършеното по
изпълнителното дело плащане не представлява признаване на вземането по чл. 116, б. „а”
ЗЗД, нито изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД. Признанието е волево действие на
длъжника, с което изразява съгласието си, че дължи, респ. плаща доброволно, воден от
собствената си воля. В случая, извършеното плащане не е доброволно, тъй като е направено
във връзка с предприето принудително изпълнение, т.е. не е налице нито признание, нито
доброволно изпълнение, което да обуслови приложение нормата на чл. 118 ЗЗД.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение срещу ищеца, които последният твърди, че не дължи поради изтекла
погасителна давност. Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде
депозирано в срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е
могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се
5
позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за
изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и
възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират.
Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се
оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес,
основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с
влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно
или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече
правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за
изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените
съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са
съдебно установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 -
годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай /в
този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на
Окръжен съд – гр. П. и др./.
По делото липсват доказателства за момента на влизане в сила на заповедта за
изпълнение, поради което съдът приема, че началният момент, от който е започнал да тече
предвиденият в закона петгодишен давностен срок е издаването на изпълнителния лист –
18.11.2010 г., към който момент страните не спорят, че заповедта е влязла в сила. Съгласно
задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017 г. на
ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за определена
правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов
тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна
норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му. Съобразно
това разрешение, приложение към изп.д. № 701/2010 г. по описа на ЧСИ С.Д. следва да
намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г. Съгласно ППВС №
3/1980 г. погасителната давност за вземанията се прекъсва с образуване на изпълнителното
дело и не тече докато трае висящността му. Следователно с образуване на изп.д. № 701/2010
г. давността за вземанията е прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му.
По делото не са ангажирани доказателства, че след 03.2011 г. /удостоверената от
съдебния изпълнител дата на гърба на изпълнителния лист/, взискателят е поискал или са
извършени изпълнителни действия. При бездействие на кредитора в период от две години
производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по
силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на
6
съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона
материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия. Двугодишният срок е изтекъл на 14.03.2013 г.,
следователно изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 15.03.2013 г., на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, и съгласно постановките на ППВС № 3/1980 г. е
започнала да тече нова петгодишна давност за погасяване на съдебно признати вземания.
Датата на прекратяването е преди постановяването на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и обявяването за
изгубило смисъл на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд , поради което
относно погасителната давност е приложимо тълкуването, дадено с Постановление № 3/1980
г. на Пленума на Върховния съд и новата давност започва да тече от датата на прекратяване
на изпълнителното дело, т.е. от 15.03.2013 г.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил след посочената дата
да са настъпили факти, прекъсващи погасителната давност за вземането, поради което
следва извод, че погасителната давност за вземанията е изтекла на 15.03.2018 г.
Според чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо; прекъсва се с предприемане на действия за
принудително изпълнение; спира се, докато трае съдебният процес за вземането. Ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. Действително, законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на
действия за принудително изпълнение - чл.116, б“в“ от ЗЗД. В случая, с образуването
на 23.07.2021г. на изпълнителното дело 2206/2021г. по описа на ЧСИ С. Б., давността не е
прекъсната, тъй като тя вече е била изтекла на 15.03.2018г.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че ищецът е заплатил без основание на
ответника процесните вземания поради погасяването им по давност. Ответникът не доказа в
настоящото производство, че е налице основание за задържане на полученото, поради което
предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските по делото в размер на 786,37 лв., от които 186.37 лв. за ДТ и 600,00лв. за
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Топлофикация - П.” АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., кв. „Мошино", ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния
директор да заплати на С. В. М., с ЕГН:**********, с адрес: гр. П., ул. „*** сумата от
4151,89лв., представляваща сума платена по изпълнително дело №2206/2021 г. по описа на
ЧСИ С. Б. на „Топлофикация - П.” АД без основание, ведно със законната лихва върху тази
7
сума, считано от датата на подаване на исковата молба-13.06.2022г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Топлофикация - П.” АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., кв. „Мошино", ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния
директор да заплати на С. В. М., с ЕГН:**********, с адрес: гр. П., ул. „*** сумата в размер
на 786,37 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8