Решение по дело №636/2023 на Административен съд - Хасково

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на С. С. И. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат А.Г.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение №108/24.04.2023 г., постановено по АНД №146 по описа на Районен съд – Свиленград за 2023 година.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било неправилно, а изложените в него мотиви били бланкетни. Съдът неправилно бил преценил, че не са допуснати от страна на АНО съществени процесуални нарушения, както и че не бил нарушен материалния закон. Твърди се, че в самия АУАН, както и между АУАН и НП, били налице съществени разминавания в обстоятелствената част относно времето и мястото на извършване на твърдяното административно нарушение. Развиват се съображения, че от описаната фактическа обстановка не можело да се установи кога и къде било извършено нарушението, което ограничавало правото на защита на наказаното лице. Сочи се, че водачът на МПС не можело да извърши административното нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, преди да изтече даденият му с талона за медицинско изследване срок за явяване и даване на кръвна проба в ЦСМП, а в случая такъв талон му бил връчен в 07:35 часа със срок за явяване в ЦСМП – Свиленград до 08:35 часа, поради което бил издаден АУАН за нарушение, чието извършване било едно хипотетично бъдещо несигурно събитие. Издаването на АУАН за нарушението, което още не било извършено, представлявало съществено процесуално нарушение и опорочавало административнонаказателното производство.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, като се отмени и наказателното постановление.

Ответникът, Началник група в РУ – Харманли към ОДМВР Хасково, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна и излага становище за оставяне в сила оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С Решение №108/24.04.2023 г., постановено по АНД №146 по описа на Районен съд – Свиленград за 2023 година, е потвърдено като правилно и законосъобразно обжалваното в неговия пункт 1 Наказателно постановление (НП) №22-0351-000501 от 03.11.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на С. С. И. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за виновно нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

За да достигне до този резултат, въззивният съд е установил и подробно описал фактическата обстановка по делото. Формирал е становище за спазване на предвидените форма и процесуален ред за издаване на констатиращия АУАН и санкциониращия акт – НП, като е изложил съображения, че административното нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Достигнал е до извода, че е налице пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена. Подробно е обсъдил констатирани от него непълноти и несъответствия в АУАН и НП, които е възприел за несъществени и непредставляващи основание за отмяна на санкционния акт. По същество съдът е развил съображения за правилност на дадената от АНО материалноправна квалификация на нарушението и неговото безспорно извършване от обективна и субективна страна. Подробно е отговорил на всички възражения на жалбоподателя, включително относно вписването на часовете 06.10 и 07.15 в АУАН и НП, и относно описанието на мястото на извършване на нарушението. Изложил е и съображения за това, че в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да даде кръвна проба за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, са употребени като две алтернативни възможности, при което осъществяването на първата хипотеза осъществява състава на административно нарушение. От показанията на свидетелите Б.Б. и Х. А., както и от събраните писмени доказателства, включително издадения на водача Талон за изследване, въззивният съд е установил описаните в АУАН и НП фактически обстоятелства, а именно, че на 12.10.2022 г. в 07:15 часа водачът С. С. И. е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, с което е осъществил вмененото му нарушение на чл.174, ал.3, предложение първо от ЗДвП.

При касационната проверка настоящата инстанция намира, че решението на Районен съд – Свиленград е законосъобразно и правилно. Не се констатира порок, който да е основание за касиране на съдебния акт.

В наказателното постановление административното нарушение и правната му квалификация са точно установени. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Правилно районният съд е приел, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение, а именно отказът на С. С. И. да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, като не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване.

Неоснователни са възраженията на касатора за неяснота относно изпълнителното деяние, за което му е било наложено наказанието. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за създаване на пречки от страна на извършителя да бъде проверено и установено наличието на алкохол в кръвта, като предвижда два способа за това – отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни аналози. Тези способи са предвидени в условията на алтернативност. В този смисъл, при реализирането на който и да било от двата ще бъде осъществен съставът на нарушението. Ето защо съответен на закона е изводът на въззивния съд относно момента на извършване на вмененото на касатора административно нарушение и неговото довършване. Респективно неоснователни са поддържаните и в касационната жалба доводи, че АУАН не можело да бъде издаден преди изтичането на часа за явяване на водача в ЦСМП, вписан в издадения му Талон за изследване. По делото липсват твърдения, както и доказателства, санкционираното лице да се е явило за даване на кръвна проба, като алтернативен способ за установяване употребата на алкохол, а напротив – същият писмено е обективирал в издадения му и връчен в 7:45 часа на 12.10.2022 г. Талон за изследване №082102, че отказва кръвна проба.

Извършеното от С. С. И. деяние осъществява състава на чл.174, ал.3, предл.първо от ЗДвП, поради което правилно на същия са наложени кумулативно предвидените в посочената разпоредба административни наказания.

Всички изложени в касационната жалба възражения са били обсъдени от въззивния съд, получили са мотивиран и съобразен със закона отговор, и настоящата инстанция не намира за необходимо да преповтаря мотивите на първоинстанционния съд, а препраща към тях на основание чл.221, ал.2, предл.последно от АПК.

Като е достигнал до крайния извод за потвърждаване на Наказателното постановление, Районен съд – Свиленград е постановил правилно решение, при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Същото е валидно, допустимо и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №108/24.04.2023 г., постановено по АНД №146 по описа на Районен съд – Свиленград за 2023 година.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: