Р Е Ш
Е Н И Е
№ 454 /06.04.2022 година, град Бургас
Административен съд - Бургас, на двадесет и
четвърти март две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
Секретар С.Х.
прокурор Христо Колев
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 36/2022 година
Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с
глава дванадесета от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от адвокат И.Х. *** в качеството й на пълномощник на И.А.Б.
***, против решение № 45/17.11.2021 година по н.а.х.д. № 174/2021 година на
Районен съд – Поморие (РС), с което е потвърден електронен фиш серия К №
4322777, издаден от ОД – Бургас на МВР (ЕФ).
С ЕФ, на И.Б., за нарушение на чл. 21 ал. 2 във
връзка с чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание
чл. 182 ал. 2 т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400 лева.
Касаторът оспорва решението с твърдения, че
същото е неправилно. Твърди че, ЕФ е издаден извън сроковете, установени в чл.
34 от ЗАНН, както и не е посочено пред кой, как и в какъв срок той може да се обжалва.
Поддържа, че с ЕФ не му е връчена снимка от нарушението. Сочи, че липсват данни
за служителя, съставил фиша, както и липсва дата на съставяне на самия фиш.
Твърди, че пред процесния участък не е имало поставена пътен знак, установяващ по-ниска
максимално разрешена скорост от определената в закова – за движение извън
населено място. Заявява, че РС не е отчел всички тази закононарушения.
Иска отмяна на решението и на ЕФ.
Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С ЕФ Б., е наказан за това, че на 19.06.2020
година, в 11:31 часа, извън населено място – в община Поморие, област Бургас,
на път І-9 (Е-87), на км 229+470, при разрешена скорост в участъка от 50 км/ч
(въведена със знак В-26), е управлявал със скорост 91 км/ч лек автомобил „Опел
Омега“ с регистрационен № ЕН 3645 АМ в нарушение на чл. 21 ал. 2 във връзка с
чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е засечено с автоматизирано техническо
средство № 503.
За да постанови решението си, съдът е преценил,
че в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието не
са допуснати съществени процесуални нарушения, а самото административно
нарушение е доказано по несъмнен начин.
Решението е законосъобразно.
Не е допуснато съществено нарушение на
приложимото процесуално право, както в административнонаказателното
производство, така и при оспорването на ЕФ пред РС.
РС е установил релевантните факти, обсъдил е
всички относими доказателства по делото, изложил е ясни и непротиворечиви
мотиви защо приема, че нарушението е доказано, и е постановил диспозитив в тази
насока.
В случая, нарушението, за което е ангажирана
отговорността на Б. и за което е издаден процесния ЕФ, е свързано с превишаване
на разрешената скорост, която е установена с пътен знак В-26 - в конкретния
пътен участък 50 км/ч, в какъвто смисъл е текста на разпоредбата на чл. 21 ал.
2 от ЗДвП. Изготвената снимка и прилежащото детайлно увеличение на
регистрационния номер на МПС дават възможност то да бъде идентифицирано по
несъмнен начин (лист 8 стр. 2 от н.а.х.д. № 174/2021 година).
От наказващия орган са представени доказателство
за надлежното удостоверяване на годността на системата TFR1 – M с № 503 да
засича скоростта на преминаващите МПС –протокол № 1-4-20 от проверката на
мобилна система за видеоконтрол „TFR – 1М“ и протокол – приложение № 1 към чл. 10 ал. 1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година (лист 12 – 13 от н.а.х.д. № 174/2021
година).
Допълнително в касационното производство е
събрано и доказателство за разположението на пътните знаци в участъка от пътя,
в който е установено нарушението. От представената схема на пътната сигнализация
се установява, че отсечката, в която е констатирано нарушението, попада в обхвата на действие на знак В-26,
така както е посочено в обжалвания ЕФ (лист 27 и 28). В този смисъл, доводите
на касатора, че в процесния участък от пътя е липсвала сигнализация, въвеждаща
конкретното ограничение на скоростта – 50 км/ч, са неоснователни.
Неоснователно е и възражението в касационната
жалба, че от РС не е била отчетена непълнота в съдържанието на фиша. Съдържанието
на ЕФ е нормативно определено в разпоредбата на чл. 189 ал. 4 изр. второ от ЗДвП и в случая изискуемите реквизити са налице, като процесният фиш съдържа
посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на
санкцията, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. С оглед тези
факти, законосъобразно от РС е прието в случая, че са налице всички изискуеми
елементи от съдържанието на акта. Липсата на посочен издател на електронния фиш
не представлява нарушение, тъй като съгласно легалната дефиниция на „електронен
фиш“ дадена в §6 т.63 от ДР на ЗДвП, касае се за електронно изявление,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи, т.е. ЕФ се генерира автоматично от системата, въз основа на постъпилите
в същата данни и няма конкретно лице, издало фиша. Не е нарушение и липсата на
данни пред кой, как и в какъв срок се обжалва електронния фиш, тъй като тези
данни не са сред изискуемите реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.4
изр. второ от ЗДвП.
Възраженията на касатора за изтекла давност са
неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението, а съгласно чл. 36 от ЗАНН
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за
установяване на извършеното административно нарушение. Съгласно чл. 34 ал. 3 от ЗАНН образуваното административнонаказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта. Доколкото електронният фиш съчетава в
себе си обвинение и наказание, настоящият касационен състав приема, че
електронния фиш следва да бъде издаден в шестмесечен срок. В одобрения от
министъра на вътрешните работи формуляр на ЕФ не е предвидена дата на
съставянето му като негов реквизит. В настоящият случай, обаче, наказващият
орган е представил доказателства за датата на съставяне на ЕФ, а именно справка
на лист 17 и 18 от н.а.х.д. № 174/2021 година. Нарушението е извършено на
19.06.2020 година. Съгласно справка представена от наказващият орган ЕФ е
съставен на 30.11.2020 година - пет месеца и 11 дни след извършване на
нарушението.
Неоснователно е възражението и за допуснато
съществено нарушение в административнонаказателното производство, което РС не е
отчел, изразяващо се в невръчване на снимка от нарушението. Съгласно
разпоредбата на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП електронният фиш се връчва на лицето по
чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. За органите на МВР
не съществува законово задължение да прилагат снимка към изпратения електронен
фиш.
В съдебното производство по проверка
законосъобразността на ЕФ не са допуснати нарушения, обуславящи отмяната на
решението и на фиша.
С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45/17.11.2021 година по
н.а.х.д. № 174/2021 година на Районен съд – Поморие.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: