Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С., 27.06.2016
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 9 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни
през две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Евгения Попова като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 8552/2012г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226 от КЗ от Кодекса за
застраховането(отм.).
ИЩЕЦЪТ- М.Г.Д. с ЕГН**********, с адрес ***,
твърди, че на 18.05.2012г., около 05.20 часа, в гр.С., на
автомагистрала „Тракия" с посока на движение вход към гр.С., Т.М.Д. с ЕГН **********
управлявал лек автомобил марка „Опел", модел „Астра" с ДК №*****.
След него, в същата посока на движение, се
движел лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат" с ДК№******, управляван от Д.А.А. с ЕГН **********. На 4 - ри километра преди
кръстовището с Околовръстен път водачът Д.А.А. нарушил правилата за движение по
пътищата и станал причина за настъпването на пътнотранспортно произшествие
между управлявания от него автомобил и управлявания от Т.М.Д. лек автомобил,
вследствие на което причинил по непредпазливост смъртта на последния. В
автомобила на починалия Т.М.Д. пътувала ишщата като негова съпруга, и нейната майка М.С.К.. Твърди, че Д.А.А. е управлявал лек автомобил марка
„Фолксваген", модел „Пасат" с ДК№***** с несъобразена скорост с
атмосферните условия, със състоянието
на пътя, с конкретните условия на видимост, същият не е намалил скоростта си и не е спрял, след като е
възникнала опасност за движението. Д.А.А.
с управлявания от него автомобил се е движел на такова
разстояние след движещият се пред него лек
автомобил марка „Опел", модел „Астра" с ДК №*****, което не му позволило да избегне удара в него, не е контролирал
непрекъснато автомобила, който е управлявал. Във връзка с
ПТП е било образувано досъдебно производство №ЗМ 11288/2012г. по описа
на РТП-ПР-СДВР, пр.пр.№4762/2012г. по описа на СГП . Изтъква, че преживява много тежко загубата на своя
съпруг, към който била силно привързана. Сочи, че управляваният
от Д.А.А. лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат" с ДК№*****
имал договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност", сключен със ЗД „Л.И." АД, с полица №22112000475146,
валидна от 24.01.2012г. до 23.01.2013г., поради което моли да бъде
осъден ответника да й заплати безщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на увреждането- 18.05.2012г., до окончателното й
изплащане, ведно с всички такси и разноски по
производството, включително и адвокатски хонорар. С писмена молба ищцецът в
о.з., проведено на 16.06.2016г., увеличава размера на своя иск- 130 000лв.,
което съдът с протоколно определение от същата дата е допуснал.
ОТВЕТНИКЪТ ЗК „Л.И." АД, вписано
в Търговския регистър към Агенция по вписванията, Министерство на правосъдието
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „*****" № 51Д,
представлявано от С.С. -изпълнителен директор, оспорва иска по
основание и размер. Счита, че не
е осъществено виновно и противоправно поведение от страна на посоченото лице Д.А.А.
в качеството му на водач на превозно средство. Твърди, че пътнотранспортното произшествие не е настъпило по вина на този
водач, а по вина на пострадалото лице Т.М.Д., в качеството му на водач на лек
автомобил "Опел Астра" с per. № *****. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между описаното
събитие-пътнотранспортно произшествие и настъпването на летален изход за Т.М.Д..
Оспорва твърдението между ищцата и пострадалия да са
съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие, които да
обуславят претендирания размер на парична сума. Оспорва претендирания размер на
застрахователно обезщетение като прекомерен. Оспорва претенцията за
лихви.
Като трето лице – помагач на страната на ответника по делото е конституиран
деликвентът- Д.А.А., ЕГН **********,***, не
взема становище по иска.
Съдът, след
като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
С приложените към
исковата молба препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се установява, че ищцата е съпруга на починалия
при процесното ПТП - установява се
активната легитимация на ищеца по иска.
Не се оспорва и наличието на валидно
застрахователно правоотншение.
По делото като
свидетел е разпитана М.Т. Д., дъщеря на
ищцата, която установява, че родителите й са били сплотено семейство и майка й
тежко преживяла загубата на баща й. Той бил нейната опора.
Свидетелите Ю.Р.А., Д.В.С., М.С.К.
и З.А.Л.- свидетели-очевидци,
установяват механизма на ПТП.
Представена е медицинска документация, за която са необходими специални
знания, поради което съдът не я обсъжда. Същата е взета предвид от вещото лице
при изготвянето на СМЕ.
От приетата по делото СМЕ, изготвена от вещо лице-травматолог,
неоспорена от страните, се установява, че между смъртта на Т.Д. и процесното
ПТП съществува причинно-следствена връзка.
Прието е
заключението на комплексна СМЕ иАТЕ, което
е оспорено от ответника и съдът е допуснал повторна такава, според която
механизмът на процесното ПТП е следният: в
нощни условия при лек дъжд и мокър асфалт лек автомобил Опел Астра при движение
със скорост от около 104 км/ч в най лявата пътна лента губи напречната си
устойчивост, навлиза върху разделителната лента между двете еднопосочни платна
и се удря в еластичната мантинела на около 82 м. преди ориентира /първи удар/.
Ударът в мантинелата е основно в предната лява част на автомобила. Съгласно
теоремата за изменение на количеството на движение под действието на ударния
импулс автомобилът губи около 36 километра в час от скороста си и се отклонява
към платното за движение. Под действието на ударният импулс спрямо масовия
център автомобилът придобива ротация ( обратна на час. стрелка) и приплъзване и
се установява върху средната лента на около 57м. след удара, без светлини. Водачът
на л.а. Ф.П., движейки се в средната пътна лента с скорост около 100км/ч на
къси светлини, възприема спрелия на платното Опел, предприема спиране, но
възниква удар между предната част на Фолксвагена и задна част на Опела, /втори
удар/. В момента на удара скоростта на л.а. е около 90 км/ч. Под действието на
ударната сила л.а. Опел придобива скорост около 49 км/ч, придвижвайки се напред
и надясно на около 19 м., като застава на 51° спрямо оста на пътя . Техническите
причини за възникване на ПТП са комплексни: загубата на управление от водача на
л.а. Опел Астра, който се удря в еластичната ограда на разделителния остров. Управлението
на автомобил Ф.П. с несъобразена скорост при намалена видимост в ношни условия.
Пострадалия Т.Д. е получил тежка гръдна травма, изразяваща се в разкъсване на
гръдната аорта и излив на кръв в гръдната кухина, кръвонасядания по гръдния
кош; гръбначно-мозъчна травма: разкъсване на връзки между 11 и 12 гръдни
прешлени с изронване по ръба на долния и кръвонасядане на гръбначния мозък;
охлузване по лицетов областта на дясната скула, охлузване на дясна ръка,
охлузване на ляво коляно, кръвонасядане по дясно стъпало. Разкъсването на аортата, довело до смъртта на Дончев, е настъпило от удар с твърд тъп предмет в тръбната
област на пострадалия, при което се е получило огъване назад на гръбначния
стълб. При тази хиперекстензия (огъване назад на
гръбначния стълб), се е получило разтягане на връзките по предната страна на
прешлените и при разтягането на аортата се е получило нейното разкъсване. При
първоначалния удар на лекия автомобил Опел „Астра" с предна лява част в
мантинелата отляво не може да се получи такава кинетична енергия, по сила и
посока, която да доведе до разкъсване на аортата. Кръвонасядания по предната
част на гръдния кош в дясно и отпред по корема са получени при завъртането на
автомобила в посока обратна на часовниковата стрелка след този първоначален
удар. След спирането на автомобила вероятно коланът е освободен (което се
мотивира от една страна с наличието на охлузване в областта на дясната скула и
от друга с положението на тялото описано в огледния протокол - полегнало
надясно) и вторият удар с лек автомобил Ф.П., нанесен отзад, е довел до разгъването
назад на гръбначния стълб и разкъсването на аортата. Причината за смъртта на Т.Д.
е несъвместимото с живота разкъсване на гръдната аорта, довело до двустранен
излив на кръв в гръдната кухина по 1200 мл. и 700 мл. кръв.
|
|
|
|
Относими доказателства за други факти не са ангажирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът е основателен.
Разпоредбата на чл.226 от КЗ дава право на увреденото лице при
пътно-транспортнопроизшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка
“Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
– близките му, чиито кръг е посочен в ППВС № 4 от
Не се спори за настъпването на ПТП, при което е загинал съпругът на ищцата.
Не се оспорва и наличието на валидно
застрахователно правоотншение.
Оспорва се виновното и противоправно
поведение на водача, механизмът на ПТП; причинната връзка между настъпилото
ПТП и смъртта на родственика на ищеца; размерът
на обезщетението;; наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия; претенцията за лихва.
По отношение на
деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е
проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква.
Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен
начин от събраните писмени и гласни доказателства,
както и от заключенията на АТЕ. Вещите лица установяват, че причината за процесното ПТП е комплексни: загубата на управление
от водача на л.а. Опел Астра, който се удря в еластичната ограда на
разделителния остров. Управлението на автомобил Ф.П. с несъобразена скорост при
намалена видимост в ношни условия.
В тази връзка основателно е възражението
на ответника относно наличието на съпричиняване.
С официалния документ- удостоверение за наследници се установява, че ищцата е наследник на починалия при процесното
ПТП, тя е негова съпруга.
Претърпените от ищцата вреди, изразяващи се в болки и страдания, и
настъпването им в причинна връзка от деянието на виновния водач, са установени
по несъмнен начин от показанията на разпитания свидетел.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът
съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение. По
делото се установи, че ищцата е претърпяла
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейния съпруг, с
който са били близки. По делото се установи, че претърпените от ищцата вреди,
изразяващи се в болки и страдания, продължават. При това положение, отчитайки наличието
на съпричиняване,
икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит,
настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 100 000
лв., за колкото искът следва да се уважи, а за остатъка до пълния предевен
размер- да се отхвърли.
По правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за
обезщетяване на причинените от него вреди от момента на увреждането.
Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на застрахования –
каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователят. Поради това
ответникът е в забава от момента на увреждането и дължи обезщетение за забавено
изпълнение в размер законната лихва върху главното парично задължение до
окончателното изплащане на сумата, както и направените от ищцата разноски по
делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Видно от данните по делото размерът на
адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за
размера на адв. възнаграждение приема, че
адв. възнаграждение е в размер на 4430лв. Съобразно уважената част от иска разноските от ищеца са- 3907.69лв. от 5 080лв. При
това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски ––
съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Съразмерно с отхвърлената
част от исковете ответникът има право на 1 138.85лв. от 4935лв. След компенсация остават да се присъдят на ищцата разноски
в размер на 2 768.84лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на
СГС в размер на 4 000лв.
По изложените
съображения съдът.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.” АД, вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул.”*****”, № ***, да заплати на М.Г.Д. с
ЕГН**********, с адрес ***, по иск с правно основание чл.226 от КЗ(отм.) обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер 100 000 лв. (сто хиляди лева), заедно със законната лихва
върху тази сума от 18.05.2012г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на
2 768.84лв. (две хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и
четири стотинки), като отхвърля иска за разликата над 100 000 лв. (сто хиляди лева) до пълния предявен размер
от 130 000лв.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.” АД, вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул.”*****”, № ***, представлявано от М.С.М. – Г. и В.П., да заплати по сметка на СГС държавтна такса в размер на 4 000лв.
(четири хиляди лвева).
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на страната на ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "Л.И." АД- Д.А.А., ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: