О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 315
град Велико Търново, 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, трети състав, в закрито съдебно заседание на двадесети
август две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Административен съдия: Евтим
Банев
като
разгледа докладваното от съдия Банев административно дело № 522 по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по молба с вх. № 3763/19.08.2021 г. на АСВТ, подадена от Е.К.А. с ЕГН **********, с адрес ***, с искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0268-000188/ 04.07.2021 г., издадена от ВПД началник сектор към ОД на МВР – В. Търново, РУ Горна Оряховица. С оспорената заповед на Е.К.А. е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, като са отнети СУМПС GCX0051586 – образец Великобритания и СРМПС № 02796783191. От мотивната част на заповедта може да се заключи, че ПАМ е наложена по отношение на лек автомобил „Мерцедес 9320“ с рег. № OY09VLV, собственост Е.А.. Посочената заповед е оспорена от адресата й, като за разглеждане на жалбата е образувано адм. дело № 458/ 2021 г, насрочено за разглеждане в ОСЗ на 29.09.2021 г., от 14:30 часа.
Направеното искане за спиране на
предварителното изпълнение е мотивирано с твърдения, че Е.К.А. работи и живее в
гр. Веендам, Кралство Нидерландия, като е управител и собственик на фирма „А.“ Ltd, регистрирана в Нидерландския търговски регистър с №
76374793, с предмет на дейност почистване на търговски и жилищни обекти. Сочи
се, че А. е дошъл в България за кратковременна почивка, като лишаването му от
личното му МПС и СУМПС, на практика го лишава и от възможността да се завърне в
дома си и на работното си място. Изтъква се и че от наложеното предварително
изпълнение същият ще претърпи значителна финансова вреда, тъй като лишаването
му от възможност да ползва собствените си автомобил и СУМПС, на практика го
лишава и от възможност да напусне България, а също и да пътува между различните
обслужвани обекти. Твърди се, че всеки ден от допълнителния престой на
жалбоподателя в България означава загуба на обекти, клиенти н финансови
средства. Освен това се излагат доводи, че при издаването на оспорената заповед
е нарушен принципът на съразмерност, както и че не е имало основание за налагане
на принудителната административна мярка, тъй като е притежавал чуждестранно
СУМПС, отбелязано като иззето в самата заповед.
В искането за спиране на принудителното
изпълнение е посочено, че към него се прилагат удостоверение за адресна
регистрация и извадка от ТР на Кралство Нидерландия. Удостоверение за адресна
регистрация не е приложено, приложена е разпечатка на български език и на чужди
езици, за която не се установява по безспорен начин, че действително е извадка
от публичен регистър. В административната преписка липсват доказателства,
касаещи местоживеене на жалбоподателя в Нидерландия или другите твърдяни в
искането за спиране обстоятелства.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните изводи.
В разглеждания случай по силата на
специалния закон - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, е допуснато предварително изпълнение
на административни актове от вида на процесния, като оспорването на същите няма
суспензивен ефект. Самото искане за спиране е направено от субект, който е
адресат на административния акт и надлежно го е оспорил по съдебен ред, в хода
на неприключило съдебно производство. Предвид спецификата на конкретното дело,
внасяне на отделна държавна такса за провеждането на настоящото производство не
се дължи. Искането за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на ПАМ с №
21-0268-000188/ 04.07.2021 г. на ВПД „Началник сектор“ в РУ – Г. Оряховица при
ОД на МВР – В. Търново, е редовно и допустимо за разглеждане. Разгледано по
същество, искането е неоснователно.
Предварителното изпълнение на оспореното
решение е допуснато по силата на специален закон, при което за административния
орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по
чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно, съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2, вр. с
ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на
оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде
както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се
изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е
значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние
да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това
настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства –
вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на
доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия
принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за
провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на
изпълнението.
В случая, както се посочи, направеното
искане е мотивирано с обстоятелството, че предварителното изпълнение на
оспорваната заповед лишава оспорващия от възможността да се върне в Кралство
Нидерландия, където живее, както и от възможността да упражнява търговската
дейност, също развивана в Нидерландия. И двете твърдения обаче не са подкрепени
с надлежни доказателства. Както се посочи, обратно на отразеното в искането,
към същото не е приложено удостоверение за адресна регистрация, което да
доказва местоживеене на Е.А. различно от постоянния му адрес /с. Янтра, обл.
Велико Търново/, още по-малко в гр. Веендам, Кралство Нидерландия. Настоящият
състав не намира и че представената разпечатка може да бъде ценена като извадка
от някакъв публичен регистър на търговски субекти в Нидерландия. Коментираните
обстоятелства не се установяват и от съдържащите се в административната
преписка документи, вкл. съставения на А. АУАН, в който е отбелязано, че
нарушителят не посочва длъжността си. Тоест, нито едно от направените от
молителя твърдения, имащи отношение към обосноваване на особеното искане не е
доказано в настоящото производство.
Но дори съдът да кредитира изцяло
коментираните твърдения, не може да бъде възприета тезата, че прекратяването на
регистрацията на процесния автомобил, препятства възможността Е.К.А. да се
върне в Нидерландия. Пътуването от България до посочената държава не е
задължително да се извърши с личното МПС на санкционираното лице, като
съществуват достатъчно алтернативни варианти за самолетен, автомобилен,
железопътен, та дори и воден транспорт на лицето до въпросното местоназначение,
при това дори на по-ниска стойност от пътуването с личен автомобил. Остава
неясно и как личният автомобил осигурява препитанието на жалбоподателя, дори да
се приемат за изцяло верни твърденията относно упражняването на търговска
дейност в Нидерлания и нейният характер /в наличната разпечатка дори при
най-благоприятно тълкуване, липсват данни за последното обстоятелство/. Не се
твърди придвижването на жалбоподателя и/или на негов персонал между отделните
почиствани обекти да се извършва с личния автомобил на А., а дори и да е било
така, временното прекратяване на регистрацията на този автомобил по характера
си не е обстоятелство, обуславящо преустановяването на дейността. Следва да се
има предвид и че соченото от молителя негово местоживеене *** Нидерландия –
държава за която е ноторно известно, че е икономически силно развита,
разполагаща с и предоставяща на пребиваващите там редовен обществен транспорт,
осигурявайки безпрепятствено придвижване както в конкретен град, така и до
други населени места. Съобразно изложеното по-горе не е доказано, че вследствие
на временното прекратяване на регистрацията на личния му автомобил ще се отнеме
или ограничи възможността на жалбоподателя да се придвижи до държавата и
населеното по настоящото му местоживеене, нито тази да реализира доход. Както
се посочи, в тежест на оспорващия е да обоснове наличието на вероятност от
настъпването на вреди, като изложи твърдения, подкрепени с доказателства, за
факти и обстоятелства относно вида, характера и размера на вредите, които биха
му били причинени в резултат на допуснатото предварително изпълнение, което в
случая не е сторено.
В тази връзка следва да се има предвид,
че личният интерес на жалбоподателя е непротивопоставим на защитения от
законодателя обществен интерес - да се осигури живота и здравето на гражданите
и да се защитят особено важни обществени интереси, свързани с безопасното
движение по пътищата, като се отчита, че наложената ПАМ е за управление на МПС
от неправоспособен водач. В случай на отмяна на оспорения административен акт,
молителят разполага с възможността да защити правата си, като претендира
обезщетение по предвидения законов ред.
Останалите наведени в молбата оплаквания
касаят законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ и не могат да бъдат
предмет на разглеждане в настоящото производство.
По изложените съображения съдът
намира, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК и искането за
спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ №
21-0268-000188/ 04.07.2021 г., издадена от ВПД началник сектор към ОД на МВР –
В. Търново, РУ Горна Оряховица, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното
и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Отхвърля
искането
на Е.К.А. с ЕГН **********, с адрес ***, за спиране на изпълнението на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0268-000188/ 04.07.2021
г., издадена от ВПД началник сектор към ОД на МВР – В. Търново, РУ Горна
Оряховица.
Съгласно установената практика на
Върховния административен съд, определението не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :