Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 25.04.2019
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На двадесет и пети март Година две хиляди и деветнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
Стела Георгиева
Секретар: М. М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 2189 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В
исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество „Б.П.Б.“ АД мл. Адвокат Л. А., заявява, че предявява
настоящия иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на относително
недействителен спрямо „Б.П.Б." АД, ЕИК ***, разпоредителен акт за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт г., вписан в
Служба по вписванията – К., вх. рег. № и дв. вх. рег. № от г., акт №, том,
сключен между П.С.К. - в качество на продавач и Л.С.Д. - в качество на купувач.
Пълномощникът на ищцовото дружество
твърди, че „Б.П.Б." АД е кредитор по отношение на прехвърлителя по
разпоредителната сделка П.С.К., като има по отношение на него валидно
възникнало, по Договор за кредит № г. от г., ликвидно и изискуемо вземане,
което не е погасено на някакво основание.
Сочи, че
длъжникът П.С.К. е сключил атакуваната увреждаща ищеца разпоредителна сделка
със сестра си Л.С.Д., третото лице, с
което длъжникът е договарял.
Заявява,
че „Б.П.Б." АД има правен интерес от иска по чл. 135 33Д, тъй като при
обявяване на относителната недействителност на увреждащата сделка ще настъпи
правна промяна в гражданските правоотношения между страните по делото и ищецът
ще има възможност за удовлетворяване на вземането да насочи принудително
изпълнение по отношение на имота в производство по индивидуално принудително
изпълнение.
Счита, че
правният спор е подведомствен на съдилищата, тъй като липсва арбитражно
споразумение. Спорът не е решаван със сила на пресъдено нещо, не е налице
висящо преюдициално спрямо спора производство.
Твърди,
че по силата на Договор за кредит № г. от г. /Договор за кредит/ „Б.П.Б."
АД предоставила на „Делта-Г" ЕООД, ЕИК, в качеството му на
кредитополучател, и на П.С.К. ЕГН **********, и П.Р.Б., ЕГН **********, в
качеството им на поръчители, кредит в размер на 50 000 евро, който кредит се
отпускал от Банката целево за оборотни средства. Съгласно чл. 3, ал. 4 страните се
съгласяват срокът за ползване и издължаване на кредит да е до 12 месеца от
датата на първото отпускане на средства по кредита, но не по-късно от
15.01.2008 г., през който период средствата по кредита могат да се ползват
многократно в рамките на лимита. В чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит страните
се уговарят при сключване на договора от страна на кредитополучателя да се
заплати административна такса в размер на 1 % върху размера на отпуснатия
кредит, която такса следва да покрие разходите по обслужването му. По силата
чл. 5 от Договора за кредит, главницата по кредита се олихвява с годишна лихва,
опредеЛ.като сбор от Базисен Банков лихвен процент плюс надбавка от 4 %. По
силата на чл. 7 от договора за кредит, в случай на забава в плащането на
главницата и/или начислените по кредита лихви по каквато и да било причина,
Банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва /неустойка/ в размер на
договорения лихвен процент плюс надбавка от 10 %. Съгласно чл. 9, ал. 6
кредитополучателят се задължава да не продава дълготрайни материални активи.
Сочи, че
по силата на Договора за кредит поръчителите, каквото качество имал П.С.К.,
отговаряли солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията по
Договора за кредит, включително и за заплащане на всички дължими суми до
окончателното им погасяване, като Банката можела да насочи вземането си и да
събере дължимите съгласно Договора за кредит суми в пълен размер и от
поръчителите.
Заявява,
че по силата на Анекс г. от г. към Договор за кредит страните се съгласили
срокът за погасяване на кредита да бъде удължен до г., като според уговорката в
чл. 2 от Анекса размерът на съществуващия кредит се увеличава с 50 000 евро до
общо 100 000 евро. По силата на Анекс № от . г. към Договора за кредит страните се
договорили, че срокът за ползване на кредита се удължава до г., страните се
съгласяват главницата по кредита да се олихвява с годишна лихва, опредеЛ.като
сбор от: Базисен Банков Лихвен Процент плюс надбавка от 6%. Със сключените
последващи два анекса - Анекс № от г. и
Анекс № от г., срокът за ползване и
издължаване по кредита се удължава съответно до 30.11.2010 г. и до 30.11.2011
г. В Анекс № била уговорена и
солидарната отговорност по смисъла на чл. 121 и сл. от ЗЗД на П.С.К., П.Р.Б., Б.Е.М.,
„К." ЕООД и М.Д.К., като солидарните длъжници се задължават спрямо Банката
да отговарят за изпълнението на задължението на кредитополучателя по Договора
за кредит и сключените към него анекси, включително за заплащане на всички
дължими суми до окончателното му погасяване. В сключените последващи анекси към
Договора за кредит, а именно - Анекс № от г., Анекс № г., Анекс № от г., Анекс
№ от г., Анекс № от г., Анекс № от г. и Анекс № от г., страните се съгласяват,
че кредитополучателят е в просрочие на задълженията си към Банката. По силата
на Анекс № г. от г. към Договора за кредит страните се уговарят, че крайният
срок за издължаване на кредита се удължава до г.
Заявява,
че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № г., вписан в Служба
по вписванията - гр. К., вх. рег. и дв. вх. рег. № от г., акт №, том, П.С.К. прехвърлил на Л.С.Д.,
½ идеални части от следния недвижим имот, а именно:
½
една втора идеална част от 1 800/2 005
/хиляда и осемстотин от две хиляди и пет/ кв.м. от новообразуван имот № целият
с площ кв. метра по скица заедно с построената в него жилищна сграда с площ кв.м.
по нотариален акт, а по скица кв.м.,
представляваща сграда № , който имот се намира се в землището на с. Я., код по
ЕКАТТЕ:, община М., местността „К.", вид на територия - Земеделска
територия, при граници: улица, поземлен имот и горски фонд.
Сочи, че
за събиране на вземанията на кредитора „Б.П.Б." АД по Договор за кредит № г.
от г. и анексите към него било образувано изпълнително дело № 170/2013 г. по
описа на ЧСИ И. С.. От направена в рамките на образуваното изпълнително дело
справка ГРАО по отношение на солидарния длъжник П.С.К. с цел установяване на
неговият адрес и надлежното връчване на документа по изпълнителното дело, било
установено, че съконтрахентът по сделката с гореописания недвижим имот - Л.С.Д.,
е сестра на ответника и солидарен длъжник по Договора за кредит, изменен и
допълнен с анекси към него, П.С.К..
Съгласно разпоредбата на чл.135 ЗЗД
кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако последният при извършването им е
знаел за увреждането. Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо
него увреждащите го актове на длъжника се осъществява при наличието на
определения в чл. 135 ЗЗД фактически състав с установени от законодателя
елементи. Относителната недействителност предполага действителна правна сделка,
която поражда желаните и целени правни последици, като правото да се иска
прогласяване на недействителността на конкретен акт на разпореждане е дадено
именно на лицата с конкретен материален интерес /Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС/. Само лице, което е кредитор
на длъжника, разполага с правото на иск по чл. 135 ЗЗД.
Заявява,
че предявяването на иска е обусловено от
извършването на сделка от длъжника, която да уврежда кредитора. Прогласяването
недействителността на разпоредителната сделка предполага наличие на знание за
увреждането както у длъжника, така и у лицето, с което длъжникът е договарял,
като знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника /Решение № 49 от
6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 910/2008 г., II г. о., ГК, Решение № 120 от
3.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5489/2014 г., IV г. о., ГК и др./.
Твърди,
че с оглед изложената фактическа обстановка следва да се приеме, че в процесния
случай са налице условията на иска по чл. 135 ЗЗД. Ищецът „Б.П.Б." АД има
качеството кредитор по отношение на ответника П.С.К., в качеството му
първоначално на поръчител по Договора за кредит, изменен и допълнен с анекси
към него и впоследствие в качеството му на солидарен длъжник по смисъла на чл.
121 и сл. от ЗЗД, видно от уговорките между страните в Анекс № А4 от 19.10.2010
г. към Договора за кредит, като същият се задължава да отговаря спрямо Банката
за изпълнението на цялото задължение на кредитополучателя по Договора за
кредит, изменен и допълнен с анекси към него, включително за заплащане на
всички дължими суми по договора за кредит и всички сключени към него анекси до
окончателното му погасяване.
Отбелязва,
че солидарността между съдлъжниците е възникнала с подписването на Анекс № от г.,
поради което и на основание чл. 122, ал. 1 от ЗЗД кредиторът „Б.П.Б." АД
може да иска изпълнение от всеки един от тях /Решение № 1344 от 1.05.2018 г. на
САС по в. гр. д. № 4158/2017 г./. Допълнително ищецът „Б.П.Б." АД се е
снабдил с изпълнителен лист от 19.10.2012 г. по ч.гр.д. № 5778 по описа на
Районен съд - Стара Загора за 2012 г., с който ответникът П.К. е осъден като
солидарен длъжник да заплати на Банката сумата от 70 734,26 евро за главница,
съобразно Договора за кредит, изменен и допълнен с анекси към него; 1 345,38
евро възнаградителна лихва за забава от 30.05.2012 г. до 30.07.2012 г., вкл.; 3
450,66 евро наказателна лихва за забава от 25.06.2012 г. до 17.10.2012 г., вкл.
и законна лихва върху главницата от 18.10.2012 г., както и сумата от 2 954,49
лв. разноски по делото.
Пълномощникът
на ищцовото дружество, във връзка с доказването на качеството на кредитор на „Б.П.Б."
АД спрямо П.С.К., моли съда да вземе предвид и съществуващата съдебна практика
на Върховния касационен съд, съгласно която ищецът, предявил иска по чл. 135 ЗЗД има за задача да установи само качеството си кредитор като материалноправна
предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които
черпи правен интерес (Решение № 328 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №
879/2009 г., III г. о., ГК), като вземането на кредитора трябва да е
действително, но може да не бъде изискуемо или ликвидно (Решение № 639 от
6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК).
Твърди,
че вземането на „Б.П.Б." АД спрямо ответника П.К. е изискуемо. Срещу
длъжника П.К. има издаден заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
19.10.2012 г. по ч.гр.д. № 5778 по описа на Районен съд – С. за 2012 г., с
който „Д." ЕООД, „К." ЕООД, „А." ЕООД, П.С.К., М.Д.К., П.Р.Б., Б.Е.М.
са осъдени солидарно да заплатят на „Б.П.Б." АД описаните горе суми. Въз
основа на така издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ С., в рамките на което на
солидарния длъжник П.С.К. е връчена лично на г. покана за доброволно
изпълнение.
В
качеството си на кредитор, „Б.П.Б." АД се явява увредено лице от
разпоредителната сделка за покупко-продажба между П.С.К. - в качество на
продавач, и Л.С.Д. - в качество на купувач, обективирана в нотариален акт,
вписан в Служба по вписванията - гр. К., вх. рег. № и дв. вх. рег. № от г., акт №, том Сочи, че съгласно
установената практика на Върховния касационен съд (Решение № 639 от 06.10.2010
г. по гр. д. № 754/2009 г. IV г. о. ВКС), всяко отчуждаване на имущество на
длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Увреждането на
кредиторите като елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД е от
категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното
правно действие се затруднява възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника, като увреждането на кредиторите може да намери израз в
трансформирането на имуществото в паричен еквивалент и др. Чрез сделката
длъжниковото имущество е намаляло, съответно накърнена е и възможността на
кредитора за събиране на вземането посредством осребряване на прехвърления имот
чрез предприемане на изпълнителни действия в рамките на производство по
индивидуално принудително изпълнение. Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото
имуществото на длъжника служи за общо обезпечение на кредиторите му, поради
което всяко разпоредително действие с него е увреждащо кредиторите (Решение №
320 от 05.11.2013 г. по гр. д. № 1379/2012 г. на ВКС; Решение № 407 от
29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. на ВКС; Решение № 45 от 01.06.2011 г. по
гр.д.№ 450/10 г. на ВКС). Всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява
възможностите за удовлетворение на кредитора.
Заявява,
че отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава
от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се
създават трудности за удовлетворение на кредитора. В конкретния случай
разпореждането с гореописания недвижим имот, уврежда кредитора „Б.П.Б."
АД, намалявайки имуществото на длъжника, от което кредиторът може да се
удовлетвори, като извежда имота от патримониума на длъжника и прави невъзможно
удовлетворяването на кредитора посредством осребряване на същия в рамките на
производство по индивидуално принудително изпълнение. Увреждане за кредитора е
налице и при възмездност на отчуждителната сделка с вещта, доколкото до
осъществяване на принудително изпълнение от кредитора, в длъжниковото имущество
могат да настъпят промени, в резултат на които получената сума от продажбата да
не е налице и следователно да не може да служи за удовлетворение на кредитора
(Решение № 1670 от 12.07.2017 г. на САС по в. т. д. № 1873/2017 г.).
Твърди,
че с оглед гореизложеното следва да се приеме, че извършеното от П.С.К.
разпореждане с процесния недвижим имот е действие, което уврежда ищеца по
смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. В съответствие с чл. 135 ЗЗД налице е знание на
ответника-длъжник, че извършеното от него действие уврежда кредитора.
Отбелязва, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната
сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане (Решение №
93/28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 638/2016 г., ТК, II т. о.), като в случая
разпореждането с процесния имот е извършено след сключване на Договор за кредит
№ 010/2007 г. от 09.01.2007 г., след връчване на покана за доброволно
изпълнение на задълженията по Договора за кредит, изменен и допълнен с анекси
към него, както и след издаване на изпълнителен лист срещу солидарния длъжник П.К.
в полза на ищеца „Б.П.Б." АД и връчване на покана за доброволно изпълнение
лично на П.К. в рамките на образуваното изпълнително дело.
С оглед
гореизложеното счита, че следва да се приеме, че при извършването на
разпоредителната сделка ответникът П.С.К. е знаел, че с това свое действие
уврежда интересите на „Б.П.Б." АД, в качеството му на кредитор.
Сочи, че
съгласно чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, когато действието е възмездно, лицето,
с което длъжникът е договарял, също трябва да е знаело за увреждането. Видно от
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот г., вписан в Служба по
вписванията - гр. К., вх. рег. № купувач на процесния имот е Л.С.Д.. Установено
е с извършена в рамките на образуваното срещу солидарния длъжник П.С.К.
изпълнително дело справка ГРАО, че Л.С.Д. е негова сестра, като с оглед това в
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, според
която знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
С оглед
гореизложеното моли съда на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД да обяви за
относително недействителен спрямо „Б.П.Б." АД, ЕИК *** договор за
покупко-продажба на процесния недвижим имот, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №., вписан в Служба по вписванията - град К.,
вх. рег. №, сключен между П.С.К. - в качество на продавач, ЕГН **********,
адрес: *** и Л.С.Д. - в качеството на купувач, ЕГН **********, адрес: ***.
Претендира присъждането на разноските, сторени в настоящото производство. В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Л. Арнаучкова, която моли
съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Подробни съображения
излага в писмена защита по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище от
ответника П.С.К., в което заявява, че не
признава предявения иск.
Твърди, че не
отговаря на истината, че са сключили сделка с цел да увредят банката. Както
той, така и дружествата длъжници са предоставили достатъчно обезпечения на
кредитора, които стигат за да се удовлетвори. Сочи, че имота е продал на сестра
си, тъй като имали от много години такава уговорка, по този начин да уредят
наследството от родителите си. Моли съда да отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Л. С.Д., чрез пълномощника ѝ
адв. С., в който заявява, че счита предявеният иск за допустим, но по своето
същество неоснователен.
Заявява,
че правото на иск на кредитора е погасено по давност. Твърди, че началото на
давностния срок на иска по чл. 135 ЗЗД се свърза с извършването на увреждащото
действие, а не със субективния факт на узнаването му. Видно от представения
нотариален акт договорът за покупко-продажба на процесния имот е сключен на г.
Сочи, че
както константната съдебна практика, така и правната доктрина приемат, че нито
правните действия на кредитора по реализиране на вземането, включително
предявяването му по исков ред, нито правните действия на длъжника, ако
последният признае вземането, са от естество да прекъснат давността за
реализиране на правото кредиторът се иска отмяна на увреждаща го сделка,
съгласно чл. 135 от ЗЗД - предвид неговата самостоятелност, потестативния му характер и материалните
предпоставки за упражняването му. Тъй като за успешно провеждане на
отменителния иск не се изисква нито безспорност, нито съдебна установеност на
вземането, погасителната давност за предявяването на иска с правно основани чл.
135 ЗЗД започнала да тече от сключването на увреждащата сделка, не се прекъсва
при настъпването на горните факти и не се влияе от прекъсване на давността по
отношение на самото вземане. Давността по чл. 110 ЗЗД е започнала да тече от
момента на увреждащата сделка, извършена с посочения нотариален акт и е изтекла
преди предявяване на иска на 24.08.2018г. /когато е заведена исковата молба в
Районен съд К./. Заявява, че и дори да се приеме, че тази датата на завеждане
на иска е датата на депозиране на исковата молба при куриерска фирма, то видно
от товарителницата това е 22.08.2018 г., което значи, че това също е след
изтичане на 5-годишния давностен срок. Само на това основание искът следва да
бъде отхвърлен като погасен по давност.
Заявява,
че за да е основателен искът по чл.135 от ЗЗД, следва да се установят следните
материалноправни предпоставки: 1. Ищецът да е кредитор на ответника длъжник,
тоест ищецът да е титуляр на друго субективно материално гражданско право,
противопоставим на ответника длъжник; 2. Извършеното от последния
действие/сделка да уврежда интереса на ищеца кредитор, тоест да осуетява или да
затруднява по някакъв начин упражняването на правата му спрямо ответника
длъжник; 3. Длъжникът да е знаел за увреждането към момента на извършването на
атакуваната сделка/действие.
Сочи, че
атакуваната сделка е възмездна и за да бъде уважен предявения иск е необходимо
лицето, с което длъжникът е договарял също да е знаело за увреждането.
Действително налице е и презумцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, че знанието се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг,
низходящ,възходящ, брат или сестра на длъжника. В случая доверителката е негова
сестра.
Твърди,
че презумцията е оборима, като твърди,че доверителката ѝ не е знаела за
задълженията на брат си, и че чрез сделката се увреждат интересите на
кредитора.
С оглед
гореизложеното, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан и присъди на доверителката ѝ направените по делото разноски. В
съдебно заседание адвокат А. С., който моли съда да отхвърли предявеният иск
като неоснователен и недоказан. Излага съображения в писмени бележки по делото.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите
на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
Със договор за кредит
№ г. от. „Б.П.Б.“ АД е предоставила на „Делта-Г“ ЕООД, в качеството му на
кредитополучател и на П.С.К. и П.Р.Б., в качеството им на поръчители кредит в
размер на 50 000 евро, като кредитът се отпуска от Банката целево за
оборотни средства.
Съгласно договора за
кредит поръчителите отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на
задълженията по договора за кредит. По делото са представени Анекс г. към
договор за кредит № от.
По делото е
представен изпълнителен лист от 19.10.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 5778/2012
г. по описа на Районен съд – С., съгласно който „Д.“ ЕООД – С., „К.“ ЕООД – С.,
„А.“ ЕООД – С., П.С.К., М.Д.К., П.Р.Б. и Б.Е.М. са осъдени да заплатят
солидарно на „Б.П.Б.“ АД: 70 734,26 евро за главница, съгласно договор за
кредит № г. от г.; Анекс. към него, с 1 345,38 евро възнаградителна лихва
от 30.05.2012 г. до 30.07.2012 г., вкл., с 3 450,66 евро наказателна лихва
за забава от 25.06.2012 г. до 17.10.2012 г., вкл. и законна лихва върху
главницата от 18.01.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата
2 954,49 лева разноски по делото.
Въз основа на издадената заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр. дело № 5778/2012 г. по описа на Районен съд – С. е
образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ И.Стръмски, рег. №870, с район на
действие Окръжен съд – С. До солидарния
длъжник П.С.К. е изпратена покана за
доброволно изпълнение, която е получена лично.
С нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № г. по описа на нотариус Р. Б., с рег. № на НК, район на действие Районен съд – К. П.С.К.
е продал на Л. С.Д. следния недвижим имот: ½ ид. част от 1 800/2005
кв.м. от новообразуван имот №, целият с площ 2 005 кв.м. по скица, заедно
с построената в него жилищна сграда с площ 24 кв.м. по нотариален акт, по скица
42 кв.м., представляваща сграда № , който имот се намира в землището на село Я.,
код по ЕКАТТЕ , община М., местност „***“,
вид на територия – земеделска територия, при граници: улица, поземлен имот и
горски фонд за сумата от 3 000 лева.
По делото са събрани
и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите В.К.В.и Р.И.М..
От показанията на
свидетеля В. се установява, че познава Л. и П. от 90 г. Знаел, че баща им
притежава имот в село Я.. Знаел, че баща им имал жилище в Стара Загора, което
искал да остави на П., а имота в Я. да го остави на Л.. Преди смъртта си бащата
на П. и Л. не успял да раздели имотите. По-късно говорил с П. и тогава П. му
казал: „след г., когато съпругата му почина казва: Успях да се оправя със
сестрата.“
Свидетелят Р. М.
познава Л. и П. „от доста време, семейни приятели сме“. От Л.*** „ще остане на
нея, а апартамента в С. ще остане на П.“. През лятото на г. П. прехвърлил идеалните си части от къщата
в село Я. на Лена, като тя не споменавала П. да има задължения.
По делото е назначена
и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала заключение
неоспорено то страните, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изготвено. От заключението на експертизата се установява, че размерът на
непогасеното, изискуемо вземане на
кредитора „Б.П.Б.“ АД по договор за кредит № г. срещу П.С.К. е 103 427,02
евро и 824,40 лева. Посочено е, че общият размер на усвоените суми е
100 000 евро. Общият размер на непогасеното вземане на „Б.П.Б.“ АД към
22.08.2018 г. е 103 427,02 евро и 824,40 лева, формирана от отделните
елементи да дълга както следва: главница – 64 317,14 евро; законна лихва –
39 109,88 евро; разноски – 824,40 лева.
При така установеното
от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл.135 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
Съгласно чл.135, ал.1
от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с който длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял трябва
също да е знаело за увреждането, като знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника.
Искът по чл.135, ал.1
от ЗЗД представлява предоставено от закона потестативно право в полза на кредитора
да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда. Основателността на иска е в зависимост от наличието на
елементите на фактическия състав визирани в чл.135, ал.1 от ЗЗД : ищецът да е
кредитор на длъжника, длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда
кредитора, да е налице знание на
длъжника за увреждането на кредитора, да
е налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял за
увреждането но кредитора, когато действието е възмездно, като знанието се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника.
Искът по чл.135 от ЗЗД е конститутивен и при уважаването му атакуваното действие се обявява за
недействително, но тази недействителност е относителна – тя ползва само
кредитора, упражнил правото по чл.135, ал.1 от ЗЗД, като недействителността има
обратно действие – от момента на извършване на действието, а не от момента
на влизане на решението в сила.
Съгласно
разясненията дадени в Решение №639 от 06.102010 на ВКС по гр. дело № 754/2009 г.,
IV г.о., ГК, кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на
парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора
да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на
длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане – вземане, което
не е погасено по давност и не е прекратено, без да съществува необходимост да е
ликвидно и изискуемо. Възникването на това право не е обусловено и от
установяването на вземането с влязло в сила решение.
В настоящия случай
съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства и от заключението
на съдебно – счетоводната експертиза, безспорно се установи, че е налице вземане на „Б.П.Б.“ АД срещу П.С.К.
по договор за кредит № г. и анексите към него.
Предвид това съдът намира, че е налице първият
елемент от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД.
Другият
елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е длъжникът да е
извършил конкретно действие, което уврежда кредитора. Увреждащото кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо
длъжника. Увреждането е налице когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на
кредитора.
Съдът
намира, че е налице и вторият елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по следните съображения:Ссъстоянието на длъжниковото имущество, с оглед
преценка за наличието на увреждане следва да се преценява към момента, в който кредитора е придобил вземането си. Тъй
като кредиторът разчита на общото обезпечение, което имуществото на длъжника
представлява при възникване на неговото право. В случая, от доказателствата по
делото се установява, че както към момента, в който е възникнало вземането на
кредитора/ищец процесният недвижим имот, предмет на атакуваната сделка е бил в
патримониума на ответника П.С.К.. С извършването от ответника разпореждане с
недвижимия имот, материализирано в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 11, том III, рег. № 3569, дело №
411 от 21.08.2013 г. по описа на нотариус Р. Буркова, с рег. № 097 на НК, район
на действие Районен съд – К. несъмнено същият е намалил своето имущество.
Относно
субективното условие – знание за увреждане, съдът приема следното: Разпоредбата
на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД въвежда изискването когато атакуваното действие на
длъжника е възмездно, освен длъжника лицето, с което той е договарял също да е
знаело за увреждането, като фактите,
относно субективното отношение на длъжника и лицето, с което той е договарял
трябва да се докажат от кредитора. Тъй като в настоящия случай, твърдяното от
ищеца увреждащо правно действие е възмездно и третото лице по смисъла на чл.
135 от ЗЗД участник в сделката с длъжника е негов роднина „сестра на длъжника“
е приложима презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, която следва да бъде оборена
от ответниците. По делото не е спорно, че третото лице приобретател Л.С.Д. е
сестра на ответника П.С.К.. За оборване на презумпцията ответниците ангажираха
гласни доказателства. В показанията на разпитаните по делото свидетели В.В. и Р.М.се
установява, че общия наследодател на ответниците е имал намерение да предостави
жилището, находящо се в С.З.на ответника П.С.К.,*** да го прехвърли на
ответника Л.С.Д., но това не се е случило. Съдът намира, че свидетелските
показания са неубедителни и не кореспондират с представените по делото писмени
доказателства. По тези съображения съдът не възприема същите. Така тезата на
ответниците, че ответницата Л.С.Д. не е била информирана, не е знаела за
задълженията на П.С.К. остана недоказана. С оглед на гореизложеното съдът
приема за необорена презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
При
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че са
налице всички елементи от фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД. Ищецът е
кредитор на П.С.К. за парично вземане, възникнало преди извършване на
атакуваната разпоредителна сделка. С извършеното отчуждаване на имота от
патримониума на първия ответник, имуществото, служещо за обезпечение на
кредитора е намалено, поради което разпоредителното действие е увреждащо
кредитора. Ответникът е знаел за увреждането, знаел е, че ищецът е негов
кредитор, и че действието му уврежда правата му. Предвид възмездния характер на
сделката и обстоятелството, че третото лице приобретател е сестра на
прехвърлителя знанието на третото лице приобретател на имота се презумира.
Презумпцията по чл. 135 не е оборена.
По
възражението на процесуалния представител на ответника А. С. :
За
упражняването на правото на иск по чл. 135 от ЗЗД важи общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Началният момент, от който започва
да тече давностния срок, в който кредиторът може да иска обявяване на договора
за относително недействителен спрямо него е датата на сключването му /в този
смисъл са Решение № 311 от 16.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 308/2009 г., IV г.
о., ГК; Решение № 292 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1220/2010 г., IV г.
о., ГК; Решение № 7 от 26.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 456/2011 г., III г. о.,
ГК; Решение № 38 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1348/2010 г., IV г. о.,
ГК/
В
случая увреждащото действие, съгласно разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД е
разпоредителната сделка, представляваща покупко-продажба на процесния имот, обективирана
в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № г. по описа на нотариус
Р. Б., с рег. № на НК, район на действие
Районен съд – К.. Същият е вписан в Служба по вписванията при Районен съд – К.,
вх. рег. № г., акт №, том. Следва да се отбележи, че вещно правния ефект на
договора за прехвърляна на собственост върху недвижим имот настъпва от датата
на вписване на нотариалния акт, а не от дата на неговото подписване от страните
по него. Датата на вписване в Службата по вписвания е началният момент, от който
започва да тече давността за упражняване на правото на иск по чл. 135 от ЗЗД, а
именно 22.08.2013 г. (определение № 1163 от 12.09.2011 г. на ВКС по гр.д. №
1348/2010 г., IV г.о. на ГК)
Следва
да се има предвид, че по отношение на третите лица за разпоредителната сделка с
предмет – вещни права върху недвижими имоти, подлежащи на вписване в Службата
по вписвания, вписването има определено от Закона действие – чл. 112, б. „а“ и
чл. 113 от Закона за собствеността. Вписването на разпоредителни сделки с
предмет вещни права върху недвижими имоти има защитно действие за третите лица,
които по-рано са придобили и вписали вещни права от същия праводател, като до
момента на вписването си са непротивопоставими на такива трети лица. Следва да
се отбележи, че спрямо други трети лица вписването на разпоредителни сделки с
предмет вещни права върху недвижим имоти има оповестително действие. Съгласно
чл. 112, б. „а“ от ЗС, във вр. с чл. 4, б. „а“ от ПВ на вписване подлежат
актовете, с които се признават вещни права, включително констативните
нотариални актове, като в тази хипотеза е предвидено оповестително защитно
действие на вписването. В настоящия случай ищецът има качеството на трето за сделката лице и
следователно вписването на увреждащата разпоредителна сделка в Службата по
вписвания има оповестително действие. Предвид изложеното, доколкото от
увреждащата сделка е вписана на 22.08.2018г., до датата на изпращане на исковата молба -
22.08.2018 г. /датата на товарителницата,
с което е изпратена исковата молба/ не са изтекли пет години, то искът
по чл. 135 от ЗЗД не е погасен по давност.
В разпоредбата на чл.
236, ал. 1, т. 6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
Съдът намира за
основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1
от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска. Предвид гореизложеното съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 767,40 лева,
представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за
един адвокат
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък на разноските най -
късно до приключване на последното заседание
в съответната инстанция, като в настоящия случай и двете страни са представили списък на разноските.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ОБЯВЯВА за недействителен на основание чл. 135
от ЗЗД, по отношение на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, договор за покупко-продажба на недвижим имот от г., материализиран
в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № г. по описа на нотариус
Р. Б., с рег. № на Нотариалната камара,
район на действие Районен съд – К., с който П.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***
продава на Л.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** недвижим имот: 1 /2 ид. част от
кв.м. от новообразуван имот № целият с площ кв.м. по скица, заедно с
построената в него жилищна сграда с площ кв.м. по нотариален акт, по скица кв.м., представляваща сграда № който имот се
намира в землището на село Я., код по ЕКАТТЕ
, община М., местност „***“, вид на територия – земеделска територия,
при граници: улица, поземлен имот и горски фонд, като сделка увреждаща
кредитора.
ОСЪЖДА П.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** и Л. С.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:*** сумата от 767,40 лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :