№ 16
гр. Г.Т., 17.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на шестнадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Марияна В. Димова
Сложи за разглеждане докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело
№ 20223220100302 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Ищецът – Я. М. А. – редовно призован не се явява, представлява се от
адв.Р., редовно упълномощена от преди.
Ответната страна – Прокуратура на Р.Б. – редовно призована
представлява се от прокурор Чанева – РП Д..
Вещото лице – Т. Д. С. – редовно призован, явява се лично.
Становище по хода на делото.
Адв.Р. – Да се даде ход на делото.
Прокурор Чанева – Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв.Р. – Нямам други искания.
Прокурор Чанева – Нямам други искания.
Съдът пристъпва към изслушване на вещото лице.
Съдът връчва препис от експертизата на страните.
Вещото лице – Т. Д. С. – 60г., бълг.гр., омъжена, с висше образование,
неосъждана Съдът предупреждава вещото лице за отговорността, която носи
съобразно чл. 291 от НК и тя обеща да даде вярно заключение./
Поддържам представеното по делото заключение.
1
Адв.Р. – Нямам въпроси към вещото лице.
Прокурор Чанева – Нямам въпроси към вещото лице.
Съдът приема заключението на вещото лице, приобщава го към
доказателствата по делото и разпорежда да се изплати внесения депозит в
размер на 300.00лв.
Съдът запитва страните за искания по доказателствата.
Адв.Р. – Нямам други искания.
Прокурор Чанева – Нямам други искания.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, обявява
съдебното дирене за приключено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.Р. – Представям списък на разноските.
Съдът приема списък на разноските за ищеца.
Адв.Р. – Моля да постановите съдебния си акт, с който да уважите в
цялост предявената претенция от ищеца. От събраните доказателства по
делото се установи, че искът ни е доказан по основание и размер. Установи се
наличие на всички изискуеми елементи на фактическия състав за
отговорността на държавата по ЗОДОВ. По отношение на повдигнатото
обвинение, по което е оправдан моят доверител е претърпял болки и
страдания. От разпита на свидетелите се установи, че ищецът е претърпял
редица вреди, както във финансов аспект, така и в личен план. Настъпило е
влошаване в отношенията в семейството и на здравословното му състояние.
Според вещото лице вследствие на негативните изживявания се е отключило
посттравматично стресово разстройство и се е развило в хроничен стрес.
Считам, че е налице основание за уважаване на нашата претенция и моля за
Вашето решение в този смисъл, като моля да ни присъдите и направените
разноски по представения списък.
Прокурор Чанева – Я. М. А. е предявил иск срещу Прокуратурата на Р
Б. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ с цена на иска 15 000 лв. -
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които ищецът
твърди, че е търпял в резултат на повдигнато срещу него обвинение по чл.290,
2
ал.1 НК, по което е бил оправдан с присъда, влязла в сила на 15.12.2021 г.
Оспорвам исковата претенция, като я считам недоказана.
Приложената влязла в сила присъда доказва само първия елемент от ФС
на отговорността по ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да докаже търпените вреди,
техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Такива
доказателства, считам, не са представени.
Освен това претенцията за неимуществени вреди от 15 000 лв. е
прекомерна. При съобразяване практиката на ВКС относно обективните
критерии, относими към размера на присъденото обезщетение, предявената
претенция не съответства на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Липсват
доказателства за продължителност на производството, както и за взета спрямо
ищеца мярка за неотклонение. Разследването е водено с необходимата
интензивност. Дори и да бъде доказана продължителност от малко над три
години същата не е извън разумния срок, като делото е преминало и през две
съдебни инстанции, взетата мярка за неотклонение - „подписка'' не е
ограничила правата на ищеца, повдигнатото обвинение не е за тежко
престъпление, прокурорът не е поддържал въззивния протест. Липсват
доказателства за трайни вреди върху физическото и психично здраве на
ищеца.
Поддържам и всички други доводи, изложени в писмения отговор на
прокуратурата.
По отношение на извършената експертиза, назначена от съда, при
липсата на медицинска документация, считам, че заключението на
експертиза, изготвено по метода на т.нар. „ личностен въпросник'" и
фиксиращо състояние с отминала давност, има по-скоро условен характер.
Към изложеното в писмения отговор, ще добавя и следните аргументи за
неоснователност и недоказаност на претенцията:
От събраните писмени доказателства и от приложените н. о. х. д/внохд.,
се установява, че по отношение на Я. М. е била взета най-леката мярка за
неотклонение и не е постановявана забрана да напуска пределите на страната.
Въз основа на внесения обвинителен акт от РП Г.Т. е образувано н. о. х. д. по
описа на PC В., като еднократно, след образуването на съдебното
производство, делото е било върнато на прокурора. Връщането, оспорено
3
пред ОС В. е било отменено, а с Присъда по НОХД № 2384/2019 г. по описа
на PC В. г., Я. М. е бил признат за невинен. Присъдата е протестирана от РП -
Г.Т., но протест е бил оттеглен от прокурора, участвал във въззивното
производство.
При така установените фактически обстоятелства, е видно, че
предявеният срещу Прокуратурата на Р.Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 52 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди е
процесуално допустим, но по същество неоснователен.
Отговорността на Държавата за вреди, причинени на граждани, по
ЗОДОВ е специална по отношение на деликтната отговорност по чл. 45 и сл.
от ЗЗД, като разпоредбите на последния закон се прилагат субсидиарно само
за неуредени въпроси, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Според чл. 1 и чл. 2 от
ЗОДОВ, отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, се
ангажира в две хипотези:
-за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на държавни
органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност и
-за вреди, причинени от дейността на разследващите органи,
прокуратурата и съда.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна и възниква при
наличието на предвидените в този закон предпоставки, без да е необходима
вина у съответните длъжностни лица, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, а още по-
малко тази вина се предполага, за разлика от деликтната отговорност по чл.
45, ал. 2 от ЗЗД.
За да бъде търсена отговорност по ЗОДОВ, е необходимо освен
наличието на общите предпоставки за търсене на деликтна отговорност, да е
налице и някоя от предвидените в него специални хипотези. В случая, по
делото не се спори, че от страна на РП Г.Т. е било образувано досъдебно
производство срещу настоящия ищец, като на той е бил привлечен в
качеството на обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „Подписка"'.
Внесен е Обвинителен акт и е образувано съдебно производство, в резултат
на което ищецът Я. М. е оправдан по обвиненията.
Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ е
4
обективният факт, че спрямо лицето Я. М. е било повдигнато и поддържано
обвинение в извършване на престъпление по НК, като впоследствие лицето е
било оправдано от съда с влязло в сила съдебно решение. Това обстоятелство
дава основание на законодателя да квалифицира обвинението като незаконно,
независимо че отделните процесуално-следствени действия са били
извършени в съответствия със закона и правомощията на разследващия орган.
Ето защо, считам, че действително са налице първите два елемента от
фактическия състав на отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ, вр. чл. 45 от ЗЗД
извършени спрямо ищцата от страна на Прокуратурата като държавен орган
деяния /актове, действия и/или бездействия/ и тяхната незаконосъобразност.
По отношение на другите две кумулативни предпоставки за ангажиране
на отговорността по ЗОДОВ - настъпили неимуществени вреди и тяхната
причинно-следствена връзка с деянията на ответника, следва да се отбележи,
че държавата дължи обезщетение за всички преки и непосредствени вреди,
произхождащи от увреждането, като преки с а вредите, които са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат и
адекватно следствие от увреждането.
Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са
настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.
Наличието на тези два кумулативни елемента от фактическия състав на
деликтната отговорност по ЗОДОВ - вреди и причина връзка с деянието на
ответника, обаче не се предполага и те не възникват автоматично с
прекратяване на наказателното производство или с оправдаването на лицето
от съда, тъй като липсва законова презумпция в тази насока, а тези 2
предпоставки следва да се установят във всеки конкретен случай и да се
докажат от ищцата при условията на пълно и главно доказване.
От събраните по делото писмени доказателства и приложените
наказателни дела на ВРС и ВОС не се установяват претендираните от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в нравствени, емоционални, психически
и психологически терзания на личността; накърнени чест и достойнство;
стрес и притеснения; психически срив; накърняване правото й на свободно
предвижване и пр. Всички тези претендирани вреди НЕ са установени, че са
настъпили в патримониума на ищцата.
Всяко физическо лице възприема фактите от действителността според
5
своята субективна преценка, която е обусловена от множество различни
обективни и субективни фактори - вродени способности, интелект,
образование, социална среда, практически опит, житейски разбирания,
морал,... и т. н., и не всеки индивид реагира по един и същи начин на
различните събития. Затова и законът не предвижда автоматично настъпване
на имуществени и/или неимуществени вреди в патримониума на дадено лице,
което е оправдано от съда или спрямо което наказателното производство е
било прекратено, а следва тези вреди да се докажат по вид и интензитет, както
и тяхната връзка с конкретното наказателно дело или досъдебно
производство. По делото няма ангажирани никакви доказателства в тази
насока, като не се установява в какво конкретно се изразяват за Я. М.
претендираните неимуществени последици, как са променили ежедневието
му и в крайна сметка са причинили и вреди.
Не се установява и наличието на пряка и непосредствена
причинноследвена връзка между претендираните от ищеца неимуществени
вреди в ИМ и конкретното наказателно производство.
Ето защо, считам, че ищецът е проявил процесуално бездействие
относно доказване наличието на всички кумулативни предпоставки за
ангажиране на отговорността на Прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД, тъй като не се установи ищецът да е претърпяла
претендираните от него неимуществени вреди и причинно- следствената им
връзка с наказателното производство, поради което предявеният иск се явява
недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.
Тъй като главният иск за неимуществени вреди е недоказан и
неоснователен, неоснователна е и акцесорната претенция за лихви, както и
направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ищцата.
Предвид гореизложеното, считам, че съдът следва да отхвърли исковата
претеция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с лихви
и разноски, като недоказана и неоснователна.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви
на страните, че ще произнесе съдебния си акт в законоустановения срок.
Заседанието приключи в 10.30 часа.
Протоколът е изготвен на 17.01.2023г.
6
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
Секретар: _______________________
7