Р Е Ш
Е Н И Е
№288
гр.Русе, 23.02.2018 г.
В И М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти граждански състав в публично заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при
секретаря ГАЛЯ
ГЕОРГИЕВА,
като
разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 8720 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, и т.3 от КТ, последният във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът
В.К.Д. твърди, че е работил по трудово правоотношение при ответника
“Водоснабдяване и канализация ” ООД гр.Русе.
Твърди, че със Заповед №
54/23.10.2017г. на управителя, на основание чл.325, ал.1, т.6 от КТ, считано от 24.10.2017г. било
прекратено трудовото му правоотношение.
Твърди, че извършеното уволнение
е незаконосъобразно, тъй като било извършено по време, когато ползвал отпуск за
временна нетрудоспособност.
Моли съда да постанови решение, с
което да отмени Заповед № 54/23.10.2017г. на управителя на
„Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Русе, с която е прекратен трудовия му
договор на основание чл.325, ал.1, т.6 от КТ, като незаконосъобразна и да го
възстанови на длъжността, заемана до прекратяване на трудовия му договор. Претендира и направените по
делото разноски.
Ответникът „Водоснабдяване и
канализация” ООД, гр.Русе, чрез процесуалния си представител адв.Пл.Г. е
депозирал писмен отговор, оспорва основателността на исковете. Счита, че същите
за неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски.
От
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Безспорно е по делото, че страните са били в
трудовоправни отношения, като ищеца е заемал при ответника длъжността “пазач
невъоръжена охрана” с място на работа РМЦ и автотранспорт. От посочената
длъжност Д. е уволненен с акт за прекратяване на трудови правоотношения №54/ 23.10.2017г.,
считано от 24.10.2017г. Посоченото фактическо снование за уволнението, че
длъжността е определена за трудоустроени и се е явил кандидат, който има
право да я заеме, а правното - чл.325,
ал.1, т.6 КТ.
По молба
на ищеца от 16.10.2015г., същия е преназначен на длъжност “пазач невъоръжена охрана” с място на работа
РМЦ и автотранспорт, видно от представеното допълнително споразумение от
30.12.2015г. към тр. договор №56 от 21.11.2012 г. Представени са и болнични
листи №20171494123 и 20176099604 /л.4-5/, с които на ищеца е даден отпуск по
болест за периода 23.10.2017г. -02.11.2017г. и 03.11.2017г. – 16.11.2017г.
От уведомителни писма от 02.02.2016г.
и 13.02.2017г., изх. от ответното дружество и получени от ищеца съответно на 04.02.2016г.
и 14.02.2017г. /л.13-15/ е видно, че Д. е уведомен, че длъжността заемана от него
е определена за заемане от лица с намалена трудоспособност с протокол от 26.01.2016г.
и с протокол от 08.02.2017г. /л.26-л.31/.
С отговора на ИМ са представени и
писмени доказателства -допълнително споразумение №702 от 23.10.2017г. към тр. договор
№25 от 10.04.2001 г.; становище от „Служба Трудова Медицина- РУСТ-2000“ ЕООД за
трудоспособността на лицето Е. Х. И.; предложение до Е. Х. И., Експертно
решение №2744 от 12.09.2017г. на ТЕЛК общи заболявания първи състав УМБАЛ Русе
/л.32-36/, от които се установява, че за заеманата от ищеца длъжност се е явил
трудоустроен работник, който е назначен на тази длъжност.
При така изяснената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
В
настоящото производство тежестта за доказване законосъобразността на издадената
заповед е върху работодателя.
По делото е безспорно, че ищеца е
работил в ответното дружество, като длъжността “пазач невъоръжена охрана” с
чясто на работа РМЦ и автотранспорт и че заеманата от него длъжност още преди
неговото назначаване е определена съобразно КТ, като длъжност за заемане от
трудоустроен работник. Няма спор и относно обстоятелството, че за заеманата от
ищеца длъжност се е явил трудоустроен работник, който има право да я заеме,
като е запознат с условията на работа на работното място, където ще изпълнява
трудовите си задължения, и след уволнението на ищеца е бил преназначен от
длъжност „каналджия“ на длъжност „пазач невъоръжена охрана“ при ответника. Трудовото
правоотношение между страните се прекратява, без която и да е от страните да
дължи предизвестие, на основание чл. 325, т. 6 КТ (ред., ДВ, бр. 100/1992 г.),
когато длъжността е определена за заемане от бременна или от трудоустроен и се
яви кандидат, който има право да я заеме. Това основание за прекратяване на
трудовото правоотношение може законосъобразно да се приложи при наличие на
длъжност по щата, която по реда на чл. 315, ал. 1 КТ да е определена за заемане
от бременна жена или от трудоустроен, длъжността се заема от работник или
служител, който не е от тези категории, и при наличие на работник или служител
от същото предприятие, който в резултат на трудоустрояването му трябва да бъде
преместен на същата длъжност. В този случай, работодателят е в правото си да
освободи работника или служителя, на основание чл. 325, т. 6 КТ. По несъмнен
начин е установено по делото, че при сключване с ищеца на допълнително
споразумение от 30.12.2015г. към трудов договор №56/21.11.2012г. за процесната
длъжност, тази длъжност е била определена по съответния ред за заемане от
трудоустроено лице, а определянето на същата длъжност за заемане от
трудоустроено лице не е станало впоследствие, в хода на трудовото
правоотношение между страните.
Неоснователни са доводите за
незаконосъобразност на обжалваната заповед тъй като ищеца бил в законоустановен
отпуск по болест. Това е така, тъй като
предварително разрешение за уволняване на работника по чл.325, ал.1, т.6 КТ не следва да се иска от работодателя съгласно нормата на чл.333 КТ и
заповедта не се явява незаконосъобразна на това основание.
Предвид изложените мотиви съдът
приема, че работодателят е доказал наличието на всички изискуеми от закона
предпоставки за осъществяване на законосъобразно уволнение, което прави
предявения иск за отмяна на акт за прекратяване на трудови правоотношения №54/23.10.2017г. на управителя на
“Водоснабдяване и канализация” ООД- гр.Русе неоснователен и подлежащ на
отхвърляне. Неоснователността на главния иск прави неоснователен предявения иск
за възстановяване на ищеца на
длъжността, заемана преди уволнението.
Процесуалният представител на ищеца
своевременно е направил възражение за прекомерност на претендираното като
разноски по делото адвокатско възнаграждение, заплатено от ответника на
представляващия го адвокат. При определяне на разноските в полза на
ищеца по чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да вземе в предвид как е уважен иска -
изцяло или частично, а при изчисляване на размера на разноските – размера на
претендираното адвокатското възнаграждение. Освен това съдът следва да вземе в
предвид и обстоятелството, че размерът на адвокатският хонорар следва да бъде
съобразен с разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. за размера на
минималните адвокатски възнаграждения, който текст на нормата предвижда, че за
отмяна на уволнение или за възстановяване на работа, когато иска е предявен
самостоятелно- не по-малко от размера на минималната работна заплата за
страната към момента на сключване на договора за правна помощ.
Правилото, залегнало в т. 16 от
ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК ВКС за определяне на
минималното адвокатско възнаграждение по трудови спорове, независимо от вида на
предявения иск е неприложимо при възприетата нова уредба след изменението на
Наредба № 1 с ДВ, бр. 28 от 2014 г. Тълкуването по т. 16 от ТР № 6 от 2013 г. е
съобразено с действащата към този момент редакция на Наредбата – ДВ, бр. 2 от
2009 г., в която няма разграничение между възнагражденията по трудови спорове,
независимо от характеристиката на иска като оценяем или неоценяем
(възнаграждение в размер на 150 лева), а единственото въведено изключение е по
отношение неоценяемите искове за отмяна на уволнение и възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност. След изменението на чл. 7, ал. 1, т.1 от
Наредбата, при уредено разграничение между различните трудови спорове, в т.ч.
по отношение на възнагражденията между неоценяемите искове по чл. 344, ал.1,
т.1 и т.2 КТ и оценяемите искове по КТ, минималното възнаграждение при
обективното им съединяване се определя сумарно – минималната месечна заплата
(по исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ) и възнаграждение, определено по
реда на чл. 7, ал.2 от Наредбата по трудовите дела с определен интерес-
съобразно цената му (Определение
№821/23.12.2015 по дело №5438/2015 на ВКС, ГК, IV г.о.). В случая разноските за адвокатско възнаграждение,
заплатени от ответника, съобразно представения договор за правна защита и
съдействие не надвишават минимума по посочената Наредба и предвид чл.78 ал.5 ГПК няма основание за намаляването му.
На основание чл.359 КТ ищцата е
освободена от заплащане на такси и разноски по настоящото дело. На основание
чл.78, ал.3 ГПК ищеца дължи на ответника разноски в размер на 612.00лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така, районният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.К.Д., ЕГН:**********
против “Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.Русе, ЕИК:*********, представлявано
от С. И. .С. искове за отмяна на акт за прекратяване на трудово правоотношение
№54/23.10.2017г. на управителя на “Водоснабдяване и канализация” ООД- гр.Русе,
като незаконосъобразен, и за възстановяване на В.К.Д.
на длъжността, заемана преди уволнението му .
ОСЪЖДА В.К.Д., ЕГН:**********,***
да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД-гр.Русе, ЕИК:*********,
представлявано от С. И. С. сумата от 612.00
лв.- разноски по делото.
Решението на осн.чл.315, ал.2 ГПК може да се обжалва от страните пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 23.02.2018г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
/