Р Е
Ш Е Н
И Е : №141
гр.Пловдив,07.02.2018 година
Пловдивски окръжен съд ,
гражданско отделение,Ігр.с.,в закрито заседание на седми февруари през две
хиляди и осемнадесета година, в състав :
Съдия:Атанаска
Букорещлиева
като разгледа докладваното гр.дело №2795/2011г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.247 от ГПК и чл.248 ГПК.
С решение №1358/08.11.2017г. съдът се е
произнесъл по предявените от „ДСК Лизинг“АД против ответниците В.И.С. ,Б.К.С., Д.В.С.
и К.Б. искове с правно основание чл.135,ал.1 от ЗЗД- за обявяване за
относително недействителни по отношение на ищеца договора за покупко-продажба
на недвижим имот ,сключен на 11.08.2011г. с нотариален акт №75, том І, рег.№1277,
д.№73 от 2011г. ,както и договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка от 11.08. 2011г. ,сключен с нотариален акт №
76, том І, рег.№1278, д.№74 от 2011г. ,като е уважил исковете за 1/ 2 идеална
част от процесните недвижими имоти, а за разликата над 1/ 2 идеална част от тези имоти исковете са
отхвърлени.
Против горепосоченото решение в частта ,с която исковете са уважени, са
депозирани въззивни жалби от ответниците, които след администрирането им са изпратени на ПАС по
компетентност.
С разпореждане от 31.01.2018г.
преписката ,образувана пред ПАС ,по повод на подадените въззивни жалби ,е
върната на първоинстанционния съд за преценка и произнасяне по молбите,
инкорпорирани във въззивните жалби, за допълване на съдебното решение.
Видно от изложеното във
въззивната жалба на Б. и В. С.,в същата е направено искане за допълване на
съдебното решение по гр.д.№2795/2011г. с отделен диспозитив за отхвърляне на
заявените претенции по отношение на ответницата Б.С., която не е длъжник на
ищеца. Във въззивната жалба на ответника К.Б. се иска да се допълни съдебното
решение с произнасяне по исковете и спрямо него. Аналогични искания са заявени
и във въззивната жалба на Д.С.. Отделно от това ,въззивните жалби на
ответниците С.съдържат и искане за изменение на съдебното решение в частта за
разноските ,като е заявено оплакване за липса на основание за намаляване
размера на заплатеното от тях адвокатско възнаграждение.
Преписи от въззивните жалби са били изпратени
на ищеца ,като видно от съдържанието на депозирания отговор ,в него не е
изразено становище по исканията за допълване на решението ,а по отношение
искането по чл.248 ГПК е заявено ,че същото е неоснователно.
Преценявайки изложеното във
въззивните жалби досежно заявените искания за допълване на съдебното решение ,съдът
намира ,че визираните от ответниците пропуски имат характера на очевидни фактически
грешки по см. на чл.247 ГПК , доколкото се засяга волята на съда, отразена в
диспозитива на съдебния акт ,и подлежат на поправяне по реда на тази норма.
Освен това е направено и искане ,на основание чл.248 ГПК, за изменение на
решението в частта за разноските.
Съгласно разпоредбата на чл.247, ал. 1 от ГПК, съдът по своя инициатива или
по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни
фактически грешки, като според правната теория и съдебна практика, явна
фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на
съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.
По отношение заявеното искане във въззивната жалба на К.Б.:
Предмет на гр.д.№2795/2011г. са
искове с правна квалификация чл.135,ал.1 ЗЗД- за обявяване по отношение на
ищеца относителната недействителност на договорите, сключени на 11.08.2011г. с
нотариални актове №75/2011г. и №76/2011г., като претенциите си кредиторът е
насочил срещу страните по сделките и лицето , черпещо права от тях- К.Б.. Независимо
че ответникът К.Б. не е бил страна по процесните договори, то с оглед факта , че
към датата на сключването им същият е бил в брак с ответницата Д.С. и двамата
са придобили в режим на СИО правото на собственост върху имотите, описани в
нотариални актове №75/2011г. и №76/2011г. , то постановеното съдебно решение с
диспозитива си следва да разпростре и спрямо него СПН съобразно крайните изводи
на съда по спора. Това налага да се поправи сочената очевидна фактическа грешка
,като в диспозитива на решението от 08.11.2017г. ,след изразите- „... с който В.И.С.
и съпругата му- Б.К.С. продават на Д.В.С.”
и „...с който В.И.С. и съпругата му- Б.К.С. прехвърлят на Д.В.С.” да се
чете и израза „ по време на брака й с ответника К.Б.” .
По отношение искането ,касаещо
ответницата Б.С.:
С постановеното на 08.11.2017г. решение
съдът е обявил за относително недействителни по отношение на ищеца договора за
покупко-продажба на недвижим имот ,сключен на 11.08.2011г. с нотариален акт
№75/2011г. ,както и договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка от 11.08.2011г. ,сключен с нотариален акт № 76/2011г. ,до
размера 1/ 2 идеална част от процесните недвижими имоти, като за разликата над
1/ 2 идеална част от тези имоти исковете
са отхвърлени.
Видно от мотивната част на постановеното
решение, съдът е формирал извод, че ищцовото дружество е кредитор само на
ответника В.С. ,а съпругата му-Б.С. няма качеството на длъжник и не следва да
отговаря за личния дълг на съпруга си. С оглед на това
и съобразно приетото в т.1 на ТР №5/29.12.2014г. по т.д.№5/2013г. на ОСГТК на ВКС ,че за личен дълг на единия съпруг
разпоре-дителната сделка с имот ,притежаван в режим
на СИО, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за 1/ 2
идеална част от имота, е счетено ,че предявените отменителни искове следва да
се уважат, като се обявят за относително недействителни по отношение на ищеца
договора за продажба на недвижим имот , както и договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка ,сключени с нотариални актове №75/2011г. и
№76/2011г., в частта им за 1/ 2 идеална част от имотите- предмет на тези
договори, собственост на длъжника, като за разликата- досежно другата 1 /2
идеална част от имотите ,притежавана от Б.С., исковете са неоснователни и
подлежат на отхвърляне. Същевременно, с
диспозитива на решението си съдът е обявил за относително недействителни по
отношение на ищеца процесните договори ,с които
ответниците В. и Б. С.са продали и съотв. прехвърлили на дъщеря си Д.С. ,по време на брака й с К.Б., до
размера на 1/2 идеална част от недвижимите имоти ,а за разликата над 1/2 идеална част от имотите исковете са
отхвърлени общо. Следователно ,налице е допусната очевидна фактическа
грешка, изразяваща се в противоречие между изразената воля на съда за неоснователност
на отменителните
искове по чл.135 ал.1 от ЗЗД по отношение на съпругата Б.С.
за притежаваната от нея 1/ 2 идеална част от описаните имоти ,с която идеална
част тя се е разпоредила, и погрешното
отразяване на тази воля на съда в диспозитива на съдебния акт. Затова
,същата следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК ,като : в диспозитива на
решението ,в частта, касаеща обявяването на относителната недействителност на договора
за покупко-продажба на недвижим имот ,сключен на 11.08.2011г. с нотариален акт
№75/ 2011г., след израза „ ....до РАЗМЕРА
на 1 /2 идеална част от гореописания имот” да се чете –„с която ответникът В.И.С.
се е разпоредил”, както и след израза „като за разликата над 1 /2 идеална част
от този имот” да се чете израза „ досежно останалата 1 /2 идеална част от имота
, съставляваща частта на съпругата-недлъжник Б.К.С.,” ;а в частта ,касаеща обявяването
на относителната недействителност на договора за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане ,сключен на 11.08.2011г. , след израза
„до РАЗМЕРА на 1 /2 идеална част от описания имот” да се чете и израза „ с която ответникът В.И.С. се е разпоредил”
,както и след израза „като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обявяване относителната
недействителност на сделката за останалата 1 /2 идеална част от имота” да се
чете израза-„съставляваща частта на съпругата- недлъжник Б.К.С.”.
По искането по чл.248 ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо -в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
Установява се от данните по делото, че съобщението до ответниците С.за изготвеното съдебно
решение по гр.д.№2795/2011г. е получено
на 20.11.2017г.,а въззивните жалби, в които
е инкорпорирано искането с правно основание чл.248,ал.1 ГПК, са депозирани на 04.12.2017г. т.е. в предвидения от закона
срок ,при което искането се явява процесуално допустимо и следва да се разгледа по
същество.
При
преценка на изложеното във въззивните жалби и в отговора на същите по повод
искането по чл.248 ГПК, както и предвид данните по делото, съдът намира
следното:
С решението ,постановено по
гр.д.№2795/2011г., ищецът осъден да
заплати на ответниците С.направените по делото разноски, изчислени съразмерно с
отхвърлената част на исковете, както следва: на ответника В.С. – сума в размер
на 2010 лв.; на ответницата Б.С. –сума от 2000лв. и на ответницата Д.С.- сума в
размер на 2010лв. ,включващи заплатени депозити за призоваване на свидетели и
адвокатско възнаграждение. Последното е определено, като е отчетено
възражението на насрещната страна за прекомерност на заплатения от всеки от ответниците
адвокатски хонорар, което е намерено за основателно.
Доводите ,развити във въззивните
жалби до ПАС, в частта им ,касаеща искането по чл.248 ГПК, че не са налице основания за намаление на платеното от ответниците адвокатско
възнаграждение, тъй като заплатените от тях суми за такова са само с 23 %
повече от минималното адвокатско възнаграждение ,съдът счита за неоснователни.
В случая тримата ответници са заявили искане за присъждане на
разноски и са депозирали списъци по чл.80 ГПК ,според които ,от
ответника С. са направени разноски по делото в размер на 6020лв., като от тях 6000лв.- за адвокатско
възнаграждение и 20лв.- за депозит за призоваване на свидетел; от ответницата Б.С.-
в размер 5000лв. -заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
и от ответницата Д.С.-в размер на 5020лв. ,като от тях 5000лв.-за адвокатско
възнаграждение и 20лв. –депозит за призоваване на свидетел.
Видно е ,че направеното от ищеца
възражение за прекомерност на заплатените от ответниците С.адвокатски
възнаграждения е заявено своевременно – в хода на производството и разгледано
по същество е счетено за основателно. С оглед на това, заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответниците е намалено по реда на чл.78,ал.5 от ГПК , като
прекомерно, и е определено такова в размер
на 4000лв. ,което е
над минималния предвиден
размер за една
инстанция -3849,24лв., като след редуциране на размера му са изчислени
дължимите се на ответниците разноски
предвид изхода на спора.
Съдът намира ,че в случая не са
налице условия за определяне на по-висок размер на адвокатските възнаграждения
.Определеният такъв е съобразен с разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и защитавания по делото материален
интерес, с характера
и естеството на исковите претенции ,както и с обстоятелството ,че
производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност .Ето
защо и искането на ответниците за изменение на решението в частта за
присъдените в тяхна полза разноски ще се остави без уважение.
По
изложените съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решение №1358/08.11.2017г., постановено по гражданско дело №2795/2011г., като в
диспозитива на решението ,в частите му ,с които са обявени за относително
недействителни по отношение на ищеца договора за покупко-продажба на недвижим
имот ,сключен на 11.08.2011г. с нотариален акт №75, том І, рег.№1277, д.№73 от
2011г. , и договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ,сключен на 11.08.2011г. с
нотариален акт № 76, том І, рег.№1278, д. №74 от 2011г., след изразите- „... с
който В.И.С. и съпругата му- Б.К.С. продават на Д.В.С.” и „...с който В.И.С. и съпругата му- Б.К.С. прехвърлят
на Д.В.С.” да се чете и израза „ по
време на брака й с ответника К.Б.” .
ДОПУСКА поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решение №1358/08.11.2017г., постановено по гражданско дело №2795/2011г., като: в
диспозитива на решението в ЧАСТТА ,касаеща обявяването на относителната
недействителност на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на
11.08.2011г. с нотариален акт №75,том І, рег.№1277, д.№73 от 2011г., след
израза „ ...до РАЗМЕРА на 1 /2 идеална
част от гореописания имот”,да се чете израза–„с която ответникът В.И.С. се е разпоредил”, както и след израза
„като за разликата над 1 /2 идеална част от този имот” да се чете израза „ досежно останалата 1 /2 идеална част от
имота ,съставляваща частта на съпругата- недлъжник Б.К.С.” ;а в ЧАСТТА , касаеща
обявяването на относителната недействителност на договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ,сключен на 11.08.2011г. с
нотариален акт № 76, том І, рег.№1278, д. №74 от 2011г., след израза „до
РАЗМЕРА на 1 /2 идеална част от описания имот” да се чете и израза „ с която ответникът В.И.С. се е
разпоредил” ,както и след израза „като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обявяване
относителната недействителност на сделката за останалата 1 /2 идеална част от
имота” да се чете израза: „съставляваща
частта на съпругата - недлъжник Б.К.С.”.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ответниците В.И.С. ,Б.К.С. и Д.В.С. ,съдържащо се в
подадените от тях въззивни жалби до ПАС ,за изменение на постановеното
решение №1358/08.11.2017г. по гр. дело №2795/2011г. в частта за разноските.
Решението в частта за допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №1358/08.11.2017г. подлежи на обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в
частта му ,с която е оставено без уважение искането за изменение на решение
№1358/08.11.2017г. по отношение на разноските ,имаща характер на определение,
може да бъде обжалвано с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от
връчването му.
Съдия: