РЕШЕНИЕ
№ 3982
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20225330106430 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД
срещу Н. П. В. от гр. **, с което се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 134,29 лева,
представляваща стойността на разпредЕ.та топлинна енергия, отдадена за
сградна инсталация, за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г. за обект, находящ
се в гр. **, ул. **, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 15,02 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 03.03.2020 г. –
15.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 10702 от 17.12.2021 г. по ч.гр.д. № 19899 по
описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с. Претендира се
присъждане на сторените разноски в заповедното производство и в исковото.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е
единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и
пренос на топлинна енергия на територията на гр. **, като съгласно чл.150 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни
1
общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на
обект, находящ се в гр. **, ул. **, има качеството на клиент на топлинна
енергия. Поддържа, че за процесния период 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г. била
доставена от ищеца и била разпредЕ. от търговеца, извършващ дялово
разпределение, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
включваща главница за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г. в размер на
134,29 лева, както и обезщетение за забава в размер на 15,02 лева за периода
03.03.2020 г. – 15.12.2021 г. Посочва, че за процесните суми била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19899 по описа за
2021 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с., която била връчена на длъжника на
основание чл. 47, ал.5 ГПК. Поради изложеното предявява исковите
претенции. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответника – адв. Т., с който се взима становище за
недопустимост и неоснователност на исковите претенции. Посочва се, че
липсва идентитет между предявените претенции в исковото и заповедното
производство, доколкото със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК ищецът не е конкретизирал за какъв вид топлинна
енергия е начислена сумата. При условията на евентуалност, ако съдът
приеме искът за допустим, се оспорват предявените претенции по основание
и размер. Възразява се, че претендираните вземания са погасени по давност.
Излагат се съображения, че липсват доказателства за предоставянето на
твърдените количества топлинна енергия. Оспорва се годността и
изправността на топломер в абонатната станция, към която е свързано
жилището, както и правилността на начисляването и разпределянето на
топлинната енергия.
Поради изложеното моли производството да бъде прекратено поради
недопустимост на предявения иск, а при условията на евентуалност –
исковите претенции да бъдат отхвърлени.
По допустимостта на производството, съдът се е произнесъл с
Определение № 8219/29.07.2022 г., постановено по делото, като намира, че
изложените съображения не следва да бъдат преповтаряни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
2
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по
доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е
потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на
обекта, находящ се в гр. **, ул. **, че ищецът е изправна страна по договора,
както и да установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът
основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани
в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово
топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на
чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия
в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.
Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по
приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна
енергия.
За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на
правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект,
находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ.
Обстоятелството, че именно ответникът е бил титуляр на правото на
собственост на процесния имот за процесния период се установява от
приобщената справка от Агенция по вписванията № **г. /л. 59/. От същата се
установява, че на 07.05.2021 г. ответникът и лицето А. Г. З. са прехвърлили на
К. и М. А. процесния обект. Респ. до 07.05.2021 г. същият е бил собственик на
процесния недвижим имот, а след тази дата собствеността е прехвърляна.
Доколкото крайната дата, за която се претендират суми за незаплатена
3
топлинна енергия е 30.04.2021 г., то несъмнено се установи, че през
процесния период ответникът е собственик на отопляемия обект.
По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в
топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани
заключенията на СТЕ и ССчЕ.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от в.л. В. Ш., което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през
процесния период 01.11.2010 г. – 30.04.2021 г. АС, обслужваща жилищния
блок в гр. **, ул. **, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като
била подадена общо 104,22703 MWh ТЕ за разпределение, от които били
отчислени технологични разходи в размер на 6,150617 MWh за сметка на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период в обекта
топлинната енергия за отопление се е отчитала от апартаментно ИРУ.
Констатирано е че отопляемия обем на имота 165 м3. През имота на
ответника не преминава щранг лира, в имота се начисляван топлинна енергия
по отчет на ИРУ в разпределителното табло. През процесния период в имота
има монтирано разпределително устройство за отчет на изразходваното
количество топлинна енергия за отопление. Същото е монтирано в
разпределително табло. Има монтиран водомер за топла вода, като
изразходваното количество топлинна енергия за битово гореща вода се е
начислявало от неговите отчетни данни. За имота не са прилагани
изискванията на т.6.7, вр. т. 6.5 от „Методиката за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради етажна собственост“, приложение към чл. 61, ал.1
от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Количеството ТЕ,
разпределено в имота на ответника по месеци възлизало на общо 1,407733
MWh, в това число 0,759093 MWh за отдадената от сградната инсталация, 0,0
MWh за отопление и 0,0 MWh за БГВ /в експертизата е посочено за БГВ е
отдадена топлинна енергия от 0,64864 Mwh, но при проведения разпит на
вещото лице в открито съдебно заседание на 01.11.2022 г., същото уточни, че
се касае за техническа грешка и че количеството е 0,0 Mwh/. Няма разлика
между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и
начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което е установено от
вещото лице чрез сравнение на справките за начислена топлоенергия от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД. Начинът на разпределение и начисляване на
4
потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от
нормативни актове, посочен раздел II, уреждащ разпределението и
начисляването на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице се установи, че в имота на ответника
всички отоплително тела са отсъединени и няма монтиран водомер за топла
вода. През имота не преминава щранг лира, респ. касае за претенция за
заплащане на топлинна енергия на сградна инсталация. Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ -
топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за
отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Като
се има предвид, че вертикалната топлинна сградна инсталация преминава
през всички обекти на сградата, същата се явява обща част в етажната
собственост, по аргумент на чл.38, ал.3 от ЗС и следователно всеки
собственик на индивидуален обект в сградата, дължи заплащане на частта от
отдадената от нея топлинна енергия, разпредЕ. му съобразно правилата на
Методиката за разпределение на топлинна енергия. Заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта,
че сградната инсталация е обща част по предназначение. В случаите
на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост
прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид това съдът
намира, че независимо, че в имота са отстранени отоплителните тела е налице
основание за определяне на потребителя на задължение за топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация.
Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав изцяло дава вяра
на изводите на вещото лице по допусната СТЕ, доколкото заключението по
същата е изготвено с необходимите знания и умения и се явява обосновано.
В тази насока неоснователно се явява възражението на особения
представител на ответника, че средствата за измерване не са отговаряли на
5
изискванията на ЗИ. По делото са представени три протокола /л. 60 - 63/, от
които се установява, че през 2017 г., 2018 г. и 2020 г. са извършвани проверки
на средствата за измерване на абонатната станция. Средствата за измерване
са от одобрени тип, което се установява от Свидетелствата за проверка на
средствата за измерване, приети по делото /л..64 - 65/.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от в.л. Й. П.. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че размерът на задължението на ответника за процесния
период възлиза на 134, 29 лева – главница, и обезщетение за забава в размер
на 15,02 лева.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявената
главна претенция се явява установена. От приетата ССчЕ се установи цената
на предоставената услуга за процесния период, а именно в размер на 134,29
лева, която кореспондира с претендираната такава.
Основателна е и заявената акцесорна претенция с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно
разпоредбата на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за
потребители в гр. ** купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение за
топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за всяко
едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и
доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то
кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът
претендира сумата от 15,02 лева - обезщетение за забава за периода от
03.01.2018 г. до 10.02.2020 г., която сума съвпада с посочения от вещото лице
размер на дължимото обезщетение. Налице е забава в плащанията от страна
на ответната страна, поради което претендираното обезщетение за забава се
явява доказано по основание и размер.
В тази насока неоснователно се явява възражението на ответника, че
вземанията за главница и обезщетение за забава са погасени по давност. От
заключението на вещото лице по изготвената СсчЕ се установи, че падежът
на първото задължение на ответницата за заплащане на топлинна енергия е
6
настъпил на 02.03.2020 г. Изчислен по правилата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
тригодишният срок за погасяване на посоченото задължение изтича на
03.03.2023 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е входирано на 16.12.2020 г., респ. преди изтичане
на тригодишния давностен срок.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно
посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 825 лева съгласно
представен списък на разноските, от които за исковото производство: 75 лева
– държавна такса, 350 лв. – депозити за съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза, 300 лева – депозит за особен представител, и
100 лева – юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите
разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в
размер на 75 лева, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.
П. В., ЕГН: **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от сумата от
134,29 лева, представляваща стойността на разпредЕ.та топлинна енергия,
отдадена за сградна инсталация, за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г. за
7
обект, находящ се в гр. **, ул. **, ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
16.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 15,02 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода 03.03.2020 г. – 15.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10702 от 17.12.2021 г.
по ч.гр.д. № 19899 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с.
ОСЪЖДА Н. П. В., ЕГН: **********, да заплати на основание чл.78,
ал.1 ГПК на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от
общо 900 лева (деветстотин лева), представляващи съдебно деловодни
разноски, от които: 825 лева - съдебноделоводни разноски пред първата
инстанция, и 75 лева – разноски в заповедното производство, сторени по
ч.гр.д. № 19899 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Да се издаде РКО на назначения особен представител на ответника К.
А. – адв. Е. Т., за сумата в размер на 300 лева.
След влизане в сила на решението, ч.гр.д. № 19899 по описа за 2021 г.
на Районен съд Пловдив, VIII гр.с., ведно със заверен препис от
постановеното решение, да се върне поради отпадане на необходимостта
от същото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
8