Р Е
Ш Е Н
И Е
№94
гр. Варна, 16.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на трети април, през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря
ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия М.Христова в.т.д.№13 по
описа за 2019г. на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано по въззивна жалба от М. Л С. срещу постановеното решение
№463/13.06.2018г. по т.д.№1406/2015г. на ВОС.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, тъй като е постановено
по непредявен иск и при наличие на извършено срещу въззивницата престъпление. В
условие на евентуалност се твърди неправилност на същото, като постановено в
противоречие с материалния закон.
Излага се, че процесната ценна книга – запис на заповед, послужила като
основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение страда от пороци,
както следва: не е подписана от издателя, не е предявена за плащане и липсват
три имена и място на издаване.
Твърди се още допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото
пред ВОС изразяващи се в лишаване на въззивницата от възможността за
установяване на обстоятелствата, които са й възложени с разпределението на
доказателствената тежест, а именно недопускане на поисканите доказателства.
По същество се претендира обезсилване на решението и връщане на делото
за произнасяне по предявения иск, а в условие на евентуалност за отмяна на
същото и отхвърляне на иска.
В съдебно заседание, с писмена молба, поддържа жалбата. По същество
моли същата да бъде уважена. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна С.Т.С. с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез
адв.Г., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че постановеното решение не
е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран.
Ищецът е установил качеството си на кредитор по запис на заповед и редовността
на издадения менителничен ефект. По делото не е установено твърдението за
неподписването му от издателя, поради процесуалното поведение на ответницата.
Поисканите от същата доказателства са допуснати от съда, но не са събрани,
поради невнасяне на депозита.
Неоснователно е и твърдението за извършено престъпление, което
обосновава недопустимост на производството, тъй като по делото е приложено ДП
№109/2015г.по описа на ОСлО Варна, което е прекратено поради липса на
престъпление.
Излага още, че решението е правилно, законосъобразно и постановено в
съответствие с материалния закон.
По същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди решението на ВОС и
му присъди направените по делото разноски.
Съдът по предмета на
спора съобрази следното:
Производството
пред ВОС е образувано по предявен иск от
С.Т.С., ЕГН **********, срещу М. Л С., с ЕГН **********, за установяване
на дължимост на вземане по издадена заповед за изпълнение за главница от 160
000 лева по запис на заповед от 25.01.2011г., с падеж 25.01.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 16.07.2015г. до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №4382/17.07.2015г. по ч.г.д.№8585/2015г. на ВРС, ХVІ състав.
Исковете са основани
на твърдения за наличие на издаден от ответницата М. Л С. запис на заповед от 25.01.2011г. с падеж 25.01.2014г., във връзка със
съществуващи правоотношения
и гарантиране на изпълнението на задълженията му като заемател по договор за
паричен заем от 25.01.2011 г. за цялата дадена в заем сума от 160 000 лева. Твърди
се, че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане на сумата по
записа на заповед на падежа, поради което въз основа на заявление по чл.417 от ГПК по ч.г.д.№8585/2015г. на ВРС, ХVІ
състав е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу нея.
В съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. Излага,
че по делото е установено наличието на определените в закона предпоставки за
уважаването им, тъй като записът на заповед отговаря на всички изисквания на
закона и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. По делото не са наведени
възражения за каузалното отношение и за неизпълнение на задължения по него,
поради което следва да бъде разгледана единственно претенцията основана на
ценната книга. По същество моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявения иск и му присъди направените по делото разноски.
Ответницата М. Л С.,
с писмени отговори и в съдебно заседание, оспорва предявения иск като
неоснователен. Оспорва изявлението си, в
качеството й на издател на записа, като
твърди нищожност на същия, поради поправка на документа. Твърди, че не е
подписвала документ със съдържание на запис на заповед, а предварително
разписаните от нея листи са използвани за съставяне на същия, както и на
договора за заем без нейно съгласие.
Оспорва
съществуването на каквото и да е гарантираното със записа вземане, като излага,
че никога не е сключвала посочения от ищеца договор за заем и не е издавала
какъвто и да е запис по такъв повод.
По същество моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът,
след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В
настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и
допустимо, като съдът се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран, поради
което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
т.17 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна практика, при
въведено от ищеца с исковата молба по чл.422 от ГПК твърдение, че вземането му
по записа на заповед произтича от конкретно каузално правоотношение,
изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се
променя предметът на делото. Кредиторът сочи обезпечителната функция на записа
на заповед, спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си
основано на менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника,
следва да се приложат общите правила за разпределение на доказателствената
тежест.
Прието е още, че общо
оспорване от ответника по менителничния иск е налице, когато той не сочи
конкретни факти за причината за издаване на записа на заповед, като: липса на
каквото и да е каузално отношение с ищеца, във връзка с което да е издаден
записа на заповед; посоченото в исковата молба от ищеца каузално правоотношение
не съществува, без ответникът да сочи такова; записът на заповед е безпаричен,
тъй като срещу обещаната с него парична сума ответникът не е получил насрещна
престация от ищеца, и други.
В
настоящия случай въведените от ответницата възражения срещу издадения запис на
заповед са именно общи възражения: записа на заповед не е подписан от издателя; за нищожност на ценната книга поради
липса на реквизити; за подправка на документа чрез използване на бланкет,
подписан от нея; за безпаричност на ценната книга, тъй като между страните
никога не са съществували облигационни отношения, които да бъдат обезпечавани с
нея /решение по т.д.№1484/2015г. на ВКС, ІІ т.о и др./.
Предвид
изложеното, на осн. чл. 154, ал.1 ГПК ищецът дължи доказване на твърдените от
него факти, а именно: наличието на редовен от външна страна запис на заповед,
по който ищецът е поемател, с издател М. Л С.. Само в случаите, когато
длъжникът направи конкретни възражения срещу вземането, тогава поемателят по
записа на заповед ще трябва да докаже фактите, от които вземането произтича. В
противен случай, при общи възражения, каквито са процесните, съществуването на
каузалното правоотношение не подлежи на изследване, тъй като издаденият редовен
запис на заповед е основание и доказателство за съществуване на вземането /т.д.№1484/2015г.,
на ВКС, І т.о/.
В тежест на ответницата
е да установи, че подписът положен за издател в процесния запис на заповед не е
изпълнен от нея, на основание чл.193, ал.3 от ГПК, респ. изпълнение на поетите по записа задължения.
Въз основа на тези
обстоятелства, съдът квалифицира подлежащата на установяване претенция като иск
за изпълнение на задължение, поето по запис на заповед - чл. 538 от ТЗ.
От
приложеното по делото ч.г.д.№8585/2015г. на ВРС, ХVІ състав се установява
проведеното заповедно производство, в което е уважено заявлението на кредитора,
основано на оригинален документ – запис
на заповед, съответно оспорването на вземането на кредитора от ответника, което
е обусловило и интереса от установяването. Установено е и предявяване на иска в
срока по чл.415 от ГПК.
С определение
№4143/28.12.2017г. е открито производство по оспорване на подписа на издател М.
Л С. в процесния запис на заповед, евентуално за ползване на бланкет, подписан
от лицето посочено като издател.
Във връзка с
направеното оспорване, с протоколно определение от 26.04.2018г., по делото е
допусната съдебно-графологична експертиза за установяване на обстоятелството
дали подписът за издател в записа на заповед от 25.01.2011г. е изпълнен от М. Л
С.. Същата е заличена, поради непредставяне на доказателства за внесен депозит.
Предвид изложеното,
съдът намира, че направеното оспорване на автентичността на подписа положен за
издател в процесната ценна книга е недоказано, поради което документът запис на
заповед от 25.01.2011г. следва да бъде ценен като доказателство, на основание
чл.194 от ГПК.
Процесната ценна
книга е съставена в предписаната от закона форма и съдържа всички съществени
реквизити по чл. 535 ТЗ. Записът валидно удостоверява поето задължение от
ответницата – издател за заплащане на определена сума – 160 000лв. на
посочено лице, с уговорен падеж – 25.01.2014г.
и място на плащане. Посочено е и мястото на издаване.
Съдът намира, че при
изрично посочен падеж в ценната книга предявяване на същата за плащане не е
необходимо, тъй като изискуемостта на задължението настъпва автоматично /т.3 от
ТР 1/2005г. на ОСТК на ВКС/.
Предвид изложеното
съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да
бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда – 16.07.2015г. до окончателното й изплащане.
С оглед съвпадане
изводите на двете инстанции обжалваното решение на ВОС следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане въззивницата М. Л С. следва да бъде осъдена да заплати
на С.т.С. сумата от 5 000лв., представляваща направените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно
направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, тъй като същото е към минималния размер, определен по реда на
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. и не е прекомерен.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №463/13.06.2018г.
по т.д.№1406/2015г. по описа на ВОС.
ОСЪЖДА М. Л С., с ЕГН
**********, с адрес ***, да заплати на С.Т.С., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 5000лв.,, представляваща направените пред настоящата инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС при условията на
чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: