Р Е Ш Е Н И Е
№178 28.05.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесет и шести май 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Дарина Драгнева административно дело №984 по описа за 2019г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.405 вр. с
чл. 404 ал.1 т.3 от Кодекса вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалба на „ИНВЕСТМЪНТ
ПЛЮС“ ЕООД ЕИК123735444 гр. Стара Загора, представлявано от управителя В. И..К.,
а в съдебното производство от редовно упълномощен адвокат, против Акт за спиране
№6/11.12.2019г издаден от главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Стара Загора. С акт за спиране №6/11.12.2019г главен инспектор Ш. при
Дирекция „Инспекция по труда“ в качеството си на контролен орган по смисъла на
чл.404 ал.1 от КТ вр. с чл. 21 ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ е приложил принудителна административна
мярка по чл. 404 ал.1 т.3 от КТ: „Спира извършването на СМР на обекта на третия
етаж, кота 6+8.52м с изключение изпълнение на дейности свързани с отстраняване
на констатираното нарушение“. Акта за прилагане на принудителната мярка има за
адресат строителния техник С.Б.М., чиято жалба е оставена без разглеждане
поради оттеглянето й.
Оспорената принудителна мярка е издадена
при следните фактически обстоятелства: При извършена проверка на 11.12.2019г в
10.10часа на строителен обект: Жилищна сграда с ОСД, гаражи и ограда в УПИ
ІІ-490, кв.525, гр. Стара Загора, ул. *** се установило, че се извършват СМР на
обекта без да са обезопасен и срещу
падане от височина при декофриране на челни дъски на
3 етаж, кота + 8.52метра, работните места, с което се излага на риск живота и
здравето на работещите на строителния обект и са нарушени чл.61 от Наредба №2
от 22.03.2004г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строително-монтажни работи. За предотвратяване и
преустановяване на констатираните нарушения и на основание чл. 404 ал.1 т.3 от КТ е спряно извършването на СМР на обекта, като задължение за спазване на
принудителната мярка е вменено на строителния техник, съобразно посочения в
акта за спиране негов адресат. В Протокола за извършена на 11.12.2019г и на
07.01.2020г проверка- т.4 са отразени следните констатации: При проверка на
строителен обект: Жилищна сграда с ОСД, гаражи и ограда, гр. стара Загора, ул. ***,
УПИ ІІ-490, кв.525, по работни места, които са разположени на плочата на третия
етаж на строежа се установило, че работници на „ИНВЕСТМЪНТ ПЛЮС“ ЕООД извършват
СМР на плочата на третия етаж на посочения строителен обект със обезопасителни
колани и въжета, без на същата да има изградени приспособления /съоръжения и
ограждения/, които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна
бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез
еквивалентно алтернативно решение, които да предотвратяват паданията от
височина, с което е нарушен чл.61 от Наредба №2/22.03.2004г за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи. Протокола е връчен управителя на работодателя
„ИНВЕСТМЪНТ ПЛЮС“ ЕООД на 09.01.2020г. На същата дата е съставен и АУАН за
констатираното на 11.12.2019г нарушение на чл.61 от Наредбата, конкретно срещу
работодателя отправеното административно обвинение е за допускане на работник
до работа – извършване на СМР, без да е осигурил предотвратяване на паданията
от височина, чрез приспособления /съоръжения и ограждания/, които са достатъчно
високи и са изградени най-малко от главно перило за ръце и средно перило за
ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. По делото са представени
Заповед №2/21.01.2020г издадена на основание чл. 58 ал.1 от КСО от Началник
отдел КПК – С. при ТП НОИ Стара Загора за извършване разследване на злополука,
станала на 11.12.2019г с А. И. В. по декларация от осигурителя „ИНВЕСТМЪНТ
ПЛЮС“ ЕООД, като в състава на комисията е включен и ответния по настоящото производство
контролен орган по КТ. От представените документи по разследване на трудовата
злополука се установява, че принудителната административна мярка е наложена в
хода на проверка, извършена по повод на злополука от 11.12.2019г, завършила със
смъртта на строителен работник, нает от дружеството –жалбоподател и явяващ се
работодател. В Протокол №2/24.01.2020г за резултатите от извършеното
разследване на злополуката от 11.12.2019г, при която от кота +8.52м на
посочения строителен обект пада работника Вазов и настъпва смъртта му, е
направено заключение за липса на допуснати нарушения на нормативните актове. Заключението
е краен извод от направен анализ на причините за възникване на злополуката въз
основа на представените документи от работодателя касателно безопасността и
здравето при работа на обекта, тъй като на пострадалия е проведен начален,
периодичен и инструктаж на работното място, съгласно инструктажните книги, с
което е спазена съответната Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда
за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
С жалбата се твърди, че фактическите
констатации, обусловили прилагане на принудителната мярка са неверни. Оспорва
се обстоятелството, че се извършват СМР на обекта без да са обезопА.и
срещу падане от височина при декофриране на челни
дъски на 3 етаж, кота +8.52м работните места. Проверката била извършена не
обективно и заинтересовано, което довело и до необосновани заключения, изложени
в оспорения акт за спиране. Твърди се, че работните места са били адекватно обезопА.и при съобразяване на всички нормативи за
безопасност на строителен обект. В пледоария по същество се поддържат доводи,
че административния акт не е мотивиран, че кота +8.52м не е височина на подова
плоча на 3-я етаж, а на четвъртия, което се сочи в подкрепа на твърдението за
липса на обективна проверка, извършена на 11.12.2019г на строителния обект. Въз
основа на показанията на свидетелите се твърди и, че прегради в края на
подовите бетонови плочи, които да спират движението в опасна близост са били
поставени. От съда се иска да бъде отменен Акт №6/11.12.2019г за спиране СМР на
3-я етаж на обекта, кота +8.52м.
Ответника – Главен инспектор при Дирекция
„Инспекция по труда“, който при и по повод изпълнение на служебните си
задължения е контролен орган по силата на чл.404 ал.1 от КТ вр. с чл.21 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, не
заявява становище по същество. Поддържа изложените в акта за спиране аргументи
за прилагане на принудителната мярка, поради липса на обезопасяване на
работните места с цел превенция на риска за падане от височина.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата на „ИНВЕСТМЪНТ ПЛЮС“ ЕООД е
подадена на 27.12.2019г, в рамките на 14-дневния преклузивен
срок, считано от 12.12.2019г и при съобразяване, че последния ден на срока -26.12.2019г
е неработен, почивен ден / Коледа/, поради което срокът изтича на следващия
първи работен ден – 27.12.2019г, четвъртък. Дори и този срок да не беше спазен,
жалбата на „ИНВЕСТМЪНТ ПЛЮС“ ЕООД би била допустима по причина на факта, че
акта за спиране не е връчен на жалбоподателя в качеството му на заинтересовано
лице – той е пряко и непосредствено засегнат от приложената принудителна мярка,
защото дружеството извършва строително-монтажни работи на обекта, има
качеството на работодател, включително и на лице задължено по чл.61 от Наредба
№2/22.03.2004г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строително-монтажни работи /Наредбата/. Връчването на
работник не е редовно връчване на пряко и непосредствено засегнатия от
административния акт работодател. Предвид установения правен интерес –
принудителната мярка има пряко и непосредствено приложение в правната сфера на
дружеството-жалбоподател, както и заявеното право на оспорване в рамките на
14-дневния срок, без да се дерогира правилото за редовно връчване на юридически
лица, се налага извод, че жалбата е допустима. Разгледана по същество е и
основателна – за жалбоподателя съществува право на отмяна на приложената
принудителна административна мярка, предвид постановяването й в противоречие с
целта на материалния закон.
Неспособността на административната принуда
по смисъла на чл.404 ал.1 т.3 от КТ да изпълни целта си – да преустанови и/или
предотврати нарушения на нормативите за здравословни и безопасни условия на
труд, произтича от адресирането им лице, което има качеството на работник и
поради това няма каквото и да било власт да преустанови извършването на
строително-монтажните дейности. До този извод и ответника е стигнал, видно от
съдържанието на Протокол за извършена проверка №ПР2000498 / стр.26 по делото/,
съответно и от съставения АУАН срещу дружеството-работодател. Възложители на
обекта са „ИНВЕСТМЪНТ ПЛЮС“ ЕООД гр. Стара Загора и „ПЛЮС ПРОПЪРТИС“ АД гр.
Стара Загора, а първия /жалбоподателя/ е строител – лицето, което осъществява
СМР, като наема по трудово правоотношение работници да извършват дейността в
условията на подчинение на дисциплинарната му власт по отношение на трудовата
дисциплина, включваща и спазването на осигурените от него здравословни и
безопасни условия на труд. Строителния техник, както вече се посочи, когато е
нает по трудов договор няма никакви властови правомощия по отношение извършване
на дейността. Същият може да бъде заменен с друго лице, непосредствено след
прилагане на принудителната мярка спрямо него и строително-монтажните дейности
да продължат. Този пример се налага, за да се онагледи отражението на
неправилното приложение на нормативната уредба и по-конкретно неправилното
определяне на субекта на правната норма / общо валидно правило за поведение,
скрепено със санкция/. Правната норма, която не винаги се съдържа в една
нормативна разпоредба по аргумент от чл.5 и сл. от Наредба №2/2004г за
минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР, изисква от възложителя да
носи отговорност за осигуряване, включително на съоръженията по чл.61 от същата
Наредба. Съответно и по аргумент от административно наказателните разпоредби на
КТ и предвидените принудителни мерки, при неспазване на установеното от
хипотезата на правната норма поведение, задължените лица понасят съответната
административно наказателна отговорност / това е санкцията/ и търпят
принудителните административни мерки, които в обществен интерес имат за пряка
цел да преустановят поведение, което консумира състава на административно
нарушение. Ето защо оспорената принудителна мярка не може да изпълни своята
цел, а именно по причина, че е насочена срещу лице, което не е нарушило и не
може да наруши чл.61 от цитираната Наредба. Оттук и нарушението на материалния
закон е следното : принудителната мярка цели преустановяване на нарушение,
което означава, че условие за нейната законосъобразност, без което мярката не
може да бъде наложена, е констатирано нарушение на нормативните разпоредби по
здравословни и безопасни условия на труд, представляващо виновно поведение на нейния
адресат. В резултат мярката, приложена спрямо строителния техник се явява без
законово основание, но предвид нейния предмет засяга правната сфера на трето
лице в производството по нейното постановяване.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
РЕШИ
ОТМЕНЯ Акт за спиране
№6/11.12.2019г, издаден от Главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Стара Загора по жалба на „ИНВЕСТМЪНТ ПЛЮС“ ЕООД ЕИК *********.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: