№ 176934
гр. София, 02.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Частно гражданско дело №
20241110154561 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
с вх. № ......./09.09.2024 г., подадено от „АКПЗ" АД, с което се иска издаване на
заповед за изпълнение срещу С. Х. М. за следните суми: сумата в размер на 602,75
лева – главница по договор за паричен заем №......../12.05.2023 г., сключен между
длъжника и "И.А.М" АД, сумата в размер на 25,15 лева – договорна възнаградителна
лихва за периода 22.05.2023-07.08.2023 г., законна лихва за забава върху главницата по
договора за кредит в размер на 107,82 лева за периода 08.08.2023 г. - 27.08.2024 г.
Заявителят сочи, че посочените вземания към длъжника са му прехвърлени с договор
за цесия от 02.03.2020 г. и приложение №1 към него от 01.03.2024 г. от "Ф.Б" ЕООД -
гарант по договора за кредит, който бил заплатил изцяло задълженията на длъжника
към кредитодателя и по този начин встъпил като кредитор на длъжника по
заявлението.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл.
410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно предявеното със заявлението
парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези
– страни, предмет /основание, период, вид/ и размер, т. е. по отношение на процесното
вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата
молба, което условие в случая е изпълнено от заявителя "АКПЗ" АД
Съгласно изискванията на чл. 410, ал. 3 ГПК са приложени договорът за
потребителски кредит, както и приложимите към него общи условия. Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение,
освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. При тълкуване на посочените разпоредба се налага
изводът, че при произнасяне по подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение съдът е длъжен да направи проверка и ако установи такова противоречие е
длъжен да отхвърли заявлението. При подадено заявление по чл. 410 ГПК проверката
за това дали не е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК се прави от съда
1
въз основа на посочените от заявителя факти, които според него пораждат вземането, и
договора с потребителя, ведно с приложенията към него и общите условия.
Настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е изцяло
недействителен.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т.
12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския
кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП.
От изложените от заявителя фактически обстоятелства и представените
доказателства, съдът намира, че неговото сключване и получаването на сумата по
договор за паричен заем №......../12.05.2023 г., е било обвързано от предоставяне на
обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.
Изводът в тази насока се подкрепя не само от факта, че дружеството-гарант и
кредитора са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ, така и от датата на
сключване на договорите – 12.05.2023 г., т. е. преди изтичане на срока по договора за
потребителски кредит, който е предвиден в чл. 4 от договора за потребителски кредит.
Процесният договор за предоставяне на гаранция е лично обезпечение като
съгласието на кредитора да бъде обезпечен е било изрично заявено. По правило
договорът за поръчителство е едностранен и безвъзмезден - т.е. по него задължения
възникват само за поръчителя. Възможно е обаче договорът да има двустранен и
възмезден характер както е в случая- в чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на
гаранция сключен между "Ф.Б" ЕООД и С. Х. М. е уговорено последния да заплати
възнаграждение в размер на 224,52 лева /при отпусната сума на кредита в размер на
700 лева/, а поръчителят се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението
на задълженията по договора за кредит. В ал. 2 на чл. 3 от договора за предоставяне на
гаранция е уговорен начина на заплащане на възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, като е посочено, че същото се плаща по начините,
посочени в договора за потребителски кредит, а в ал. 3 е налице изрично овластяване
кредитодателят "И.А.М" АД да получава плащанията по договора за предоставяне на
гаранция.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция представлява разход по кредита по смисъла на §
1, т. 1 ДР ЗПК, съгласно който "Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Ето защо, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното
поръчителство, трябва да се разгледа като разход по договора за кредит (включително
с оглед изложеното, че е налице хипотеза на свързани лица), който разход следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, който е
индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
При съпоставката с договора за потребителски кредит при главница 700 лева и
възнаграждението в договора за поръчителство в размер на 224,52 лева, както и
2
посоченото в чл. 2, т. 8 от договора, че при изчисляване на ГПР е взето предвид, извън
всичко друго посочено, че на длъжника няма да бъдат начислявани други разходи по
кредита, освен посочените в самия договор за кредит, става ясно че посоченото
възнаграждение към дружестото-гарант не е било взето предвид при изчисляване на
ГПР. Съответно при включване на посоченото възнаграждение към ГПР би се получил
размер, различен от посочения в договора от 45,41 %. Следователно с процесния
договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22
ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР,
приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се
възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да
се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР
при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до
неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в този смисъл Решение № 264616 от 09.07.2021 г. на
СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., както и Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-
448/17 и др. /.
Горното води до недействителност на договора за паричен заем поради
противоречие с материалноправните разпоредби на закона - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр.
чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Предвид извършеното признание за плащане от
страна на длъжника на сумата в размер на 175 лева, то следва да бъде издадена
заповед за изпълнение за остатъка от чистата стойност на кредита в размер на 525
лева.
Предвид изложеното, процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК с вх. № ......./09.09.2024 г., подадено от „АКПЗ" АД, с което се иска
издаване на заповед за изпълнение срещу С. Х. М. за следните суми: за разликата над
525 лева до пълния претендиран размер от 602,75 лева – главница по договор за
паричен заем №......../12.05.2023 г., сключен между длъжника и "И.А.М" АД, сумата в
размер на 25,15 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 22.05.2023-
07.08.2023 г., законна лихва за забава върху главницата по договора за кредит в размер
на 107,82 лева за периода 08.08.2023 г. - 27.08.2024 г.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 17,84 лева за държавна
такса и над 35,68 лева за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ
размер на възнаграждението от 50 лева). Възнаграждението за подготовка на
документи в размер на 50 лева, претендирано от заявителя, не се кумулира с
възнаграждение за процесуално представителство, поради което посоченото искане
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
3
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с вх. № ......./09.09.2024 г., подадено от „АКПЗ" АД, с което
се иска издаване на заповед за изпълнение срещу С. Х. М. за следните суми: за
разликата над 525 лева до пълния претендиран размер от 602,75 лева – главница по
договор за паричен заем №......../12.05.2023 г., сключен между длъжника и "И.А.М"
АД, сумата в размер на 25,15 лева – договорна възнаградителна лихва за периода
22.05.2023-07.08.2023 г., законна лихва за забава върху главницата по договора за
кредит в размер на 107,82 лева за периода 08.08.2023 г. - 27.08.2024 г., както и в частта
за разноските за разликата над 17,84 лева за държавна такса и за разликата над 35,68
лева - за юрисконсултско възнаграждение.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя "АКПЗ" АД, че
може да предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в
едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в
заповедното производство за тези претенции ще бъде приспадната.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4