№ 55
гр. С. , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20212200500199 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение №
260111/15.02.2021г. по гр.д. № 3932/19г. на СлРС, с което е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявеният от С. С. С. против Т. С. П. иск с
правно основание чл. 109 от ЗС за преустановяване на действията, с които
пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост по отношение на
ПИ № ІІ-269 кв. 15 по плана на с. К., общ. С., ул. „Х.Б.“ №*, като
преустанови отглеждането н апчели в пчелните си кошери – пчелин,
разположен в дворно място в регулацията с адрес с. К., общ. С., ул. „Х.Б.“ №
*, осъдена е Т. С. П. да заплати на С. С. С. сумата 1 500 лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие на
ужилване, причинено на С. С. С. на 29.05.2019г. от пчела, собственост на Т.
С. П., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от
датата на увреждането - 29.05.19г. до окончателното изплащане, искът е
отхвърлен като неоснователен и недоказан за разликата до пълния предявен
размер от 3 000 лв. и са присъдени съразмерно разноски по делото на
страните.
1
Въззивницата – ответник в първоинстанционното производство
обжалва частично цитираното решение – само по отношение на
уважителната осъдителна част, с която е присъдена част от
обезщетението по чл. 50 от ЗЗД за претърпени неимуществени вреди,
като твърди, че в нея решението на първоинстанционния съд е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в противоречие
материелноправните разпоредби. Заявява, че неправилно съдът е приел за
установено, че пчелата, причинила ужилването, е нейна собственост или се
е намирала под нейн надзор. Твърди, че притежаваните от нея пчели не са
единствените, които могат да причинят ужилването и съдът неправилно е
предположил, че пчелата, ужилила ищецау е точно нейна собственост, за
което няма събрани доказателства. Необосновано се явява решението,
почиващо само на убеждението на ищеца, че процесната пчела е нейна
собственост. Липсва и причинна връзка между наличието на кошери в
имота на въззивницата и уврежданията на въззиваемия. Също така в
жалбата са релевирани и оплаквания за неправилност касателно
определения размер на обезщетението, като се твърди, че той е завишен,
тъй като не кореспондира с доказаните степен, интензитет и времетраене
на психическите преживявания на пострадалия, не са установени и болки и
страдания извън обичайните за такъв вид увреждане. Така съдът не е
изследвал обективно и всестранно събраните доказателства, не е достигнал
до обективната истина и е нарушил основен принцип в гражданския процес.
Поради изложеното въззивницата моли атакуваното решение да се
отмени в обжалваната осъдителна част и вместо това бъде постановено
ново, с което искът бъде отхвърлен и за тази сума, евентуално – да се
намали значително размерът на обезщетението, а в частта, с която е
отхвърлен негаторният иск – решението да се потвърди.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на
производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната страна е подала писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и иска
2
потвърждаване на обжалваното решение в атакуваната част, като
правилна и законосъобразн. Заявява, че не е атакувала в отхвърлителните
части решението, за да запази добрите междусъседски отношения.
Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди
атакуваното решение в обжалваната му част. Няма направена претенция
за разноски за тази инстанция.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна на тази въззивна жалба.
В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява и не се
представлява.
В с.з. въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва
жалбата като неоснователна и поддържа депозирания против нея отговор.
Заявява, че счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно в
обжалваната част, поради което моли въззивния съд да го потвърди в нея.
Претендира разноски за тази инстанция.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно в
атакуваната част, поради което следва да бъде потвърдено в нея.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
По отношение на отхвърления негаторен иск няма жалба, в тази част
решението на първостепенния съд е влязло в сила и няма да бъде обсъждано
в нея.
3
Настоящият въззивен състав намира, че приетата от решаващия съд
фактология е пълна, цялостна и обективна, отразява вярно обстановката и
генезиса на обстоятелствата, сублимирали в нанасянето на вредите на
ищеца, чието възмездяване се търси с втория обективно съединен иск.
Безспорно е, че констатираните факти касателно имуществената
претенция следва да бъдат субсумирани под правната норма на чл. 50 от
ЗЗД във връзка с общия състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД.
Точката на противопоставяне между страните е само дали
животното /пчела/, причинило вредата, е собственост, респективно – се е
намирало под надзора на ответницата, като това е и единственият
елемент от фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД, поставен на спорното
поле.
Въззивницата оспорва този извод на решаващия съд, като го счита за
необосновано предположение.
Въззивният съд намира, че с оглед всички събрани доказателствени
средства може да се приеме за установена тази предпоставка за
ангажиране на обективната гражданска, недоговорна отговорност на
ответицата за обезвреда.
Безусловно организацията, функционирането и поведението на
пчелното семейство и отделните индивиди в него са изследвани задълбочено
и подробно са анализирани от науката, обосновани са в биологичен,
физиологичен и биохимичнен аспект, и придобитото знание в тази област е
недискутируемо приложимо в настоящия казус.
Така, от заключението на вещото лице, в чиято добросъвестност и
компетентност съдът няма причини да се съмнява, и от гласните
доказателства, събрани чрез свидетелски показания, които са в хармония с
теоретичните постановки, се очертават следните изводи:
Групата на т.н. гнездови пчели почти не излиза вън от кошера, тъй
като функциите им са свързани с работа вътре в него. Навън излиза основно
най-голямата група пчели – работничките, чиято задача е да снабдяват
кошера с нектар, прашец и прополис. Те летят извън него в различно
отдалечен периметър, според местата, където намират плодни дръвчета и
4
цветя, но осъществяват полета на голяма височина, за да избегнат
евентуални препятствия. Другата група пчели, които излизат извън кошера,
но на близко разстояние около него, са стражевите пчели, които стоят на
пост, бранят кошера и реагират на всяко смущение, което се случва в
близост до колонията. Те се активират от движение, звук, миризма и тъмни
цветове.
Най-просто казано, от тук следва, че като се има предвид
разстоянието, на което се е намирал ищецът от кошерите на
ответницата, той е попадал в хоризонталния обсег на търсене на пчели-
работнички както от нейните кошери, така и от тези, намиращи се в по-
отдалечен имот, но във вертикален план няма пресичане на траектории и
ужилването не може да е осъществено от такава пчела, понеже те летят
високо, освен това жилят при непосредствена заплаха за себе си, а не в
защита на кошера. За сметка на това, точно поради близкото разстояние и
с оглед извършването от страна на ищеца на нормална, допустима дейност,
свързана обаче със създаване на шум и осъществяване на енергични
движения, стражевите пчели само от кошерите на ответницата, са имали
възможност да идентифицират тези „подсказки“ като заплаха, да
локализират ищеца като потенциален нарушител и да реагират
закономерно – чрез ужилване - каквото пчелите-събирачки в работен полет
по принцип не правят, а стражевите пчели от значително отдалечени
кошери не са в състояние да направят.
Ето защо съдът намира не само за обосновано, но и за доказано
посредством научните и опитни правила и чрез прилагане на логическа
дедукция, предположението, че пчелата, чието ужилване е причинило
вредите на ищеца, е собственост на ответницата. Прякото, пълно и главно
доказване е проведено в удовлетворяваща степен, годна да убеди съда във
верността на този факт, доколкото би представлявало правен абсурд да се
изисква персонално идентифициране на конкретното насекомо. След като
нормативно няма предвиден за собствениците някакъв начин за
индивидуализация и регистрация на всеки представител на пчелното
семейство, не може да се изисква и от ищеца да извърши такава
идентификация. Достатъчно е да не е породено обосновано съмнение за по-
вероятен или поне алтернативен източник на ужилването, който да
5
елиминира категорично твърдяния от ищеца. Такива обстоятелства не са
доказани в процеса.
Поради това въззивният съд счита, че са налице всички елементи от
сложния фактически състав на чл. 50 от ЗЗД, уреждащ специфична
хипотеза на непозволено увреждане, причинено от вещи, в случая – животно
- насекомо. Доказани са всички обективни елементи – действие на пчелата,
вреда, причинна връзка и качеството на собственик на ответницата,
активиращи гражданската й извъндоговорна отговорност за обезвреда,
която е обективна и не е свързана с наличие на някаква форма на вина като
субективен фактор.
Второто оплакване, въведено в условията на евентуалност във
въззивната жалба, касае размера на обезщетението, определен от съда за
възмездяване на причинените от животното неимуществени вреди.
Въззивницата счита, че той е завишен и не кореспондира с действително
претърпените от ищеца вреди.
Тъй като този вид вреди сами по себе си са без паричен или друг
имуществен еквивалент, законодателят е постановил определянето на
размера на обезщетението за претърпяването им да става въз основа на
принципите на справедливостта, съгласно общата разпоредба на чл. 52 от
ЗЗД. Понеже няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по
вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и
общите правови норми, като се ръководи най-вече от вида, броя и характера
на уврежданията, формата и степента на страданието, неговата
продължителност и прогнозите за развитие.
Така в случая, предвид възрастта и пола на пострадалия – мъж на 34
години, вида на причинените травми – локален болезнен оток, остра
алергична реакция към пчелна отрова, изразяваща се в зачервяване,
сърцебиене, чувство за задух и стягане в гърдите, характера им – временно
разстройство н аздравето, неопасно за живота, степента на болките – с
умерен интензитет и сила, продължителността на търпените от ищеца
физически страдания – няколко часа в Спешно отделение и няколко дневна
противоалергична терапия в домашни условия с пълно отшумяване и изцяло
възстановяване, както и качествата на преживения душевен дискомфорт и
6
психични страдания – стресово състояние, негативни усещания и емоции, и
психологическа реакция в резултат на повтаряемостта на ситуацията и
притеснение за семействто, в частност – за детето му, както и
невъзможност за предвиждане и предотвратяване на бъдещи такива
инциденти, годни да предизвикат и животозастрашаваща алергия, и
предвид това, че всички тези обстоятелства са надлежно доказани с годни,
допустими и относими доказателствени средства, настоящият състав
намира, че сумата от 1 500 лв. представлява справедлива компенсация, като
обективен паричен еквивалент на претърпените страдания в резултат на
тези причинени вреди, които съдът е приел за непререкаемо доказани, и с нея
напълно се обезщетяват установените неимуществени вреди.
Уважаването на главния иск обуславя основателността, а оттам – и
уважаването, на кумулативно предявениата с него акцесорна претенция за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законовата лихва и
такова се дължи, съгласно разпоредбата на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, от датата
на увреждането – 29.05.2019г. до окончателното изплащане на присъдената
главна сума.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено в засегнатата от въззивната жалба част, включително по
отношение на разноските, в необжалваните части то е влязло в сила.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази
инстанция лежи върху въззивната страна, която следва да понесе своите
както са направени, и заплати тези на въззиваемата в размер на 700 лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 260111/15.02.2021г.
по гр.д. № 3932/19г. на СлРС в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
7
ОСЪЖДА Т. С. П. да заплати н а С. С. С. направените разноски по
делото за въззивното производство в размер на 700 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8