МОТИВИ към
присъда по ВНОХД №
2 029/2018г. по описа на СГС, НО, XІV въззивен
състав
С присъда от 23.09.2017г., постановена по НОХД
№ 4 358/ 2017г. , Софийски районен съд, Наказателно отделение, 109 с-в е признал подсъдимия О.П.П. за невиновен в това, че на 30.09.2014 г., около 23:30 ч., в гр.София, ж.к. “*****“, на ул. „*****, съзнателно се ползвал (като при извършване на
полицейска проверка го представил пред полицейските служители Г.Х.Г., К.Г.Д.и Г.Н.Н.,
изпълняващи служебните си задължения по охрана на обществения ред като АП - 141
при 08 РУ - СДВР) от преправен официален документ - удостоверение за
психологическа годност № 155807, издадено на 16.01.2013 г. от психологическа
лаборатория към „Д.-К.Ц.С.“ ООД на името на О.П.П., ЕГН **********, издадено и
валидно за категория „С“, „С1“ и за превоз на пътници и товари, но не и за
таксиметров превоз, в което е извършено дописване, изразяващо се в поставяне на
отметка „X“ в квадратчето с наименование „Таксиметров превоз“ с помощта на
маркер върху първия слой фолио на бланката на документа, като предмет на
престъплението е документ, удостоверяващ лични и регистрационни данни, като от П.
за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради
което и на основание чл.304 от НПК го е
оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.316, пр.2, вр. чл.308, ал.2, вр.
ал.1, пр.2 от НК.
От така
постановената присъда е останал недоволен прокурор от Софийска районна
прокуратура, който изцяло я протестира. В
депозирания от представителя на държавното обвинение въззивен протест ( и
допълнението към него) се твърди неправилност и необоснованост на присъдата,
като се изтъква доводи за доказаност на авторството на подсъдимия в извършване
на престъплението; че в хода на съдебното следствие са
събрани множество доказателства, от които е видно, че подсъдимият се е ползвал именно
от инкриминирания документ. Прокурорът отправя критики и към
правните изводи на първоинстанционния съд за оправдаването на подс. П., като
счита, че инкриминирания документ е съдържал и регистрационни данни. Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с
която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение като му
наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 ( две) години, изпълнението
на което бъде отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК за срок от 5 ( пет) години.
По реда на чл. 322
от НПК срещу така депозирания протест е постъпило писмено възражение от защитника
на подс. П. – адв. М.Г., в което последната навежда доводи за правилност на
протестираната присъда, като счита, че не е доказано ползването на
инкриминирания документ от подзащитния й и моли да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда.
В съдебно заседание прокурорът от
СГП поддържа протеста и счита, че присъдата следва да бъде отменена като
неправилна и незаконосъобразна. Излага становище, че извършеното от подсъдимия
престъпление е установено и предлага на съда да отмени протестираната присъда и постанови
нова, с която да подс. П. да бъде осъден по повдигнатото му обвинение като
му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ с приложение на института,
визиран в чл. 66, ал.1 от НК.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия П. – адв. М.Г. пледира за потвърждаване на първоинстанционната
присъда, считайки я за правилна и законосъобразна.
Подсъдимият П. заявява, че
поддържа доводите на защитника си, без да излага собствени аргументи.
В предоставената му последна дума
подс. П. моли присъдата на СРС да бъде потвърдена.
Пред
настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя
писмени такива.
Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да
допусне провеждането на съдебно
следствие и събирането на доказателства.
Софийски
градски съд, Наказателна колегия, ХІV въззивен състав, като съобрази изложените
в протеста на Софийска районна прокуратура и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата, счете, че фактическите констатации на
първоинстанционния съд относно съществените обстоятелства, касаещи предмета на деянието и неговото авторство, и включени в предмета на доказване по делото, са
направени в разрез със събраните по делото доказателства, като неправилно е
приложен материалния закон и погрешно е интерпретиран
квалифицирания признак на документа „съдържащ регистрационни данни“, поради
което и в съответствие с правомощията си, визирани в чл. 316 от НПК прие нови фактически положения по делото.
Правилно е прието от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА от състава на контролираната инстанция, че подс. О.П.П. е роден *** ***,българин,
български гражданин, женен, баща на детето П.О.П. ( родено на ***г.),
неосъждан, със средно образование, трудово ангажиран, живущ ***2,
с ЕГН **********. С добри характеристични данни.
На 16.01.2013 г., в гр.София, от
Психологическа лаборатория към „Д.-К.Ц.С.” ООД, намираща се на адрес в
гр.София, ул. „******, на подсъдимия О.П.П. било издадено удостоверение за
психологическа годност (УПГ) № 155807 от 16.01.2013 г., валидно до 16.01.2016
г. УПГ било издадено и подписано от св. Л.А.В.- психолог в лабораторията,
оправомощена да издава този вид документи по предвидения ред в Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания, издадена от Министъра на транспорта, след проведено
психологическо изследване от свидетелката В., за което бил съставен протокол №
9/16.01.2013 г.
Към 16.01.2013г. УПГ се издавали
след провеждане на психологическо изследване, за което се съставял протокол с
уникален регистрационен номер, върху стандартна бланка, отпечатан двустранно
върху сива хартия с размери 86 х 54 милиметра. Лицевата страна на бланката,
съдържала графи за уникалния регистрационен номер (№), три имена и ЕГН на
лицето, и квадратчета с изписани до тях категории, за които се допуска лицето, разположени
в три колони както следва - първа колона -,,С1”, „D1”, „Ттб” и „чл. 157”, втора колона -
„С”, „D”, „Ттм” и
„чл. 171”, и трета колона - „превоз на пътници и товари”, „таксиметров превоз”,
„председател на изпитна комисия” и квадратче без посочена до него категория.
Върху гърба на бланката били изписани основанията за издаване на УПГ, графи за
номера на протокола от комисията, за дата на издаване, за датата, до която е
валидно, от лявата страна имало холограмен стикер, а отдясно графа за подпис „Психолог”.
Кандидатите желаещи да придобият УПГ за някоя от горепосочените категории се
явявали и подавали заявление за категориите, за които кандидатстват, провеждало
се психологическо изследване, въз основа на което психологът преценявал за коя
(кои) от категориите може да бъда допуснат кандидатът, след което на
допуснатите кандидати се издавало УПГ върху гореописаната бланка, като машинно
се попълвали уникален регистрационен номер на документа, трите имена и ЕГН на
лицето, машинно се правела отметка със знак „X” в квадратчето на съответната
категория (категории), за които кандидатът е допуснат, подписвало се от
психолога, подпечатвало се с печата на психическата лаборатория и се ламинирало
с фолио.
На 16.01.2013 г. подсъдимият П.
се явил на психологическо изследване Психологическа лаборатория към „Д.-К.Ц.С.”
ООД, проведено от св. В., за което бил съставен протокол № 9 от същата дата, и
бил допуснат за категории „С1”, „С”, и „превоз на пътници и товари”. Въпреки,
че кандидатствал и за категория „таксиметров превоз”, подсъдимият не бил
допуснат за нея. Въз основа на проведеното психологическо изследване на
обвиняемия П. било издадено горепосоченото УПГ № 155807/16.01.2013 г., в което
били попълнени машинно уникалния регистрационен номер на УПГ- 155807, трите
имена и ЕГН на обвиняемия, машинно били направени отметки със знак „X” в
квадратчетата с категории -,,С1”, „С” и „превоз на пътници и товари”, за които
бил допуснат, номера на протокола - № 9, датата на издаване - 16.01.2013г., датата до
която е валидно УПГ - 16.01.2016 г. Свидетелката В., положила подпис в графа
„Психолог” и поставила отпечатък от кръгъл печат на Психологическа лаборатория
към „Д.-К.Ц.С.” ООД, след което бланката била ламинирана с фолио и предоставена
на подсъдимия.
Тъй като подс.П. не бил допуснат за категория
„таксиметров превоз“, а искал да упражнява професия „шофьор на такси“, той
решил да ползва гореописаното УПГ преправено по такъв начин, че;да
изглежда, че е издадено и за категория „таксиметров превоз“. На неустановена дата
през периода от 16.01.2013г. до 19.02.2013г., на неустановено място,
неустановено по делото лице преправило издаденото на подс. П. УПГ № 155807/
16.01.2013 г., като върху фолиото, с което
била ламинирана бланката, с пишещо средство - маркер с черен цвят, поставило
отметка със знак „X“ върху квадратчето за категория „таксиметров превоз“, и със
същото пишещо средство направило отметки със знак „X“ и върху квадратчетата с
категория -,,С1“, „С“ и „превоз на пътници и товари“, за да не се различават
отметките, след което ламинирало бланката с още един втори слой фолио. По този
начин УПГ било преправено, като му бил придаден вид, че подс. П. е допуснат и за категория „таксиметров
превоз“. На неустановена дата преди
19.02.2013г. подс. П. установил фактическа власт върху така преправения
документ и на 19.02.2013 г. в гр.София подал заявление до началника на РД „АА“
за допускане до изпит за придобиване на правоспособност „Водач на лек
таксиметров автомобил“, към което приложил копия от СУМПС, свидетелство за
съдимост и от преправеното по гореописания начин УПГ№ 155807/ 16.01.2013 г.
Заявлението на подсъдимия и приложените към него копия от документи били
проверени от служител на РД „АА“, който не се усъмнил в документите, не
извършил справка в регистрите, за да провери дали действително УПГ е издадено
за категориите, върху които имало отметки и подс. П. бил допуснат до изпит. На
26.02.2013г., подсъдимият се явил на изпит и въпреки, че не бил психологически
годен, го положил успешно, след което му било издадено Удостоверение „Водач на
таксиметров автомобил“ (УВЛТА) Серия ВТ, № 015763/ 26.02.2013 г., на основание
изпитен протокол № 016 от с.д. По този начин, подс. П., използвайки
преправеното УПГ се снабдил с валидно издадено УВЛТА и започнал да упражнява
професия „шофьор на такси“.
На 30.09.2014г. в гр. София, ж.к.
„*****” подсъдимият П. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Киа”, модел „Черато” с peг. № *******, оборудван като таксиметров, по ул. „Тирана”, с
посока на движение от ул. „*******” към бул. „Христофор Колумб”. Около 22:35ч„
пред № 3 на ул. „Тирана” автомобилът на подсъдимия бил спрян за извършване на
полицейска проверка от свидетелите Г.Г., К.Д.и Г.Н.- униформени полицейски
служители, изпълняващи служебните си задължения по охрана на обществения ред
като АП - 141 при 08 РУ - СДВР. Служителите на МВР поискали от подсъдимия да
представи документи, касаещи извършваната от него таксиметрова дейност. Същият
представил набора документи, между които и УПГ № 155807/16.01.2013 г. на полицейските
служители, в което фигурирала и отметката за таксиметров превоз, които не се
усъмнили в редовността му и му го върнали. След това на подс. П. била извършена
проверка с техническо средство „Дръг чек 1200 СТК”, при която било установено, че водачът бил употребил
марихуана. По образуваното д.п. - БП №ЗМ 1481/2014г. по описа на 08 РУ СДВР- разследващия
полицай Д.Т.по указание на наблюдаващия прокурор направила проверка на
валидността на УПГ, легитимиращо подс. П. като правоспособен таксиметров водач
и същият с протокол за доброволно предаване от 03.10.2014г. го предал за
нуждите на разследването, като в материалите по д.п. било направено ксерокопие, а оригиналът бил върнат
на подс.П.. По НАХД № 21884/ 2014 г. по описа на СРС, НО във връзка
установената употреба на наркотични вещества от подс. П. при управление на МПС било
постановено решение от 21.01.2015 г., влязло в сила на 06.02.2015 г., с което
подсъдимият П. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б,
ал. 3 от НК за деянието, извършено на 30.09.2014 г., и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административни
наказания „глоба“ в размер на 1 000 ( хиляда) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 5 ( пет) месеца.
При допълнителна проверка било
установено, че издаденото на подсъдимия П. УПГ № 155807/ 16.01.2013 г. било
валидно за категории „С”, „С1” и за превоз на пътници и товари, но не и за
таксиметров превоз, което е послужило за образуване на настоящото досъдебно
производство – 15014/2016г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр.пр. № 3838/2016г. на
СРП. С постановление от 06.10.2016г. по пр.пр. № 3838/19.10.2016г. описа на
Софийска районна прокуратура са обединени материали по НАХД № 21884/2014г. по
описа на Софийски районен съд към досъдебно производство № 15014/2016г.
Според
заключенията на комплексната и графическа експертизи, приети по делото на осн.
чл. 373, ал.1, вр. чл. 283 от НПК подписът в графа „психолог” в УПГ № 155807/
16.01.2013 г. е положен от св. В.; бланката на издаденото удостоверение е
изготвена съгласно установените изисквания; в представеното удостоверение има
извършено дописване, изразяващо се в поставяне на отметка в квадратчето с
наименование „Таксиметров превоз” с помощта на маркер върху първия слой фолио;
ръкописният текст в графа „дата”, текстът „получих дубликат №020740” и „
19.10.2015г.” в заявление до автомобилни администрация от подсъдимия П. № **********
от 19.10.2015г. е написан от подсъдимия П.; подписите в графа „Подпис” и след
дата „ 19.10.2015г.” в заявлението са положени от подсъдимия П..
Впоследствие
Директорът на РД „АА“ издал заповед № РД-12-3262/16.10.2014г., с което било
отнето издаденото на подс. П. удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил, като подсъдимият предал и инкриминираното УПГ № 155807/16.01.2013 г.
, а с писмо от 21.01.2015г. същите било предадено за нуждите на разследването
по настоящото дело. На 19.10.2015г. подс. П. заявление за издаване на дубликат на
удостоверение за професионална компетентност, като получил дубликат №020740 на отнетото му УВЛТА серия ВТ
№ 015763 от 26.02.2013г. и въпреки
предприетите действия ( писмо от ИА „АА” peг. №11-05-3302/24.06.2016г.) същото
не било върнато от подсъдимия.
Тази фактическа обстановка въззивният
съд прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съобразени с избраната от подсъдимия и защитника му и допусната от
СРС процедура по глава ХХVІІ НПК, в хипотезата на чл. 371, т.1 от НПК, а
именно: показанията на свидетелите Д.Т., Л.В.,
С.К., Ю.Ц., Г.Г., К.Д.,Г.Н., дадени на д.п. и приобщени по реда на чл. осн. чл.
373, ал.1, вр. чл. 283 от НПК, заключения на съдебно графическа и комплексна
експертизи, депозирани на д.п. и приобщени по реда на чл. осн. чл. 373, ал.1,
вр. чл. 283 от НПК, както и писмените доказателства - писмо от РД „АА” София
изх. № 1700-29-817/09.10.2014г., писмо от ИА „АА” изх.
№17-00-29-134/31.03.2016г., писмо от ИА „АА” изх. № 17-00-00-172/22.04.2016г.,
писмо от ИА „АА” peг. №11-29-8718/15.08.2016г., заявление от подсъдимия П. за допускане на изпит
за придобиване на правоспособност „Водач на лек таксиметров автомобил” от
19.02.2013г. , писмо от ИА „АА” per. №11-05-3302/24.06.2016г. , протокол
№9/16.01.2013г. , списък на лицата, записани за психологическо изследване на
16.01.2013г., справка в регистър на
психологическите изследвания на водачите относно подсъдимия П., протокол със
заключения за психологическа годност №3/07.01.2013г., списък на лицата,
записани за психологическо изследване на 07.01.2013г., заповед № РД-12-
3262/16.10.2014г. на директора на РД „АА” , писмо от директора на РД „АА” София
до Началника на 08 РУП СДВР, протокол № 016 от 26.02.2013г. за изпит за
придобиване на удостоверение „водач на таксиметров автомобил”, личен картон на
подсъдимия П., удостоверение за
психологическа годност № 155807, издадено на 16.01.2013 г. в оригинал, решение
от 21.01.2015г. по НАХД №21884/2014г. по опис на Софийски районен съд и мотиви
към него, постановление от 06.10.2016г. по пр.пр. №3838/19.10.2016г. опис на
Софийска районна прокуратура, заявление за издаване на дубликат на
удостоверение за професионална компетентност от подсъдимия П. от 19.10.2015г. ,
заповед №РД-01-135/17.03.2014г., с която е определен реда и начина за
провеждане на изпитите за придобиване на удостоверение за професионална
компетентност за ръководител на таксиметрова дейност и УВЛТА на Изпълнителния
директор на ИА „АА”, Заповед №РД-01-27/15.06.2015г. на Изпълнителния директор
на ИА „АА” - л. 69, справка за съдимост на подсъдимия.
Неправилно
СРС се е позовал на разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК, за да изключи от
доказателствената съвкупност показанията на св. Д.Т., считайки че „….същата има
качество на водеща разследването по БП №ЗМ 1481/2014г. по опис на 08 РУ СДВР,
материали от което са приобщени към материалите по настоящото наказателно
производство с постановление от 06.10.2016г. по пр.пр. №3838/19.10.2016г. описа
на Софийска районна прокуратура“. Разпоредбата на чл. 118, ал.2 от НПК установява забрана да се разпитват като свидетели лица,
които , които са извършили действия по разследването, съответно съдебни
следствени такива в същото наказателно производство. Д.Т.е била разследващ
полицай по друго наказателно производство ( въпреки че е водено срещу същия
подсъдим), приключило с влязъл в сила съдебен акт, като обстоятелството, че писмените
материали по приключилото са присъединени по настоящото, не означава, че Д.Т.е
извършвала действия по разследването по последното, т.е. не е налична
хипотезата на чл. 118, ал.2 от НПК по отношение на св. Д.Т., поради което
свидетелстването й е процесуално допустимо. Становището на СРС би било правилно
в хипотезите на разделяне ( чл. 216, ал.1 от НПК) или обединяване на дела (чл.217,
ал.1 от НПК), в който случай извършените действия по разследване запазват своята
процесуална стойност по отделеното, респ. обединеното дело ( чл. 217а от НПК),
но в конкретния случай св. Тодорова е била разследващ орган по приключило
наказателно производство, писмените материали по което са присъединени към
неприключилото такова и съответно не притежава качеството на лице, извършило
действие по разследването. Напълно отделен е въпросът, че данните в показанията
на св. Тодорова ( л. 78 от т.2 на д.п.) не установяват обстоятелства, пряко включени в предмета на
доказване по настоящото производство, т.е. показанията й не са необходими за
установяване на фактите, включени в обхвата на доказване.
Така
посочената доказателствена съвкупност обективно е безпротиворечива и
взаимнодопълваща се, като писмените и гласни доказателствени средства, и
способите за проверката им ( експертните заключения) еднопосочно установяват
възприетата от съда фактическа обстановка, поради което и съгласно правилото на
чл. 305, ал.3 от НПК липсват основания за излагане на подробни съображения за
преценката на достоверност на доказателствените средства. Показанията на св. Л.В., експертното комплексно изследване
и писмените доказателства несъмнено
установят фактите на явяването на подс. П. на психологическото изследване,
резултатите от него и съответно действително вписаното в издаденото УПГ;
начинът на преправянето му е изводим от заключението на комплексната експертиза и писмата от ИА „АА”,
като последните изясняват и предприетите действия спрямо подс. П. след констатираната невъзможност да извършва
таксиметров превоз на пътници, както и последващото поведение на подсъдимия с
насоченост към издаване на дубликат от удостоверението за водач на лек таксиметров
автомобил Полицейските служители – свидетелите Г.Г.,
К.Д.и Г.Н.установяват обстоятелствата, свързани с проверката на документите,
легитимиращи подс. П. да упражнява таксиметров превоз на пътници на инкриминираната
дата и място, като и тримата свидетели са категорични, че подс. П. е представил
и удостоверение за психологическа годност на водач на таксиметров автомобил.
Писмените доказателства с удостоверителен характер ( писмата от ИА „АА“, протокол
за доброволно предаване от 03.10.2012014г.) и експертни заключения са
еднопосочно и категорично установят истинността на удостоверението, изводима от
авторството на подписа на св. В., представянето на оригинала за нуждите на
разследването по ДП № ЗМ 1481/2014г. по опис на 08 РУ СДВР, както и
предхождащото инкриминираното ползване на документа с цел придобиване от
подсъдимия на УВЛТА, съответно дубликат от него, в която насока са и
показанията на св. Комитска и заключението на графическата експертиза.
Видно от
така приетата от въззивния съд след
самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност фактическа обстановка,
същата се различава от установената от контролираната инстанция единствено
относно фактите на авторството на деянието и неговия предмет. СРС ( в правната
част от мотивите към присъдата) е приел, че „.. липсва установяване с
положителност какво УПГ е ползвал и дали е ползвал такъв документ подсъдимия
пред полицейските служители, което би се доказало с посочване на номер на
въпросното УПГ в свидетелски показания или при съставяне на протокол, в който е
отразено предаване на въпросното УПГ с номер при проверката“. Този
доказателствен извод на контролираната инстанция не се споделя от възивния съд.
По делото е наличен комплекс от косвени доказателства, анализът на които води
до единствено възможния извод, че подс. П. при полицейската проверка, извършена
на 30.09.2014 г., е представил именно процесното преправено УПГ № 155807/ 16.01.2013 г. Несъмнено установените факти, че:
1.след издаването на удостоверението за психологическа годност № 155807 на
16.01.2013г., подс. П. го е използвал в неговия преправен вид ( с дописване, изразяващо се в
поставяне на отметка „X“ в квадратчето с наименование „Таксиметров превоз“) на 19.02.2013 г., когато е подал заявление за допускане до
изпит за придобиване на правоспособност „Водач на лек таксиметров автомобил“ и
именно въз основа на него е издадено Удостоверение „Водач на таксиметров
автомобил“ (УВЛТА) Серия ВТ, № 015763/ 26.02.2013 г.;
2. на подс. П. не е било издавано
друго удостоверение за психологическа годност;
3. преправеното удостоверение за
психологическа годност № 155807 е било
истинско и непредизвикващо съмнение при визуалния му преглед, което е довело до издаването на УВЛТА Серия ВТ, №
015763/ 26.02.2013 г. на името на подсъдимия;
4. представеното на полицейските
служители Г.Г., К.Д.и
Г.Н.на 30.0.2014г. удостоверение за психологическа годност е било редовно на
външен вид, поради което и свидетелите не са се усъмнили в неговата валидност;
5. удостоверението за психологическа годност № 155807 е било
валидно до 16.01.2016
г., т.е. инкриминираната дата се е включвала в периода му на действие;
6. три
дни след ползването на удостоверението за
психологическа годност № 155807 пред полицейските служители, именно то е
представено от подс. П. за нуждите на разследването по БП №ЗМ 1481/2014г. по описа на 08
РУ СДВР ( протокол за доброволно предаване от 03.10.2014г.);
7. във
връзка с издадената от директорът на РД „АА“
№ РД-12-3262/16.10.2014г. ( с която било отнето издаденото на подс. П.
удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил), подс. П. е предал на
контролните органи именно инкриминираното УПГ № 155807/16.01.2013 г.
Действително така посочените
доказателства са косвени, т.е. не установяват пряко ползването на 30.09.2014г.
на инкриминирания документ от страна на подс. П., но съгласно константната
практика на ВКС са от такова естество, че да послужат като основание за
постановяване на осъдителна присъда, тъй като изключват друг възможен извод
освен възприетия от съда, а именно, че подс. П. в периода от издаването до
отнемането му е ползвал единствено УПГ № 155807. На първо място уликите са
няколко, а не една. На следващо място направения въз основа на тях извод е
единствено възможния. Всяко косвено доказателство е свързано с основния факт на
делото и е от такова естество, че обсъдено във връзка с всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло
и дава основание да се направят изводи относно основния факт. Поради изложените
съображения и доводът на защитника на подсъдимия във възражението срещу
въззивния протест не е основателен, като въззивният съд прие за категорично
установено, че подсъдимият П. е ползвал, представяйки на полицейските служители
на 30.09.2014г. именно преправеното УПГ № 155807/16.01.2013 г.
Въз
основа на така изложените фактически и доказателствени изводи съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Въззивният протест е основателен. Първоинстанционната присъда е неправилна
и необоснована.
Подс. П. е осъществил от
обективна и субективна страна съставът на престъплението, за което е предаден
на съд – по чл.316, пр.2, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1, пр.2 от НК.
От обективна страна: предмет на
престъпление е преправен официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК. Удостоверението за психологична
годност № 155807 е официален документ,
тъй като е издаден по установените ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му, удостоверителен по своя характер –
удостоверяващ психологичната годност на конкретно лице за конкретни дейности,
предвидени в приложение №1 към чл. 7, ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. ( Наредба № 36) за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Загл.
доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г.), издадена от Министъра на транспорта( обн. ДВ,
бр. 46 от 06.06.2006 г.). Удостоверението за психологична
годност освен официален по своя
характер, е и документ, съдържащ лични и регистрационни данни – както
индивидуализиращите данни ( имена, ЕГН) на титуляра, така регистрационни
данни - положително заключение на
психологическото изследване, целта/целите, за които то е
получило положително заключение за психологическа годност, града, протокола и
датата на психологическото изследване, наименованието на психологическата
лаборатория и датата на издаване – посочени в чл. 36, ал.2 и ал.3 от Наредба №
36 и съдържащи в обобщен вид данните от протоколите за конкретния ден,
съхраняващи в психологическата лаборатория и ИА „АА“, като е налична и
централизирана база данни за проведените изследвания, дадените заключения и
издадените удостоверения за психологическа годност ( чл. 39, ал.2 от Наредба №
36).
Удостоверението за психологична
годност № 155807 е документ с невярно съдържание
в разновидността на преправен документ, тъй като
върху истинския по произход документ, т. е.
издаден от лицето, което има право да го
състави, е извършено въздействие чрез
допълване на буквени знаци, с които съществено е променено съдържанието му. В
конкретния случай в УПГ е посочено, че е издадено и за таксиметров превоз, като е извършено
дописване, изразяващо се в поставяне на отметка „X” в квадратчето с
наименование „Таксиметров превоз” с помощта на маркер върху първия слой фолио
на бланката на документа, което обстоятелство не отговаря на обективната действителност.
Лъжливото документиране е
извършено от неустановено по делото лице, като за съставянето на преправения официален
документ от подс. П. не може да се търси
наказателна отговорност. Подс. П. е осъществил и последният съставомерен елемент от обективната
страна на престъпния състав по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, а
именно ползването на документа -
съгласно задължителното за съдилищата тълкуване на изпълнителното деяние
по чл.316 от НК в ППВС №3/1982г., т.9, “ …ползване ще е налице с представянето
на документа пред съответното длъжностно лице в държавен или обществен орган
или пред частно лице”, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено
някое право или задължение или някое правно задължение. В конкретния случай
подсъдимият с предоставянето му на длъжностни лица / служителите на АП - 141 ,
изпълняващи служебните си задължения по охрана на обществения ред при 08 РУ –
СДВР) е “ползвал” удостоверението именно, за да докаже, че съществува право да извършва
таксиметров превоз на пътници. В този аспект законът се дезинтересира от
обстоятелството дали ползването на документа е в резултат на съществуващо
задължение за такова ползване или пък същият е ползван фактически и без дееца да е бил правно задължен да го ползва –
такъв признак от обективната страна на състава на документното престъпление не
е предвиден. Единствено меродавно за съставомерността на извършеното е
обстоятелството, че е налице фактическо ползване, за да докаже посоченото
по-горе обстоятелство. В случая такова ползване на преправен официален документ
от страна на подсъдимия е налице.
От субективна страна подсъдимият
е действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл, като е ползвал документа,
като е знаел, че същият е официален с невярно съдържание ( преправен), т.е. е съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал те да настъпят. Същият е притежавал възможност да възприема правилно
фактите от обективната действителност и какво е отражението им върху нея. В
този смисъл същият е съзнавал обективните условия на извършеното от него деяние
- това, че документът е официален, че е с преправено съдържание, че го ползва,
представяйки го пред длъжностни лица, за да докаже съществуването на правото да
му да упражнява таксиметров превоз на пътници,
както и отражението на това деяние върху
действителността. Същият е искал да настъпи този противообществен
резултат, към който пряко се е стремял.
Естеството на инкриминирания
документ / удостоверение за
психологическа годност / е такова, че притежаването му, респ. придобиването
му иманентно е свързано с личното
участие на кандидата в психологическо изследване, като видно от протокол № 9
подс. П. не е бил допуснат за категория „таксиметров превоз“, т.е. в съзнанието
на дееца са съществували представи относно тези белези на деянието, които в
своята съвкупност представляват именно интелектуалния момент на умисъла. Следва
извод, че в интелектуално отношение в съзнанието на подсъдимия е съществувала
представа, че документът е с невярно съдържание . С факта на представянето му
пред длъжностното лице – контролен орган е обективиран и волевия момент на прекия
умисъл – желанието да се ползва именно от този
официален преправен документ, удостоверяващ психологическата годност на
подсъдимия именно като водач на таксиметров автомобил при извършване на
таксиметрова дейност. В заключение, подсъдимият е осъществил признаците на
състава на престъплението, за което е предаден на съд, от обективна и
субективна страна, поради което следва да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение по чл.316, пр.2, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1, пр.2 от
НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия П.
престъпление по чл.316, пр.2, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1, пр.2 от НК се предвижда наказание „лишаване
от свобода“ до осем години и съдът, при определяне на наказанието, е обвързан с
тези рамки. При индивидуализация на
наказанието, съдът преценявайки наличието на смекчаващи обстоятелства, определи
като такива за подсъдимия П. необременото му съдебно минало, семейното му положение
( женен, с малолетно дете), добри характеристични данни и трудова ангажираност .
Като отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът отчете престъпната упоритост на подсъдимия - данните
за неколкократното ползване на преправения документ от подсъдимия, характерът
на документа, свързан с легитимното
осъществяване на дейност, застрашаваща здравето и живота на неопределен брой
трети лица.
В заключение преценката на съответствието на
наказанието с престъплението /чл. 35, ал.3 от НК/ и завишената степен на
обществена опасност на деянието мотивират настоящия съдебен състав да счете, че
за постигане на целите по чл.36 от НК се явява достатъчно и справедливо наказание
„лишаване от свобода” в размер на 1 /една/ година, като по- малък срок на наказанието би довел
до несъразмерност между тежестта на престъплението и тази на наказанието и би
породил чувство на безнаказаност у дееца.
В този аспект така определеното наказание от 1 ( една)
година „лишаване от свобода“ с оглед личността на подсъдимия би
постигнало в достатъчна степен целите както на генералната, така и на
специалната превенция и би мотивирало същият за в бъдеще към спазване на
установения в РБ правопорядък.
Съдът
не намери основания за приложението на разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като не
са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, а и с
оглед горепосочените данни за високата
обществена опасност на деянието, съдът не намира, че най-лекото наказание,
предвидено в закона се явява несъразмерно тежко.
Въззивната
инстанция счита, че не се налага
ефективно изтърпяване на така индивидуализираното наказание от 1 (една) година „лишаване от свобода“. Както бе
посочено по-горе, степента на обществена опасност на извършеното е фактор,
който се отчита при определяне размера на наказанието, но при преценката за
отлагане на изпълнението му следва да бъдат отчетени и други фактори – в случая
освен формалното наличие на предпоставките на чл.66, ал.1 НК и изразени в
липсата на предходни осъждания на дееца и размера на наложеното наказание „лишаване
от свобода“, а именно – семейния и трудов
статус на дееца. Въззивният съд
не счита, че целите на наказанието биха се осъществили единствено чрез
ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и изолирането на
подс. П. от обществото, което би засилило асоциалната насоченост на бъдещите му
действия, а следва с оглед постигането най-вече на поправително и възпитателно
въздействие на наказанието върху дееца, същото да бъде с насоченост към
неговото ресоциализиране.
Ето защо и настоящата инстанция
намира, че и отлагане изпълнението на наложеното наказание би довело до
възпиращ, поправителен и превъзпитателен ефект върху осъдения. Съобразявайки
изложеното дотук, въззивният съд счита, че на основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на наложеното на подс. П. наказание от 1 година „лишаване от
свобода“ следва да бъде отложено за срок от 3 /три/ години, определяйки минимална
продължителност на изпитателния срок.
ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО:
При този изход на делото и на
основание чл. 189, ал.3 от НПК подс. П. бе осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 123.20 лева,
представляваща направени разноски в д.п.
Съдът отне в полза на Държавата,
на осн. чл. 53,ал.2, б.”а” от НК вещественото доказателство по делото –
удостоверение за психологическа годност № 155807, издадено на 16.01.2013 г. от
психологическа лаборатория към „Д.-К.Ц.С.“ ООД на името на О.П.П., ЕГН **********,
което след влизане на присъдата в сила
да бъде унищожено, тъй като същото е предмет на престъпление, срокът му на
валидност е изтекъл, ползването му е противоправно и липсва необходимост от
съхраняването му за нуждите на наказателното производство.
Предвид изложеното и на основание
чл.334, т.2, вр. чл.336, ал.1, т.2 от НПК СГС, НО, ХІV въззивен състав отмени
обжалваната присъда от 23.10.2017г. по
НОХД № 4358/ 2017г. по описа на СРС, НО,
109 състав и вместо нея постанови нова, с която призна подсъдимия О.П.П. за виновен по повдигнатото му
обвинение по чл.316, пр.2, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1, пр.2 от НК със следващите от това последици.
Мотивиран от горните съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.