О П
Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 1320/22.06.2021 година, град Б.
Административен съд - Б., на двадесет и втори юни две
хиляди двадесет и първа година в открито заседание в състав:
Съдия: Веселин Енчев
разгледа
административно дело № 2627/2020 година.
Производството е по глава десета
раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от „Калата“
ЕООД с ЕИК *********, с адрес на
управление – град Б., булевард „Мария Луиза“ № 30, представлявано от управителя
Н. К., против твърдян отказ в част от писмо № ЖИ-44407/24.11.2020 година на
генералния директор на държавно предприятие „Национална компания железопътна
инфраструктура“ (ДП НКЖИ).
С оспорената част от писмото
генералният директор на ДП НКЖИ е заявил, че доказателства, представени от
дружеството – за удостоверяване правото му да закупи поземлен имот (ПИ) с
идентификатор 07079.618.1066 по КККР на град Б., собственост на ДП НКЖИ, по
реда на чл. 44 ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във връзка с чл.
84 от ППЗДС, не доказват по категоричен начин законност на построена сграда и
неподеляемост на имота, поради което няма основание ДП НКЖИ да иска указания от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както че няма
основание преписката по заявлението на „Калата“ ЕООД да бъде внесена за
разглеждане в Управителния съвет на ДП НКЖИ (лист 15 - 16).
Жалбоподателят оспорва твърдения отказ
с мотиви за неговата незаконосъобразност. Твърди, че са налице всички
предпоставки за придобиване на правото на собственост върху имота по
специфичния ред на ЗДС, тъй като е представил доказателства за законното
построяване на собствената си сграда в имота, както и за неподеляемостта му,
поради което ответникът е длъжен да предприеме действия по извършване на
продажбата.
Иска отмяна на отказа. Претендира
разноски.
Ответникът, редовно призован,
оспорва жалбата чрез процесуален представител. Представя преписката по
искането.
Въз основа на представените
доказателства, от фактическа страна, съдът приема следното.
С
множество последователни молби-заявления през годините (от 24.11.2014 година,
от 29.07.2016 година, от 16.06.2017 година, от 04.10.2017 година, от 16.03.2018
година), всички адресирани до генералния директор на ДП НКЖИ, „Калата“ ЕООД (като
правоприемник на еднолична фирма „Калата“ – Б.) е подавало еднотипни искания за
закупуване на ПИ (а впоследствие и на част от новообразуван ПИ), за който е
имало сключен с „Български държавни железници“ – С. (БДЖ) договор от 16.12.1993
година - за наем на открита търговска площ, подновяван периодично във времето
(лист 26 – 35, 46 - 50, 24, 52 – 57, 66 – 74, 79 – 80, 83 – 85 и 92).
На
12.12.1994 година началникът на Ж.П. район – Б. в БДЖ е поискал от Община Б. на
БДЖ да бъде издадена „виза за проектиране на Клуб на пенсионера и магазин за
хранителни стоки в района на жп фондови жилища – пред блок 28 на бул. Мария
Луиза“ (лист 76).
През
1996 година за наетия ПИ с първоначална идентификация по договора от 1993
година – „70 м² открита търговска площ пред бл. 29 ж.п.ф., находящ се до
гара Вл. Павлов“, а впоследствие ПИ с идентификатор 07079.618.150 по КККР на
град Б., е бил издаден акт за узаконяване № 21/01.02.1996 година на главния
архитект на Община Б.. С акта за узаконяване главният архитект е узаконил, на
основание чл. 162 и чл. 180 от ЗТСУ във връзка с чл. 302 и 120 от ППЗТСУ,
временен търговски обект „на улица М. Луиза в района на ж.п. фондови жилища“. В
акта е било прието, че обектът е изграден от „Ж.П. УПРАВЛЕНИЕ – ПЛОВДИВ - РАЙОН
– Б.“, чиято собственост е и терена, върху който е изпълнена постройката (лист
20).
На
21.03.1996 година началникът на „ЖП район град Б.“ в БДЖ и ЕФ „Калата“ са сключили
договор, по силата на който било прието, че ЕФ „Калата“ е построило върху
„петно от 70 кв.м. пред бл. 29 в район на ЖП фондовете“ обекти – клуб на
пенсионера и магазин за хранителни стоки, узаконени с акт № 21/01.02.1996
година (лист 77).
През
1997 година, въз основа на издадения акт за узаконяване, началникът на Районна
инспекция за териториалноустройствен и строителен контрол – Б. е издала
разрешение за ползване на строеж № 247/04.09.1997 година за „клуб на пенсионера
и магазин за хранителни стоки“ с местонахождение „ФОНДОВИ ЖИЛИЩА Ж:П:Б.“, с
посочен собственик „Ж.П. УПРАВЛЕНИЕ – ПЛОВДИВ - КЛОН – Б.“ и наемател Наска
Тодорова Калата (лист 21).
На
15.02.2007 година предприятието на ЕТ „Калата – Н. К.“, представлявано от Н. К.
е било прехвърлено, като съвкупност от права и задължения, на „Калата“ ЕООД
(лист 78).
През 2007 година за ПИ с идентификатор
07079.618.150 по КККР на град Б. с площ от 880 м² (част от който е била
наета от „Калата“ ЕООД и неговия праводател) е съставен акт за частна държавна
собственост № 4234/14.08.2007 година, според който имотът е предназначен „за
движение и транспорт“ и е предоставен за управление на ДП НКЖИ (лист 23).
На
28.02.2017 година е съставен нов акт за частна държавна собственост - на ПИ
07079.618.1066 по КККР на град Б. с площ от 373 м² (част от бившия ПИ
07079.618.150, също предоставен на ДП НКЖИ), в който е посочено, че в имота има
разположена сграда с идентификатор *** – „собственост на физически лица“ (лист
71 - 72).
С
нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност от 03.10.2014 година
на нотариус № 255 в регистъра на Нотариалната камара „Калата“ ЕООД е признато
за собственик по давностно владение на сграда с площ от 109 м² с
идентификатор 07079.618.150.2 и адрес „гр. Б., Мария Луиза“ (лист 25 и 36).
Между
страните не е спорно, че ДП НКЖИ е собственик на ПИ 07079.618.1066 по КККР на
град Б., чието изкупуване от специфичния ред на чл. 44 ал. 3 от ЗДС е поискано
от дружеството. Не се спори и че в имота има обект, собственост на „Калата“
ЕООД.
На
отправените през годините многобройни искания от жалбоподателя за закупуване на
поземления имот, в който е изградена негова сграда – към настоящия момент ПИ с
идентификатор 07079.618.1066 и площ от 373 м² - от генералния директор на ДП
НКЖИ последователно е отговаряно, че за приложението на реда по чл. 44 ал. 3 от ЗДС е необходимо да се установи неподеляемост на имота и да се представи
удостоверение законосъобразност на постройката, а такива доказателства не се
ангажират (лист 38, 81, 89 – 90, 104 – 105, 112).
За
установяване законосъобразното изграждане на постройката, освен акта за
узаконяване от 1996 година, в преписката се съдържа и удостоверение №
81/29.09.2004 година от ТД „Приморие“ на Община Б., издадено на ПЕПЖИ – Б.,
като собственик на временен търговски обект по чл. 120 ал. 4 от ППЗТСУ, че
„временен търговски обект на ул. „М. Луиза“ в района на ж.п. фондови жилища,
гр. Б., отговаря на условията на § 17 ал. 1 от ПР на ЗУТ и протоколно решение
на Общински съвет № 22/01.03.01 г. няма реализирано незаконно строителство и
работи като магазин за хран.стоки и бирария“ (лист 58).
По
делото е допусната и приета съдебно – техническа експертиза. Според вещото
лице, в ПИ с идентификатор 07079.618.1066,
площ от 373 м² и трайно предназначение – територия на транспорта,
поземлен имот за движение и транспорт, е изградена сграда с идентификатор ***,
която отговаря като площ (109 м²) и разположение на сградата, отразена в скица,
издадена на дружеството – жалбоподател от СГКК – Б.. От експерта е установено,
че за ПИ с идентификатор 07079.618.1066 и съседните му няма „процедиран,
одобрен и влязъл в сила ПУП“. С оглед установената площ, от вещото лице е
направено заключение, че ПИ с идентификатор 07079.618.1066, собственост на ДП
НКЖИ, е неподеляем (лист 140 - 144).
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е недопустима поради
липса на административен акт, който да бъде оспорен.
Волеизявлението в писмото на
генералния директор на ДП НКЖИ не представлява властнически акт и не засяга
неблагоприятно, пряко и непосредствено, правата и законните интереси на
„Калата“ ЕООД.
Съгласно § 1 т. 1 от ДР на АПК,
„административен орган“ е органът, който принадлежи към системата на
изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия,
овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции,
и организациите, предоставящи обществени услуги.
ДП НКЖИ не е търговско дружество,
а е държавно предприятие, създадено по силата на закон, съобразно чл. 62 ал. 3
от Търговския закон (ТЗ) и чл. 9 ал. 1 от Закона за железопътния транспорт
(ЗЖТ). Тя е компания, предоставяща обществени услуги – основен управител на
железопътната инфраструктура в страната, според чл. 9 ал. 3 от ЗЖТ, като
управлява имуществото си (публична и частна държавна собственост), съгласно чл.
9 ал. 4 от ЗЖТ. Затова, принципно, волеизявленията на генералния директор на ДП
НКЖИ във връзка с управлението на предприятието биха могли да се разглеждат
като актове на административен орган, осъществяващ функции в изпълнителната
дейност на държавата, поради което подлежат на обжалване.
В конкретния случай, обаче,
обжалваната част от писмото на генералния директор не е свързана с управлението
на предприятието, няма властнически характер, а съдържа информация за
невъзможност, според него, да бъде
извършена продажба на имота по реда на чл. 44 ал. 3 от ЗДС.
Съгласно чл. 11 от ЗЖТ, органи на
управление на НК "ЖИ" са: 1. министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията; 2. управителният съвет; 3.
генералният директор.
Съдържанието на волеизявлението
на всеки един от тези органи може да го квалифицира като „административен
орган“, по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на АПК, стига да е свързано с
предоставяните обществени услуги от ДП НКЖИ.
Правомощията на генералния
директор на ДП НКЖИ се съдържат в чл. 20 ал. 1 от ЗЖТ и са свързани с общото
оперативно ръководство и представителство на предприятието.
Нормата на чл. 15 т. 8 от ЗЖТ,
обаче, оправомощава единствено управителния съвет на ДП НКЖИ да се разпорежда с
недвижимите имоти на предприятието. Според цитирания текст, управителният съвет
взема решения за продажба или за ликвидация на дълготрайни материални активи,
за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на движими или недвижими
вещи, взема решения по чл. 46, ал. 2 от Закона за държавната собственост за
продажба на жилищата, управлявани от компанията, и за отдаването им под наем.
Именно към управителния съвет на
ДП НКЖИ е следвало да бъдат адресирани еднотипните искания на „Калата“ ЕООД,
вместо да бъдат подавани методично през годините до генералния директор -
орган, който не е компетентен да реши въпроса и който не се е произнесъл по
съществото на искането, но пък е давал
указания за отстраняване на пороци в заявленията и за доказване на предпоставки
за основателност, които според него съществуват. Писмата на генералния директор
на ДП НКЖИ, в това число и процесното, по никакъв начин не са възпрепятствали
дружеството да се обърне директно към компетентния орган – управителния съвет
на предприятието – чието представителство е уредено в чл. 16 от ЗЖТ, независимо
от правомощията на генералния директор по общото ръководство на компанията.
С оглед на изложеното, като
приема, че обжалваната част от писмото на генералния директор няма характер на
административен акт – властническо волеизявление, представляващо отказ за
продажба на имот по реда на чл. 44 ал. 3 от ЗДС, съдът счита, че жалбата следва
да се остави без разглеждане, като недопустима, а съдебното производство – да
се прекрати.
От процесуалния представител на
ответника своевременно е направено искане за присъждане на разноски в процеса.
Предвид нормата на чл. 143 ал. 3 от АПК, жалбоподателят следва да заплати на ДП
НКЖИ, в чиято структура е ответникът – генералния директор на предприятието,
сумата от 80 (осемдесет) лева разноски -
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 37 ал. 1 от
Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ и тълкувателно решение № 3/13.05.2010 година по т д. № 5/2009
година на Върховен административен съд.
Затова, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНE жалба вх.
№ 11 483/23.12.2020 година по описа на Административен съд – Б., подадена от
„Калата“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление – град Б., булевард „Мария
Луиза“ № 30, представлявано от управителя Н. К., против твърдян отказ за
закупуване на поземлен имот с идентификатор 07079.618.1066 по КККР на град Б.,
собственост на държавно предприятие „Национална компания железопътна
инфраструктура“, по реда на чл. 44 ал. 3 от Закона за държавната собственост,
съдържащ се в част от писмо № ЖИ-44407/24.11.2020 година на генералния директор
на държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА „Калата“ ЕООД с ЕИК
********* и адрес на управление – град Б., булевард „Мария Луиза“ № 30 да заплати
на държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ сумата
от 80 (осемдесет) лева - разноски по делото.
Определението може да се обжалва
пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: