РЕШЕНИЕ
№
10.06.2020 г., гр. Велинград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД в публично заседание на осемнадесети май
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА
ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Донка Табакова като разгледа а.н.дело № 51/2020г. по описа на Районен съд Велинград за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.Ч.
59“ ЕООД, ЕИК ********* против Наказателно постановление № 441403-F467104/10.06.2019 г. на Началника отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, ЗДДС във вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено
нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, вр. чл. 118, ал.
4 от ЗДДС, е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 700 лв.
Релевират
се доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска
неговата отмяна. Жалбоподателят счита,
че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон,
обосноваващи отмяна на санкционния акт. Счита, че актът за установяване на нарушението
е издаден в нарушени е на чл. 34 ЗАНН, като за дата на извършване на нарушението
следва да се приеме 14.03.2018г., когато е преустановена
дистанционната връзка между въведеното в обекта фискално устройство и сървъра
на НАП. Счита, че в резултат на неправилно
интерпретиране установените факти са
формирани незаконосъобразни правни
изводи относно осъществен състав на нарушение. Позовава се на обективни
обстоятелства, които не е могъл да предвиди и предотврати.
В съдебно заседание, чрез
адв. Малинов-АК Пазарджик, поддържа жалбата. Излага възражения за
незаконосъобразността на обжалвания акт. Претендира разноски.
Органът, издал наказателното
постановление, чрез главен юрисконсулт Стоев в писмени бележки, счита жалбата
за неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. На осн.
чл. 27е от наредбата за заплащане на правна помощ, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление е
връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 19.12.2019 г., а жалбата е подадена на 23.12.2019г. по
куриер/, от лице с правен интерес да го обжалва, поради което е процесуално
допустима.
След
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за
установено следното:
При
извършена проверка за спазване на данъчното и осигурителното законодателство на
13.01.2019г., на търговски обект по см. на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС- супермаркет
„Екстра“ находящ се в гр. Велинград, пл. Македония, стопанисван от „А.Ч. 59“
ЕООД, служителите на ТД НАП Пловдив- актосъставителят старши инсп. по
приходите С.В.П.-Х., в присъствието на свидетеля Т.Г.М., установили, че в обекта има въведено в експлоатация и
регистрирано фискално устройство модел DATECS DP-150KL, с ИН на ФУ DT659488 и ИН на ФП
02659488. Установили, че от въведеното в
обекта фискално устройство не се подават данни към НАП за дневните финансови
отчети, както следва: за дневен финансов отчет № 0368 от 14.03.2018 г., до
дневен финансов отчет № 0673 от 12.01.2019г.,
общо 305 бр. дневни финансови отчети, с общ оборот за периода в размер на 369
665, 55 лв.. След извършена проверка в информационната система на НАП, модул
„Фискални устройства“ се установило, че наличното в обекта фискално устройство
е регистрирано в НАП и притежава свидетелство за регистрация, но за периода от 14.03.2018г.,
до 12.01.2019г. не е изпращало данни в НАП, поради липса на дистанционна връзка. Последният подаден дневен финансов отчет бил
с дата 13.03.2018 г. Дневни финансови отчети за периода били отпечатвани и
залепяни в касовата книга от търговеца. Фискалното устройство в момента на
проверката работело, като от същото била издаден фискален бон за извършената от
органите по приходите контролна покупка.
Били представени договор за сервизно обслужване, който обаче бил с
изтекъл срок, свидетелство за регистрация на фискално устройство №
00025/13.03.2017г. и паспорт.
Към
момента на проверката нямало сключен актуален договор за сервизно обслужване на
фискалното устройство. За периода без дистанционна връзка били съставяни редовно
дневни финансови отчети, които биле залепяни в касовата книга.
На
управителя на дружеството било указано да се яви на 17.01.2019г., в стая 20 на
Община Велинград и да представи актуални
към датата на проверката договор за сервизно обслужване и свидетелство за
регистрация на ФУ. В изпълнение на указанията от управителя били представени
свидетелството за регистрация на ФУ от дата 16.01.2019г. и Договор за сервизно
обслужване № 00025 от 16.01.2019г., както и писмени обяснения на сервизния
техник.
От представените справка
регистрирани промени на данните за
фискалното устройство се установява, че е въведено в експлоатация на
13.03.2017г., в 8,52 часа и е регистрирано в сървъра на НАП на 13.03.2017г., в
8,52 часа под FDRID № 3798374. Било е дерегистрирано
на 16.01.2019г., в 8,35,08 часа. На същата дата е направена нова успешна
регистрация на фискалното устройство в НАП с FDRID № 3993273. Фискалното устройство е имало вградена сим
карта към мобилен оператор. Към момента на проверката е работело.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства писмени
и гласни.
На „А.Ч. 59“ ЕООД е съставен АУАН № F 467104 от 23.01.2019 г., за това че в качеството си на
лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите за
регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, е допуснало работа с фискално устройство, без изградена
дистанционна връзка на фискалното устройство с НАП за периода от 14.03.2018г.
до момента на проверката. Прието е, че с деянието е осъществен състава на
нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от
Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., във вр. с чл. 118, ал. 4 , т. 1 ЗДДС. Прието
е че нарушението е извършено на 14.03.2018 година и е констатирано на 13.01.2019
година при извършена проверка, документирано с протокол серия АА № 0379184 от 13.01.2019
година.
Актът е съставен в
присъствието на управителя на дружеството, подписан е от него и му е надлежно
връчен. По време на съставяне на акта не са направени възражения. Липсват
депозирани такива и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на акта е издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 700 лв. на осн. чл.
185, ал. 2 ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС. И в двата акта фактическите
обстоятелства във връзка с извършване на деянието и дееца са отразени по идентичен начин. По
идентичен начин е посочена нарушената разпоредба.
При така установената
фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи
Актът за установяване на
нарушение № F 467104 от 23.01.2019 г и обжалваното наказателно постановление са
издадени от органи оправомощени съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 и т. 3, ЗНАП във
вр. със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП
/т. 2.1 и т.1.1/, във вр. чл. 193, ал. 1
и ал. 2 ЗДДС.
При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивни те разпоредби на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Нарушението е описано чрез посочване на обективните признаци от неговия
състав, в степен позволяваща на лицето да разбере в какво е обвинен и да
организира защитата си. Дадена е
правилната правна квалификация.
По силата на чл. 7, ал. 3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
или изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
на МФ, не се допуска работа с фискални устройства от лицата по чл. 3 без
изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП, освен в случаите, предвидени в
наредбата. Съгласно чл. 39, ал. 2, пр. 1 от Наредба №Н-18, данните от дневния финансов отчет с
нулиране се записват от данъчния терминал (ДТ), а съгласно ал. 10 на цитираната
разпоредба данъчният терминал служи за предаване на данните от ДТ към НАП по
дистанционна връзка чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор по
изградена за целта на обслужваните от него ФУ VPN мрежа, като лицето по чл. 3 избира мобилния
оператор, посредством който да му бъде предоставена услугата. Фискалните устройства следва да са снабдени с data SIM карти, чрез които получават задачи чрез SMS-и и
изграждат IP връзка посредством пакетно предаване на данни в мрежата на мобилен
оператор за http комуникация с НАП. Фискалните
устройства подават по установената дистанционна връзка:
• данни за вписване на устройството при въвеждане в експлоатация;
• данни за промяна на регистрационни данни;
• (изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г.) дневен отчет с нулиране на ФУ за всеки ден
на определен от НАП период; първоначално зададеният период от време е в
диапазон от 1 до 30 дни;
• дневните отчети без нулиране на ФУ с определена от НАП честота за зададен
от НАП период от време;
• данни за отписване на ФУ (дерегистрация).
По делото се установи, че въведеното в експлоатация
фискално устройство е осъществявало дистанционна връзка с НАП и е предавало
дневни отчети за срока на договора за сервизно обслужване. След изтичането му е
прекъсната и дистанционната връзка между фискалното устройство и сървъра на НАП.
В случая, при проверката в обекта е представен договор за сервизно обслужване
на ФУ, който е валиден до 13.03.2018г., като е установено, че последният
изпратен дневен отчет към НАП е от дата 14.03.2018 г., а последващите до датата
на проверката не са били предоставени в НАП. За установяване на това
обстоятелство съдът кредитира представения към административнонаказателната
преписка протокол за проверка, показанията
на свидетелите на ответната страна и представената на л. 36 справка от регистъра
на НАП за сключените договори за сервизно обслужване. Не следва да се кредитира
представения от жалбоподателя в хода на съдебното следствие договор за сервизно
обслужване с дата на валидност до 13.03.2019г. Липсват данни такъв договор да е
регистриран в информационната система на НАП, към датата на проверката. В допълнение,
въпреки че на жалбоподателят се
предостави възможност, по негово искане, да представи платежни документи
за сключването му, такива не бяха представени.
Съобразно установеното, че в
стопанисван от жалбоподателя обект се е осъществявала дейност по продажба на
стоки и услуги, в който е било монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство, за което не е не имало сключен договор за сервизна поддръжка
към датата на проверката /13.01.2019 г./, считано от 14.03.2018 г., от която
дата е и подаденият последен Z-отчет и
след тази дата до датата на проверката е била прекъсната дистанционната връзка
между ФУ и НАП и то не е подавало данни за приключили дневни финансови отчети с
нулиране и запис във фискалната памет, а такива са подадени едва на 14.01.2019г.,
след посещение при сервизен техник и последващо
сключване на договор за сервизно обслужване, то в случая следва да се счита, че жалбоподателят
е извършил нарушението, в което е обвинен и което органът по приходите правилно е квалифицирал по чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В конкретния случай, фактическият състав на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е изпълнен. В деня
на извършване на проверката, дружеството жалбоподател не е имало въведено в
експлоатация ФУ с налична дистанционна връзка и не е изпращало z- отчети в НАП.
Правноирелевантно
в случая е, че съобразно правилата на
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. при нарушаване дистанционна връзка с НАП, респ.
при невъзможност за изпращане на данни следва блокиране на ФУ /по аргумент от
чл. 36, ал. 1, т. 4 и чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата, съответно Приложение №
1, раздел III б т. 1 Дистанционно връзка, б. "д"/, а такива
доказателства по делото не са налични, при което положение задълженото лице е
нямало как да знае за възникналия проблем. Неоснователно е възражението в тази
насока с позоваване на обективни причини извън знанието и контрола на
жалбоподателя. Прекъсването на мобилната връзка следва да се счита за обективно обстоятелство,
което изключва отговорността, когато задълженото лице е положило дължимата
грижа да осигури и поддържа дистанционната връзка, което в случая не е сторил.
Като не е подновил договора за сервизно обслужване след изтичане на неговия
срок, сам се е поставил в положение да наруши изискванията на закона.
Съдът намира, че в случая е неприложим
институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007
г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на
случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи
на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства не може да се
направи извод, че нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Маловажен
случай, съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи
извод, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид нарушение, поради
което и приложението на чл. 28 от ЗАНН се явява неоправдано.
Независимо от правилната
преценка на административнонаказващия орган за
осъществен състав на нарушение, наказателното постановление следва да се
отмени, поради допуснато в хода на административнонаказателното
производство нарушение на чл. 34 ЗАНН относно срока за съставяне на АУАН.
От представеното по делото
от ответната страна писмо изх. № 94-А-52/07.10.2019г. се установява, че липсата
на дистанционна връзка между фискалното устройство и НАП е установена от
органите по приходите още през месец януари 2018г., след направени опити за
изпращане на общо шест задачи /ZP-задачи и Z-задачи/ за периода
08.01.2018г.-06.03.2018г., всички от
които не се изпратени до устройството и са със статус неактивни. Към този
момент е известен и носителят на задължението да използва фискално устройство с
изградена дистанционна връзка с НАП, предвид че въведеното в експлоатация в
обекта фискалното устройство е регистрирано в НАП. В случая, актът за
установяване на административното нарушение е следвало да бъде издаден в
тримесечния срок от установяване на нарушението, а именно до 06.06.2018г. Към датата на съставянето му на 23.01.2019г. е
изтекъл предвидения в чл. 34, ал.1 ЗАНН закона давностен срок.
Давността в административнонаказателното производство е правен
институт, който погасява отговорността на субекта и за изтичането на който съдът
следи служебно. С оглед разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, че предпоставка за
започване на административнонаказателното преследване
е съставянето на АУАН, а съгласно чл. 11 ЗАНН по въпросите за обстоятелствата,
изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на общата
част на Наказателния кодекс, с изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН срок
за съставяне на акта за установяване на нарушението, се погасява правото органите
по приходите да преследват нарушителя. Със съставяне на АУАН след изтичането му
е допуснато нарушение на императивните разпоредби на закона, което налага
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Съобразно изхода на делото и
на осн. чл. 63, ал.3 ЗАНН, във вр. чл. 143, ал.1 АПК на жалбоподателят следва
да се изплатят сторените в производството разноски за процесуално представителство
в размер на 300,00 лв. Съдът счита, че искането за заплащането им е своевременно
направено- в хода на съдебните прения, а заплащането им в брой е надлежно удостоверено
от представения на л.7 Договор за правна
защита и съдействие, който служи като разписка.
По изложените по-горе
съображения настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 441403-F467104/10.06.2019 г., на Началник отдел
"Оперативни дейности"- Пловдив ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от ЗДДС на „А.Ч. 59“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Кирил и Методий“ № 146, ет.1, ап. 1 е наложено наказание "имуществена
санкция" в размер на 700 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН Национална агенция за приходите да
заплати на А.Ч. 59“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Кирил и Методий“ № 146, разноски за процесуално представителство по
а.н.дело № 51/2020г. по описа на Районен съд Велинград в размер на 300,00
лв./триста лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева