№ 1661
гр. Варна, 31.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно
гражданско дело № 20223100501721 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:16 часа се явиха:
-ро
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК
Въззивникът „ЦЕНТРОМЕС“ ООД, редовно призована, не се явява
лично, не се представлява.
Въззиваемата страна „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД ,
редовно призована, представлява се от юриск. В., редовно упълномощена и
приета от съда отпреди.
ЮРИСК. В.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 3166/24.08.2022 г.
Производството е по чл.259 от ГПК.
Производството е образувано по ВЖ на ЦЕНТРОМЕС ООД чрез
управителя П.П., чрез адв.Ал.Ч. от ВТАК, срещу решение
№1996/20.06.2022г., постановено по ГД №15430/2021г. по описа на ВРС, 35
състав, с което съдът е отхвърлил предявения от въззивното дружество иск
срещу ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, Варна, за заплащане на
сумите от: 7 418.37 лв. (седем хиляди четиристотин и осемнадесет лева и
1
тридесет и седем стотинки), представляваща заплатена такса пренос ниско
напрежение, формирана както следва: 1 663.98 лв. по фактура № **********/
07.08.2019 г.; 1541.90 лв. по фактура № **********/ 09.09.2019 г.; 1464.28 лв.
по фактура № ********** лв.; 1472.12 лв. по фактура № **********/
06.11.2019 г.; 1276.09 лв. по фактура № ********** и 1911.12 лв. (хиляди
деветстотин и единадесет лева и дванадесет стотинки), представляващи
заплатена такса достъп средно/ ниско напрежение, формирана както следва:
428.67 лв. по фактура № **********/ 07.08.2019 г.; 397.23 лв. по фактура №
**********/ 09.09.2019 г.; 377.23 лв. по фактура № ********** лв.; 379.24 лв.
по фактура № **********/ 06.11.2019 г.; 328.75 лв. по фактура № **********,
ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от
предявяване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане, на
основание чл. 55, ал. 1 предложение първо ЗЗД.
В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Претендира се отмяната му и вместо това уважаване на
исковете ведно с присъждане разноските за двете инстанции.
В жалбата се излага, че съдът не е ценил правилно доказателствата,
събрани по делото, поради което и достигнал до погрешни правни изводи по
същество. Подчертава се, че по делото е безспорно установено, че още през
2000г. е определена границата на собственост, но неправилно било
определено мястото на мерене – то трябвало да бъде на границата на
собственост, т.е. на мястото за прикачване на ел.отклонение, собственост на
Центромес ООД за ВТП към електропроводно отклонение с.Момин сбор зяа
електропровод 20 КВ ПУШЕВО. Установено било, че СТИ неправилно било
разположено в ТП №3 Центромес, собственост на ищеца. Според въззивника
по делото било установено, че измерване количеството на потребената ел.
енергия е неправомерно извършено. Установено било, че ел.енергията се
пренася през съоръжение, което е собственост на ищеца. Твърди се, че съдът
не е изложил мотиви, че ТП 3 е собственост на ищеца и трасето до
предприятието е също тяхна собственост, поради което ищецът не дължи
такса пренос НН и такса достъп СрН. Твърди се отново, че СТИ не е
разположено на границата на собственост; ТП №3 е собственост на ищеца
както и трасето до него.
В срока за отговор е постъпило становище по жалбата на
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, Варна, чрез ю.к.В.В., в което
същите считат жалбата за нередовна и неоснователна. Претендира се
отхвърлянето
Относно нередовността на жалбата се сочи, че в нея не било посочено
кои материалноправни разпоредби са били нарушени нито по отношение на
кои обсъдени доказателства е налице нарушение на съда. По основателността
на жалбата въззиваемата страна сочи, че възражението за неправилно
определяне на мястото на измерване е неоснователно. Поддържа се, че
съгласно действалата към момента на присъединяване обекта на Центромес
2
ООД към ел.мрежа и нормативната уредба към този момент, обективирана в
ЗЕЕЕ и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителната
мрежи, разположението на СТИ е било правилно /съгл.чл.28 от Наредбата/
Поради това монтажът на СТИ в ТП №3 е с цел даване възможност на
потребителя да отчита на ниво НН. Към датата на сключване на договорите
от 2013г., границата на собственост на ел.съоръженията е останала
непроменена, което отговаря на чл.29, ал.4 от Наредба №6/2004г., в случаите
по чл.1 и ал.2. СТИ се поставя на мястото, до или на границата на имота на
потребителя. Мястото на монтиране е съобразено и с чл.120 от ЗЕ и чл.30,
ал.4 от Наредба №6/2014г., а именно СТИ е разположено до или на границата
на имота на клиента. ВРС е обсъдил, че без заявка за промяна на доставката
на консумирана ел.енергия, не е налице задължение за електропреносното
предприятие да съобразява нужда от монтиране на ново СТИ в понижаващата
уредба след точката на присъединяване. Твърди се, че Центромес не е
предприело само инициатива за промяна на мястото на мерене за да бъде
третиран като консуматор на СрН. Неправилно е разбирането на въззвника, че
същият не дължи такса пренос НН и достъп СрН. Като нормативна уредба се
сочи разпоредбата на чл.104 от ЗЕ – валидна възмездна правна сделка.
Ответното дружество се явява титуляр на вземането за мрежови услуги като е
делегирал правото си на събиране на вземането от крайните клиенти на
дружеството – краен доставчик по силата на договор съгласно чл.14, ал.3
ПТЕЕ. Липсва уредена нормативно възможност краен клиент да бъде
освободен от задължение да заплаща разходите за поддържане на ел.мрежа.
Неправилно е въведен довод, че собствеността върху трафопоста и
съоръженията обуславя освобождаване от заплащане на посочените
компоненти. В процесния случай се твърди, че ищецът е ползвал
разпределителната мрежа, тъй като връзката на предприятието с трафопоста
не е пряко от подстанцията, подаваща средно напрежение, а включва и ВЕЛ
20 Кв в с.Момин сбор, представляващ част от разпределителна мрежа,
поддържана от ЕРП Север. Поради това се твърди, че ищецът дължи цена за
пренос и за достъп. Поради това съдът правилно е преценил, че не са налице
предпоставките на чл.55, предл.първо ЗЗД. Претендира се отхвърляне на
жалбата ведно с присъждане на сторените разноски и ю.к.възнаграждение.
ЮРИСК. В.: Оспорвам жалбата, на основанията, изложени в отговора
на въззивната жалба. Нямаме възражения по доклада. Представям списък с
разноски. Други доказателства няма да соча.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът счете делото за
изяснено от фактическа и от правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ЮРИСК. В.: Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите в сила
3
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
Основания, касателно неоснователността на въззивната жалба сме изложили
подробно в депозирания от нас отговор, които молим да вземете предвид.
Моля да ми присъдите сторените съдебно-деловодни разноски.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ обяви, че ще се
произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:18
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4