Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 14 февруари 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 16.01.2020 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря М. Б.
като разгледа докладваното от съдия Иванов
гражданско дело № 4195 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и
следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д.Д.Д. с ЕГН ********** и Д.И.Д. с ЕГН **********,***
срещу Е.Д.Д. с ЕГН ********** и Д.Д.Д. с ЕГН **********,***.
В същата се твърди, че с договор за
продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, за който е
съставен нотариален акт № 186 от 12.11.1986 г., т. II, дело № 658/1986 г. на С. К.-нотариус при Врачански районен съд,
ищците прехвърлили на сина си Д.Д.Д. правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор
12259.1023.2.4.3 по кадастралната карта на гр. Враца, одобрена със заповед №
РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с
адрес **********, състоящ се от хол, спалня, кухня, баня, клозет и мазе, със застроена
площ 65,30 кв.м., ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж, като ищците си запазили пожизненото право на ползване
върху имота. Приобретателят Д.Д.Д. починал на 27.04.2002 г., а след смъртта му ищците поискали от
неговата съпруга С.Д.Д.
и от двамата ответници-негови деца, в качеството на наследници на приобретателя
Д.Д.Д., да полагат грижи за тях в обема,
посочен в договора за издръжка и гледане. Ищците получили отказ на молбата си,
водили дело срещу наследниците на сина си Д.Д.Д., което приключило със споразумение,
а скоро след това майката на ответниците С.Д.Д. починала. В продължение на повече
от 15 години двамата ответници не посещавали ищците в дома им в с. Р. на посочения в исковата молба адрес и
не се грижили за тях, въпреки нуждата на ищците от такава грижа. На ищците
помагали в домакинството съседи и чужди хора, които ги съжалявали, а приятел на
техния син им дал пари за лечение. През месец януари 2005 г. ищецът Д.Д. се
разболял и постъпил на лечение във Военно-медицинска академия гр. София, където
претърпял поредица операции. През месец юни се разболяла ищцата Д.Д. и
постъпила на лечение в МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца, като в продължение на
около един месец се наложило да си прави множество медицински изследвания.
Ищцата Д.Д. помолила ответницата Д.Д. да й даде ключ от апартамента в гр.
Враца, но последната й отказала. Впоследствие ответницата Д.Д. предоставила на
ищцата Д.Д. достъп до апартамента, но й заявила, че това е само временно, тъй
като синът й се нуждае от самостоятелна стая. Въпреки напредналата възраст на
ищците и влошеното им здраве, двамата ответници не полагали грижи за тях, не им
осигурявали издръжка, отказвали да правят това в бъдеще и не осигурявали на
ищците спокоен достъп до процесния апартамент в гр. Враца, в отклонение от
задълженията си по договора за издръжка и гледане.
Искането към съда е постанови решение,
с което да развали поради неизпълнение договор за продажба на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, за който е съставен нотариален акт №
186 от 12.11.1986 г., т. II, дело № 658/1986 г. на С. К.-нотариус при Врачански районен съд.
Искът е с правно основание чл. 87, ал.
3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответниците Е.Д.Д. и Д.Д.Д. са подали в
срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор, с който оспорват исковете.
Сочат, че двамата ищци ползват несмущавано процесния апартамент в гр. Враца от
30.09.2002 г., имат ключ от него и са отсядали в него когато и за колкото време
пожелаят. След като бащата на ответниците Д.Д.Д.
починал, всички негови наследници, включително двамата ответници, постигнали
споразумение с ищците, за което е съставен констативен протокол от 30.09.2002
г., по силата на който ищците получили ключ от апартамента. Ответниците
поддържат, че след смъртта на баща им и до момента са полагали всички
необходими грижи за двамата ищци и са ги издържали с финансови средства.
Ответницата Д.Д. ходела всяка седмица до дома на ищците в с. Р., пазарувала, помагала на ищците в
домакинството и им давала финансови средства. Когато през 2002 г. ищецът Д.Д.
претърпял операции, ответницата Д.Д. полагала непосредствени грижи за него,
въпреки че по същото време се грижела и за своята майка, която страдала от
онкологично заболяване и починала през 2006 г. След като майка й починала,
ответницата Д.Д. заплатила всички операции на двамата ищци и лично положила
всички необходими грижи за тяхното възстановяване. Ответникът Е.Д. не полагал
непосредствени грижи за ищците, тъй като живеел извън България, но помагал с
финансови средства за издръжката на ищците. За последните не се грижел никой
друг, тъй като тяхната дъщеря дълги години живеела в чужбина. Винаги когато
имали здравословни проблеми, ищците живеели в процесния апартамент в гр. Враца
заедно с ответницата Д.Д. и нейното семейство, без да плащат каквито и да било
сметки и никога не им бил отказван достъп до апартамента, включително от месец
юни до месец септември 2019 г., когато ищцата Д.Д. ***. Навеждат се и
твърдения, че ищците разполагат с добри доходи от получаваните от тях пенсии,
но въпреки това от 2002 г. до момента са били финансово подпомагани от
ответниците. Направено е и изрично възражение, че правото на ищците да искат
разваляне на договора за издръжка и гледане е погасен с изтичането на общата
петгодишна давност.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа
страна:
С договор от 01.04.1986 г. за покупко-продажба на държавен
недвижим имот ищците Д.Д. и Д.Д. са придобили правото на собственост върху
процесния апартамент № *, находящ се в гр. Враца, **********.
С договор за гледане и издръжка, за който е съставен
нотариален акт № 186, т. II, дело № 658/1986 г. на С. К. –
нотариус при Врачански районен съд, ищците са прехвърлили на сина си Д.Д.Д.
правото на собственост върху горепосочения апаратамент срещу задължението на
сина им да ги гледа, храни, издържа и да полага всички необходими грижи за
ищците при нужда и немощ до края на живота им, като ищците са си запазили
пожизненото вещно право на ползване върху апартамента.
По силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
за който е съставен нотариален акт № 21, т. II,
дело № 434/1983 г. на Районен съд гр. Оряхово Д.Д.Д. е придобил правото на
собственост върху дворно място, ведно с построените в него жилищна сграда и
стопански сгради, на адрес *********, като от доказателствата по делото е
установено, че на този адрес живеят ищците.
Не е спорно по делото и е установено от писмените и гласни
доказателства, че Д.Д.Д. е син на ищците и че същият е починал на 27.04.2020 г.
Установява се от удостоверение за наследници №
Д-450/07.05.2002 г. на Община Враца, че законните наследници на Д.Д.Д. са С.Д.Д.-преживяла
съпруга и две деца-ответниците Е.Д. и Д.Д.. От гласните доказателства по делото
се установява, че С.Д. е починала преди подаването на исковата молба по
настоящото дело, поради което наследниците на Д. Д. към датата на образуване на
делото са само двамата ответници.
Представени са нотариална покана и констативен протокол от
30.09.2002 г. (л. 54-55 от делото), от които се установява, че по повод
поканата ищците, като отправили поканата, и С.Д. и ответниците, като поканени,
са уредили отношенията си по следния начин: Поканените са се съгласили да
осигурят несмущавано ползване на процесния апартамент на адрес ********, като
за целта са поели задължение да предоставят на отправилите поканата ключ
най-късно до 01.10.2002 г. и при влошаване на здравословното състояние на
отправилите поканата да побагат необходимите грижи за тях.
Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства (л.9-19 от делото), ищците са във влошено здравословно състояние,
като Д.Д. е претърпял операция на ингвинална херния във Военно-медицинска академия
гр. София през 2005 г., както и операция на аденом на простата през 2007 г. и
втора операция от ингвинална херния през 2018 г. в същото лечебно заведение, а Д.Д.
е боледувала през месеците юни и юли 2019 г. от бронхопневмония, за което е
лежала в Тубдиспансер гр. Враца от 17.07.2019 г. до 26.07.2019 г., както и от
пиелонефрит.
Представени са и множество квитанции за заплащане от страна
на ответниците на битовите сметки за електричество и вода за процесния
апартамент за периода от 12.07.2019 г. до 10.08.2019 г., както и за заплатени
от тях данъци за апартамента в гр. Враца и къщата в с. Хайредин (л. 56-74).
По делото са събрани и гласни доказателства посредством
разпита на свидетелите Е.А.-бивш съжител на семейни начала на ответницата Д.Д.,
Т.С., К. Т. и Р. Б., последните трима без дела и родство.
Свидетелят Е.А. дава показания, че знае за съществуването
на договор за издръжка и гледане между ищците и ответниците, но не го е виждал
в писмен вид. Свидетелят посещава с. Рогозен, където живеят ищците, един или
два пъти месечно, а през останалото време живее във Враца. Ищците живеят през
повечето време сами в къщата си в с. Рогозен, а когато не са сами, с тях е
дъщеря им Т., която ги посещава. През годините ищците са помагали на свидетеля,
като са се грижили за негови животни, а той им е помагал при нужда, като им е
извършвал различни услуги по тяхно искане, поради което има наблюдения какви
операции е претърпял ищецът Д.Д. и кой е плащал за тях. През последните години Д.Д.
претърпял две операции в София, на които бил придружаван от ответницата Д.Д.,
но свидетелят бил този, който го карал с колата си и който платил разходите за
операциите. През лятото на 2019 г. ищцата Д.Д. се разболяла, лекувала се в Окръжната болница във Враца, като
от ищците свидетелят е чувал, че там е била придружена от дъщерята на ищците Т.а
и от тяхната внучка А., но няма лични наблюдения върху това. Свидетелят знае,
че по време на лечението си Д.Д. била отседнала в апартамента във Враца, където
освен Т. и А. били и ответницата Д.Д. и нейния син Р., поради което свидетелят
предполага, че и четиримата са полагали грижи за Д. по време на лечението й. Ищците,
а също и ответницата Д., са споделяли пред свидетеля, че ищците имат ключ от
апартамента в гр. Враца. Свидетелят не е чувал някой да пречи на ищците да
ползват апартамента в гр. Враца и знае, че ищците се отбиват поне веднъж
месечно в този апартамент, когато идват във Враца да получават пенсиите си. Свидетелят
познава двамата ищци от връзката си с ответницата Д.Д., която продължила от 2014
г. до 2019 г. След раздялата между двамата свидетелят е говорил с Д.Д. само по
телефона.
Свидетелят Т.С. дава показания, че е в добросъседски и
приятелски отношения с двамата ищци, които познава от дълго време. Живее в с. Рогозен
на около 50 метра от къщата на ищците. Дели ги една къща, като свидетелят няма
пряка видимост от своята къща към къщата на ищците, но често посещава къщата им,
особено лятно време. Познава и и двамата ответници, с които също е в добри
отношения. Чувал е, че между ищците и ответниците има договор за издръжка и
гледане. Преди около 17-18 години ответницата Д.Д. често гостувала на ищците в
с. Рогозен и това продължило около 1-2 години, но след това тя спряла да идва. Ищците
живеят сами в къщата си и се ползват с добро име в селото. Дъщеря им Т. често
идва при тях и им помага, а също и внучката им А. Т. и А. са доста близки с
ищците Д. и Д. Д. им помагат както в домакинството, така и в сметките. Ищците
се грижат добре сами за себе си, като ако имат нужда от помощ за поправяне на
колата или къщата свидетелят се отзовава. Когато се внасят дърва за огрев
ищецът Д. също внася, помагат също и дъщеря му Т. и свидетеля. Ищецът Д. е
активен, дори кара кола, стига да е здрав. Когато ищцата Д. боледувала,
съпругът й Д. се грижел добре за нея, като свидетелят го е карал с кола до един
апартамент във Враца.
Свидетелката К.Т.дава показания, че е в добросъседски и
приятелски отношения с ответниците, както и че е в добри отношения и с ищците.
Знае, че ищците имат ключ от апартамента в гр. Враца и много пъти ги е виждала
да го ползват, като доколкото знае никой не им е пречил на ползването. Ищците
живеят в с. Рогозен, а когато се налага ответницата Д. ги води на личен лекар,
на болницата, както и за операции. Когато ищците са отсядали в апартамента във
Враца поради заболяване, Д. е поемала всички разходи. Когато Д. е била на
работа и е била възпрепятствана, синът й Р. е водил ищците до болницата.
Дъщерята на ищците Т. дълги години работела в чужбина, но свидетелката я е
виждала през лятото на 2019 г. в апартамента във Враца. Това било когато ищцата
Д. била болна и се лекувала в Окръжната болница във Враца, като този период
продължил около четири месеца и през него освен ищцата Д., ответницата Д. и
нейния син Р.в апартамента била и дъщерята на ищците Т. и ищеца Д.. През този
период Д. била тази, която плащала всички битови сметки за апартамента, както и
водела навсякъде Д. – по изследвания и болници, а Т. през повечето време се
разхождала из града. В апартамента няма заключени стаи, но Д. се притеснява за
документите си, тъй като в тях е било ровено в нейно отсъствие и затова
документите й се съхраняват от свидетелката. От Д. свидетелката знае, че тя
често е посещавала ищците Д. *** и при тези посещения е помагала на ищците в
домакинството и им е пазарувала. Според свидетелката ищците са подвижни и могат
да се обслужват, дори доскоро Д. си карал колата. Имало и период, когато Д. не
живеела в апартамента на бул. „Демокрация“, а на друг адрес, но и тогава двете
със свидетелката не прекъснали връзка помежду си.
Свидетелката Р.Б. дава показания, че е в много добри и
приятелски отношения с ответниците, особено с Д., с която общува често, като е
в добри отношения и с ищците. Ищците имат ключ от апартамента на бул.
„Демокрация“ и когато свидетелката ги е виждала там, те не са споделяли някой
да им пречи да ползват жилището. Когато ищците са болни, Д. полага грижи за
тях, защото брат й Е. е в чужбина. Д. е помагала в грижите за ищците още от
дете, а след смъртта на баща й тя е единствената, която полага грижи за ищците,
като ходи в с. Рогозен, купува лекарства на ищците, а по време на връзката си
със свидетеля Е. А. е изпращала и него при ищците да им помага. Ищците Д. и Д.
са подвижни и двамата. През лятото на 2019 г. ищцата Д. се разболяла и била на
системи в болницата във Враца. След това Д., заедно с Д., изкарали цяло лято в
апартамента на бул. „Демокрация“, като Д. плащала сметките за апартамента и
лекарствата за ищците. Д. води ищците по болници, а когато тя не може, ходи
синът й Р.
Съдът възприема показанията на всички разпитани по делото
свидетели като обективно и добросъвестно дадени и несъдържащи съществени противоречия
помежду си, като на основание чл. 172 от ГПК отчита възможната заинтересованост
на свидетеля Е. А. от изхода на делото.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
С договора за издръжка и гледане едната страна (приобретател или
длъжник) поема срочното задължение да гледа и да издържа до края на
живота лично другата страна (прехвърлител или
кредитор) срещу насрещна престация (имуществено
благо, което най-често е недвижим имот), която прехвърлителят
се задължава да даде. Задължението за гледане и издръжка има за предмет една
продължителна във времето престация, определена не с
конкретен срок, а с определяем такъв – моментът, в който лицето, следващо да
получава грижи и издръжка, почине. В този смисъл: решение № 26 от 06.02.2009 г.
по гр. дело № 5524/2007 г. на Върховния касационен съд, II г.о., решение № 269
от 08.05.2009 г. по гр. дело № 168/2008 г. на Върховния касационен съд, II г.о.
Между страните не е спорно и се установява от
доказателствата по делото, че ищците Д. и Д. Д., от една страна, и техния син и
наследодател на ответниците Д.Д. и Е.Д. – Д.Д., от друга страна, е било налице
валидно облигационно правоотношение по договор за издръжка и гледане, по което
ищците имат качеството прехвърлители, а Д.Д. – на приобретател, като след
смъртта на последния носители на правата и задълженията по договора са
ответниците.
По настоящия иск за разваляне на договор за издръжка и
гледане в тежест на ответниците е да докажат, че техният наследодател (а след
смъртта му-самите ответници) са изпълнявали задълженията си по договора в
необходимия вид, обем и качество.
Като взе предвид уговореното в нотариален акт № 186, т. II, дело № 658/1986 г. на нотариус С.К., че срещу
придобиването на собствеността върху процесния апартамент Д.Д. е поел задължението
да гледа, храни, издържа и да полага всички необходими грижи за ищците Д. и Д.
Д. при нужда и немощ до края на живота им, съдът приема, че видът и обемът на
дължимите грижи не са подробно и конкретно посочени и следователно същите са
следствие от действителните нужди на прехвърлителите Д. и Д. Д.
Разпитаните по делото свидетели единодушно заявиха, че ищците
са подвижни и жизнени и са в състояние да се обслужват сами. Така свидетеля Е.
А.: „…ищците са гледали мои животни, а аз съм им извършвал услуги…, когато
ищците получават пенсиите си във Враца, се отбиват и в апартамента на бул.
„Демокрация“…“, свидетеля Т.С.: „ищците се грижат добре за себе си…, когато се
внасят дърва, Д. също внася…, Д. се грижеше добре за съпругата си Д. през
лятото на 2019 г…, Д. още кара колата си, стига да е здрав…“, свидетелката К. Т.:
„…според мен ищците са подвижни, могат да се обслужват, даже наскоро Д. си
караше колата…“, свидетелката Р.Б.: „…ищците са подвижни и двамата…“.
От представените с исковата молба писмени доказателства,
подкрепени и от събраните гласни доказателства, съдът приема за доказано, че
през 2018 г. ищецът Д. е бил сериозно болен и е претърпял три операции в гр.
София, а през 2019 г. ищцата Д. е заболяла и няколко месеца се е лекувала в гр.
Враца, но като изключим тези заболявания, здравословното състояние и на двамата
ищци може да се оцени като добро за възрастта им, с оглед на това, че и двамата
са над 80-годишни.
Следва да се отбележи, че сравнително доброто здравословно
състояние на ищците поначало не освобождава ответниците да полагат грижи за
тях, а само определя обема на дължимата грижа на по-малък от средния обем,
който е характерен за договорите за издръжка и гледане.
Същевременно по делото не са наведени твърдения, че Д.Д. не
е изпълнявал приживе задълженията си по договора за издръжка и гледане, а от
гласните доказателства по делото следва несъмнен извод, че след неговата смърт
ответницата Д. редовно е полагала грижи за двамата ищци както чрез посещения в
с. Рогозен, пазаруване за ищците, закупуване на лекарства за тях, помощ в
домакинството им, така и с придружаването им в случай на нужда на медицински
изследвания и лечебни заведения (лично или чрез свои близки хора), както и
поемане на разходите за апартамента в случай на отсядане в него на двамата ищци
и поемане на разходите за лекарствата им. В този смисъл са показанията на
свидетелките К.Т.и Р.Б., които съдът цени като подробни, обосновани и логични и
почиващи на трайни, задълбочени и непосредствени впечатления. Показанията на свидетелите
Е.А. и Т.С. също не опровергават този извод. Свидетелят А. заяви, че познава
ищците покрай връзката си с ответницата Д., която е продължила от 2014 г. до
2019 г., като по това време е помагал на ищците и е продължил да помага и след
края на връзката, т.е. по време на връзката той е помагал на ищците в
качеството си на близък на Д.. Свидетелят С. пък има наблюдения, при това не
съвсем задълбочени и непосредствени, само относно това кои от близките на
ищците ги посещават в с. Рогозен, но не и кой се грижи за ищците и кой поема
разходите им по време на техните боледувания.
По делото е установено, че ответницата Д.Д. е тази, която е
изпълнявала задължението да гледа и издържа ищците, а не ответника Е.Д., но
доколкото двамата ответници са солидарни длъжници по отношение на това
задължение, изпълнението от страна на единия от тях погасява задължението и на
двамата солидарни длъжници.
От доказателствата по делото следва извод, че ищците водят активен
и достоен от гледна точка на бит и жизнен стандарт живот, като за това принос
имат и грижите и издръжката, осигурявани от ответницата Д.Д..
С оглед изводите на съда, че по делото липсва значително
неизпълнение от страна на ответниците на задължението им да гледат и издържат
ищците, не подлежи на изследване въпроса за погасяване на иска по давност, тъй
като правото на иск в разглеждания случай се погасява с изтичането на 5-годишен
срок от всяка дата, на която е налице съществено неизпълнение на договорните
задължения.
Всичко гореизложеното налага извода, че предявеният иск за
разваляне на договор за издръжка и гледане е неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
С оглед обстоятелството, че с определение от 28.10.2019 г.
по делото ищците на основание чл. 83 от ГПК са освободени от внасянето на
държавна такса и разноски, дължимата за образуване на делото държавна такса в
размер на 205,43 лева остава в тежест на съда.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците нямат право на разноски и следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответниците сумата 1 046,00 лева – направени по делото разноски за внесен
адвокатски хонорар.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявения
от Д.Д.Д. с ЕГН **********
и Д.И.Д. с ЕГН **********,*** срещу Е.Д.Д. с ЕГН ********** и Д.Д.Д. с ЕГН **********,***
иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на
договор за продажба на недвижим имот с идентификатор 12259.1023.2.4.3 по
кадастралната карта на гр. Враца, одобрена със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г.
на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с адрес *********, срещу
задължение за издръжка и гледане, за който договор е съставен нотариален акт №
186 от 12.11.1986 г., т. II, дело № 658/1986 г. на С. К.-нотариус при Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д.Д.Д. с ЕГН ********** и Д.И.Д. с ЕГН **********,***
да заплатят на Е.Д.Д. с ЕГН **********
и Д.Д.Д. с ЕГН **********,*** сумата 1 046,00
лева – разноски за внесен адвокатски хонорар по гр. дело № 4195/2019 г. на
Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: