Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1516 19.12.2022 година
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав,
на първи декември две хиляди и двадесет и втора година в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
2.
ТОДОР ИКОНОМОВ
при секретаря С.А., в присъствието на прокурора Андрей
Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Икономов касационно
административно дело № 1508 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и следв. от АПК, вр. чл. 285, ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС.
Образувано
е по касационна жалба от Д.А.А., ЕГН **********, понастоящем в настанен ЗО
„Дебелт -1“ към Затвора – гр. Бургас подадена чрез процесуален представител,
срещу Решение
№ 821/20.06.2022 г., постановено по адм. дело №
2517/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас (АС - Бургас). Със същото
е отхвърлен предявения от А. иск против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" (ГДИН) за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. за периоди от 27.10.2016 г. до
13.06.2017 г. и от 04.08.2017 г. до 02.05.2018 г., в Затвора – гр. Бургас.
Касаторът иска отмяна на оспореното решение и моли да бъде уважен предявеният
от него иск срещу ГДИН.
В
съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява лично, а чрез
процесуалния си представител, като поддържа касационната жалба.
Ответникът
по касация – ГД "Изпълнение на наказанията" към МП София, редовно
призован, не изпраща представител. Депозира отговор на касационна жалба, с
който развива подробни доводи относно правилността на първоинстанционното решение.
Претендира присъждане на разноски
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, XIV-ти състав след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на
прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.
218
и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.
218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата
за частично основателна по следните съображения:
Производството
пред АС – Бургас е образувано по искова молба на Д.А.А., изтърпяващ (към
момента на подаване на исковата молба) наказание "лишаване от
свобода" в Затворническо общежитие от открит тип "Дебелт - 1",
срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – юридическо лице
към министъра на правосъдието, със седалище в гр. София. Със същата се
претендира заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 15 000 лв. за периоди от 27.10.2016 г. до 13.06.2017 г. и от
04.08.2017 г. до 02.05.2018 г., през което време той е бил настанен в Затвора –
гр. Бургас. Изложени са
твърдения, че през посочените по-горе периоди А.
е бил поставен
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се „в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, липса на условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и др. подобни действия,
бездействия на ответника“. Изложено е и
че „въпреки,
че ищецът следвало да изтърпява наказанието си при общ режим на практика
бил поставен в условията на строг режим – осигурявало му се по един час на ден престой на открито
(от 12,30 до 13,30 ч.); извършвали му се по четири проверки на ден; токът в
общежитието спирал след 22,00 ч. в дните от понеделник до четвъртък и в неделя,
а в петък и събота се спирал в 0,00 ч.; не му бил осигурен постоянен достъп до
топла вода, а само два пъти на ден за около час и половина – в периода от 10,50
ч. до 12,30 ч. преди обяд и от 16,30 ч. до 18,00 ч. следобед, което било крайно
недостатъчно за поддържане на елементарна хигиена и задоволяване на естествени
физиологични нужди, особено в извънредната епидемична обстановка; спалните
помещения в общежитието не се обезпаразитявали, поради което имало хлебарки и
дървеници и ищецът не можел да се отпусне и да спи спокойно или да си почине;
настанен бил в спално помещение с размер под минималния — на един лишен от
свобода се падали не повече от 2 кв.м. площ; бил лишен от необходимата за всеки
човек дневна светлина и чист въздух, тъй като помещението, в което пребивавал
имало само един малък прозорец с решетки; не му позволявали да държи пари в
брой; храната, която му се предоставяла била малко
като количество и с много лошо
качество; конвоите, с които се осигурявало придвижването му, не били снабдени с
колани или седалки и това застрашавало живота му
при всяко транспортиране“. Ищецът
поискал да се уважи претенцията му, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 27.10.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
С
оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на
страните в хода на делото, след приложението на чл.
284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите
към предмета на спора доказателства. Със събирането им е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните, е направил своите правни изводи.
С
решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения иск. За да
постанови този резултат е приел, че кумулативното въздействие на посочените
обстоятелства, не сочи за процесните периоди ищецът да е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3,
ал. 1 ЗИНЗС, в какъвто смисъл са неговите твърдения,
за да се приеме, че за него са настъпили неимуществени вреди. Прието е, че
неудобствата не надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното
наказание и не водят до понасяне на страдания, трудности и негативни
емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наказанието
"лишаване от свобода".
Изложени
са доводи, че данните по делото не сочат незаконосъобразно бездействие на длъжностни
лица от затворническата администрация Бургас, обуславящо като пряка и
непосредствена последица твърдените от ищеца сериозни притеснения, психически
тормоз, дискриминация и чувство на страх и малоценност през процесния период.
Обоснован е извод, че от доказателствата, които е представил по делото
ответника - справка на инспектор СДВР в Затвора в гр.Бургас,
график за разпределяне на свободното време на лишените от свобода, таблици за
състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от
свобода, утвърдени от министъра на здравеопазването и министъра на финансите,
договор за възлагане на обществена поръчка за извършване на дезинсекция и
дератизация в сградите на ГДИН и
протоколи – инспекционен лист за извършена ДДД обработка, се установява по
несъмнен начин, че в исковия период са били осигурени нормални битови условия
на А. за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - организация за
обезпаразитяване на помещенията, достатъчна като количество храна с необходимия
калориен и химически състав, достатъчно отопление, осветление, проветрение,
приток на чист въздух, условия за двигателна активност – време за престой на
открито, спорт и тренировки, топла вода. Не са налице сочените от ищеца незаконосъобразни
бездействия, следователно - не е налице нарушение на чл.
3, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗИНЗС. При
липса на една от материалноправните предпоставки по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, предявеният иск е изцяло недоказан
по основание и размер.
Решението
на Административен съд - Бургас валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съгласно чл. 3, ал. 2, от същия закон за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбата
на чл. 3 и чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС са законови гаранции за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези
разпоредби са действали през процесните периоди на исковата претенция, което е основание за преценка във всеки конкретен
случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази законова
гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където
ищецът изтърпява наказанието си лишаване от свобода.
Относима към
спора е и друга материалноправна разпоредба на чл. 3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от
България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р.България е
част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на
вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба
от конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на
обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на
престъпниците, проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и
социален съвет с резолюции
1. Всички
помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията,
в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като
следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на
кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление
и проветряване.
2. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:
а)
прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и
работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са
така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от
наличието или липсата на вентилационна уредба;
б)
изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от
свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение.
3. Санитарните
възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да
удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в
условията на чистота и пристойност.
4. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.
При
разрешаване на процесния казус следва да се има предвид и съдържанието на
множество решения на Съда по правата на човека по дела заведени пред този съд
от български граждани срещу България, в които се твърдяло нарушение на чл.3 от
Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода (решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу
България, решение от 2.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й.
срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н.
срещу България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М.
срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К.
срещу България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други
срещу България). В тези съдебни решения се съдържат критерии от
значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен
режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
Ищецът претендира
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. за това,
че в периода периоди
от 27.10.2016 г. до 13.06.2017 г. и от 04.08.2017 г. до 02.05.2018 г. е бил
настанен последователно в различни помещения, където ежедневно във времевият
обхват от 19.30 ч. до 06.00 ч. всички обитатели на помещенията са били лишени
от достъп до санитарен възел и течаща вода, вследствие на което са принудени да
облекчават биологичните си нужди в пластмасова кофи, намиращи се вътре в
помещението, където останалите лишени от свобода спят и пребивават денем. През
същият период от време ищецът е бил лишен от минимална жилищна площ в размер на
4 кв.м, като във всяко от помещенията, в които е пребивавал той е разполагал
средно с 1,92 кв.м до 2,88 кв.м в зависимост от броя на лишените от свобода,
настанени в същото помещение през съответния период и факта, че е пребивавал в
различни по площ килии.
На следващо
място претенцията за обезщетяване произтича и от липсата на достатъчно дневна
светлина и възможност за естествено проветряване на помещението. Лоши хигиенни
условия в мястото за хранене на лишените от свобода, недостатъчно количество
храна, която е с лошо качество. Обезщетението се претендира и поради липса на
адекватно медицинско обслужване, изтърпяване на
наказанието си в условията на строг режим вместо
общ. Наличие на хлебарки и
дървеници в спалните помещения както и липса на колани или седалки в конвоите,
което застрашавало живота му
при всяко транспортиране.
Правилни
са изводите на съда, че видно от представените доказателства от ответника - справка на инспектор СДВР в Затвора в гр.
Бургас, график за разпределяне на свободното време на
лишените от свобода, таблици за състава на дневната дажба и полагаемите се
хранителни продукти на един лишен от свобода, утвърдени от министъра на
здравеопазването и министъра на финансите, договор за възлагане на обществена
поръчка за извършване на дезинсекция и дератизация в сградите на ГДИН и протоколи – инспекционен лист за извършена
ДДД обработка, се установява по несъмнен начин, че в исковия период са били
осигурени нормални битови условия на А. за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода - организация за обезпаразитяване на помещенията, достатъчна като
количество храна с необходимия калориен и химически състав, достатъчно
отопление, осветление, проветрение, приток на чист въздух, условия за
двигателна активност – време за престой на открито, спорт и тренировки, топла
вода.
Неоснователни
са доводите изложени в касационната жалба относно нарушаване режима на
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. В тази връзка съдът е
изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. Второ от АПК, съдът препраща към тях.
В
случая обаче не е съобразено обстоятелството, че съгласно представената справка
от инсп. Леков (л. 62), през периода 27.10.2016 г. – 13.06.2017 г. А. е бил
настанен в седма група, в помещение № 409, което е било с обща жилищна площ от
30,89 кв.м. и брой на настанените лишени от свобода е варирал между 5 и 16
човека, което отговаря на средна жилищна площ от 6,18 кв.м. до 1,96 кв.м., През
периода от 04.08.2017г. до 01.02.2018г. А. е бил разпределен в пета група и по
негова молба е бил настанен в помещение № 303, като общата жилищна площ е 26.46
кв.м. В посочения период броят на настанените в помещението е бил 19 лишени от
свобода, което отговаря на средна жилищна площ на едно лице от 1.39 кв.м. През
периода от 01.02.2018 г. до 02.05.2018 г. ищецът е бил разпределен в трета
група и по негова молба е бил настанен в помещение № 203. В посочения период
броят на настанените в помещението е бил четири лишени от свобода, което
отговаря на средна жилищна площ на едно лице от 3.77 кв. м.
В
представената справка е посочено, че в корпуса на Затвора
Бургас е извършван ремонт започнал на 08.09.2016 г. и продължил до 20.12.2017
г. Преди извършване на ремонта, в помещенията в които са били настанени
лишените от свобода не е бил обособен санитарен възел, и не е имало течаща
вода. След
вечерна проверка и заключване на помещенията в 20.00 часа вечерта до 06.00 часа
на следващия ден, лишените от свобода ползвали индивидуални шишета с вода за
пиене, но са нямали достъп до санитарни възли. В горепосочения времеви период
за естествени физиологични нужди са се използвали специално обособени изолирани
кофи.
Предвид
на така установените факти, в случая е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да
осъществяват ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на
наложеното с присъда наказание лишаване от свобода са длъжни да осигуряват на
осъдените лица такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство.
Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл. 3 от ЕКЗПЧОС и чл. 29, ал. 1 от
КРБ, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
нечовешко или унижаващо отношение. Поради това следва да се приеме, че основно
задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за
лишаване от свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко
унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена
с наложеното им наказание. Визираният по-горе нормативен регламент на
Конвенцията и Конституцията на Република България подробно е развит в
разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип,
каквото е процесното, ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Конкретно
установените факти по делото относно достъпа до санитарен възел и течаща вода
водят до извода, че килиите, в които е бил настаняван ищецът, както и всички
килии на етажа, преди извършване на ремонта в Затвора Бургас, не отговаря на
посочените изисквания. Това е така, тъй като за нейните обитатели е бил
препятстван достъпа до санитарен възел и течаща вода в продължение на 10 часа
всяко денонощие (от 20.00ч. до 6.00ч.) и те в разрез с всички нормални етични
стандарти и човешко отнасяне са били принудени да облекчават физиологичните си
нужди в кофи, които се намират в същите помещения, които и в конкретният случай
по данни на ответника са с площ под нормативно допустимите. Тези помещения, пак
по данни на ответника, са били обитавани през процесния период средно съответно
от около от 8-15 лица. В тях са се осъществявали всякакви битови дейности,
извършвани от лишените от свобода ежедневно, като спане и хранене. Ищецът
заедно с останалите затворници е бил принуден да облекчава своите биологични
нужди пред погледите на другите лишени от свобода. Тези неблагоприятни условия,
освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от
свобода, водят и до извода за потенциална заплаха за тяхното здраве поради
липса на реализирани елементарни хигиенни стандарти – в едно помещение,
несъответно по площ на броя на обитателите си, в което същите са длъжни да
спят, да пребивават през деня и нощно време, да облекчават физиологичните си
нужди в кофи без наличието на течаща вода, посредством която да се хигиенизират
непосредствено след това.
От събраните
доказателства се установява още, че площта, която е обитавал ищеца в
помещенията, в които е бил настанен е по-малка от минимално допустимия размер –
4 кв.м. Този факт сам по себе си също е достатъчен за да се направи извод, че
ответникът, чрез неговите служители, не е изпълнил своите задължения и не е
осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимално изискуемата жилищна
площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице
свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни,
необходими за самото му съществуване потребности от сън, хигиена, преобличане и
хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща
изискванията на ограниченията, които наказанието поставя, а се касае за
изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.
Съгласно
трайно установената съдебна практика на ВАС и в последствие след изменението на
ЗИНЗС с ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г. на тричленните състави
на Административните съдилища, липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен
достъп до санитарен възел в местата за лишаване от свобода е отклонение от
подходящата жизнена среда за осъденото лице.
Освен
противоправното деяние за наличието на непозволено увреждане следва да се
установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние.
Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на човешки права,
относими към имущество, телесна цялост, здраве и душевно състояние. В
конкретния случай по делото не са събрани доказателства, които ясно и точно да
установяват какво е било емоционалното и психично състояние на ищеца по време
на престоя му в Затвор Бургас през претендирания период. Поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС само по себе си
представлява третиране способно да породи у него емоционално и морално
страдание, стрес и безпокойство, каквито той твърди. Независимо от липсата на
конкретни доказателства относно изживените отрицателни емоции, липсата на
елементарен битов стандарт свързан с принудата ищецът да облекчава
физиологичните си нужди в кофи в същото помещение, където спи, без преграда,
пред погледите на всички останали обитатели на килията, липсата през същия
период на течаща вода и свръх пренаселеността на помещението са от такова
естество, че предизвикват във всяко нормално психически здраво човешко същество
твърдените от ищеца страдания, които обосновават и наличието на настъпила
неимуществена вреда за него (в този
смисъл решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й.срещу България; решение от
10.01.2012г. на ЕСПЧ по делото Ш. срещу България и др.).
Като се
вземе предвид кумулативният ефект от тези установени по делото неблагоприятни
за ищеца условия в Затвора Бургас, чието осъществяване пряко накърнява
човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране,
както и установеният факт, че килиите, които е обитавал ищеца са били прекомерно
пренаселени, следва да се направи извода, че ищецът действително е претърпял
твърдените от него неимуществени вреди.
Съдът счита,
че искът е доказан по основание, но е частично основателен от гледна точка на
неговия размер.
Съгласно чл.
52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението
по справедливост.
В конкретния
случай, следва да бъде отчетено, че след извършване на ремонта в Затова Бургас
от 20.12.2017 г., А. е бил настанен в спално помещение с отделен санитарен възел
към него и осигурена течаща вода. В периода от 01.02.2017 г. до 02.05.2018 г. А.
е бил настанен в помещение № 203, със средна жилищна площ на лице от 3,77
кв.м., което е близо до минимално установената от закона изискуема жилищна площ
от 4 кв.м. Предвид на тези обстоятелства, настоящият съдебен състав на АС –
Бургас счита, че обезщетение следва да бъде присъдено за периода от 27.10.2016
г. до 13.06.2017 г. (приблизително осем месеца) и за периода от 04.08.2017 г.
до 20.12.2017 г. (приблизително четири месеца), тъй като след този период,
спалните помещения са отговаряли на изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС и
чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС. Предвид
характера на деянието извършено от служителите на ответника и на увреждането,
както и естеството и степента на претърпените морални страдания претърпени в
посочения период от 12 месеца, съдът счита, че справедливото обезщетение следва
да е в размер на 1 320 лв.( по 110 лв. на месец).
Предвид на
гореизложеното, обжалваното решение на АС – Бургас следва да бъде отменено, и
да бъде постановено друго по съществото на спора, с което предявената искова
претенция на Д.А. да бъде частично уважена.
По претенцията за лихва,
съдът намира, че същата се дължи от датата на предявяване на исковата молба и
същата е основателна.
При този изход на спора
разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са поискани
своевременно.
По изложените
съображения, тричленен състав на Административен съд - Бургас
РЕШИ
ОТМЕНЯ решение № 821/20.06.2022 г., постановено по адм. д. № 2517/2021 г. на
Административен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, да
заплати на Д.А.А.,
ЕГН **********, сумата от 1 320 (хиляда триста и
двадесет) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на поставяне на ищеца
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, за периода от 27.10.2016 г. до 13.06.2017 г. и периода от 04.08.2017 г.
до 20.12.2017 г. ведно със законната лихва върху тази сума от 27.10.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 15 000 лева и за остатъка от периода
на претендирано увреждане от 27.10.2017 г. до 02.05.2018 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ
ГАЛИНА РАДИКОВА:
Не споделям мнението на
мнозинството от състава, че справедливото обезщетение за ищеца за периода от 27.10.2016 г. до 13.06.2017 г. и
периода от 04.08.2017 г. до 20.12.2017г. е в размер на 1 320лв.
Мнозинството от състава
приема, за правилни изводите на първоинстанционния съд, че представените по делото договор за възлагане
на обществена поръчка за извършване на дезинсекция и дератизация в сградите на
ГДИН и протоколи – инспекционен лист за
извършена ДДД обработка, доказват по несъмнен начин, че в исковия период са
били осигурени нормални битови условия на А. за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода - организация за обезпаразитяване на помещенията.
Това становище пряко се
отразява и върху размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди,
тъй като разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС изисква, в случаите по чл. 3,
ал. 2 съдът да вземе предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора
Действително ответникът
е представил по делото протоколи от извършени дезинсекция и дератизация на
помещенията. Очевидно е обаче, че предприетите действия (дори да се приеме, че
същите са в сочения от ответника обем) не са достатъчни, за да осигурят
нормално обитаване на помещението от ищеца, без вредното въздействие на
дървеници и хлебарки, което влошава в значителна степен качеството на живота.
Тези изводи се потвърждават и от показанията на свидетеля Петър Москов, който
заявява, че за периода за периода от 27.10.2016 г. до 13.06.2017 г. в помещението, в което е
бил настанен имало много дървеници и мишки. За наличието на вредители и инсекти
в показанията си сочи и св.Д. Колев.
В случая е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото
органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху
дейността по изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, са длъжни да
осигуряват на лишените от свобода такива условия, които не създават
предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на
човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.29,
ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Поради това
следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и
контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган, е да
следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата,
чиято лична свобода е ограничена.
Освен противоправно
деяние, за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила
вреда, която е в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Вредата
представлява смущение, накърняване или унищожаване на човешки права, относими
към имущество, телесна цялост, здраве и душевно състояние.
Поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, каквото условие без
съмнение е доказано, с оглед целодневното поставяне под въздействието на
инсекти, само по себе си представлява третиране, способно да породи у него
физическо, емоционално и морално страдание.
Липсата на елементарен
битов стандарт, свързан с непрекъснато пребиваване в помещение, пълно с
дървеници и мишки , и от тук невъзможност за нормална почивка, е от такова естество, че предизвиква във
всяко психически здраво човешко същество твърдяното от ищеца неудобство, което
обосновават и наличието на настъпила неимуществена вреда за него. Това
обстоятелство следва да бъде отчетено при определяне на размера на
справедливото обезщетение.
Претърпяното от ищеца
не е нормална последица от ограниченията, предвидени в закона, при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода.
В производството по чл. 284 от ЗИНЗС
доказателствената тежест е за ответника, т. е. той трябва да представи
доказателства, чрез които да обори въведената с ал. 5 на текста, презумпция.
Доказателства,
изключващи горните констатации, по делото липсват.
Според чл. 52 от ЗЗД при
претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по
справедливост.
В конкретния случай,
предвид характера на деянието, извършено от служителите на ответника, както и
естеството, и степента на претърпените морални страдания, при отчитане периода,
през който ищецът е бил поставен под въздействие на установените неблагоприятни
условия, включително целодневното поставяне под въздействието на инсекти в Затвора
гр.Бургас, считам, че справедливото обезщетение е в размер на 1 680 лв.
СЪДИЯ: