МОТИВИ по НОХД № 171/2018 година
Против подсъдимия С.А.С. ***, е внесено обвинение от М.
районна прокуратура за извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК, затова, че
по средата на месец август 2017 год. в гр.Р., с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и поддържал у М.К.В. ***, че ще закупи от него конска каруца
и така е причинил на В. имотна вреда в размер на 200 лева
Участвуващият по
делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.
Подсъдимият в
съдебно заседание се представлява от служебен защитник адв. Д.С. от ВАК. Процесуалният
представител на подсъдимия взема становище за определяне на наказанието при
условията на чл.58а НК и бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК.
Ход на делото е даден по реда на
Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на
подсъдимия, свидетелите и експерта. На основание чл.372 от НПК при пристъпване
към процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им разяснени
правата по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието си да не
се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица и са заявили, че при
постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. На
основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е отразено, че съответните действия по разследването са
извършени при условията и реда, предвиден в НПК.
Подсъдимият се признава за
виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е дал своето съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Анализирайки
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.С. ***, но от 2015 г.
заживял като зет в с.Р., община Р.. Познат бил на местното население, в това
число и на пострадалият М.К.В. ***. Последният имал конска каруца – метална
конструкция с гумени колела на джанти. Имал и кон, оборудван със съответната
амуниция. На неустановен ден в средата на месец август 2017 г. подсъдимия бил в
гр.Р.. Минавайки покрай дома на М. го видял да разговаря със свидетеля В.Н.Г.от
гр.Р.. Спрял при тях да поговорят и в разговора подсъдимия С. попитал свидетеля
М.В. дали ще му продаде коня с амуницията и каруцата. Свидетелят В. се съгласил
и двамата стигнали до споразумение да извършат сделката на обща стойност 900
лева – 600 лева за коня, 100 лева за амуницията на коня и 200 лева за каруцата.
Разбрали се, че тъй като подсъдимия нямал в момента такава сума, плащането на
цялата сума да стане до края на месец септември 2017 г. Ако подсъдимия не можел
да плати сумата, свидетелят В. можел да си прибере коня с каруцата без
предупреждение. Още на момента подсъдимият С. взел коня, заедно с амуницията и
каруцата. Документ за сделката между двамата не бил изготвен.
Тъй като до края на месец
септември подсъдимият С. нито бил дал парите на свидетеля В., нито пък му се
бил обаждал, последния започнал да го търси. Един ден в началото на месец
октомври 2017г. свидетелят В. отишъл в с.Р. да търси подсъдимия. Намерил го и
двамата провели разговор. От него свидетеля В. разбрал, че подсъдимия бил дал
каруцата на лицето „Т. от с.К.“, тъй като имал да му връща пари. Обещал да си
изплати дължимата сума на В., но го помолил за отсрочка от още един месец.
Срока минал и свидетеля В. на няколко пъти търсел подсъдимия да му се издължи.
Не могъл да се срещне с него, затова при едно от поредните търсения в дома в с.Р.,
където подсъдимия живеел тогава, свидетеля В. видял коня си вързан в двора на
къщата. Бил с амуницията. Отвързал го и си го прибрал в дома си в Р.. Няколко
дни след това отново потърсил подсъдимия в къщата му в с.Р. и го открил. Подсъдимият
му обещал, че до няколко дни ще си вземе каруцата от човека на който я бил дал,
или пък ще даде 200 лева на В., както се били разбрали. Това отново не станало
и при последващите търсения на подсъдимия С. в с.Р., свидетеля В. разбрал от
хората, че С. бил продал къщата, в която живеел в Р. и понастоящем живее в с.Р.,
община Ч.Б.. Самият подсъдим при разпита си признава тази фактическа обстановка,
като споделя, че е продал къщата си в с.Р. за 8 000 лева и е купил за 4 000
лева къщата в с.Р., където живее. Не бил платил каруцата на свидетеля В., но
щял да я заплати, когато жената, с която живеел сега се прибере от Г. и му даде
пари.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: от
обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебната фаза, където същият признава
вината си и изразява критично отношение към извършеното от него, както и от
показанията на свидетелят М.В. /л.19-20/; свидетелят В.Г./л.21/; свидетеля С.С./л.22/; свидетеля Т.К./л.23/; Съдебно-оценителна
експертиза / л.24-26/; Справка за съдимост /л.30/ и Актуална такава; Характеристика
/л.34/ и Декларация за семейно и имотно състояние /л.27/.
От изложената фактическа
обстановка е видно, че подсъдимия С.А.С. е извършил престъпление против собствеността
– измама. По средата на месец август 2017 г. в гр.Р., с цел да набави за себе
си имотна облага е възбудил и поддържал у М.К.В. ***, че ще закупи от него
конска каруца и така е причинил на В. имотна вреда в размер на 200 лева. Подсъдимият
е извършил престъплението умишлено – с пряк умисъл. Съзнавал е обществено
опасния характер на деянието и е желаел настъпването на обществено опасните
последици. От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.209 ал.1
от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал
умишлено, като формата на вината е пряк умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното и е целял настъпване на
противоправните му последици. Налице пряк умисъл и користна цел у дееца при
извършената от него измама, като същият е целял да набави за себе си имотна
облага.
Причини за извършване на престъпленията от страна на
подсъдимия е ниското правосъзнание, незачитане на чуждата собственост и
стремежа да се облагодетелствува по лесен и неправомерен начин.
Подсъдимият
е с начално образование, неженен, безработен и неосъждан - реабилитиран.
При определяне на наказанието се отчете наличие на
хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК в действаща редакция
на последната разпоредба, тъй като деянието е извършено след изменението на НК
с ДВ бр.26/2010 год.
При
определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия бе отчетен един превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно: тежкото социално положение, а именно
безработен, без никакви средства, доходи и имущество, пълните самопризнания и
критичното отношение към извършеното, както и оказаното съдействие още на
досъдебното производство, като бе отчетено и чистото му съдебно минало към
момента на извършване на деянието. Тук е мястото да се отбележи, че от
приложената по делото Актуална справка за съдимост е видно, че по отношение на съдебния статус на
подсъдимия са налице две осъждания. Първото е по НОХД № 15/2002 год. по описа
на Районен съд гр.Т., като по отношение на това осъждане е налице настъпила
абсолютна реабилитация по силата на чл.88а ал.1, вр. с чл.82 ал.1 т.4 от НК към
26.04.2009 г. По отношение на второто осъждане по АНХД № 395/2010 год. по описа
на Районен съд гр.Т. е приложена разпоредбата на чл.78а от НК и подсъдимият е
освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно
наказание. Безспорно към настоящия момент, както и към момента на извършване на
деянието подсъдимия е реабилитиран, т.е.неосъждан. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчетат и добрите му характеристични
данни. Невъзстановяването на причинените от деянието щети не могат да се
приемат като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като безспорно
подсъдимия е с лошо социално и финансово състояние и икономическата обстановка
в страната е изключително влошена.
Затова
и съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 ал.1 НК и на основание чл.209 ал.1 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от ЕДНА ГОДИНА Лишаване от свобода. На основание
чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така определеното наказание с една
трета и наложи със своята присъда наказание Лишаване от свобода за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА, което следва да се отложи за изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК
за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. За постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е необходимо наложеното
наказание Лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно.
С така определеното наказание, съдът отчете, че ще
бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК по вече гореизложените съображения.
С
присъдата си съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по сметка
на ОД на МВР гр. В. направените по делото разноски в размер на 46.92 лева.
По гореизложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: