Р Е
Ш Е
Н И
Е №1829
гр. Пловдив, 14.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XX състав, в публичното
заседание на шести март две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17693 по описа
за 2016 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е делбено – втора фаза –
по извършване на делба на недвижими имоти.
С влязло в сила решение № 417 от 06.02.2018 г.,
постановено по гр. д. №
17693/16 г. по описа на ПРС, е допусната съдебна делба между И.Н.П., ЕГН
********** и И.Т.П., ЕГН **********, на следните съсобствени
между тях недвижими имоти:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
**** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ****
на ИДна АГКК, с адрес на имота: ***** предназначение
на самостоятелния обект: а. за т. д., брой нива на обекта 1, с площ от 58.22
кв.м., състоящо се /съгласно документа за собственост/ от входно антре, две
стаи, баня и тоалетна и два балкона, ведно с прилежащите части – избено
помещение № * с площ от 3.93 кв.м. и 5.63 % ид.ч. от
общите части на сградата, при съседни СО в сградата: на същия етаж – СО с
идентификатор № ****, под обекта – ***, над обекта – ***, като сградата в която
се намира цитирания самостоятелен обект е заснета като сграда с идентификатор №
***, застроена площ 156 кв.м., брой етажи 8, предназначение: жилищна сграда-многофамилна и същата е разположена в дворно място,
представляващо поземлен имот с идентификатор ***, от който придобили и
притежават общо 12/224 ид.ч., целият с площ от 232
кв.м. по скица, а 224 кв.м. по нотариален акт, с адрес на поземления имот:
****, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, стар идентификатор-няма, номер по предходен план №
***, кв.***, парцел ***, при съседи, съгласно скица: ПИ с ИД № ***, ***, ***,
*** и
- дворно място, цялото застроено и незастроено с
площ от 423 кв.м., намиращо се в с. М., общ. Х., П. област, съставляващо ****,
в кв.20 по регулационния план на същото село, одобрен със заповеди № ***. и
заповед № *** на к. на о.та, ведно с построената в същото дворно място полумасивна жилищна сграда с площ от 45 кв.м., както и
стопанска постройка с площ от 20 кв.м., при граници: улица, ***, ***, ***, ** и
*** – з. д.,
при
следните квоти:
- за И.Н.П. – 1/2 ид. ч.
- за И.Т.П. – 1/2 ид. ч.
За съвместно разглеждане в настоящото производство,
в открито съдебно заседание, проведено на 04.06.2018 г., първо по ред във втора
фаза на делбата, са приети предявените по реда на чл. 346 ГПК
претенции по сметки от И.Т.П. срещу И.Н.П., както следва - иск с правно
основание чл. 31, ал. 2
от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 ид. ч. от недвижимия имот в гр. Пловдив допуснат до делба,
в размер на 3620 лв. за периода от 01.11.2016 г. /датата на писменото
поискване/ до 04.06.2018 г. /датата на предявяване на претенцията по сметките/,
както и обезщетение за забава в размер на 293 лева за периода 01.11.2016 г. до
03.06.2018 г. /увеличена в съдебно заседание на 28.01.2019 г. л.215/, ведно със
законната лихва, считано от 04.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
За съвместно разглеждане в настоящото
производство, в открито съдебно заседание, проведено на 04.06.2018 г., първо по
ред във втора фаза на делбата, са приети предявените по реда на чл. 346 ГПК
претенции по сметки от И.Н.П. срещу И.Т.П., както следва - иск с правно
основание чл. 31, ал. 2
от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 ид. ч. от недвижимия имот в село М. допуснат до делба, в
размер на по 150 лв. месечно за периода от 01.11.2016 г. до 04.06.2018 г.
/датата на предявяване на претенцията по сметките/, както и обезщетение за
забава в размер на 80 лева за периода 01.11.2016 г. до 03.06.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 04.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Всяка една от страните оспорва претенциите по
сметки на другата страна.
Пловдивски
районен съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Относно
начина на извършване на делбата на имота:
За поделяемостта на
имотите, предмет на делба, на реални дялове по делото е изслушано заключение на
съдебно – техническата експертиза, а по отношение на имота в село М. е изискано
и становище от главния архитект на о. Х. /л.184/
Вещо лице В.Р. по допуснатата и приета СТЕ /л.122/
дава заключение, че процесните имоти са неподеляеми на реални дялове съгласно техническите правила
и норми, в която част експертизата не е оспорена и опровергана от страните. В
този смисъл е и становището на гл. архитект на о. Х. по отношение на имота в
село М., че същият е неподеляем на реални дялове.
Страните изразяват взаимно съгласие допуснатите до
делба недвижими имоти да бъдат разпределени между тях по реда на чл.353 ГПК,
като имотът в гр. Пловдив бъде предоставен в дял на И.Н.П.,*** бъде предоставен
в дял на И.Т.П., съобразно трайно установената от страните фактическа власт
върху съответния имот.
Съдът намира, че искането на страните следва да
бъде уважено и съобразно разпоредбата на чл.353 ГПК делбата следва да бъде
извършена чрез разпределение на допуснатите до делба имоти между страните, като
имота в гр. Пловдив бъде предоставен в дял на И.П.,*** бъде предоставен в дял
на И.П..
Съгласно СТЕ на вещо лице В.Р. /л.122/ пазарната
стойност на имота в гр. Пловдив е в размер на 78 200 лева, а на имота в село М.
е в размер на 23 500 лева.
Експертизата на вещо лице В.Р. е оспорена от
ищцата И.П. и е поискано изготвянето на тройна СТЕ.
Съгласно заключението на вещите лице по тройната
СТЕ /л.195/ пазарната стойност на имота в гр. Пловдив е 80 500 лева, а на имота
в село М. е в размер на 36 400 лева. Експертизата не е оспорена от страните.
Съдът кредитира за определяне паричната стойност
на дяловете на страните заключението на тройната СТЕ, доколкото вещите лица
подробно и мотивирано са описали как са определили пазарната стойност на процесните имоти, какви компоненти са използвали, с какви
имоти са сравнявали процесните, както и от значение
за съда е обстоятелството, че експертизата е изготвена по – близо до датата на
постановяване на съдебното решение като са съобразени актуалните пазарни цени
на недвижимите имоти с характеристиките на процесните. Общо стойността на двата имота е 116900 лева,
като стойността на дела на всяка от страните е ½ или 58 450 лева.
С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че
имота в гр. Пловдив е с по-висока стойност от имота в село М., ищцата И.П.
дължи парично уравняване на дела на И.П. до допълване на неговия дял, а именно
за сумата в размер на 22 050 лева /58450 – 36400 = 22050/.
По
претенциите по сметки по реда на чл. 346 ГПК,
предявени от страните, с правно основание чл. 31, ал. 2
ЗС.
Съгласно чл. 31, ал. 2
ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците,
те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване.
За да бъде
уважен искът по чл.31, ал.2 ЗС ищецът следва да докаже осъществяването на
следния фактически състав – съсобственост върху веща, ползването на цялата обща
вещта от ответника за задоволяване на свои собствени нужди и отправянето на
писмена покана за заплащане на обезщетение, получена от ответника. Ответникът
носи тежест да установи, че е осигурил достъп до процесния
имот за ползването му от ищеца, съобразно правата му.
Първата предпоставка за уважаване на иска е
наличие на съсобственост между страните върху вещта от чието ползване ищецът е
лишен.
Втората предпоставка за уважаване на иска по
чл.31, ал.2 ЗС - ползването на цялата обща вещта от ответника за задоволяване
на свои собствени нужди, е налице когато
един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху цялата вещ по начин,
че препятства достъпа на другия съсобственик и се ползва или при необходимост
може да се ползва от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за
задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на
чл.31, ал.2 ЗС общата вещ. В този смисъл Тълкувателно решение 7/2012 г. от
02.11.2012 г. по т.д. 7/2012 на ОСГК на ВКС.
Трета предпоставка за уважаване на иска е
отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетение.
По
отношение претенцията за обезщетение за лишаване от ползване на имота в гр.
Пловдив:
Първата предпоставка за уважаване на претенцията -
наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния
недвижим имот и посочените в него постройки е установено с решението за
допускане на делбата при квоти по ½ ид.ч. за
всяка от страните.
По делото е представена нотариална покана, с която
И.П. предявява претенция до И.П. да му заплаща обезщетение за правото му на
ползване на процесния имот в гр. Пловдив, доколкото
последната ползвала целия имот и по този начин лишавал ищеца от неговото право
да ползва същия. /л.135/
Представена е и разписка за получаване на нотариалната
покана от И.П. с датата на получаване 01.11.2016 г. /л.136/
От така представените доказателства не се
установява факта, че ответникът И.П. *** лично за себе си като възпрепятства
ползването на имота от ищеца. Изпращането, респективно получаването на покана
за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване не създава презумпция, че
съсобственикът спрямо който е насочена се ползва от целия имот лично за себе
си. Още повече с поканата не се установи ищецът да е обективирал
желание да ползва имота и да бъде допуснат от ответника И.П. за това.
Следва да се има предвид, че всеки съсобственик
притежава свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си
с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната
идеална част, той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на
другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им,
като е ограничен от еднородните права за ползване, които имат другите
съсобственици.
По делото са допуснати и събрани гласни
доказателствени средства, чрез разпит на двама С.и, по един за всяка една от
страните, проведен в открито съдебно заседание на 28.01.2019 г. /л.215-216/
От показанията на С.ката И.И.П.,
настояща съпруга на И.П., се установява, че между страните в производството,
след развода, е имало споразумение да ползват процесните
имоти съвместно. След развода И.П. ***, като е имал ключ за същия, като
ползването се е изразявало във взимането на вещи от жилището. С.ката
установява, че след развода от 2008г. ищецът И.П. се е установил да живее
заедно с нея трайно в село М., като съответно И.П. е останала да живее в
жилището в гр. Пловдив. С.ства, че до средата на 2013
г. ищецът е имал достъп до жилището в гр. Пловдив, имал е ключ, но при едно от
посещенията си установил, че бравата е сменена, както и не му е предоставен нов
ключ за жилището, за да има свободен достъп до него. Установява, че ищецът И.П.
не е имал желание и не се налагало да остава в имота в гр. Пловдив, не е искал
да нощува в този имот, не е имал намерение да оставя свои вещи в този имот,
както и че не е възпрепятстван да си взима вещи и документи от жилището.
Преценени по реда на чл.272 от ГПК съдът кредитира
показанията на така разпитаната С.ка като обективни и
непротиворечиви с другите събрани по делото доказателства.
От показанията на С.я К. И.П., С. на страните, се
установява, че 2008 г. ищецът И.П. е напуснал семейното жилище в гр. Пловдив,
допуснато до делба и заживял в село М. с новата си съпруга. Установява, че не
са възпрепятствали бащата И.П. да ползва жилището, че същият е имал достъп до
него, включително и ключ. С.ства, че действително е
сменена бравата на вратата на жилището, което се наложило от обстоятелството,
че ищецът И.П. влизал в жилището и изнасял от него вещи, които считал за свои,
без да предупреждава за това бившата си съпруга и С.а си, като тези негови
действия създавали притеснения и безпокойство у ответницата И.П., че някой
неправомерно е влизал в жилището. С.ят установява, че никой не е отказвал
достъп на ищеца до жилището и когато желае да дойде ще влезе, когато някой му
отвори.
Съдът кредитира и показанията на този С. като
обективни и незаинтересовани, същият е С. на страните и дава сведения за
обстоятелства, за които е придобил лично възприятие.
Видно от бракоразводното решение, страните са
постигнали споразумение да ползват съвместно двата им съсобствени
недвижими имота /л.5/, но от С.ски показания се установява, че след развода
между страните и предвид установяването на нова връзка на ищеца И.П. с друга
жена, всяка една от тях е започнала да ползва - съответно И.П. ***, а И.П. ***,
където се установил и с новата си съпруга.
От С.ските показания се установи, че ищецът И.П. е
посещавал жилището в гр. Пловдив, за да взима свои вещи от там, без да има
намерение да оставя такива или да ползва по един или друг начин имота в гр.
Пловдив, съобразно предназначението му. По делото не стана ясно по какъв начин
ищецът иска да ползва имота, за да му бъде предоставено това ползване и съответно
достъп за ползване. Единствено от С.ските показания беше изтъкнато, че ищецът
имал свои вещи в жилището, които искал да взима, както и че той не е искал да
остава в жилището, не искал да нощува там, не искал да оставя свои вещи в
жилището. Това води до извод, че изпращането на нотариална покана със заявена
претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване е единствено с
цел да се създаде едно доказателство за нуждите на бъдещ процес, без реално
след изпращането на тази покана ищецът да е поискал достъп до жилището и реално
да е имал потребност и желание да го ползва, каквито обстоятелства по делото не
се установиха. Наред с това от С.ските показания и на двамата С.и се установи,
че на ищеца е осигуряван достъп до жилището за нуждите и потребностите, които
той е имал, а именно да взима свои документи и дрехи и други вещи. Ищецът не е предявил желание да ползва имота
по друг начин, за да му бъде осигуряван достъп съобразно заявеното желание за
ползване.
С оглед
изложеното съдът счита, че по делото се установи, че ответникът не е
възпрепятствал достъпа на ищеца до жилището съобразно заявените потребности на
ищеца, предвид които е искал достъп до жилището, поради което съдът счита, че
претенцията на ищеца е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение. Предвид отхвърляне на главни иск се явява неоснователен и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава.
По
отношение претенцията за обезщетение за лишаване от ползване на имота в село
М.:
По делото не се установи ищцата по тази претенция
И.П. да е искала да ползва имота в село М. и да е била възпрепятствана, ако е
поискала. В тази връзка са показанията на С.ката И. П. и на С.я К. П., които
непротиворечиво С.ства, че ищцата не имала желание
след развода да ползва имота в село М., както и да е отправяла такава претенция
към ответника И.П.. Не е представено и писмено поискване в тази насока, което е
предпоставка за основателността на претенцията.
Предвид изложеното и тази претенция следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна. Предвид отхвърляне на главни иск се
явява неоснователен и акцесорният иск за заплащане на
обезщетение за забава.
По
отговорността за разноските:
На основание чл. 355 ГПК
и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
всеки от съделителите следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ПРС държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността на
дела му, определена върху актуалната пазарна стойност на имотите, а именно –
всяка от страните следва да заплати по сметка на ПРС сума в размер на 1610 лева
за делбата на имота в гр. Пловдив и 728 лева за делбата на имота в село М..
Предвид изхода на спора по исковете с правно
основание чл. 31, ал. 2
от ЗС, И.П. следва да заплати по сметка на ПРС сума в размер на
156.20 лева – държавна такса за неговата претенция, а И.П. следва да заплати по
сметка на ПРС сума в размер на 123.20 лева – държавна такса за нейната
претенция.
Общият размер на дължимата държавна такса по
делото от И.П. е в размер на 2 461.20
лв., а от И.П. – 2494.20 лв.
Особеност на делбеното
производство е, че всеки съделител има двойно
качество в съдебната делба - ищец относно своето право на делба и ответник
относно правото на делба на останалите съделители.
Тази особеност намира отражение и при отговорността на съделителите
за съдебни разноски.
Константната съдебна практика, както и
задължителната за съдилищата съдебна практика /т. 9 от ППВС N 7/28.11.1973 г./,
относно разпределянето на разноските в делбените
производства приемат, че разноските в делбеното
производство се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им,
съгласно чл.355 ГПК, т. е. разноските, направени с оглед нормалното развитие на
делбеното производство, се разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената
общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, а когато са
сторени по повдигнати други спорни въпроси в рамките на делбата и по
присъединените искове, разноските се възлагат съобразно общите правила на ГПК.
Предвид изхода от спора по двете претенции по
исковете по чл. 31, ал. 2
от ЗС, а именно тяхното отхвърляне разноските по тези искове си
остават за страните така както са ги направили.
Останалите разноски за депозити за вещи лица по
СТЕ, касаят ликвидирането на съсобствеността, поради което остават за страните
така като са направени, съгласно чл.355 ГПК.
Доколкото в първата фаза на делбата ответникът
И.П. е оспорил наличие на съсобственост на страните по отношение на имота в
село М., съдът следва да се произнесе по направените в първата фаза разноски от
страна на ищеца. По смисъла на чл.355 ГПК съделителите
заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното
производство онези разноски, които са били необходими за установяване и
ликвидиране на съсобствеността - за възнаграждения на вещи лица, за призоваване
на С.и, за извършването на оглед и други подобни. Правилата на чл. 78 ГПК
досежно възнаграждението за а. се прилагат в делбеното производство спрямо присъединените искове и при
оспорване правата на останалите съделители,
респективно оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността. Ако не
се оспорва наличието на съсобственост или дяловете в нея, то всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство от а.. В случая, доколкото в първа фаза на делбата ответникът
е оспорил правата на И.П. като съсобственик на имота в село М., следва да
понесе отговорността за разноските направени от ищцата в първата фаза на
делбата. По делото на л.92 е представен договор за правна защита и съдействие,
от който е видно, че е заплатено от ищцата а.ско
възнаграждение в размер на 800 лева, доколкото не е уговорено отделно
възнаграждение за отделните имоти, съдът намира, че а.ското
възнаграждение следва да се раздели по равно – по 400 лева за делбата на двата
имота и на ищцата да се присъди а.ско възнаграждение
в размер на 400 лева, предвид уважаване на иска за делба на имота в село М..
Така мотивиран, Пловдивски районен съд
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ
В ДЯЛ на И.Н.П., ЕГН **********,
на основание чл. 353 ГПК, следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед ***. на ИДна АГКК, с адрес на
имота: *** предназначение на самостоятелния обект: а. за т. д., брой нива на
обекта 1, с площ от 58.22 кв.м., състоящо се /съгласно документа за
собственост/ от входно антре, две стаи, баня и тоалетна и два балкона, ведно с
прилежащите части – избено помещение № * с площ от 3.93 кв.м. и 5.63 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни СО в
сградата: на същия етаж – СО с идентификатор *** **, под обекта – ***, над
обекта – *** като сградата, в която се намира цитирания самостоятелен обект е
заснета като сграда с идентификатор ****, застроена площ 156 кв.м., брой етажи
8, предназначение: жилищна сграда-многофамилна и
същата е разположена в дворно място, представляващо поземлен имот с
идентификатор ***, от който придобили и притежават общо 12/224 ид.ч., целият с площ от 232 кв.м. по скица, а 224 кв.м. по
нотариален акт, с адрес на поземления имот: ***, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар
идентификатор-няма, номер по предходен план № *** кв.*** парцел **, при съседи,
съгласно скица: ПИ с ИД № ***, ***, ***, ***, при пазарна стойност на този дял 80 500 лева.
РАЗПРЕДЕЛЯ
В ДЯЛ на И.Т.П., ЕГН **********,
на основание чл. 353 ГПК, следния недвижим имот: дворно място, цялото
застроено и незастроено с площ от 423 кв.м., намиращо се в с. М., общ. Х., П.
област, съставляващо ***, в кв.20 по регулационния план на същото село, одобрен
със заповеди № *** и заповед № ***. на к. на о.та, ведно с построената в същото
дворно място полумасивна жилищна сграда с площ от 45
кв.м., както и стопанска постройка с площ от 20 кв.м., при граници: улица, ***,
***, **, **, ** и *** – з. д., при пазарна стойност на този дял 36 400 лева.
ОСЪЖДА И.Н.П., ЕГН ********** да заплати на И.Т.П., ЕГН ********** за уравняване на дела
му сумата в размер на 22 050 лева.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на И.Т.П., ЕГН
********** за осъждане на И.Н.П., ЕГН ********** да му заплати сумата в размер на 3620
лв. обезщетение за лишаване от
ползването на 1/2 ид. ч. от недвижимия имот,
представляващ а. - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** на ИДна АГКК, находящ се в гр.
Пловдив,***в гр. Пловдив, за периода от 01.11.2016 г. до 04.06.2018 г., както и
обезщетение за забава в размер на 293 лева за периода 01.11.2016 г. до
04.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на И.Н.П., ЕГН
********** за осъждане на И.Т.П., ЕГН ********** да й заплати сумата в размер
на по 150 лева месечно или общо 3000 лева - обезщетение за лишаване от
ползването на 1/2 ид. ч. от недвижимия имот в село
М., съставляващо дворно място ***, в кв.20 по регулационния план на същото
село, ведно с полумасивна жилищна сграда и стопанска
постройка, за периода от 01.11.2016 г. до 04.06.2018 г., както и обезщетение за
забава в размер на 80 лева за периода 01.11.2016 г. до 03.06.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 04.06.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА И.Н.П., ЕГН ********** да заплати по сметка на
ПРС, на основание чл. 355 ГПК, сумата в размер на 2 461.20 лв., представляваща държавна такса по делото.
ОСЪЖДА И.Т.П., ЕГН ********** да заплати по сметка на
ПРС, на основание чл. 355 ГПК, сумата от 2494.20
лв., представляваща държавна такса по делото.
ОСЪЖДА И.Т.П., ЕГН ********** да заплати И.Н.П., ЕГН
**********, сумата в размер на 400 лева, разноски за а.ско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ЛЮДМИЛА
МИТРЕВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.