№ 432
гр. Варна, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100500616 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалби с вх. №№ 7329/02.06.2021 г., 23705/18.11.2021 г. и
258/06.01.2022 г. на ЕМ. Д. Т. в качеството му на ЕТ „Дионисий Е.Д.“ - длъжник по изп.
дело №20158080400432 срещу изтеглянето на суми от запорирана банкова сметка в
„Райфайзенбанк /България/“ АД, както следва: на 23.04.2021 г. сумата от 2 942.93 лева от
ДФ Земеделие, за което узнава на 18.05.2021 г.; на 17.05.2021 г. сумата от 5 946 лева от ДФ
Земеделие по мярка 11 – Биологично земеделие, за което узнава на 18.05.2021 г. и на
17.05.2021 г. сумата от 17 893 лева от ДФ Земеделие, за което узнава на 18.05.2021 г.; на
17.12.2021 г. сумата от 4 169.76 лева от ДФ Земеделие по мярка Ковид 19, за което узнава на
18.12.2021 г. и на 17.12.2021 г. сумата от 4236.90 лева от ДФ Земеделие по мярка СЕП, за
което узнава на 18.12.2021 г.
Твърди се, че по тази сметка постъпват суми от ДФ Земеделие, които са
несеквестируеми. Излага, че в качеството си на земеделски производител получава целево
подпомаганеэ - средства както от републиканския държавен бюджет, така и от бюджета на
ЕС, който всъщност са част от бюджета на Р България. Счита, че това е една специфична
хипотеза на несеквестириемост, посочена в разпоредбата на чл. 444, ал.1, т.8 от ГПК, поради
което спрямо тази сметка не може да се провежда принудително изпълнение. Позовава се, че
въпросът за несеквестеруемостта на постъпленията е разрешен с Решение № 938 по в.гр. д.
№2155/20 г. по описа на ВОС. Твърди, че въпреки че дължи издръжка в полза на дъщеря си
Е.Д. то тази издръжка е вече заплатена с предходни изтеглени суми от сметката. Моли да
1
бъдат върнати горепосочените несеквестируеми суми.
Ответникът по жалбата „Централна Кооперативна банка“ АД депозира отговор на
жалбите в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с който изразява становище за недопустимост,
неоснователност и недоказаност на същите. Във връзка с недопустимостта излага, че
жалбите са просрочени. Във връзка с тяхната неоснователност излага, че цялото имущество
на длъжника служи за удовлетворения на неговите кредитори, поради което и възраженията
за несеквестируемост са неоснователни. Твърди се също, че в жалбата се навеждат
твърдения за субсидия, без да се посочи и да се представят документи, удостоверяващи
характера по коя програма и за коя година е предоставена или че сумата от сметката е
постъпление с произход финансова помощ от Европейския съюз за земеделските
производители по мерките по директни плащания за съответната кампания. По изложените
съображения, ответникът моли жалбите да бъдат оставени без уважение.
ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 на НК, с район на действие ВРС депозира мотиви,
на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения, че жалбата е
допустима, но неоснователна.
Жалбата е подадена от надлежна страна – длъжник в изпълнителното производство.
Обжалва се теглене на суми от запорирана сметка поради несеквестируемост, поради което и
ако и самото изпълнително действие да е необжалваемо, то жалбата, основаваща се на
несеквестируемост е допустима. В този смисъл т.1 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК .
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството
по изп. дело №20158080400432 е образувано пред ЧСИ Захари Димитров на 14.04.2015г. по
молба на ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД, ЕИК ********* и въз основа на
приложени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени от Районен съд
- гр. Елена по ч.гр. д. № 66/2015 г. по описа на от Районен съд - гр. Елена, срещу ЕМ. Д. Т.,
ЕГН ********** и Интериор глас ЕООД, ЕИК *********, с които длъжниците са осъдени
да заплатят солидарно на ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД, ЕИК *********
сумата от 631 000,00 евро, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит
овърдрафт, реф. №80700РО-АА-1104/06.11.2008г., анекс №1/28.04.2011г. към договор за
предоставяне на кредит овърдрафт, реф. № 80700РО-АА1104/06.11.2008г., анекс
№2/30.11.2012г. към договор за предоставяне на кредит овърдрафт, реф. № 80700РО-АА-
1104/06.2008 г. и анекс №1/28.04.2011 г., и договор за поръчителство от 30.11.2012 г. към по
договора за предоставяне на кредит овърдрафт реф. № 80700РО-АА1104/06.11.2008 г., анекс
№1/28.04.2009 г. и анекс №2/30.11.2012 г., сумата от 88 042,86 евро, представляващи
договорна лихва за периода от 30.09.2013 г. до 15.02.2015 г., сумата от 946,50 евро,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.02.2015 г. до 05.04.2015 г., сумата от
1787,83 евро, представляваща просрочена такса за периода от 02.12.201 Зг. до 15.02.2015 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 631 000,00 евро, считано от 06.04.2015 г. до
окончателното й изплащане, и направените разноски по делото в размер на 28 233,47 лв.
Покана за доброволно изпълнение с изх. №10153/29.04.2015 г., с уведомление за приети
2
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, адресирана до „Интериор глас“
ЕООД, е връчена лично на Васил Лазаров Василев - управител на „Интериор глас“ ЕООД,
на 29.05.2015 г. До „Райфайзенбанк /България/“ АД е изпратено запорно съобщение изх. №
3353/16.02.2021 г. за налагане на запор на всички сметки на ЕТ Дионисий – Е.Д. за вземания
до сумата от 1 888 038,60 лв. Видно от отговора на банката е, че по сметките на длъжника
няма наличност и има наложени запори и за други задължения. С жалба с вх. №
3782/17.03.2021 г. ЕТ оспорва наложения запор върху банковата си сметка в „Райфайзенбанк
/България/“ АД. С жалба с вх. № 4590/31.03.2021 г. длъжникът обжалва наложения му запор
на банковата му сметка в „Райфайзенбанк /България/“ АД.
ДФ Земеделие изпраща информация, че ЕТ „Дионисий Е.Д.“ получава субсидии.
ЧСИ изпраща до банката искане за предоставяне на информация относно произхода на
средствата, постъпващи по запорираната банкова сметка. На 28.07.2021 г. по изп. дело
постъпва писмо от „Райфайзенбанк /България/“ АД, в което е посочено, че сумите в общ
размер на 30069.41 лева са постъпили, както следва: превод от 01.04.2021 г. в размер на
3281.24 лева е с основание „СПП 2020“ от ДФЗ; превод от 07.05.2021 г. в размер на 2923.93
лева е с основание „Зелени 2020“ от ДФЗ; превод от 17.05.2021 г. в размер на 23 832.44 лева
е с основание „Мярка 11“ от ДФЗ; превод от 24.06.2021 г. в размер на 31.80 лева е с
основание „СЕПП 2020“ от ДФЗ. На 04.03.2022 г. по изп. дело постъпва писмо от
„Райфайзенбанк /България/“ АД, в което е посочено, че сумите в общ размер на 8412.78 лева
са постъпили, както следва: превод от 17.12.2021 г. в размер на 4169.76 лева е с основание
„Ковид мярка ЕПЖ ДПЖ Пч ПиЗ“ от ДФЗ; превод от 17.12.2021 г. в размер на 4236.90 лева
е с основание „СЕПП 2021“ от ДФЗ.
Доколкото постъпилата сума по изпълнителното дело е недостатъчна за
удовлетворяване на всички вземания, ЧСИ е изготвил разпределение както следва: т.1. По
реда на привилегиите, съгласно чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД - за такси по изп.дело, вкл. т. 26 от
ТТРЗЧСИ – 1047.96 лева, т. 2. По реда на привилегиите, съгласно чл.136, ал.1, т. 2 от ЗЗД –
за вземания на община Варна – дирекция МДТ – 135.21 лева и по т. 3 по реда на
привилегиите, съгласно чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД - за вземанията на Е.Е. Т.А, ЕГН **********,
действаща със съгласието на законния си представител С.Г.Щ. съгласно Изпълнителен лист,
издаден по гр.д. № 2760/2019г. по описа на Районен съд - Варна за увеличение на размера на
месечната издръжка от 80,00лв. на 200,00лв., считано от 20.02.2019 г. с падеж 15- то число
на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска – 2 405.38
лева.; т.4 по реда на привилегиите, съгласно чл.136, ал.1, т. 6 от ЗЗД – за вземания на
община Варна – дирекция МДТ – 66.21 лева, за вземания на ТД НАП – Варна – 3989.52 лева;
т. 5 Остатъкът от постъпилата сума се разпределя по съразмерност на основание чл. 137 от
ЗЗД между „ЦКБ“ АД – 2857.03 лева, „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД – 750.74
лева, община Варна – 36.87 лева и 11.08 лева.Останалите вземания не се удовлетворяват.
Разпределението е предявено на страните, като същото е обжалвано от ЕМ. Д. Т. с жалба с
вх. № 13218/24.09.2020 г., но към настоящия момент производството не е приключило с
влязло в законна сила съдебно решение.
3
По възраженията в жалбата: Несеквестируемостта е уредена в разпоредбата на чл.
444 от ГПК като изключение от правилото на чл. 133 от ЗЗД, процесуално закрепено чрез
нормата на чл. 442 от ГПК, а именно – че цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори, които могат да насочат изпълнението върху всяка вещ
или вземане на длъжника. Докато хипотезите по т.1-7 на чл. 444 от ГПК са ясно и точно
очертани, то изключението по т. 8 налага съобразяване с разпоредби от други закони,
уреждащи забрана за принудително изпълнение върху определени вещи или вземания.
Следователно, първият основен спорен въпрос е дали запорираните по банковата сметка на
жалбоподателя средства, които са предмет на извършеното от съдебния изпълнител
разпределение, са секвестируеми по смисъла на закона. Настоящият състав намира, че в
резултат на предприетите в изпълнение на чл. 508 от ГПК действия от ЧСИ към настоящия
момент в кориците на изпълнителното дело се съдържа информация за произхода на
средствата, наредителят и видът на постъпленията по банковата сметка на длъжника, а
именно: преводи с основание финансиране по мерки и програми „СПП 2020“, „Зелени
2020“, „Мярка 11“, „СЕПП 2020“, „Ковид мярка ЕПЖ ДПЖ Пч ПиЗ“ и „СЕПП 2021“ с
наредител ДФ Земеделие.
Жалбоподателят обаче излага, че несеквестируемостта произтича от факта, че
средствата представляват целеви субсидии. Въпреки, че горният факт се установява от
писмата на ДФЗ и „Райфайзенбанк /България/“ АД, то следва да се има предвид, че нормата
на чл. 520 ал. 2 от ГПК, въвеждаща забрана за изпълнение по отношение на средства,
предоставени от ЕС и други международни програми, както и свързаното с тях национално
съфинансиране, както и върху средствата за авансово финансиране, когато са предоставени
за сметка на държавния бюджет, включително и чрез сметки за средства от ЕС, касае
изпълнение срещу определен вид длъжници - държавни учреждения, общини и бюджетно
субсидирани заведения. Длъжникът Т. е едноличен търговец и въобще не попада в
приложното поле на глава 46-та от ГПК. Поради което и нормата на чл. 520 ал.2 от ГПК не
намира приложение в конкретния случай.
С оглед изложеното жалби с вх. №№ 7329/02.06.2021 г., 23705/18.11.2021 г. и
258/06.01.2022 г. на ЕМ. Д. Т. в качеството му на ЕТ „Дионисий Е.Д.“ са неоснователни и
като такива следва да бъдат оставени без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалби с вх. №№ 7329/02.06.2021 г., 23705/18.11.2021 г.
и 258/06.01.2022 г. на ЕМ. Д. Т., ЕГН ********** - длъжник по изп. дело № 20158080400432
по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 на НК, с район на действие ВРС, срещу
изтеглянето на суми от негова запорирана банкова сметка в „Райфайзенбанк /България/“ АД.
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5