Р Е Ш Е Н И
Е
№
2470 11.10.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На
деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 9514 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано
*****и/или, *****, действащо чрез пълномощника
си юрисконсулт *****, против М.Х.Ж. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с
която се претендира установяването дължимостта на част
от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
3482/01.10.2018 г. по ч.гр.д. № 6887/2018 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно: сумата от общо 1 445. 46 лв., от която сумата от 600 лв. – главница,
представляваща задължение по договор за паричен заем № *****, сключен на *****г.
между “Вива Кредит” ООД с ЕИК ***** и длъжника,
сумата от 83. 27 лв.– договорна лихва, начислена за периода от 28.10.2017 г. до
26.04.2018 г., сумата от 248.43лв.– неустойка за неизпълнение на задължение,
начислена за периода от 02.10.2017 г. до 26.04.2018 г., сумата от 245 лв. –
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, сумата от 248.43 лв. - такса
за експресно разглеждане на документи, които вземания на кредитора “Вива Кредит” ООД са прехвърлени на “Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД с приложение № 1 от 01.06.2018 г. към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г., за
което длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от Закона за задълженията и
договорите, ведно със законната лихва върху главницата от 26.09.2018 г. до изплащането й. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на
твърдения за съществувало между страните облигационно правоотношение по горния
договор за паричен заем, съгласно който „Вива Кредит“
ООД е предоставило на длъжника паричен заем в размер на 600 лв. като последният
се е задължил да го върне ведно с договорна лихва в размер на 83.27 лв. на 7 месечни погасителни вноски, но не е
изпълнил изцяло това си задължение. Съобразно уговорките между страните по
договора са останали дължими търсените в настоящото производство суми, като на
26.04.2018 г. е настъпил уговореният краен падеж. С договора за цесия
заемодателят е прехвърлил вземанията си на кредитора в настоящото производство,
за което длъжникът е надлежно уведомен съобразно изискванията на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД.
Правното основание на предявените
искове е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 99 във вр. с чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
По
делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Същият не се явява
в производството пред съда и не изпраща свой представител.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3482/01.10.2018
г. по ч.гр.д. № 6887/2018 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът не е бил открит по постоянния и
настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на същия, поради
което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава
правния интерес на ищеца от водене на установителния
иск по настоящето производство.
С
договор за предоставяне на паричен заем „Вивакредит
План“ № *****, сключен на *****г. между ответника и „Вива
Кредит“ ООД, последното му е предоставило в заем сумата от 600 лв. Съгласно
договора сумата подлежи на връщане на 7 месечни погасителни вноски от по 133.
10 лв., като от тълкуването му се налага извода, че общата дължима сума от 931.
70 лева, включва освен главницата от 600 лв., еднократна такса за експресно
разглеждане на документи в размер на 248. 43 лв. и договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 83. 27 лв. Падежът на първата
вноска е на 28.10.2017 г., а на последната такава е на 26.04.2018 г.
Фиксираният годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема е в размер на 40. 30 %, а
годишният процент на разходите /ГПР/ - 49. 47 %. Изрично е посочено също така,
че при така изчисления ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е
валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок
задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви
за забава, неустойки за неизпълнение. В чл. 4 е предвидено задължение за заемателя да
предостави в 3-дневен срок обезпечение – поръчителство или банкова гаранция.
Съгласно чл. 4, ал. 2 в случай на неизпълнение на горното задължение на заемателя се начислява неустойка за неизпълнение в размер
на 248. 43 лева, която се разсрочва на равни части, като всяка част е платима
на съответната падежна дата и в този случай дължимата вноска е в размер на 168.
59 лв. Така и съгласно чл. 8, ал. 1 в случай, че заемателят
не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят
има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере
своето вземане, което от своя страна може до доведе до значително повишаване на
размера на дължимите суми от страна на заемателя.
Настоящият член има силата на предупреждение за последиците от просрочие на дължимите погасителни вноски, съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 16 от ЗПК.
Представен
е и сключения между ищеца и „Вива Кредит“ ООД рамков
договор за цесия от 01.12.2016 г., като съгласно приложение № 1 към него от 01.06.2018
г. са прехвърлени и вземанията към ответника
в общ размер от 1 425. 13 лв. към тази дата.
Цедентът е упълномощил ищеца-цесионер
да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземанията им с изрично пълномощно, представено по делото, като в тази връзка е
изпратено уведомително писмо до длъжника – ответник по постоянния му и настоящ
адрес, като няма данни да е връчено, като е върнато с отбелязване, че пратката
не е потърсена.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за
което е задължен да уведоми длъжника.
При
това съдът намира, че в случая е налице валиден договор за цесия, съгласно
който „Вива Кредит“ ООД е прехвърлило на ищеца
вземанията си по процесния договор за паричен заем, като прехвърлено е осъществено
на 01.06.2018 г. Същевременно съдът намира, че е налице редовно уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията, тъй като първоначалният
кредитор – цедент е упълномощил цесионера
да стори това, като са налице изрични пълномощни в този смисъл и уведомление,
приложени към исковата молба, а последните следва да се считат за редовно
връчени на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По
делото не се оспорва съществуващото между страните правоотношение по горния
договор за кредит, нито получаването на сумата от 600 лв. по него. При това и
по отношение на дължимостта на търсените суми, съдът
намира, че исковете за главница и възнаградителна
лихва като основателни следва да бъдат уважени, тъй като не се представиха
доказателства за изпълнение на поетите задължения за тяхното плащане.
По
отношение на неустойката съдът намира следното:
Съгласно
чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват.
С
оглед съдържанието на същата и съобразявайки разпоредбата на чл.143,
т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, която
гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка,
съдът намира, че процесните клауза за неустойка е нищожна. В случая
неустойка е уговорена за неосигуряване на обезпечение и същност като такава излиза извън типичната й функция, като
дължима при неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Дори при
изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума ведно със
съответната възнаградителна лихва отново съобразно
уговорките по договора се дължи претендирана
неустойка, което противоречи на същността на неустоечната
клауза. Същата се явява при това положение уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 Закона
за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на
разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не
се дължи.
При това и съдът намира, че искът за неустойка следва да
се отхвърли.
Това се отнася и по отношение сумите претендирани
суми за разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 245 лв. и такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на кредита в размер на 248. 43
лв. Друг е и въпросът, че по делото не се представиха каквито и да било
доказателства за направата на разходи за извънсъдебно събиране на вземанията, като в
тази връзка е представена само едно уведомление за извършената цесия и покана
за плащане на дължимите суми и то от юрисконсулт Александрова – пълномощник на
ищеца, за която липсват доказателства въобще да е изпращана до длъжника. Не се
представени никакви доказателства било то за дейност на служител, било за
събиране на просрочени вземания и въобще на каквито и да било действия за извънсъдебно
събиране на вземанията от страна на „Вива Кредит“ ООД.
Съгласно
практиката на съда Европейския съюз, националните съдилища са длъжни да следят
служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява
основание за извършената проверка за валидност на горните клаузи, поради което
и съдът е оставил без уважение искането за постановяване на неприсъствено
решение по делото.
При
този изход и с оглед претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото разноски следва да се осъди на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
да му заплати сумата от 104. 50 лв., съобразно уважената част от исковете. При
определянето им съдът взе предвид разноски за заплатена държавна такса от 121.
09 лв. и и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, с оглед степента на фактическа и правна сложност
на делото и предвид материалния интерес на спора.
При
това се налага извода, че се дължат и част от направените в заповедното
производство разноски в размер на 37. 30 лв., които съгласно дадените указания
в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат
присъдени в настоящото производство.
При
това общата дължима сума за разноските от страна на ответника е в размер на
141. 80 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че М.Х.Ж. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано *****и/или, *****, част от сумите по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3482/01.10.2018 г. по ч.гр.д. №
6887/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата
от 600 лв. – главница, представляваща задължение по договор за паричен заем
№ *****, сключен на *****г. между “Вива Кредит” ООД с
ЕИК ***** и длъжника и сумата от 83. 27
лв.– договорна лихва, начислена за периода от 28.10.2017 г. до 26.04.2018
г., които вземания на кредитора “Вива Кредит” ООД са
прехвърлени на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с приложение
№ 1 от 01.06.2018 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 01.12.2016 г., за което длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от
Закона за задълженията и договорите, ведно със законната лихва върху главницата от
26.09.2018 г. до изплащането й, отхвърля останалите исковете за сумата
от 248.43 лв.– неустойка за неизпълнение на задължение, начислена за периода от
02.10.2017 г. до 26.04.2018 г., сумата от 245 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането, и сумата от 248.43 лв. - такса за експресно
разглеждане на документи. Осъжда М.Х.Ж. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, да заплати на АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано *****и/или, *****, сумата от 141. 80 лв. /сто четиридесет и едни лева и 80 ст./ за
направените по делото разноски, от
които 37. 30 лв. по ч.гр.д. № 6887/2018 г. и 104. 50 лв. по гр.д. № 9514/2018
г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис /не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.