№ 19
гр. Варна , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица С. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20213000500138 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна и по насрещна въззивна
жалба срещу решение № 260388/22.12.2020 г. по т.д.№ 56/2020 г. на Окръжен
съд – Варна в частта му, с която е уважен отчасти иска по чл.432, ал.1 от КЗ,
предявен от Г. С. Н. против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД – София за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени при ПТП на 23.11.2018 г. в гр.Варна по вина на водача на описан
в диспозитива товарен автомобил, чиято отговорност е била застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност“.
„ОЗК Застраховане“ АД – София обжалва постановеното решение в
частта му, с която искът е уважен за разликата над 5000.00 лева, до
присъдения размер от 30000.00 лева и в частта, с която е постановено
заплащане на законна лихва в размер на 2247.71 лева. Оплакванията са за
незаконосъобразност на определения размер на обезщетението поради
неотчитане на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия, с
молба за отмяна в обжалваната част и за отхвърляне на иска за разликата над
5000 лева. По отношение на присъдената лихва е направено искане за
1
частично обезсилване на решението.
Ищецът е обжалвал решението в отхвърлителната му част – за
разликата над присъдения размер от 30000 лева, до претендирания размер от
40000 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с
молба за отмяна.
В подаден писмен отговор и в съдебно заседание, ответникът изразява
становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба.
Въззивната и насрещната въззивна жалба са подадени в срок и от
надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени
доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският
апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, от Г. С. Н. от гр.Провадия,
против “Застрахователно Акционерно Дружество ОЗК Застраховане“ АД -
София, за осъждане на ответника да заплати сумата от 50000лв. - обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от ПТП
на 23.11.2018 г. в гр.Варна, по вина на водача на товарен автомобил “Ивеко“,
с рег.№X 8580 ВВ, който е бил е застрахован при ответника по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 12.01.2020 г., когато е изтекъл
срока за произнасяне от застрахователя по чл.496, ал.1 от КЗ, до
окончателното й изплащане и сумата от 2382.32 лв. - обезщетение за
имуществени вреди в резултат от ПТП.
Ответникът оспорва претенциите за неимуществени вреди за разликата
над 5000 лв. и за имуществени вреди за разликата над 2247.71 лв. Оспорва
съществуването на причинно-следствена връзка между травматичните
увреждания и последващото психично неразположение, вида и характера на
вредите и тяхната продължителност; твърди наличие на съпричиняване на
вредоносният резултат по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД от пострадалия и че с
поведението си не е дал повод за завеждане на иск за имуществени вреди,
поради което не са налице предпоставки за присъждане на законна лихва за
периода преди предявяване на иска.
2
Не се спори между страните, установява се от приложените по делото
писмени доказателства, че на 23.11.2018 г. в гр.Варна ищецът, като
пешеходец бил ударен от маневриращият на заден ход товарен автомобил
“Ивеко“, с рег.№X 8580 ВВ, резултат от което e получил телесни увреждания.
Към датата на ПТП относно товарния автомобил е съществувало валидно
облигационно правоотношение с ответното дружество по застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“ - Застрахователна полица
№BG/23/118003261085, валидна от 21.11.2018 г., до 20.11.2019 г. Ответникът
признава иска за неимуществени реди до размер от 5000 лв. и за имуществени
вреди до 2247.71 лв.
Приложените 3 бр. Епикризи от МБАЛ “Св.Анна“ - Варна и МБАЛ
“Еврохоспитал“ ООД – Варна установяват, че на 24.11.2018 г. под спинална
анестезия е извършено открито наместване на фрактура на дясна глезенна
става с вътрешна фиксация тибия и фибула, поставена е гипсова
имобилизация. На 09.01.2019 г. и на 06.06.2019 г. са извършени две операции
за отстраняване на поставените импланти, които са преминали без
усложнения. Общият болничен престой на ищецът е 15 дни, а ползваният
отпуск поради временна нетрудоспособност е 244 дни, считано от датата на
инцидента, до 06.09.2019г.
Заключението на назначената СМЕ установява, че в резултат от ПТП
ищецът е претърпял тежка комбинирана травма в областта на дясната
глезенна става - счупване на костите, изграждащи дясната глезенна става със
значително разместване на фрагментите. Описаните травматични увреждания
водят до нарушена функция, невъзможност за предвижване, за стоене прав,
като при обичайно протичане функцията на крайника се възстановява за 3-4
месеца. Експертизата установява, че понастоящем оздравителният процес е
приключил и функцията на крайника е възстановена, а приложените
счетоводни документи са за разходи, свързани с лечението на травмата.
Назначената КСМАТЕ установява, че ПТП е настъпило, тъй като
водачът - при маневриране на заден ход със скорост от около 5 км/ч е
допуснал критично сближаване между товарния автомобил и разположения
зад него мотокар, чийто водач е бил извън кабината му - неспазване на чл.33
от ЗЗБУТ. Според експертизата пострадалият е имал видимост към товарният
3
автомобил, но липсват данни относно възможността му да предотврати
инцидента.
Показанията на свид.Н.С. Н. – браят на ищеца, преценени при
условията на чл.172 от ГПК установяват, че след ПТП ищецът бил на носилка
и изглеждал изплашен, объркан и силно разтревожен. След изписването му
бил настанен в дома на родители си, защото състоянието му изисквало грижи
и подкрепа – в началото не трябвало да става, а тежкият период от лечението
на ищеца продължил около шест месеца. Едва след втората операция
състоянието му се подобрило и той се почувствал по-уверен, но около
единадесет месеца след инцидента не ходи на работа и понастоящем изпитва
неблагоприятни ефекти от травмата.
Приложените писмени доказателства установяват елементите от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от
клаузите на застраховка ”ГО” - процесното ПТП е настъпило при движение
назад от водача на товарния автомобил, при което е пострадал ищецът.
Претенцията за заплащане на обезщетение е доказана по основание, тъй като
поведението на водача е при неспазване на правилата за движение по
пътищата.
Съобразно критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, при определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат
предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен
случай - вид, характер и степен на увреждането, начин на провежданото
лечение и неговата продължителност; болки и страдания през всичките етапи
на лечението, психическа травма, възраст на увредения и др.
Приложените писмени и гласни доказателства установяват, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди в резултат от получените при ПТП
увреждания- тежка комбинирана травма в областта на дясната глезенна става-
счупване на костите изграждащи дясната глезенна става със значително
разместване на фрагментите, последвана от трикратно оперативно лечение.
Общият му болничен престой е 15 дни, а ползваният отпуск за временна
неработоспособност е с продължителност от общо 244 дни. Увреждането е
довело до нарушаване на функцията на долния крайник за първоначален
период от 3-4 месеца, а последващите операции са удължили
4
възстановяването. Понастоящем оздравителния процес е приключил и
функцията на крайника е възстановена.
С оглед броя и вида на уврежданията и периода, през който те са
предизвиквали негативни психически и физически преживявания у ищеца, за
репариране на претърпените от него неимуществени вреди, следва да бъде
определена сумата от 30000лв.
Не са налице основания за намаляване на размера на обезщетението,
тъй като не са представените доказателства, че с поведението си и с проявена
укорима пасивност, ищецът е допринесъл за настъпването на инцидента.
По изложените съображения, обжалваното решение, с което
претенцията за неимуществени вреди е уважена за сумата от 30000 лева и е
отхвърлена за разликата до 50000 лева, следва да бъде потвърдено.
В частта му относно присъденото обезщетение за имуществени вреди,
решението е влязло в сила.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
ищецът се дължат деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска –
държавна такса в размер на 200.00 лева и 830.00 лв. адвокатско
възнаграждение в полза на адв.Н.В. В., по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. На
основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се определят
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в общ размер на 1750.00
лева /1250.00 лв. – адв.хонорар и 500.00 лева – държавна такса/.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260388/22.12.2020 г. по т.д.№ 56/2020 г. на
Окръжен съд – Варна в обжалваните му части. В необжалваните му части,
решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА “Застрахователно Акционерно Дружество ОЗК Застраховане“
АД, с ЕИК 21265177, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и
5
Р.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. Н., разноски за настоящата инстанция в размер
на заплатената държавна такса от 200.00 лева.
ОСЪЖДА “Застрахователно Акционерно Дружество ОЗК Застраховане“
АД, с ЕИК 21265177, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“Възраждане“, ул.“Света София“ №7, ет.5, представлявано от А.П.Л. и
Р.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на адв.Н.В. В., с адрес: гр.Варна, ул.Густав Вайганд“,
№12, ет.1, ап.2, адвокатско възнаграждение в размер на 830.00 лева, за
осъществено безплатно представителство на Г. С. Н., на основание чл.38, ал.2
от ЗА вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Г. С. Н., ЕГН ********** от гр.Провадия, ул.“Св.Св.Кирил и
Методий“ № 36, ДА ЗАПЛАТИ на “Застрахователно Акционерно Дружество
ОЗК Застраховане“ АД – София разноски за настоящата инстанция в общ
размер на 1750.00 лева /1250.00 лева – адвокатско възнаграждение и 500.00
лева - държавна такса/.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6