№ 13844
гр. С., 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20211110155616 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявен е иск от „З.К.Л.И.“ АД срещу „П.“ ООД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 299,60 лв., представляваща изплатено по застраховка
„Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 27.09.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до плащането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение от 10.06.2021 г. по ч. гр. д. № 28007/2021 г. по описа
на СРС, 24 състав.
Ищецът твърди, че на 27.09.2019 г. в гр. С.................“ при боядисване на външна
фасада на сграда, извършвано от „Т.“ ЕООД по възложение от „П.“ ООД, са били
напръскани няколко автомобила с боя, един от които е л. а. „Ф.П.“ с рег. № ******. Твърди,
че ответникът е издал нарочно удостоверение с изх. № 35/01.10.2019 г., посочващо
увредените автомобили, с което извънсъдебно е признал механизма, вината за настъпилия
инцидент и увредите по автомобила. Поддържа, че към датата на събитието л. а. „Ф.П.“ с
рег. № ****** е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца,
обективирана по застрахователна полица № 93001810094386, със срок на валидност от
26.11.2018 г. до 25.11.2019 г. Сочи, че след предявена претенция от собственика на увредения
автомобил била образувана щета № 0120190000000301, извършени оглед и опис на вредите,
като било определено и изплатено обезщетение в размер на 299,60 лв. с платежно
нареждане от 17.11.2019 г. на собственика на автомобила. Поддържа, че с плащане на
застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на
платената сума, поради което претендира същата от ответника като възложител на работата,
при която са причинени вредите, ведно със законната лихва от датата на подаване на
1
заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2021 г. до окончателното плащане.
Ответникът „П.“ ООД е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска
по основание и размер. Не оспорва, че на 27.09.2019 г. в резултат на силен вятър се е
стигнало до разпрашване във въздуха на боя, машинно полагана в този момент от работници
на строителна фирма „Т.“ ЕООД, наета от ответника да боядиса фасадата на сградата по
Договор от 18.09.2019 г., находяща се на територията на бившия Хладилен завод в гр.
С............, от което е последвало полепване на праховидни частици по повърхността на
паркирани в близост автомобили, включително по процесния, за което е издал писмо изх. №
35/01.10.2019 г. Счита обаче, че лицето, което носи отговорност е именно строителят „Т.“
ЕООД, освен това възложител на работата се явява не ответникът, а собственикът на
сградата – „М.“ АД, който е сключил и застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗЕАД
„Б.В.И.Г.“, които дружества следва да отговарят по предявения иск. Оспорва всички
останали обстоятелства, посочени в исковата молба – относно наличието на валидна
застраховка „Каско“ на процесния автомобил, относно настъпването на всички посочени в
исковата молба вреди, изплащането на сумата по щетата в полза на собственика на
увредения автомобил от страна на ищеца, сочи, че е налице непреодолима сила по смисъла
на чл. 306 ТЗ, както и съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на
собствениците (водачите) на увредените автомобили, както и че се касае за невиновно
неизпълнение на чл. 7, ал. 3-5 от Договор от 18.09.2019 г. от „Т.“ ЕООД безопасно да
извърши СМР, оспорва и размера на вредите. Моли за отхвърляне на иска. Прави искане за
привличане на трето лице – помагач ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, както и предявява обратен иск срещу
него.
Третото лице – помагач и ответник по обратния иск ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ изразява
писмено становище, като оспорва изцяло исковете по основание и размер. Счита, че няма
основание за ангажиране на отговорността му, тъй като застрахованото лице „М.“ АД не
носи отговорност като възложител на работата по чл. 410, ал. 1, т. 2 и т. 3 КЗ, като освен
това вредите са причинени от действия и/или бездействия на служители на „Т.“ ООД, което
няма отношения със застрахованото лице. Поддържа, че ищецът и ответникът нямат
качеството застрахован по комбинирана застрахователна полица „Имущество“ и липсва
основание за ангажиране на отговорността на дружеството – застраховател. Моли за
отхвърляне на исковете.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните,
и при съобразяване с разпоредбите на чл. 235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приетата в заверен препис застрахователна полица „Каско“ на МПС
процесният лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № ******, собственост на М.С. е бил обект на
застраховка „Каско“ на МПС при ищеца „З.К.Л.И.“ АД по застрахователна полица №
93001810094386 от 24.11.2018 г. с период на застрахователно покритие от 00:00 часа на
26.11.2018 г. до 24:00 часа на 25.11.2019 г.
2
По делото е прието Уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица №
93001810094386 до ищеца от М.С. от 03.10.2019 г. за настъпило застрахователно събитие на
27.09.2019 г. около 15:00 – 17:00 часа, на паркинг, при което при боядисване на част от
сграда на паркинг лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № ****** е напръскан с малки капки боя.
Въз основа на подаденото уведомление при ищеца е образувана преписка по щета №
0120190000000301, като е изготвен опис – заключение № L0000032500 на щетите от
03.10.2019 г. и доклад по щета № 0120190000000301/1 от 08.11.2019 г., както и експертиза по
щета № 0120190000000301 от 08.11.2019 г., с която е определено за изплащане
застрахователно обезщетение в размер на 299,60 лв. по експертна оценка.
По делото е прието и платежно нареждане от 17.11.2019 г. видно от което във връзка с
процесната щета № 0120190000000301 ищецът „З.К.Л.И.“ АД е изплатил на собственика на
увредения автомобил М.С. застрахователно обезщетение в размер на 299,60 лв.
Прието е писмо с изх. № 35/01.10.2019 г. от „П.“ ООД, чрез заместник – управител,
до застрахователите на 16 броя леки автомобили, сред които и процесният, в удостоверение
на това, че на 27.09.2019 г. при боядисване на външна фасада на сграда, находяща се в двора
на Бизнес Комплекс „В. Бизнес Сити“, С............, след появата на въздушно течение са
напръскани леки автомобили, паркирани в двора на бизнес центъра, от изпълнителя на
боядисването – фирма „Т.“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от С.С.. Вследствие на
същото, покритието на посочените автомобили е било увредено (автомобилите са
равномерно напръскани с фини пръски боя с размер на песъчинки/прах) и се нуждаят от
професионално почистване (пастиране или др.).
Във връзка с твърденията на ответника, че не е пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск, по делото е приет Договор за наем вх. № М9 от 13.06.2007 г., сключен
между „М.“ АД, БУЛСТАТ ******* като наемодател и „П.“ ООД, БУЛСТАТ ******** като
наемател, по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя за временно и
възмездно ползване срещу заплащане на определена наемна цена недвижими имоти,
находящи се в гр. С....................., както и прилежащите към тях открити зелени и други
площи, подробно описани съгласно приложена скица и в договор за проектиране от
30.05.2007 г. между „П.“ ООД и „Г.“ ООД, които са неразделна част от договора. В чл. 3 от
договора за наем е предвидено, че същият е със срок от 67 месеца, считано от 01.06.2007 г.,
като при точно спазване на всички клаузи наемодателят няма право да откаже удължаване
на срока на договора за наем с още минимум 5 години, което ще бъде уговорено в
допълнително споразумение. В чл. 6, ал. 2 от договора страните са уговорили, че
наемодателят дава съгласието си наемателят сам или чрез друго лице са извърши в наетия
имот основни ремонти, изменения и подобрения съгласно договор за проектиране от
23.05.2007 г., както и на всякакви други ремонти, изменения и подобрения по преценка на
наемателя, като страните се съгласяват, че извършените от наемателя ремонти, изменения и
подобрения ще бъдат извършени за сметка на наемателя (чл. 6, ал. 3). По делото е приет и
Анекс № 5 от 28.12.2017 г. към договор за наем № М9 от 13.06.2007 г., сключен между „М.“
АД и „П.“ ООД, с който срокът на договора за наем е продължен до 31.12.2022 г.
3
По делото е приет нотариален акт за собственост на недвижим имот № 136, том V,
рег. № 17305, дело № 798 от 12.06.2007 г., по силата на който „М.“ АД е признато за
собственик на 1. Сгради производствени – блок № 1 и блок № 2, със застроена площ 2784 кв.
м; 2. Сграда производствена – блок № 3 със застроена площ 1374 кв. м.; 3. Сгради
производствени – блок № 4 и блок № 5 със застроена площ 3158 кв. м.; 4. Сграда
производствена – блок № 6 със застроена площ 1987 кв. м.; 5. Четириетажна сграда
производствена – блок № 8 със застроена площ 840 кв. м.; 6. Четириетажна административна
сграда със застроена площ 286 кв. м.; 7. Единадесететажна административна сграда със
застроена площ 340 кв. м.; 8. Производствена сграда със застроена площ 839 кв. м.; 9.
Високостелажен склад със застроена площ 990 кв. м. и др., всички находящи се в гр. С.,
местност НПЗ „Х.Д.М.“, при граници на поземлен имот: улица „К.“, улица „И.“, река В. и
част от кв. 7 на СНС за спорт и озеленяване.
Видно от комбинирана застрахователна полица „Имущества“ № 2200180200001841,
сключена между „М.“ АД и ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ с период на застрахователно покритие от 00:00
часа на 26.11.2018 г. до 23:59 часа на 25.11.2019 г., процесните недвижими имоти с адрес: гр.
С............ са предмет на имуществено застраховане, като е предвидена и клауза за
отговорност към трети лица.
Като писмено доказателство по делото е приет и Договор за репариране и реновиране
на метална фасада на високостелажен склад, от който се установява, че на 18.09.2019 г.
между „П.“ ООД, гр. С. като възложител и „Т.“ ЕООД, гр. П. като изпълнител са възникнали
облигационни отношения, съгласно които възложителят - „П.“ ООД е възложил на
изпълнителя „Т.“ ЕООД да репарира и реновира по алпийски способ, на собствен риск и със
собствени средства, южната фасада на обект „Високостелажен склад с ИД по
ККК68134.509.1660.42, находящ се в УПИ І-24 в кв. 6 на НПЗ „Х.Д.М.“ и ПИ с ИД по КККР
68134.509.1660 с административен адрес: гр. С............ с приблизителна площ от 1700 кв. м.
(чл. 1), като предметът на договора включва: почистване на фасадата чрез хидроструене с
високо налягане; укрепване на фасадата със самонарезни винтове; полагане на
антикорозионен епоксиден двукомпонентен грунд и полагане на двукомпонентно
полиуретаново финишно покритие. Срокът на договора е 30 дни (чл. 2). В чл. 4, ал. 2 е
предвидена възможност възложителят да осъществява текущ контрол по изпълнението
относно качество, количествата, стадия на изпълнение, техническите параметри и др., без
това да възпрепятства самостоятелната дейност на изпълнителя. В чл. 7 е предвидено, че
изпълнителят се задължава да изпълни под свое техническо ръководство и с квалифицирани
работници, качествено и в срок работите, предмет на договора, в съответствие с
изискванията на възложителя, условията на договора и действащата нормативна уредба, за
своя сметка да инструктира персонала си – работниците и техническото ръководство – по
охрана и безопасност на труда. В чл. 7, ал. 5 изпълнителят се е задължил при изпълнение на
възложените работи да пази имуществото на възложителя, на собственика и на трети лица,
които се намират на обекта, в близост до обекта и до което работниците на изпълнителя
имат досег; в случай на вреди или щети, нанесени на възложителя, на собственика или на
4
трети лица от работници на изпълнителя или от негови подизпълнители, изпълнителят
дължи обезщетение в реалния размер на претърпените щети. В чл. 16 е уговорено, че
изпълнителят дължи обезщетение на възложителя, на собственика или на трето лице, чието
имущество е било увредено или унищожено, вследствие на неизпълнение на задълженията
по чл. 7, ал. 5 от договора, в реалния размер на претърпените вреди.
По делото е назначена и съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира,
и от която се установява, на 27.09.2019 г. около 15:00 часа лек автомобил „Ф.П.“ с рег. №
****** е бил паркиран в двора на Бизнес комплекс „В. Бизнес Сити“ на ул. „И.“ № 11, при
което от боядисване на фасада на сграда наблизо по автомобила са попаднали пръски боя.
Налице е причинно – следствена връзка между застрахователното събитие и вредите, които
са нанесени на процесния автомобил. Към датата на застрахователното събитие – 27.09.2019
г. процесният автомобил е бил в експлоатация около 15 години, считано от годината на
регистрация – 2004 г. Стойността, необходима за възстановяване на л. а. „Ф.П.“ с рег. №
******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 410,40 лв. Обичайните
разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в размер между 15 лв. и 25 лв.
Разпитано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че пастирането представлява
премахване на материали, които са върху външните детайли на превозното средство
посредством шлайфане. Стъклата се пастират, като няма как когато има попаднал материал
и възможност от надиране на самото стъкло то само да се измие и да се търка с каквото и да
било средство, тъй като може да остане надиране върху стъклото. По делото няма данни
каква е боята, която е попаднала върху стъклата, но е прието в такива случаи да се пастира
или полира превозното средство, така е предвидено и от застрахователя.
По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните,
която съдът кредитира, според която по застрахователна полица № 93001810094386 от
24.11.2018 г. застрахователната премия по полицата с включен данък е в размер на 295,60
лв., дължима разсрочено на 4 вноски, както следва: до 26.11.2018 г. – 75,28 лв., до 26.02.2019
г. – 73,44 лв., до 26.05.2019 г. – 73,44 лв., до 26.08.2019 г. – 73,44 лв., като застрахователната
премия е изцяло изплатена разсрочено на четири вноски, както следва: на 26.11.2018 г. – в
брой 75,28 лв., на 27.02.2019 г. – по сметка 73,44 лв., на 29.05.2019 г. – по сметка 73,44 лв. и
на 28.08.2019 г. – по сметка 73,44 лв. На 17.11.2019 г. с преводно нареждане за кредитен
превод и референция BORD07325973 от банкова сметка на ищеца с IBAN №
BG10BPBI79451060201223 при „Ю.“ ЕАД – клон В. е платена сумата в размер на 299,60 лв.
и тя е постъпила по банкова сметка на М.С. с IBAN № ********* при „ПИБ“ АД с основание
на превода „**********/012019000000301, Д“.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
С. и С.Н.К., които показания съдът кредитира като отразяващи непосредствени и преки
впечатления на свидетелите. От разпита на свидетеля С. – управител на „Т.“ ЕООД, се
установява, че към средата на септември 2019 г. бил подписан договор за боядисване на
фасада на сграда в Орландовци с В., който бил управител на комплекса. Посочва, че поръчал
боя и заедно с негов работник боядисали фасадата, която била 60 на 12 метра висока и се
5
намирала в Бизнес парк „Братя В.и“, хладилен завод, във вътрешното пространство. Твърди,
че обезопасил района, на 30 линейни метра от фасадата сложили ленти – червено и бяло,
преместили колите, тъй като отдолу имало паркоместа. Споделя, че в края на деня към 15:30
часа се развикали хората отдолу, че нещо става, че им е боядисал колите, като съвсем леко
задухал вятър и след този момент спрели работа и си тръгнали. Сочи, че довършил работата,
когато изпразнили целия паркинг след 2 седмици. Споделя, че използвали алпийски способ
при боядисването - качвали се на въжета и с пистолет с маркуч боядисвали фасадата
отсреща. Добавя, че времето било тихо и слънчево. Твърди, че казвал на хората да не
минават през загражденията.
Свидетелят Контилски - административен директор в „П.“ ООД, заявява, че
подписали договора за репариране и реновиране на южната фасада на високостелажния
склад и изчакали подходящо време за започване на работа. През процесния ден нямало
автомобили на около 20 метра от самата фасада, районът бил отцепен за работа с ленти, с
конуси, били ангажирани и охранителите на комплекса, и въпреки всичко имало хора, които
се опитвали да преминат през загражденията. Работата започнала нормално, времето било
слънчево и тихо. Добавя, че не бил на обекта през цялото време, след обедната почивка
минал да погледне какво става и всичко било наред, впоследствие станал инцидент –
вследствие на спонтанен порив на вятъра част от колите били напръскани с боя, съвсем
ситни пръски. И от южната, и от северната страна имало пострадали автомобили, може би
20 автомобила и повече.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав достигна до следните правни изводи:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД.
По делото е приет и обратен иск от ответника „П.“ ООД срещу ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ с
правно основание чл. 429, ал. 1, вр. с чл. 435 КЗ.
По главния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, за което отговаря ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение.
В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства е да докаже плащане,
респективно възраженията си, че е налице непреодолима сила, съпричиняване на вредите по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД или невиновно неизпълнение.
В тежест на ответника е да обори и презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че към 27.09.2019 г. е
бил сключен договор за имуществено застраховане за л. а. „Ф.П.“ с рег. № ****** с
ищцовото дружество, като в тази връзка е приет препис на подписана застрахователна
6
полица, така и се установява, че всички вноски по същата са били заплатени.
По делото се доказа и настъпването на застрахователно събитие - че на 27.09.2019 г. в
гр. С.................“ при боядисване на външна фасада на сграда, извършвано от „Т.“ ЕООД по
възложение от „П.“ ООД са били напръскани с боя няколко автомобила, един от които е л. а.
„Ф.П.“ с рег. № ******, за което застрахователно събитие застрахователят носи риска, както
и че същият е заплатил застрахователно обезщетение в размер от 299,60 лв. на собственика
на увредения автомобил.
Основният спор между страните е дали ответникът е пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря за вредите, настъпили по отношение на пострадалото лице.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата
на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени
от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в който
смисъл е разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в
правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е
възложено извършването на работата. Вината се изразява в умишленото или по
непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи се касае до неспазване на
правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на
необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. Затова обстоятелството, че
причинителят на увреждането не е спазил дадените му указания или надлежните правила за
извършване на възложената работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не е основание за
отпадане отговорността по чл. 49 ЗЗД. Вредите се считат причинени при изпълнение на
възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат
на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите бездействието е
основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на
задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на
възложената работа. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
От събраните доказателства по делото се установи, че ответникът „П.“ ООД има
качеството на наемател на недвижими имоти, находящи се в гр. С..................... по Договор за
наем вх. № М9 от 13.06.2007 г., сключен с „М.“ АД, както и че по Договор за репариране и
реновиране на метална фасада на високостелажен склад от 18.09.2019 г. между „П.“ ООД,
като възложител и „Т.“ ЕООД, като изпълнител са възникнали облигационни отношения,
съгласно които възложителят – „П.“ ООД е възложило на изпълнителя „Т.“ ЕООД да
репарира и реновира по алпийски способ, на собствен риск и със собствени средства,
южната фасада на обект „Високостелажен склад с ИД по ККК68134.509.1660.42, находящ се
в УПИ І-24 в кв. 6 на НПЗ „Хаджи Димитър – Малашевци“ и ПИ с ИД по КККР
7
68134.509.1660 с административен адрес: гр. С............, в близост до който е настъпило
застрахователното събитие. С оглед на това спорно между страните е дали дружеството
ответник, в качеството си на възложител следва да отговаря за действията на служителите
на „Т.“ ЕООД при боядисване на външната фасада на сграда, находяща се в бизнес комплекс
„В. Бизнес Сити“, с адрес: гр. С.............
В тази връзка, съдът намира за относима трайната практика на ВКС, съдържаща се в
т. 3 на Постановление № 17/18.11.1963 г. на Пленума на ВС, според която при разрешаването
на въпроса за отговорността при непозволено увреждане, когато по договор между две
предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която
настъпват вреди, следва да се изясни същността на сключения договор. Посоченото ППВС
отговаря на въпроса кое от предприятията носи деликтна отговорност за причинените
спрямо трети лица вреди при осъществяване на извършваната дейност. Прието е, че ако
съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на определена
работа със свои работници, при негов контрол и организация на работата, отговорността за
вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. В този случай е без
значение, че се извършва работа на първото предприятие. Ако обаче организацията на
работата, ръководството и контролът й принадлежи на предприятието, чиято работа се
извършва от работници на другото предприятие, то отговорността за непозволено
увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва.
Видно от чл. 1 на договора за репариране и реновиране на метална фасада на
високостелажен склад изпълнителят е поел задължението да репарира и реновира на
собствен риск и със собствени средства южната фасада на обекта. В чл. 7 от договора е
посочено, че изпълнителят се задължава под свое техническо ръководство и със свои
квалифицирани работници да изпълни задълженията по договора. В чл. 7, ал. 5 е уговорено,
че изпълнителят се задължава да пази имуществата на трети лица, които се намират в обекта
и близост до обекта, като в случай на нанесени вреди отговаря за тях.
Настоящият съдебен състав, изхождайки от същността и уговорките на сключения
договор за реновиране, намира, че разглежданата хипотеза попада в първото предложение на
т. 3 от Постановление № 17/18.11.1963 г., а именно, че когато едното предприятие дължи на
другото извършването на определена работа със свои работници, при негов контрол и
организация на работата, отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на
това предприятие. Предвид постигнатите с договора от 18.09.2019 г. уговорки между
ответника и „Т.“ ЕООД относно взаимните им права и задължения, се налага извод, че
изпълнителят е поел задължение да извърши възложената му работа по репариране и
реновиране на отдадения под наем обект на свой собствен риск – качествено и в срок, със
свои средства, материали и труд и със свои работници (чл. 1), които са под негов контрол,
ръководство и организация на работата (чл. 7, ал. 1) (което се установява и от показанията на
разпитаните свидетели). Следователно служителите, осъществяващи конкретните действия
по репариране и реновиране на отдадения под наем имот (и от чиито действия/бездействия
се твърди да са настъпили вредите) са такива на дружеството - изпълнител, като
осъществяват дейността си под ръководството на това предприятие, което организира
работата по проекта в изпълнение на договора. Действително, в чл. 4, ал. 2 е предвидена
възможност възложителят да осъществява текущ контрол на изпълнението, но без това да
препятства самостоятелната дейност на изпълнителя. Макар в договора да е предвидено
8
възложителят - „П.“ ООД да осъществява текущ контрол на работата, то това е такъв по
годността и качественото изпълнение на работата, а не е установен като такъв досежно
начините, средствата и организация на изпълнение на работата. Поради това, при настъпили
вреди във връзка с конкретни действия, респ. бездействия на служители на дружеството -
изпълнител, при или по повод възложената работа, отговорността е на дружеството -
изпълнител, осъществяващо контрол и организация на работата на своите служители, а не на
възложителя - ответник, което не се разколебава от факта, че ответникът е издал писмо с изх.
№ 35/01.10.2019 г. за увредените автомобили (същото не съдържа признание, че ответникът
следва да понесе отговорност). Ето защо, в разглеждания случай, за вредите от непозволено
увреждане отговаря изпълнителят - „Т.“ ЕООД, а не ответникът по делото. С оглед на това
последният не е надлежно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск,
доколкото не е налице виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът.
Поради изложеното предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен, без да е необходимо обсъждане на останалите предпоставки за
основателността на иска.
С оглед отхвърляне на първоначалния иск, съдът не следва да се произнася по
предявения в условията на евентуалност обратен иск от „П.“ ООД срещу ЗЕАД „Б.В.И.Г.“,
тъй като не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждането му.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
единствено ответникът „П.“ ООД. Ответникът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно
който е заплатил държавна такса по обратния иск в размер на 50 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. и депозит за свидетел в размер на 50 лв., като е
представил доказателства за така сторените разноски. Представен е договор за правна
защита и съдействие от 31.10.2021 г., имащ характер на разписка за заплащане на адвокатски
хонорар в размер на 600 лв. за процесуално представителство по делото. Доколкото не е
предвидено разграничение на възнаграждението, съдът приема, че за защита по главния иск
и по обратния иск се дължи възнаграждение в размер от по 300 лв., който размер не
надвишава минималния такъв по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в действащата към момента на уговаряне на
възнаграждението редакция. Поради това, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., както и сумата от 50
лв., представляваща заплатена държавна такса по предявения при условията на
евентуалност обратен иск. Това е така, тъй като право на ответника е да реши по какъв начин
ще защитава правата си. За тази цел той евентуално би могъл да предяви насрещен,
инцидентен или обратен иск, да направи възражение за прихващане, и т. н. Отговорността на
ищеца при прекратяване на делото чрез негови процесуални действия – отказ от иска или
оттегляне на иска, обхваща всички реално направени от ответника разноски за своята
защита, доказателства за които са представени по делото, като това следва да се отнася и за
случаите, в които предявеният иск се отхвърля изцяло като неоснователен. Защитата на
ответника срещу предявения иск зависи от неговата преценка, която би могла да включва и
други процесуалния действия от негова страна, а не само отговор на исковата молба, какъвто
9
е настоящият случай (арг. определение № 724/15.12.2015 г. по т. д. № 1280/2014 г. по описа
на ВКС, II т. о.). Така в полза на ответника следва да се присъдят общо 650 лв. - разноски по
делото.
Разноски в размер на 50 лв. - депозит за свидетел не следва да се възлагат в тежест на
ищеца, тъй като за посочената сума не е издаван РКО за свидетеля (който изрично е заявил,
че не желае да му бъдат заплащани разноски за явяване в съдебно заседание), поради което
ответникът има възможност да поиска възстановяването на тази сума.
На третото лице - помагач не се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 10 ГПК по
главния иск, а и същото не е направило искане за присъждане на разноски, включително за
защита по обратния иск.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.Ш.“ № 67А срещу „П.“ ООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С............, иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът „П.“ ООД дължи
на ищеца „З.К.Л.И.“ АД сумата от 299,60 лв., представляваща изплатено по застрахователна
полица „Каско“ на МПС № 93001810094386/24.11.2018 г. обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 27.09.2019 г. в гр. С.................“, при което е увреден л. а. „Ф.П.“ с рег.
№ ******, за което при ищеца е образувана преписка по щета № 0120190000000301, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2021 г. до
окончателното плащане, и за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
10.06.2021 г. по ч. гр. д. № 28007/2021 г. по описа на СРС, 24 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„С.Ш.“ № 67А да заплати на „П.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. С............, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 650 лв., представляваща сторените от
ответника разноски по делото.
Решението е поставено при участието на трето лице - помагач на страната на
ответника - ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
пл. „П.“ № 5.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10