Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
20.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16095/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от А.В.С. и А.В.С.,
с която са предявени срещу З.Л.И. АД, искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ за сумата от по 150000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 15.11.2014 г., вследствие на което е починал В.С.С. – баща на ищците. Претендират законната лихва и направените
по делото разноски.
Ищците
твърдят, че при произшествието, осъществило се на 15.11.2014 г. по вина на
лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника, е настъпила
смъртта на пешеходеца В.С.С. – техен баща. От загубата е понесла неимуществени
вреди – болки и страдания. Ответникът
оспорва иска по размер. Позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По исковете
по чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
Установява
се от писмените доказателства (констативен протокол, протокол
за оглед и фотоалбум, съставени в рамките на досъдебното производство) и комплексната
авто-техническата и медицинска експертиза, че на 15.11.2014
г., на път Е79 в участъка след с. Усойка в посока гр. Благоевград, е настъпило
пътнотранспортно произшествие при следния механизъм: автомобилът „Опел Фронтиера“ с рег. № *******, управляван от Р.Г., се е движил
в посока Благоевград със скорост от около 91 км/ч в десната
лента в своята посока, като пътното платно е било разделено на четири ленти –
по две във всяка посока на движение. Водачът се е движил на включени къси
светлини. В същото време и в същия участък се е движил и пешеходеца, който е
предприел пресичане на платното за движение пред идващия от лявата му страна
автомобил. При последвалия удар тялото на пешеходеца се е качило на капака на
автомобила, който се е деформирал, а главата му е достигнала предното стъкло,
което се е счупило, след което тялото е изпаднало от автомобила върху пътната
настилка, където е прегазено многократно от преминаващи с висока интензивност
автомобили. Кри конкретната скорост на движение на лекия автомобил, опасната му
зона е била около 95 м, а възможността за възприемане на пешеходеца е била
около 50-60 м – т.е. опасната зона е била по-голяма от разстоянието на видимост,
от където следва, че произшествието е непредотвратимо при скорост от 91 км/ч. Съобразно
зоната за видимост, събитието е предотвратимо при движение със скорост от 66
км/ч. От комплексната експертиза се установява още, че след инициалния удар и
падане върху терена пострадалият все още е бил жив – имал е сърдечна дейност –
т.е. уврежданията от удара с лекия автомобил „Опел“ не са били от естеството да
причинят моментална смърт, а конкретната причина за смъртта е множествена
травма с размачкване и разрушаване на жизненоважни органи, настъпили при
прегазването му от другите автомобили след установяване на тялото на платното
за движение. От изложеното съдът приема, че процесното произшествие
е настъпило в следствие на противоправното поведение и на няколко водачи –
водачът на лекият автомобил „Опел“ е извършил нарушения на чл.20, ал.2 ЗДвП,
като не се е движил със скорост, съобразена с конкретните условия на видимост и
по-специално – зоната, осветена от фаровете му, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие и неустановени водачи на неустановени моторни
превозни средства, също движили се с несъобразена с интензивността на
движението и условията на видимост скорост. С това водачът на автомобила „Опел“
и останалите неустановени водачи на неустановени автомобили при условията на
независимо съвместно извършителство са причинили
вредоносния резултат, изразяващ се в смъртта на пешеходеца.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи:
взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на
съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът се разширява
чрез включване по изключение на
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди.
Видно от
представеното удостоверение за наследници, ищците са дъщеря и син на пострадалия.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД
– установи се деянието на водача на лекия автомобил „Опел“ и останалите
автомобили, прегазили пешеходеца; неговата противоправност – нарушение на чл.20,
ал.2 ЗДвП, вината на водачите и причинната връзка между произшествието и
смъртта на бащата на ищците. По силата на чл.53 ЗЗД, ако увреждането е
причинено от неколцина, те отговарят солидарно. В избор на увредения е срещу
кого от солидарните длъжници да предяви претенцията.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за процесния автомобил „Опел Фронтиера“ с
рег. № ******* е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на автомобила и ответника, поради което съдът
приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и
ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от
делинквента вреди на трети лица.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания от загубата на родител.
От
показанията на свидетеля Венцислав Крумов, живеещ на семейни начала с ищцата, се
установява особено близката връзка между ищците и починалия им баща – макар да
не са живеели заедно в едно домакинство, са се виждали ежедневно, починалият е
помагал на децата си в грижата за внуците си и финансово, работел е заедно със
сина си. Ищците понесли зле загубата на баща си.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалия (59 г.), възрастта
на ищците (33 г. и 32 г.), обстоятелството, че са били близки, същността на
връзката родител-дете, невъзвратимостта на загубата. При преценка на посочените
критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на по 120000 лв.
Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на родител са
неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма
да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия
живот, нито оценява загубата на ищцата. За целите на реализиране на
отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този
критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Настоящият състав приема, че сумата от 120000 лв. в пълна степен отговаря на
така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените
неимуществени вреди. Върху така определеното обезщетение се дължи законна лихва
от датата на деликта – 15.11.2014 г.
Основателно е възражението
на ответника за съпричиняване. По делото от документите от досъдебното
производство и приетата комплексна експертиза се установява, че произшествието
е настъпило извън населено място – на международния път Е79, при намалена
видимост – в тъмната част на денонощието и при интензивен трафик, като към
момента на смъртта си ищецът е имал алкохол в кръвта с концентрация от 2,69 промила, отговарящо на тежка степен
на алкохолно опиване. Пострадалият е предприел пресичане в нарушение на чл.113,
ал.2, вр. ал.1, т.1 и 2 ЗДвП - извън населено място, без
наличие на пешеходна пътека и без да изпълни задължението си да се съобрази с
приближаващите се пътни превозни средства, като съгласно експертизата,
автомобилът се е движил с включени светлини и е бил възприемаем
за пешеходеца на разстояние, многократно по-голямо от това, което е необходимо
за водача да разпознае и възприеме пресичащия пешеходец. Поради това съдът
приема, че пострадалият, в равна степен с водачите (на автомобила „Опел“ и
останалите неустановени автомобили) е станал причина за настъпване на
процесното произшествие и определените обезщетения следва да се намалят с процент,
съответен на принуса му, а именно – с 1/2 – до сумата
от 60000 лв. за всеки ищец.
По
изложените съображения съдът намира, че исковете следва да се уважат до сумата
от по 60000 лв. за всеки от ищците и да се отхвърлят за разликата до предявения
размер.
По
разноските:
На процесуалния представител на ищците
следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА, съразмерно
с уважената част от иска – за сумата от 3012 лв.
На ответника следва да се присъдят
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 273 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК
съответно дължимата държавна такса в размер на 4800 лв. и разноски в размер на 400
лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:*******, да заплати на А.В.С., ЕГН:**********, и на А.В.С., ЕГН:**********, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, сумата
от по 60000 лв. за всеки, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за вреди от смъртта на В.С.С. при произшествие, осъществено на 15.11.2014 г.,
заедно със законната лихва от 15.11.2014
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 150000 лв.
ОСЪЖДА З.Л.И.
АД, ЕИК:*******,
да заплати на адв. Я.Д.Д., ЕГН:**********,
на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 3012
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА А.В.С., ЕГН:**********, и А.В.С., ЕГН:**********, да заплатят на З.Л.И.
АД, ЕИК:*******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 273 лв., представляваща съдебни
разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:*******, да заплати
по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 4800 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 400 лв., представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: