№ 100
гр. Варна, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20233000500116 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. П. М., чрез процесуалните й
представители адв.Б. и адв.Т., против решение № 1512/28.11.2022г. на ОС –
Варна, постановено по гр.д. № 255/2022г. и с което е отхвърлен предявеният
от въззивницата против И. Н. К. и Р. С. К. иск за разваляне на сключения по
нот.акт № 134, том ІV, рег. № 8169, д. № 726/2017г. на нотариус с рег. № 147
договор, чрез който К.С. Б. е прехвърлила на ответника И. К., по време на
брака му с Р. К., притежаваните от нея ¾ ид.ч. от недвижим имот, находящ се
в гр.Варна, ул.“Александър Дякович“ № 21, ет.2, съставляващ самостоятелен
обект – жилище с идентификатор по КК № 10135.1506.806.1.3, ведно с
прилежащата му изба и ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж, срещу поето задължение за издръжка и гледане, на основание чл.87,
ал.3 ЗЗД.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на обжалваното решение, постановено в противоречие с процесуалния и
1
материалния закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички събрани по
делото доказателства, доводи и възражения на страните, не е обсъдил
релевантни към спора факти, неправилно е кредитирал показанията на
разпитаните по делото свидетели, в резултат на което е направил
необосновани и неправилни изводи за доказано изпълнение на поетото от
ответниците задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката. В
нарушение на материалния закон е приел, че дори и грижите да са полагани
от въззивницата, то това задоволява кредиторовия интерес, поради което няма
причина за разваляне на договора. Изложени са подробни доводи по
съществото на спора и анализ на свидетелските показания. Отправеното
искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор само от въззиваемата Р. С.
К., която оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че не са налице
сочените от въззивницата пороци на решението, излагайки подробни
аргументи за това.
Въззиваемият И. Н. К. не е подал отговор и не е изразил становище по
жалбата.
В с.з. въззивната жалба, съответно подаденият отговор се поддържат.
Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
ОС – Варна се е произнесъл по предявен от въззивницата В. М. против
Р. К. и И. К. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, основан на твърдения, че
същата е единствен наследник по закон на майка си К.С. Б., поч. на
29.11.2017г., която с нот.акт № 134, том ІV, д. № 726/2017г. на нотариус с рег.
№ 147 е прехвърлила на внука си – въззиваемия И. К., по време на брака му с
въззиваемата Р. К., собствените си ¾ ид.ч. от подробно описан недвижим
имот – апартамент с идентификатор 10135.1506.806.1.3 срещу задължението
на приобретателя да поеме грижата и издръжката на прехвърлителката, което
задължение не е било изпълнявано. В исковата молба са изложени конкретни
фактически твърдения относно здравословното и финансово състояние на
наследодателката в периода от сключване на процесния договор до смъртта
й, както и за това, че в този период грижите за нея са полагани от ищцата, а
не от ответниците.
С подаден писмен отговор в срока по чл.131 ГПК от въззиваемата Р. К.
2
исковата претенция е оспорена като неоснователна. Наведени са възражения,
че още от 2012г. тя и бившия й съпруг И. К. са били поканени от
прехвърлителката и са живеели заедно с нея в жилището, което впоследствие
е предмет на процесния договор за издръжка и гледане. По време на цялото
им съжителство, в т.ч. и след прехвърляне на имота, до смъртта на К.Б. са
живели като едно общо домакинство, поддържали добри взаимоотношения,
прехвърлителката е разполагала със самостоятелна стая, храната се
приготвяла за цялото семейство, грижата за това, както и за хигиената на дома
се осъществявала от въззиваемата, а битовите разходи за жилището се
поемали от въззиваемата и съпруга й, празнували заедно семейни празници,
праводателката не е отправяла към тях упреци по повод полаганите за нея от
тях грижи. Излага твърдения, че отношенията между прехвърлителката и
въззивницата често са били прекъсвани – въззивницата не е била съгласна те
да живеят в жилището на майка й, както и с извършеното прехвърляне, често
е търсила от майка си парични средства и златни бижута, които е залагала, а
когато е получавала отказ да й бъдат дадени се е отдръпвала и не е търсила
контакт. Не оспорва изложените в исковата молба твърдения за получен от
прехвърлителката инсулт в началото на м.октомври 2017г., както и
последвалите хоспитализации, но твърди, че в този период заедно със съпруга
й са продължили да се грижат за нея, без да отрича и участието на
въззивницата.
Въззивникът И. К. не е депозирал отговор по чл.131 ГПК. С писмена
молба оспорва изложеното в писмения отговор на въззиваемата Р. К. за
полагани от нея и него грижи за баба му.
По съществото на спора, въз основа на наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, настоящият състав на съда приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Липсва спор, респ. наведени в жалбата оплаквания относно приетото за
установено въз основа на доказателствата по делото, а именно - Въззивницата
е дъщеря и единствен наследник на К.С. Б., поч. на 29.11.2017г. С нот.акт №
134, том ІV, рег. № 8169, д. № 726/2017г. на нотариус с рег. № 147
наследодателката й е прехвърлила на И. К., неин внук и син на въззивницата,
по време на брака му с Р. К., собствените си ¾ ид.ч. от недвижим имот,
3
находящ се в гр.Варна, ул.“Александър Дякович“ № 21, ет.2, съставляващ
самостоятелен обект – жилище с идентификатор по КК № 10135.1506.806.1.3,
ведно с прилежащата му изба и ид.ч. от общите части на сградата и правото
на строеж, срещу поето задължение за издръжка и гледане и при запазено
право на ползване. Към настоящия момент бракът между въззиваемите е
прекратен с развод, постановен с влязло в сила на 11.03.2021г. решение по
гр.д. № 9232/2020г. на РС – Варна. Към датата на прехвърлянето страните по
договора са живеели в процесното жилище, което обстоятелство датира от
2012г. и е продължило след сключване на процесния договор до смъртта на
прехвърлителката.
Не е спорно, а това е видно и от приетите по делото епикризи, че на
04.10.2017г. К.Б. е била хоспитализирана в МБАЛ „Св. Марина“ – Варна по
повод получен исхемичен мозъчен инсулт. Изписана е на 11.10.2017г., като в
епикризата е посочено, че същата е в съзнание, елементарно контактна, с
десностранна централна хемипареза - лека степен за ръката до плегия за
крака, псевдобулбарен и лек психоорганичен синдром. На 16.10.2017г.
прехвърлителката отново е постъпила в болничното заведение по повод
стомашно неразположение с повръщане и гадене, до степен да не може да се
храни и приема течности. Изписана е на 19.10.2017г., след което поради
необходимостта от полагане на постоянни медицински грижи е била
настанена в дом за възрастни хора с увреждания, където според съвпадащите
твърдения на страните е била само няколко дни. С оглед влошаване на
здравословното й състояние, на 13.11.2017г. е приета в Клиника по вътрешни
болести на МБАЛ „Св. Марина“ – Варна, където е пролежала до 24.11.2017г.
В епикризата за този престой е посочено, че се приема в тежко увредено общо
състояние, сомнолентна, ориентирана, констатирани са влошени жизнени
показатели, настъпили усложнения на диабетно заболяване и хипертонична
болест, декубитална рана. Изписана е за домашно лечение без съществено
подобрение, като на 27.11.2017г. е починала в дома си.
Спорният и релевантен въпрос по делото е кой е полагал грижи за
прехвърлителката в периода от разпоредителната сделка – 26.07.2017г. до
смъртта й – 29.11.2017г. и налице ли е изпълнение на поетото от
приобретателя задължение за издръжка и гледане съобразно уговорения в
договора обем.
4
Договорът за издръжка и гледане няма изрична правна регламентация.
Съдържанието и обема на алеаторната престация се определя от
съкотрахентите. Т.е. страните са тези, които могат да определят какви точно
грижи, респ. издръжка се дължат, дали същите следва да се изпълняват лично
или чрез трето лице. Константна е съдебната практика, че когато в сключения
договор липсват подобни конкретни уговорки, а дължимата престация от
приобретателя е уговорена общо – да поеме грижата и издръжката, като
осигури един спокоен и нормален живот, какъвто прехвърлителят е водил и
която хипотеза е налице в настоящия казус, в съдържанието на дължимото се
включва осигуряването на храна, поемането на режийните разноски, разноски
за дрехи, лекарства и други, според нуждата на прехвърлителя, грижи за
здравето и хигиената му, също според неговите потребности.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест
въззиваемите, в качеството им на задължени по договора лица следва да
докажат при условията на главно и пълно доказване, че са изпълнявали
поетото задължение за издръжка и гледане в пълния му обем, т.е. в
очертаното по-горе съдържание, както и че изпълнението е било постоянно и
непрекъснато. Последното следва от характера на договора и интереса на
кредитора, с оглед на който същият го е сключил.
С оглед така вменената им доказателствена тежест съдът цени
направеното от въззиваемия И. К. признание за основателност на иска
съобразно разпоредбата на чл.217 ГПК, при отчитане влошените
взаимоотношения между него и бившата му съпруга, респ. интересът му
процесният апартамент да остане в патримониума на неговото семейство.
За доказване на твърденията си, че поетото задължение за издръжка и
гледане е изпълнявано въззиваемата Р. К. е ангажирала гласни доказателства
– показанията на св.Д.М., св.Я.М., св.М.М. и детето на въззиваемите В.К.. От
съвкупния анализ на същите, съдът приема за установено, че към датата на
процесната сделка между прехвърлителката и въззиваемите са съществували
близки отношения на разбирателство и взаимопомощ, същите са живеели в
общо домакинство - не е имало разделение на хранителни продукти или в
плащането на разходите, хранили са се заедно, празнували са заедно семейни
празници, основната грижа за готвенето и хигиената в дома е била на Р. К.,
К.Б. е имала самостоятелна стая като според св.М. докато е била подвижна
5
сама се е грижила за стаята си. Според показанията на първите три
свидетелки до получаването на инсулта К.Б. е нямала съществени
здравословни проблеми, които да й пречат да се самообслужва и да налагат
полагането на специални грижи, единственото от което се е оплаквала са
били болките в колената, тъй като била по-пълна, поради което не е ходила на
далечни разстояния, слизала е за разходки пред блока, не се е оплаквала,
напротив, споделяла е пред тези свидетелки, че е доволна от полаганите за
нея грижи и отношение от страна на въззиваемите. По повод получения
инсулт св.М. и св.М. сочат, че въззиваемият е бил този, който я е завел в
болницата, а след това И. и Р. са я завели в хосписа за рехабилитация, но тъй
като там не се е чувствала добре са я прибрали вкъщи /св.М./, осигурявали са
лекарства /св.М./. Св.М. сочи също така, че тъй като в този период К. не е
можела да се храни Р. й е правила пюрета.
От коментираните показания на първите три свидетелки се установява
също така, че към 2017г. отношенията между въззиваемите не са били
влошени, и двамата са работили, Р. К. е посещавала родителите си в Генерал
Тошево, но не е отсъствала от дома си за продължително време, в т.ч. и към
релевантния за настоящи спор процесен период.
Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели като
непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си, възпроизвеждащи
непосредствени впечатления относно отношенията между страните, а по
отношение на св.М. /сестра на въззиваемата/ и съобразно разпоредбата на
чл.172 ГПК. Изложеното от тях относно взаимоотношенията между
съпрузите /в частност дали към 2017г. същите са били влошени и дали
въззиваемата към релевантния за процеса период е напускала дома им/
кореспондират и на останалия доказателствен материал – през 2019г. същите
имат родено общо дете, а разводът им е от м.03.2021г. Разликата във
възрастта между свидетелките и прехвърлителката К.Б. не изключва
възможността за разговори на общи теми и близки отношения. И трите
свидетелки са близки на семейството на въззиваемите /първата е тяхна кума,
на втората те са кумуве, а третата е сестра на въззиваемата/, което
предпоставя близки отношения и с роднините на въззиваемите.
Относно показанията на дъщерята на въззиваемите съдът намира, че
изложеното от нея досежно отношенията в дома им /общи вечери, грижа за
6
домакинството от страна на въззиваемата, добри взаимоотношения с баба й
К./ кореспондира на показанията на другите три свидетелки. Макар и към
периода на осъществяване на тези факти свидетелката да е била на 11 години,
а към настоящия момент е налице вероятност показанията й да са
пристрастни поради лоялност към родителя, с когото живее, съдът приема, че
се касае за факти, които могат да бъдат възприети и запомнени от дете на
тази възраст. Ето защо за тези обстоятелства съдът цени същите като годно
доказателство, заедно с останалия доказателствен материал.
Коментираните свидетелски показания не са опровергани от
проведеното насрещно доказване – показанията на ангажираните от
въззивницата свидетели И.М., С.М. и св.М.Х..
Показанията на първите двама – син и съпруг на въззивницата, са
очевидно пристрастни и неподкрепени от останалия доказателствен материал.
Показанията на св.И.М. са и вътрешно противоречиви. Така например този
свидетел сочи, че И. и Р. са се разделили няколко месеца след смъртта на
баба му, а веднага след това свидетелства, че раздялата е настъпила две
години след смъртта й. Изцяло неподкрепени са показанията му в частта, в
която сочи, че докато се разболее баба му е била тази която основно е
готвила, че е оставяла без храна, че след като здравето на баба му се влошило
майка му е била тази, която е носила продукти и осигурявала необходимата
храна, че брат му и бившата му снаха често гостували в Генерал Тошево, през
което време майка му отивала да се види с майка си и оставала при нея докато
се върнат, както и че въззивницата посещавала майка си през ден /не само в
периода след инсулта/. Неподкрепени са и показанията му, в частта, в която
сочи, че баба му съжалявала за това, че е прибрала въззиваемите да живеят с
нея, както и че отношенията между въззиваемата и прехвърлителката не били
добри.
Следва да бъде отчетено обаче, че в показанията на този свидетел се
съдържат твърдения за полагани от брат му грижи за баба му – той се
занимавал със стаята й, а когато не можел майка му ходела да я чисти,
посещавал баба си в болницата, майка му разчитала на него в грижите за
бабата.
Показанията на св.С.М. също са неподкрепени и противоречиви.
Свидетелят сочи, че не знае през 2017г. К.Б. да е била в болница, знае за
7
инсулта, но не и подробности по грижите за тъща му в този период, има
погрешни впечатления относно процесната сделка /счита, че е покупко-
продажба, а не срещу задължение за издръжка и гледане, каквото условие е
било обсъждано в семейството, поради това и съпругата му реагирала
„недобре“, когато узнала за прехвърлянето на апартамента/. Изложеното от
свидетеля за това кой е готвил, че И. и Р. често са отсъствали, поради което
съпругата му отивала да спи при майка си, посещавала я е почти всеки ден и е
осигурявала нещата, от които майка й е имала нужда съвпада единствено с
показанията на св.И.М., поради което и не може да се приеме, предвид
посочените противоречия в останалата им част и заинтересоваността и на
двамата, че установяват тези факти.
Св. М.Х. няма непосредствени впечатления за периода след 26.07.2017г.
Същата е познавала и е посещавала дома на прехвърлителката за последно
през пролетта на 2017г., т.е. преди сключването на договора. След това е
разговаряла с въззивницата единствено по телефон и от нея знае за влошеното
здравословно състояние на майка й, както и за това, че има ангажименти към
нея – да я придружава по болници, да й носи храна и да я гледа.
Участието на въззивницата в грижата за майка й след получаването на
инсулта не е оспорено.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че поетото задължение от
страна на въззиваемите за издръжка и гледане на К.Б. е било изпълнявано в
уговорения обем и в съответствие с нуждата на прехвърлителката. Към датата
на сключване на процесния договор същата е била в добро здравословно
състояние, можела е да се обслужва сама, живеела е в общо домакинство с
въззиваемите. Между страните по договора са съществували отношения на
разбирателство и уважение, К.Б. е споделяла за удовлетвореност от
полаганото към нея внимание и грижа от страна на внука й и неговата
съпруга. В противен случай и не би предприела процесното разпореждане с
имуществото си. Съдът намира за доказано, че и след сключване на договора
тези отношения са се запазили. Основната грижа по поддържането на
хигиената в дома и готвенето, както и заплащането на консумативните
разходи е продължила да бъде осъществявана от въззиваемите. След
влошаване на здравословното състояние на прехвърлителката в началото на
м.октомври 2017г. въззиваемите са били тези, които са предприели действия
8
по настаняването й в болнично заведение, впоследствие в заведение за
рехабитационни процедури. По време на болничния престой въззиваемият я е
посещавал и е съдействал на майка си, която е била неин придружител.
Въззиваемата също е участвала, приготвяйки храна. В периодите, в които
прехвърлителката не е била в болница или дома за стари хора, тя е била
обгрижвана в дома си, където е живяла. Включването на въззивницата в
грижите и обслужването на К.Б. след получаването на инсулта е напълно
разбираемо и израз на изпълнение на нейните морални задължения като
дъщеря, без това да е било обусловено от поведението на въззиваемите, т.е.
неполагане на дължимата от тях грижа. В този случай следва да бъде
споделено приетото от първоинстанционния съд, че кредиторовият интерес е
удовлетворен и няма основание да се приеме, че е налице виновно
неизпълнение на задължението за издръжка и гледане /арг. за това и от
решение № 20/13.03.2019г. по гр.д. № 2298/2018г. на ІV г.о. на ВКС и
решение № 60150/29.11.2021г. по гр.д. № 2080/2020г. на ІV г.о. на ВКС/.
Следователно не са налице предпоставките на чл.87, ал.3 ГПК, поради
което и предявеният иск е неоснователен.
С оглед съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
изхода от спора с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК въззивницата дължи на въззиваемата
направените от последната разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в настоящата инстанция в размер на сумата от 1 835 лева. Възражението за
прекомерност на същото е неоснователно, тъй като този размер е значително
под минимума, определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно цената на
иска /7 596 лв. при цена на иска 86 825.63 лв./.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1512/28.11.2022г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 255/2022г.
ОСЪЖДА В. П. М., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул.“Кирил и
9
Методий“ № 175, ДА ЗАПЛАТИ на Р. С. К., ЕГН **********, сумата от
1 835 /хиляда осемстотин тридесет и пет/лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл.78
ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10