Решение по дело №1903/2019 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 53                                                     17.02.2020 г.                             гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    двадесет и осми януари                                        две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар    Сребрена Русева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1903 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от  “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, против П.С.Н., с която е предявени обективно съединени искове за установяване дължимостта на сумата 9165,74лв. главница за периода 20.01.18г. – 20.03.2022г. по отношение на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, сумата 1659,13лв. договорна лихва за периода от 20.01.2018г. до 20.03.2022г. по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от 25.06.19г., сумата 1295,48лв. – обезщетение за забава за периода от 21.01.2018г. до датата на подаване заявлението в съда. В условията на евентуалност предявява осъдителен иск срещу ответника ответника да заплати посочените суми. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи, че на 13.09.18г. подписано Приложение 1 към  Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между ищеца и БНП Париба Пърсънъл файненс ЕАД, по силата на който вземането произтичащо от договор за потребителски кредит CARU-14728210 от 4.04.17г. е прехвърлено в полза на ищеца. Съгласно договор за цесия от 27.07.17г.  се задължил като цесионер от името на цедента за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което има изрично пълномощно. На ответника  е изпратено уведомление за извършената цесия, същото се върнало в цялост, изпратено повторно и трето, също върнати поради невръчване. Съгласно чл.9 от договора за кредит всички съобщения изпратени от кредитора до кредитополучателя на посочения от него адрес, се считат за получени.  Сочи се, процесното вземане срещу ответника произтича от сключен на 04.04.2017г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД като кредитор и ответника като кредитополучател договор за кредит CARU-14728210. Размерът на предоставения кредит - 10000лв.Страните постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, която да бъде платена директно на застрахователния агент Директ Сървисис ЕАД като застрахователната премия в размер на 2250лв. разделена на брой вноски, част от всяка месечна погасителна вноска. Кредитополучателя се съгласил да заплати и такса ангажимент  в размер на 200лв., срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, която се удържа от общия размер на кредита. Погасителните вноски  включват главницата, ведно с надбавка покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалба като лихвения процент е фиксиран и посочен в договора. Общата стойност на плащанията по кредита договорена в размер на 14632,20лв. Договорната лихва е уговорена  в размер на 4632,20лв. Кредитополучателят се задължил да върне сумата до 20.03.2022г. на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяко от които по 243,87лв., първата на 20.04.17г., съгласно погасителния план в договора. Кредитополучателя не изпълнявал задължението си за плащане на погасителни вноски, като кредиторът приел, че по отношението на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост, съгл. чл.5 от условията към договора, при просрочване на две или повече месечни погасителни вноски, считано от датата на втората падежна вноска, вземането става предсрочно изискуемо в целият му размер. Поради допусната забава същата е настъпила считано от 25.06.19г. Кредитополучателят е уведомен за обявената предсрочна изискуемост. Сочи за неприложение на т.18 от ТР №4/13г. ОСГТК ВКС поради това, че не е банкова институция и претендира пълния размер на възнаградителната лихва. Съгласно чл.5 от условията по договора, при забава  дължи обезщетение в размер на действащата законна лихва, която е начислена за периода от 21.01.18г. до датата на подаване на заявлението в съда в общ  размер на 1295,26лв. Сумата, която е погасена до момента в размер на 2194,83лв. с която са погасени договорна лихва:1360,57лв. и главница: 834,26лв. По подадено заявление по чл.410 от ГПК по гр.д. №1285/2019г. на РРС е издадена заповед за изпълнение, която е връчена по чл.47 от ГПК на длъжника.

            В предоставения срок ответникът депозира отговор. Намира исковете за неоснователни. Твърди, че уведомяването за извършена цесия е на 11.09.2019г., като не се сочи дата от която е изпаднал в забава, за колко поредни вноски и т.н. Твърди, че цесията не е породила действие, а връчването на исковата молба не би могло да се приравни на такова. Както, че в договора е посочен адрес и в гр.Стара Загора, вкл. и имейл, като до тях не са изпращани писма и уведомления, поради което възразява, че не е надлежно уведомен за прехвърленото вземане.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: На 13.09.18г. подписано Приложение 1 към  Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между ищеца и БНП Париба Пърсънъл файненс ЕАД, по силата на който вземането произтичащо от договор за потребителски кредит CARU-14728210 от 4.04.2017г. е прехвърлено в полза на ищеца. Съгласно договор за цесия се задължил като цесионер от името на цедента за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което има изрично пълномощно. Към исковата молба е приложено уведомително писмо от БПН Париба Пърсънъл Файненс ЕАД чрез ищеца до ответника, за извършената цесия, както и последващо, което е върнато в цялост с отбелязване «непотърсена пратка» На 04.04.2017г. е сключен договор за потребителски кредит CARU-14728210, с който “БНП Париба Пърсънълс Файненс” ЕАД е предоставил на ответника паричен заем в размер на 10000лв. Усвояването на сумата е удостоверено от ответника с полагане на подписа си като кредитополучател удостоверява, че е получил посочената сума, което не е спорно. Ответникът се задължил да погаси заема на 60 месечни погасителни вноски всяка в размер на 243,87лв., които съставляват изплащане на главницата, ведно с оскъпяването и ГПР-10,23% и ГЛП – 8,89%. Погасителните вноски съставляват изплащане на главницата, ведно с добавка съставляваща печалба на кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на договора, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 14632,20лв., така договорената лихва по кредита е уговорена в размер на 4632,29лв. Крайният срок на издължаване е до 20.03.2022г. Ответникът е извършвал плащания по договора в размер на 2194,83лв., след 20.01.2018г. е спрял плащанията по договора.

            По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1285/2019 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 9165,74лв. главница, сумата 1659,13лв. възнаградителна лихва както и 1295,48лв. лихва за забава за периода от 21.01.2018г. до 01.07.2019г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между ищеца и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на Приложение №1 към който вземането произтичащо от договор за потребителски кредит CARU-14728210 от 4.04.2017г. е прехвърлено в полза на ищеца. Между  БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски кредит CARU-14728210 от 04.04.2017г., по силата на който е предоставена на ответника сумата в общ размер на 10000лв., която следвало да върне, със съответно оскъпяване включващо ГПР-10,23% и ГЛП- 8,89%. Договорът за заем посочен като основание за вземането е уреден в чл.240 ал.1 от ЗЗД, съгласно който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи в задължение за връщането им. Предаването на сумата или вещта е елемент от фактически състав на договора и е необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него връщане на заемната сума или вещ. В случая договора не е оспорен от ответника. Кредиторът е изпълнил задълженията си - да предостави уговорената парична сума, което е видно от приложения договор както и от частичните плащания, които представляват извънсъдебно признание. Видно от доказателствата, че уведомлението за предсрочна изискуемост, както и за извършената цесия е връчено на длъжника на 11.09.19г./л.42/ Поради което е неоснователно възражението на ответната страна, че не е уведомен за прехвърленото вземане на ищеца. Освен това  изходящо от цедента уведомление приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 ЗЗД /в т.см. р-е №78/09.07.14г. т.д. №2352/13г. II т.о. ВКС/. На още по силно основание ВКС приема също, че искова молба с обективирано изявление на банката-ищеца, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник. В случая длъжникът е бил уведомен за това преди датата на предявяване на процесните искове. Съгласно ТР №8/2017г. по т.д. №8/17г.  на ОСГТК ВКС допустимо е предявеният по реда на чл.422 ГПК иск за установяване дължимостта на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният иск може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая заявлението по ч.гр. д. №1285/19г. на РРС е подадено на 02.07.2019г., преди да бъде обявена и съобщена на длъжника предсрочната изискуемост на задължението. Поради което искът по чл.422 ГПК следва да се уважи за вноските с настъпил падеж към 28.01.2020г. - приключване на съдебното дирене, които са станали изискуеми. От приложения погасителен план към договора към този момент е видно, че това са 34 погасителни вноски, който са на стойност 8291,58лв. Ответникът е заплатил сумата 2194,83лв., равняваща се на 9 бр. погасителни вноски. Т.е. изискуеми неплатени са останалите 25 погасителни вноски/34бр.-9бр./ в общ размер на 6096,75лв. Като в този размер установителната претенция е основателна. В посочените в погасителния план към договора вноски, не е направено разграничение каква част от тях е главница и каква лихва, единствено е посочен размерът на месечната вноската 243,87лв. В договора е отразено, че размера на кредита е 10000лв., общ размер на плащанията 14632,20лв., като договорената лихва е в размер на 4632,20лв. Разделена на общия брой погасителни вноски - 60,  размерът на договорената лихва в месечната погасителна вноска е 77,20лв. Съотносима към 25дължими вноски, е на стойност 1930лв., а  претендираната е в размер на 1659,13лв. Същата се дължи за периода от 20.01.2018г. до предявяването да 20.02.2020г., като за периода до 20.03.2022г. е неоснователна, т.к. за този период вноските не са падежирали. За главница остава сумата в размер на 4166,75лв/6096,75-1930/ Дължима е и лихвата за забава в претендирания размер от 1295,48лв., тъй като ответникът е спрял да плаща от 21.01.2018г. Поради което претенциите са доказани в посочените размери, тъй като не се установи, оставащите погасителни вноски да са били заплатени. До първоначално предявените размери установителните претенции следва да се отхвърлят. Следва да бъде присъдена и законната лихва от 01.02.2019г., от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

В случая следва да се разгледа предявената в условията на евентуалност осъдителната претенция за главницата. Не се преклудира правото на кредитора за частта от кредита, която е счел, че е настъпила предсрочна изискуемост, да събере по съдебен ред, като това право може да се упражни с осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422 ал.1 от ГПК. Поради което осъдителната претенция за главница от месечни погасителни вноски до 20.03.2022г. края на срока на кредита е основателна в размер на 4998,99лв., а до предявения размер от 9165,74лв. този иск следва да се отхвърли /не следва да се разглеждат претенциите да възнаградителна лихва и лихва за забава, т.к. са признати за установени в посочените размери/

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Извършени са разноски за заплатена държавна такса от 184,77лв., сумата 380лв. за особен представител на ответника, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК, или в общ размер 864,77 лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 292,41лв. за разноските по ч.гр.д. №1285/2019г. на РРС, включваща заплатената държавна такса в размер на 242,41 лв. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.С.Н., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, седалище гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4, сумата  4166,75лв. /четири хиляди сто шестдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ главница от месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.01.2018г.  до 20.01.2020г., ведно със законната лихва от 19.02.2019г. до окончателното и изплащане, сумата 1659,13лв.хиляда шестотин петдесет и девет лева и тринадесет стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018г. до 20.02.2020г., сумата 1295,48лв./хиляда двеста деветдесет и пет лева и  четиридесет и осем стотинки/ лихва за забава за периода от 21.01.2018г.  до 03.10.2019г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница до първоначално предявения размер както и претенцията за възнаградителна лихва за периода след 20.01.2020г. като неоснователни

            ОСЪЖДА П.С.Н., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, седалище гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4 сумата 4998,99лв./четири хиляди деветстотин деветдесет и осем лева и  деветдесет и девет стотинки/ главница, от месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.01.2020г. до 20.03.2022г., ведно със законната лихва считано от 03.10.2019г. до окончателното и изплащане, както сумата 864,77лв. /осемстотин шестдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 292,41лв./двеста деветдесет и два лева и четиридесет и една стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №223/2019г. на РРС

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                            

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: