Р Е Ш
Е Н И Е
№ 379
гр.***, 29.03.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 664 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на С.К.К. с ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № **********/24.01.2019г., издадено от Румяна И. – Началник отдел
КПС в Дирекция МПДТР към Община ***, с което за нарушение на чл. 14 от Закона
за местните данъци и такси (ЗМДТ) и на основание чл. 123, ал.1 ЗМДТ на
жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 60
лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Застъпва
се, че действително е допуснат пропуск при своевременното подаване на
декларация по чл. 14 ЗМДТ, но се развива тезата, че началната дата на
двумесечния срок следва да се брои от придобиване правото на собственост, а не от издаване на разрешително за ползване.
Развиват се доводи за приложение на чл. 28 ЗАНН, които се мотивират с това, че
веднага след подаване на декларацията всички дължими данъци са заплатени ведно
с лихвата и не са настъпили други вреди последици.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован се явява лично, като поддържа и доразвива доводите, изложени в
жалбата. Посочва, че апартаментът е закупен на 16.12.2016г., поради което и от
тази дата следва да се бори двумесечния срок за подаване на декларация по чл.
14 ЗМДТ, а не от 25.08.2017г., когато е издадено разрешение за ползване (Акт
16). Под евентуалност се поддържат доводите за маловажност на извършеното,
поради което и се иска отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – Община-***,
надлежно призован се представлява от юрисконсулт Марев, който оспорва жалбата.
Застъпва, че деянието и неговия автор са установени по безспорен начин, поради
което и правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.Посочва, че фактът
на плащане на дължимите данъци е ирелевантен за съставомерността на
извършеното, но правилно е бил отчетен от АНО при индивидуализацията на
наказанието. Пледира за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложеното известие за доставяне НП е връчено
на жалбоподателя на 31.01.2019г., а жалбата е подадена на 07.02.2019г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не по изложените в
нея съображения, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 29.12.2016г.
жалбоподателят К. придобил чрез покупко-продажба ½ ид.ч. от недвижим
имот – апартамент, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. 2, ет.1, ап.
1. Няма спор, че въпросната сграда е била въведена в експлоатация по смисъла на
ЗУТ с разрешение за ползване № ДК-07
– 25.08.2017г. (съгласно чл. 177, ал.2 ЗУТ строежите от първа, втора и трета
категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за
национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в Наредба на
министъра на регионалното развитие и благоустройството. За строежите от
четвърта и пета категория пък се издава удостоверение
за ползване, съгласно чл. 177, ал.3 ЗУТ). Жалбоподателят К. подал декларация по
реда на чл. 14 ЗМДТ едва на 08.01.2019г., като същата била приета и обработена
от св. Р.И. ***, която от своя страна преценила, че с поведението си
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 14 ЗМДТ, доколкото не
е изпълни задължението си да подаде декларацията в двумесечен срок от въвеждане
на сградата в експлоатация, поради което и му съставил АУАН с №
**********/08.01.2019г.
Актът бил предявен
на нарушителя, който се запознал с него, след което го подписал и получил
препис. В графата за възражения посочил, че не е извършил вмененото нарушение.
Въз основа
на АУАН на 24.01.2019г. било издадено и процесното наказателно постановление, в
което била пресъздадена фактическата обстановка посочена в акта.
Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, представляват
нарушение по чл. 14 ЗМДТ и на основание
чл. 123, ал.1 ЗМДТ наложил на жалбоподателя административно наказание – „Глоба”
в размер на 60 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Като
цяло горната обстановка не се оспорва от жалбоподателя.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай, съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това
лице, видно от приобщеното към материалите по делото Заповед № 1264/11.05.2016г.,
а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок.
Въпреки това,
настоящият състав счита, че при издаване на НП са допуснати съществени
нарушения по следните причини.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ
за това, че не е изпълнил задължението си да подаде декларация по чл. 14 от ЗМДТ в законоустановения двумесечен
срок за придобития в недвижими имот.
Действително
в чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, в редакцията преди изменението с ДВ бр. 98/2018 г.,
в сила от 01.01.2019г., е вменено задължение на собственика, съответно
носителят на ограничено вещно право, за новопостроените или придобити по друг
начин сгради да уведоми писмено в двумесечен срок общината по местонахождение
на имота, като подаде данъчна декларация. Към
настоящият момент действа новата редакция на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно която
единствено собственик на новопостроени
сгради и постройки, които не подлежат
на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ е задължен да подаде
декларация в общината. Безспорно процесният недвижим имот е новопостроен и
подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на чл. 177, ал.2 ЗУТ - това е сторено с разрешение за ползване №
ДК-07 – 25.08.2017г. (л. 19). В конкретния случай е налице настъпила
законодателна промяна в периода от извършване на нарушението до влизане в сила
на НП, поради което следва да се извърши преценка кой е по благоприятния закон,
който следва да бъде приложен. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако
до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Правната
теория и съдебната практика изясняват, че по-благоприятна е тази разпоредба,
която изключва наказуемостта на даден вид деяние, третирано дотогава като
престъпление /в случая - административно нарушение/. В този смисъл изрично е Решение № 272/73 г. на ВС, I н. о. и
др. При това положение по-благоприятна безспорно се явява новата редакция
на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като
изобщо не вменява задължение на собственика придобил новопостроен имот, който
подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ да уведоми писмено в
двумесечен срок общината по местонахождение на имота, като подаде данъчна
декларация. Обстоятелството, че към настоящият момент задължението, за чието
неизпълнение е санкциониран жалбоподателят е отпаднало, безспорно се явява по –
благоприятно, поради което съдът намира, че е основание за отмяна на
наказателното постановление в съответствие с изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като с
него се налага санкция, за неизпълнение на несъществуващо понастоящем,
задължение за деклариране.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/24.01.2019г.,
издадено от Румяна И. – Началник отдел КПС в Дирекция МПДТР към Община ***, с
което за нарушение на чл. 14 от ЗМДТ и на основание чл. 123, ал.1 ЗМДТ на С.К.К.
с ЕГН: ********** е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 60
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.