Определение по дело №1324/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260249
Дата: 21 юли 2020 г.
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20203100501324
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           /                 07.2020г.

 

гр.  Варна

 

            ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри въззивен съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 21.07.2020 година, в състав: 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

мл.с. НАСУФ ИСМАЛ

 

            като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева

            въззивно гражданско дело № 1324 по описа за 2020 година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №30587/26.05.2020г. на ГД „Национална Полиция“ МВР,  адрес: София, против Решение №1447/18.03.2020г., постановено по гр. дело  №17068 по описа за 2019г. на РС-Варна, с което въззивникът е осъден да заплати на В.К.К., ЕГН **********, сумата от 1516,70 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 222 часа, за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че за служителите на МВР действа Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи ( ДВ, бр. 60 от 2 август 2016 г., в сила от 02.08.2016 г.), издадена на основание чл. 187, ал. 9 във връзка с ал. 8, чл. 187а, ал. 4 и чл. 188, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Счита за абсолютно неправилен извода на първоинстанционния съд, че приложение следва да намерят Кодекса на труда, респективно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ, бр. 9/2007 г., в сила от 01.07.2007 г.). Твърди, че за държавните служители, чиито правоотношения се уреждат от ЗМВР разпоредбата на чл. 9 НСОРЗ е неприложима, тъй като не са налице две от нейните четири предпоставки: продължителност на нощното работно време, по-малка от дневното и трудово възнаграждение заработено по трудови норми. Предвид спецификата на функционалните задължения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, свързани с противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и защитата на националната сигурност, в случая са налице общ закон - Закона за държавния служител и специален закон - ЗМВР, които регламентират една и съща материя, а именно работата на държавни служители. Освен това Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (обн. ДВ, бр. 49/2012 г., в сила 01.07.2012 г.), приета на основание чл. 67, ал. 3 ЗДСл също не предвижда механизъм за превръщане на часовете нощен труд в дневен. Според жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. По изложените съображения въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както и да присъди в негова полза сторените съдебно-деловодни разноски. Доказателствени искания не са направени.

Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в Наредба № 81213з-776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Счита, че субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. В заключение моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В писмения отговор не са обективирани доказателствени искания.

            Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Доколкото въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

            Водим от горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №30587/26.05.2020г. на ГД „Национална полиция“ МВР, действащ чрез юрк. Г.Розенова против решение №1447/18.03.2020г., постановено по гр. дело  №17068 по описа за 2019г. на РС-Варна

            НАСРОЧВА производството за 05.08.2020г. от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.