Р Е Ш Е Н И Е
№ 260 / 26.4.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на пети април две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
2. МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова и
участието на прокурора Георги Кацаров, като разгледа докладваното от съдия
Колева к.а.н. дело № 146 по описа за 2023 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на директора на
ТД на НАП-Пловдив, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Т.С., срещу
Решение № 260000/19.01.2023 г. по АНД № 1272/2019 г. на Районен съд-Пазарджик, с
което е отменено като незаконосъобразно негово Наказателно постановление № 392000-F392621/20.12.2018
г. и административнонаказателното
производство е прекратено. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното
решение, като постановено в противоречие с приложимия материален закон, по
които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът – М.В.Р., чрез процесуален представител
адвокат Н.Б., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на
касационната жалба.
Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема
касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред районния съд е образувано по
жалбата на М.Р. срещу Наказателно постановление № 392000-F392621/20.12.2018 г. на
директора на ТД на НАП-Пловдив, с което на посочено правно основание чл. 5, ал.
1, пр. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) във връзка с
извършено административно нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ са му наложени
23 различни по размер глоби. Посочено е, че Р. не е приел чрез банков превод
или чрез внасяне по платежна сметка плащане от „Менсъл груп“ ЕООД,
представляващо част от парична престация по върнати заемни средства,
предоставени на „Менсъл груп“ ЕООД съгласно сключени договори за заем в общ
размер на 505 000 лв.
Районният съд е събрал
административнонаказателната преписка и е изслушал обясненията на актосъставителя
и допуснатия свидетел. С протоколно определение от 13.01.2020 г. по искане на
страните съдът е спрял производството и е отправил преюдициално запитване до
Съда на Европейския съюз с оглед преценката дали е допустима общата национална
правна разпоредба, ограничаваща плащанията в брой, независимо от субекта и основанието
за плащане, както и зависят ли плащанията в брой от техния размер и от значение
ли е характерът на операцията във връзка с Директива (ЕС) 2015/849 на
Европейския парламент и на Съвета, като с Определение № 260011/12.10.2022 г.
производството по делото е възобновено. Приел е, че са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН поради изтекла абсолютната погасителна давност за
административнонаказателно преследване и само на това основание е отменил
наказателното постановление. Въпреки това съдът е изложил подробни мотиви относно
материалната законосъобразност на обжалвания акт с оглед отправеното
преюдициално запитване.
Така постановеното решение е правилно.
При постановяване на обжалваното решение районният
съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи
наведените като спорни в производството пред него факти. Въз основа на
приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд-Пазарджик е установил
правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи
за изтекла абсолютна давност за административнонаказателно преследване,
съответно е отменил обжалваното наказателно постановление. В решението си
инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от
настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът
препраща към тях.
В хода на въззивното производство е изтекла
абсолютна давност за административнонаказателно преследване на основание чл.
81, ал. 3 във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс НК) във вр. с чл.
11 ЗАНН, поради което изложените в касационната жалба доводи са неоснователни.
Съгласно чл. 11 ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастието, приготовлението и опита се
прилагат нормите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.
Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН, и наличието
на препращащата норма на чл. 11 ЗАНН следва да намери приложение уредбата
относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК (вж.
Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на II
колегия на ВАС, по т. д. № 1/2014 г.). С изтичане на предвидената от закона
погасителната давност се изключва всяко административнонаказателно преследване и
изпълнението на наказанието съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 НК във вр. с чл. 11 ЗАНН.
Последиците са както процесуални, така и материалноправни – погасява се
преследването на нарушителя и се препятства санкционирането му.
Продължителността на давността за административните нарушения съгласно чл. 80,
ал. 1, т. 5 НК във вр. с чл. 11 ЗАНН е три години. Според чл. 80, ал. 3 НК срокът
тече от довършването им. Съгласно чл. 81, ал. 3 НК независимо от спирането или
прекъсването на давността административнонаказателното преследване се изключва,
ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК
във вр. чл. 11 ЗАНН. В случая наказателното постановление е издадено за 23 нарушения,
извършени в периода от 10.07.2017 г. до 31.10.2017 г. Правилно съдът е приел,
че абсолютният давностен срок за административнонаказателно преследване по чл.
81, ал. 3 във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК във вр. с чл. 11 ЗАНН – четири години
и шест месеца, по отношение на последното нарушение е изтекъл на 30.04.2022 г.,
а за предходните нарушения, извършени на по-ранни дати, срокът е изтекъл в още
по-ранен момент. Иначе казано, от 30.04.2022 г. занапред е изключена
възможността на държавата да преследва административнонаказателно М.Р. за
извършените от него 23 броя нарушения по чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ.
По делото няма спор, че последното административно
нарушение е извършено от 31.10.2017 г. (видно от НП и АУАН), поради което и
абсолютният давностен срок е изтекъл на 30.04.2022 г. В случая няма значение дали
административнонаказателното производство е започнало и приключило в сроковете
по чл. 34 ЗАНН, поради което на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от Наказателно-процесуалния
кодекс във вр. с чл. 11 ЗАНН единственото законосъобразно развитие на
производството се изразява в отмяна на НП и прекратяване на административнонаказателното
производство.
Следва да се посочи също, че съобразно чл. 631 ГПК,
приложим и в административните производства по арг. от чл. 144 АПК, с
отправянето на запитване до СЕС, съдът спира производството по делото, като
определението не подлежи на обжалване, а производството по делото се възобновява
след произнасянето на Съда на Европейските общности. В случая законодателят е
уредил единствено правомощията на съда по спиране на процесуалните срокове, но
не и на давностните. Аналогична е и уредбата по повод преюдициалните запитвания
и в НПК като производството по делото се спира, поради което твърдението на
касатора за неправилно прилагане на института на погасителната давност е
неоснователно.
По изложените съображения съдът приема, че
решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения,
представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена
фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и
обсъждане на доводите на страните, районният съд е издал правилно решение, което
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора не се дължи юрисконсултско
възнаграждение. Разноски не са поискани от ответната страна, поради което съдът
не присъжда такива с настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК
във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260000/19.01.2023 г. по АНД № 1272/2019 г. на Районен
съд-Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/