Р Е Ш Е Н И Е № 260083
гр.Варна, 18.05. 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско
отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ Х.
При участието на секретаря Д.ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия Р.СЛАВОВ в.т.д. №363 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба от С.П.Х., ЕГН: ********** и Д.С.Х. ЕГН **********, чрез адв.К.М.
от САК, против Решение № 8/07.02.2020год. по т.д. № 62/2019год. по описа на
ОС-Силистра, с което е признато за установено по отношение на длъжниците С.П.Х.,
ЕГН: ********** и Д.С.Х., ЕГН: **********, че същите имат задължение към
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК *********, произтичащо от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ, Продукт
„Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ № 273-61/2008 от 26.05.2008г.
и сключените към него Анекс № 1 и Анекс № 2, присъдено със Заповед за
изпълнение № 1085 от 09.05.2018г. по частно гражданско дело 555/2018, по описа
на Районен съд - Силистра, за ЧАСТ от размера на цялото вземане, а именно:
Главница в размер на 30 677,51 евро, ведно със законна лихва върху главницата
считано от 02.04.2018г. до окончателно изплащане на вземането, Нотариални такси
в размер на 914,01 лева за периода 20.02.2018г. - 01.05.2018г.: Осъдил е
въззивниците да заплатят на
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК ********* сумата от 1705,48 лв., представляваща
разноски по исковото производство; 2950,73.лв. – разноски по заповедно
производство. Считат решението за недопустимо,
евентуално за неправилно поради следните съображения: В процеса липсва-т.е. не
е доказана активната процесуална легитимация на „Юробанк България АД, поради
което е недопустимо и производството по
т.д. № 62/2019год. на СОС, съответно е недопустимо и обжалваното решение, като
негов краен акт. Договора за кредит и двата анекса въззивниците са сключили с
„Алфа Банк“АД Гърция, а в заповедното и
в исковото производство не се твърди, че това ЮЛ е сключило през 2016год.
договор за прехвърляне на неговото предприятие. Според информацията от ТР еи сключен договор за прехвърляне нае
търговското предприятие на клона на „Алфа Банк“АД Гърция, в който клон обаче не се включват
правата и задълженията на самото ЮЛ по процесния кредит. Относно недопустимостта на производството се
сочи и следното: Искът по чл.422 ГПК е недопустим, тъй като процесната Заповед
№ 1085/09.05.2018год. по ч.гр.д. № 555/2018год. на РС-Силистра, издадена по
реда на чл.417 ГПК е невалиден съдебен акт. Това е така, понеже с Решение №
3988/19.03.2019год. на ВАС, Наредба №6/20.02.2008год. за утвърждаване на
образците за Заповед за изпълнение, заявление за Заповед за изпълнение и други
книжа в заповедното производство, е отменена, поради констатирана нищожност. За
това образуваното исково производство по чл.422 ГПК става недопустимо, поради
нищожност на изпълнителното основание на иска. Недопустимо в осъдителната част
на решението са включени разноски за заповедното производство в размер на
2950,73лв., понеже същите са присъдени с издадената Заповед за изпълнение.
Относно неправилността на решението излага следното: Липсата на счетоводни
документи с произход клона-праводател, доказва липсата на редовно водено счетоводство по процесния кредит. Поради нередовно воденото счетоводство,
следва да бъде изключена дадената в закона възможност по чл.417 т.2 ГПК по
счетоводен документ да се издаде Заповед за изпълнение на парично
задължение. Липсата на счетоводни
документи от клона-праводател или от самата „Алфа Банк“АД Гърция изключва верността на изводите на ССЕ
за налични при банката на ищеца задължения по кредита и за техния размер. Съдът
в нарушение на задължението си по чл.411 ал.2 т.3 ГПК, не е разгледал и не е
разрешил проблема за неравноправността по чл.143 ал.2 т.2 и т.5 от ЗЗП на
клаузите на двата анекса, въз основа на които в главницата на дълга се включват
незаплатени лихви върху редовна главница, просрочена лихва и наказателни
лихви. С жалбата се иска решението да
бъде обезсилено, евентуално да бъде отменено като неправилно и искът да бъдат
отхвърлен.
Насрещната страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, чрез писмено становище на процесуален предсавител,
изразява становище за
неоснователност на жалбата, по изложени съображения.
В съдебно заседание е въззивниците чрез
адв.М. поддържат въззивната жалба. В подкрепа на становището е представена и
писмена защита.
Въззиваемата страна, чрез адв.
Петрова желае съда да отхвърли като неоснователна депозираната по делото
въззивна жалба и решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Представена е писмена защита.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на императивните
изисквания на чл.260 – 261 ГПК. На посоченото основание, жалбата е процесуално
допустима. Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК и е предявен при
спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 вр. чл.414 ГПК, поради
което е процесуално допустим.
След като
се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите
страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваното
решение:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „Юробанк България” АД с която се иска
да
се приеме за установено по отношение на длъжниците С.П.Х., ЕГН: ********** и Д.С.Х.,
ЕГН: **********, че същите имат задължение към ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, произтичащо
от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ, Продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и
ремонт“ № 273-61/2008 от 26.05.2008г. и сключените към него Анекс № 1 и Анекс №
2, присъдено със Заповед за изпълнение № 1085 от 09.05.2018г. по частно
гражданско дело 555/2018, по описа на Районен съд - Силистра, за ЧАСТ от
размера на цялото вземане, а именно: -Главница
в размер на 30 677,51 евро, ведно със законна лихва върху главницата считано от
02.04.2018г. до окончателно изплащане на вземането, Нотариални такси в размер
на 914,01 лева за периода 20.02.2018г. - 01.05.2018г., както и направените
съдебно деловодни разноски в ч.гр.д. 555/2018, по описа на Районен съд -
Силистра в размер на 2 950,73 лева. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление по чл.417 т.2 от ГПК и в
негова полза е издадена заповед за незабавно изпълнение за процесните суми.
Срещу подадената заповед за изпълнение е подадено възражение от страна на
длъжниците в срока по чл.414 от ГПК, поради което за ищеца се е породил правния
интерес за предявяване на настоящия иск. Излага се в исковата
молба, че ищецът е придобил търговското предприятие на „Алфа банка-клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, и е неин универсален правоприемник. Твърди се, че
между „Алфа банк-клон България“ и ответниците е сключен Договор за кредит №
273-61/2008, продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ от 26.05.2008г.,
по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите сумата в
размер на 38 115,00 EUR, неразделна част от който са и сключени Анекс № 1 от
2011г. и Анекс № 2 от 2013г. Дължимостта
на претендираните суми се обосновава с твърдения за неизпълнение на договорните
задължения на ответниците, произтичащи от чл. 6.2 от Договор за кредит №
273-61/2008, продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ от
26.05.2008г. и чл. 4.1. от Анекс № 2 към Договор за кредит № 273-61/2008,
продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ от 26.05.2008г. за
заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита. Твърди, че е допуснато
просрочие на вноска с падеж 15.02.2017г., което е дало основание на банката да обяви предсрочната изискуемост на цялото
задължение, с уведомяване на длъжниците за нея на 11.04.2018 г. чрез връчване
на тази дата на нотариални покани. Сочи, че сумите в заповедта са част от
цялото кредитно вземане за главница-което е в размер на 44 146,65евро. Поради подаване на възражение от страна на
длъжниците срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, за ищеца се е
породил интерес да установи правата си, признати в заповедното производство, по
исков ред. Ответниците оспорват иска.
Съдът приема за установено следното: Не е спорно, че на 26.05.2008г. между
„Алфа Банка“ АД, със седалище и адрес на управление Република Гърция, чрез
клона си в България „АЛФА БАНКА - клон България” от една страна и С. П. Х. –
кредитополучател и Д. С. Х. – ипотекарен
длъжник и поръчител/ съкредитополучател, от друга, е сключен договор за кредит,
Продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ № 273-61/2008, по
силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата в размер на
38 115,00 EUR за срок от 30 год. Според чл.4.1 от договора, лихвения процент за
първите 15 год. е фиксиран на 6,2%. Към договора за кредит са приложени и
общите условия на „Алфа Банка-Клон България“, подписани също от страните. По
силата на чл. 9 от Общите условия към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ, Продукт „Нов Алфа
Кредит за покупка, строителство и ремонт“ № 273-61/2008 от 26.05.2008г.
кредитополучателите се задължават да заплащат всички нотариални, държавни и
банкови такси и комисионни, съгласно действащата Тарифа на банката, свързани
със сключването и изпълнението на договора, учредяването, подновяването и заличаването
на обезпеченията, както и разноските по принудително изпълнение върху тях,
застраховките и таксите по оценката на обезпеченията по договора. В чл.29 от ОУ
са уредени последствията от неизпълнение, посочени в чл.28 от ОУ, а именно:
Според чл.29 т.2- При просрочие в пълното или частично плащане на която и да е
погасителна вноска по кредита-главница или лихва, такси и комисионни,
определени в сроковете за плащане, банката има право да обяви неплатения
остатък от кредита за предсрочно
изискуем. Между страните са сключени
Анекс № 1 от 23.12.2011г. и Анекс № 2 от 2013г., които са неразделна част от
ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ, Продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“
№ 273-61/2008 от 26.05.2008г. Според чл. 1 от Анекс № 1 от 2011г. и чл. 1 от
Анекс 2 от 2013г. страните се съгласяват натрупаните и непогасени към момента
на сключване на допълнителните споразумения просрочия за лихви и наказателни
лихви да бъдат погасени, чрез преоформянето им към редовната главница по
кредита. По силата на чл. 3 от Анекс № 2 от 2013г. договореният лихвен процент
се променя като за усвоените суми по кредита кредитополучателят се задължава да заплаща на Банката годишна
лихва в размер на 7% (седем процента). Съгласно чл.4.1 от Анекс №2 от 2013г.
погасяването на кредита ще се извърши на 360 (триста и шестдесет) месечни
анюитетни вноски съгласно погасителен план-който е приложен към анекс № 2.
С договор за прехвърляне на търговско
предприятие, сключен на 29.02.2016г. е прехвърлено цялото търговско предприятие
на АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ в полза на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД - като това обстоятелство е вписано в
Търговския регистър. От документите към заявлението се установява, че
Банката-ищец с нотариална покана с per. 849, том 1, №41, изпратена до С.П.Х.,
връчена на 11.04.2018г., чрез Нотариус Никола Николов, е район на действие
Районен съд Силистра, с per. № 704 на Нотариалната камара, и нотариална покана
с per. 846, том 1, №40, изпратена до Д.С.Х., връчена на 11.04.2018г., чрез
Нотариус Никола Николов, с район на действие Районен съд Силистра, с per. № 704
на Нотариалната камара, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД обявява цялото задължение по
банковата сделка за незабавно изискуемо и дължимо. В нотариалните покани е
посочено като основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем- поради
неиздължаване на погасителна вноска с падеж 15.02.2017г. и на основание чл. 29,
т. 2 във връзка с чл. 28, т. 1 от Общите условия към Договор за кредит №
273-61/2008, продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт от
26.05.2008г. Посочено е, че към
08.02.2018год., задълженията са : главница-44 146,65евро, 3 347,72
евро лихви и 46,24 евро-такси и застраховки. Нотариалните покани, адресирани до
ответниците, са връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като валидността на
връчването не е спорна в процеса.
Според ССЕ, допусната от
първоинстанционния съд, преди датата на която е подадено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, ответниците са осъществявали
просрочие, както по отношение на датите на плащане, така също и в размера на
съвкупната вноска. Погасяването на кредитната сделка е преустановено
окончателно на 07.04.2017г., като преди това датите за плащане не са спазени,
което е дало основание на банката да обяви кредита на 15.02.2017год. за
предсрочно изискуем, поради настъпване на условието на чл.29, т.2 във връзка с
чл.28, т.1 от Общите условия към договора за кредит от 26.05.2008г. Според заключението, към 02.05.2018 г. когато
е подадено Заявлението за издаване заповед за изпълнение са дължими:
44 146, 65 евро главница; размерът на неизплатеното задължение за нот.
такси по кредитната сделка е 914, 01 лева включващи 515,61лв.-за подновяване на
ипотека и останалата сума е за връчване на нотариални покани. Пред настоящата инстанция е допусната ССЕ,
която дава следните отговори, във връзка
с .възражението на въззивниците, за допуснати нарушения на разпоредби на ЗЗП:
Според дадения отговор на задача № 1-Размерът на дълга, при първоначалните условия
на договора-т.е при лихва от 6,2% и без извършените преобразувания с Анекс № 1
и Анекс № 2, като се вземе в предвид датата на
предсрочната изискуемост-11.04.2018год. са следните: Размерът на дължимата главница към
04.05.2018год.-когато е подадено заявлението по чл.417 ГПК е: редовна главница-32 585,03евро
и просрочена главница-2 447,46евро. Задълженията за редовна и просрочена
главница са в общ размер от 35 032,48евро. Просрочените лихви са в общ
размер от 6 995,10евро. При този вариант първото неизпълнение е към 25.12.2014год.-според
Таблица № 1 и Приложение № 2 от ССЕ на в.л.Б.Б.. Нотариалните такси-за
подновявване на ипотека и връчване на нотариални покани, според заключението са в общ размер на 914лв.
Съдът, след съвкупна преценка на
представените по делото доказателства и становища на страните, прави следните
изводи, по възраженията във въззивната жалба:
По възражението за липса на активна легитимация на ищеца в процеса: Не е
спорно, че кредитор при сключване на процесния договор за кредит,
Продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ № 273-61/2008 от
26.05.2008г. е “Алфа Банк“ АД –Гърция, чрез клона си „Алфа
Банка-Клон България“ със седалище и адрес на управление гр.София-рег. По ф.д. №
4005/1995год. при СГС. Следователно регистрацията на клона на Банката, предхожда
сключването на договора за кредит, поради което и направеното възражение в тази
посока е неоснователно. Не е спорно също, че чрез договора за кредит,
Продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ № 273-61/2008 от
26.05.2008г. страните по него са били
обвързани с валидно облигационно
правоотношение. Не се оспорва, а това се твърди и във въззивната жалба, че на
29.02.2016год. „Алфа Банк“АД-Гърция е
сключило договор с Юробанк България“АД за прехвърляне на предприятието на клона
“Алфа Банк-клон България“ със седалище гр.София. Това
обстоятелство-прехвърлянето на клона е надлежно вписано в търговския
регистър. Относно настъпилото
правоприемство в „Юробанк България” АД, по процесния кредит: Предприятието на клона на “Алфа Банк-клон България“ със седалище гр.София е прехвърлено по
реда на чл.15 ал.1 ТЗ, според която разпоредба, при сделка с предприятие,
-Предприятието се прехвърля като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения. Няма пречка да се прехвърля и част от предприятие, стига да може да
бъде обособена, това се отнася и за клон на търговец, който представлява
обособена част. Следователно, чрез
извършената покупко-продажба, „Юробанк България“ АД е встъпило в правата на
клона “Алфа Банк-клон България“ със седалище гр.София. Следователно, с
извършената продажба „Юробанк България“ АД е встъпила в правата на
прехвърленото предприятие по сключените договори за кредит, следователно и по
правата по процесния кредит. Въпреки, че
за действителността на прехвърлянето на клона, респективно на задълженията по
сключените договори, не е необходимо уведомяване на длъжниците, ответниците са
били уведомени, че „Юробанк България“АД е правоприемник на “Алфа Банк-клон
България“-това се установява от Писмо-искане от ответницата С.Х.-стр.14/.
Следва да се отбележи, че към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК,
е изминал предвидения в чл.16 а ТЗ шест месечен срок, в който управлението на
прехвърленото предприятие е отделно. За това няма основание документите да са с
произход от “Алфа Банка-клон България“, поради което и правилно счетоводните
документи вече са от „Юробанк България“АД, или заверени от тях-напр.
доказателство-извлечение от кредитна сметка на ответницата С.Х. от
01.08.2008год. /стр.27/, удостоверяващо усвояване на сумата по отпуснатия
кредит. Предвид изложеното, съдът намира, че „Юробанк България“АД се легитимира
в процеса като кредитор по процесния договор, респективно по заявлението по
чл.417 ГПК както и по образуваното исково производство. Също по повод изложеното
в жалбата, следва да се отбележи, че след прехвърляне на търговското
предприятие, няма основание предсрочната изискуемост да се обявява от „Алфа
банк-клон България“ понеже е прехвърлен и процесния кредит и клонът няма
отношение по изпълнението на задълженията по него. За товао това възражение е
неоснователно. По повод на твърдението в
жалбата, за недопустимост на производството поради отмяна на Наредба № 6 от
2008год. за утвърждаване на образци на Заповед на изпълнение, респективно
ползваната Заповед за изпълнение в процеса:
Действително, с Решение № 3988/19.03.2019год. по адм.д. № 2519/2017год.
по описа на ВАС, е отменил чл.4-който урежда образеца на Заповедта за
изпълнение и чл.9 от Наредба № 6/ 20.02.2008год. Следва да се отбележи, че това
решение, с което са отменени разпоредби на подзаконов нормативен акт, е
постановено след издаване на процесната Заповед за изпълнение-изд. по ч.гр.д. №
555/2018год. по описа на ВРС. Следва да
се отбележи, че съобразно чл.195 ал.1 АПК, от деня на влизане в сила на цитираното съдебно решение,
оспорените разпоредби на Наредба № 6/2008год. са отменени. В процеса се спори относно действието на тази
отмяна върху вече проведените заповедни производства, респективно-има ли обратно
действие и конкретно отразява ли се на валидността на издадената Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 555/2018год.
Съдът счита, че отмяната на посочените разпоредби не се отразява върху
валидността на вече приключилите заповедни производства, поради следното: От самото съдържание на чл.195 АПК следва
извода, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата
отмяна с влязло в сила решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда
валидни правни последици. Последващото съдебно решение с което ПНА се отменя
няма обратно действие и не засяга възникналите правоотношения. Този извод е
съобразен и с приетото с ТР № 2 от 27.06.2016год. на ВАС, постановено по т.д.№
2/2015год., в което е прието „Спрямо подзаконовия нормативен акт е въведена
специална норма-чл.195 ал.1 АПК-съгласно която ПНА се смята за отменен с
влизане в сила на съдебното решение. От
това следва, че за периода от приемане на ПНА до неговата отмяна, този акт се
счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици… Последващо съдебно
решение, с което се отменя ПНА, няма обратно действие и не може да преуреди
възникналите обществени отношения. Предвид изложеното, и издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 555/2018год. не е засегната от отменените впоследствие разпоредби на Наредба №
6/2008год. и е произвела своето законово действие. С оглед на изложеното, възражението за
недопустимост на исковото производство, поради нищожност на изпълнителното
основание на този иск е неоснователно и следва да се оставие без уважение. По
възражението за нередовно воденото счетоводство, от което се прави
извод, че следва да бъде изключена дадената в закона възможност по чл.417 т.2 ГПК по счетоводен документ да се издаде Заповед за изпълнение на парично
задължение. Следва да се отбележи, че това възражение се прави за пръв път с
въззивната жалба, поради което се явява преклудирано и не следва да се
разглежда по същество. Все пак следва да се отбележи, че от отговорите на
вещото лице пред окръжния съд, може да се направи извод, че счетоводствот е
водено редовно-вещото лице сочи, че счетоводните записвания и изчисления на
банката са подробни и съответстват на
това, което е записано в договора за кредит. Предвид изложеното, възражението
следва да се остави без уважение, като неоснователно.
Относно
възражението за неравноправност на клаузи от анексите по чл.143 ал.2 т.2 и т.5
от ЗЗП, въз основа на които в главницата на дълга са включени незаплатени лихви
върху редовна главница:
Съдът
намира възражението за основателно, поради следното:
Оспорват се като
нищожни следните клаузи:
Според чл. 1 от Анекс № 1 от 2011г. и
чл. 1 от Анекс 2 от 2013г. страните се съгласяват към редовната и просрочена
главница да се прибави вземането на банката по договора за кредит включващо
лихва върху редовна главница, просрочена лихва върху редовна главница,,
просрочена лихва и наказателна лихва върху просрочена главница.
Относно
възражението за нищожност на посочените клаузи на Анекси № 1 и 2 съдът съобрази
следното: И по двата анекса оспорените клаузи са идентични и чрез тях дължимите
лихви са капитализирани в дължима главница-т.е. с тях е увеличен размера на
усвоената и дължима главница.
С включването на
посочената сума-представляваща както се посочи задължение за лихви в
главницата, същата променя своя характер и като част от главницата става олихвяема
сума. Следва да се отбележи, че законодателството допуска уговаряне на
анатоцизъм само в отношенията между търговци-чл.-294 ал.3 ТЗ. По отношение на
лицата, които не са търговци, се прилага общия режим на ЗЗД-конкретно чл.10
ал.3 ЗЗД, в която е посочено, че олихвяването на изтекли лихви се осъществява
съобразно Наредба на БНБ. Безспорно, такава наредба на БНБ не е приета, поради
което следва извода, че по българското право анатоцизмът не е разрешен в
отношенията на лица, които не са търговци. Следователно, уговорка за анатоцизъм
по отношение на нетърговец е нищожна. За това уговорките в посочените два
анекса за капитализация на просрочени лихви са нищожни и не са породили
действие за ответниците –физически лица. Следва да се отбележи, че направения
извод е съобразен и с Решение № 66 от 29.07.2019год. на ВКС по т.д. №
1504/2018год. на ВКС, ІІ т.о., ТК.
Според което уговорката в допълнителните споразумения към договор за
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за
лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм
по см. на чл.10 ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци, на
основание чл.294 ал.1 ЗЗД. Предвид
изложеното, извършените с двата анекса
преоформяния на кредита не са породили действие за ответниците –С. Пенева Х.
-кредитополучател и Д.С.Х.-солидарен длъжник. За това дължимата по кредита главница следва
да се определи съобразно първоначалния й размер-т.е. без действието на сключените
допълнителни споразумения Анекс 1 и Анекс № 2. При тези условия следва да се
определи и първото неизпълнение на задълженията по договора за кредит и
съответно предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Както се посочи, според дадения
отговор на допуснатата от настоящата
инстанция ССЕ, неоспорена от страните, Размерът на дълга, при първоначалните
условия на договора-т.е при лихва от 6,2% и без извършените преобразувания с
Анекс № 1 и Анекс № 2, като се вземе в предвид датата на предсрочната изискуемост-11.04.2018год. са
следните: Размерът на дължимата главница
към 04.05.2018год.-когато е подадено заявлението по чл.417 ГПК е: редовна
главница-32 585,03евро и просрочена главница-2 447,46евро.
Задълженията за редовна и просрочена главница са в общ размер от
35 032,48евро. Просрочените лихви са в общ размер от
6 995,10евро. Относно
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем: Относно
наличието на предпоставките за настъпила предсрочна изискуемост на целият
остатък от главницата, на които ищецът се е е позовал в заповедното
производство, при посоченото игнориране на клаузите за преоформяне на дълга в
Анекс № 1 и №2:
Според
чл.29 т.2 от подписаните от ответниците ОУ към договора за кредит- При
просрочие в пълното или частично плащане на която и да е погасителна вноска по
кредита-главница или лихва, такси и комисионни, определени в сроковете за
плащане, банката има право да обяви неплатения остатък от кредита за предсрочно изискуем.
Според ССЕ, При игнориране на сключените
Анекси № 1 и № 2, при този вариант първото неизпълнение на задълженията е към
25.12.2014год.-според Таблица № 1 и Приложение № 2 от ССЕ на в.л.Б.Б..
Поради което и към обявяване
на предсрочната изискуемост-11.04.2018год. е налице неизпълнение на задължение
и наличие на предпоставките по чл. 29 от ОУ за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Според
заключението, към 02.05.2018 г. когато е подадено Заявлението за издаване
заповед за изпълнение са дължими: Задълженията за редовна и просрочена главница
са в общ размер от 35 032,48евро главница; поради което е в по-голям
размер от заявения в исковата молба: размерът на неизплатеното задължение за
нот. такси по кредитната сделка е 914 лева. Същите не са оспорени по основание
и размер и съответства на този, заявен с
петитума на исковата молба.
Ищецът се е позовал и обявил предсрочна
изискуемост на целия остатък от кредита, поради което и съгласно т. 18 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, неговото
волеизявление, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем
следва да е достигнало до длъжниците –
кредитополучатели. Както се посочи, волеизявлението за предсрочна изискуемост е връчено
с нотариална покана - поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж
15.02.2017г. на основание чл. 29, т. 2 във връзка с чл. 28, т. 1 от Общите
условия към Договор за кредит № 273-61/2008, продукт Нов Алфа Кредит.
Нотариалните покани, адресирани до ответниците, са връчени по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, на 11.04.2018год. Изводът, който се налага е, че ответниците са
уведомени надлежно за предсрочната изискуемост на кредита-обстоятелство, което
не е спорно в процеса. За това,следва да се направи извод, че са спазени
предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост в процесния кредит. С
оглед на изложеното, съдът намира за установено
съществуването на оспореното вземане на ищеца спрямо солидарно отговорните
длъжници – ответници по настоящото производство, за които по
проведеното заповедно производство по ч.гр.д. № 555/2018г. на СРС са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. При
направения извод, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Разноски:
С оглед неоснователноста на жалбата, въззивниците дължат направените от
насрещната страна разноски.
По
в.т.д.№ 363/2020год. На ВапС, «Юробанк България» АД е извършила разноски в общ
размер на 450 лв.- за ССЕ, претендират в този размер, поради което следва да
бъдат присъдени.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 8/07.02.2020 г. по т.д. №62/2019 г. по описа на Силистренски окръжен съд.
ОСЪЖДА С.П.Х., ЕГН: ********** и Д.С.Х.,
ЕГН: **********, да заплатят на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК *********, сумата от
450 лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.