РЕШЕНИЕ
Номер 12
10.01.Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд ХIIІ търговски
състав
На единадесети декември през 2019 Година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Милена Левашка
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА
гражданско дело номер 801 по описа за 2018 година
намери за установено следното:
Иск
с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Ищецът
- „КОНЖЕЛАТС ДЕЛ НОРД“ ЕООД твърди, че е кредитор на „СОУЛ“ ООД като в периода
13.01.2007 г. - 08.10.2008 г. му е предоставил в заем суми, на обща стойност
326 500 евро, равняващи се на 638 578 лв., с осъществени парични
преводи по разплащателната сметка на „СОУЛ“ ООД в Обединена българска банка АД,
които не са върнати до момента. Сочи, че съгласно представен от управителя
доклад за дейността на дружеството - длъжник, за периода 2013 г. - 2017 г.,
задълженията на последното по отпуснати заеми към 31.12.2017 г. са в размер на
680 000 лв., както и че с получените средства
„СОУЛ“ ООД е закупило недвижими имоти, за което са сключени договори за
покупко-продажба, обективирани в Нотариален акт № 132, том IХ, дело № 1732/2007
г., вписан в Служба по вписванията - Пловдив с вх. рег.№ 28784 /11.10.2007 г., акт № 40,
том 97, дело
№ 2311/2007 г. и Нотариален акт № 107, том XII,
дело № 2307/2007г., вписан в СВ – Пловдив с вх. № 38515 от 18.12.2007г., акт №
14, том 130, дело № 30923/2007г., два от които са:
- самостоятелен обект с идентификатор
56784.511.1912.1.20 по КККР,
одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК, представляващ офис, с административен
адрес: ****, който обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор
56784.511.1912 със застроена площ от 30.24 кв.м., ведно с прилежащите 2.663 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при
съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж – 56784.511.1012.1.19 и
56784.511.1912.1.16, под обекта – няма, над обекта – 56784.511.1912.1.3;
-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.1246.1.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48
от 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес гр. ****, ателие „А“,
който обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор
56784.523.1246 с предназначение на самостоятелния обект: Ателие за творческа
дейност с площ от 54.75 кв.м., ведно с прилежащи части: изба № 13 с площ от
6.94 кв.м., както и 4.79 % ид.ч. за ателието 0.24 % ид.ч. за избата, от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 56784.523.1246.1.1 и 56784.523.1246.1.2,
под обекта – 56784.523.1246.1.14, 56784.523.1246.1.18 и 56784.523.1246.1.17,
над обекта – 56784.523.1246.1.4 и 56784.523.1246.1.5, ведно с прилежащите 4.14
% ид.ч. от ПИ с идентификатор 56784.523.1246.
Ищецът
твърди, че до м.11.2014 г. „СОУЛ“ ООД е отдавало придобитите имоти под наем, а
след това се е разпоредил с тях с договор за покупко - продажба от 17.07.2015 г.,
обективиран в нотариален акт № 122, том II, рег. № 5304,
н.д. 313/2015г. като ги е отчуждил в полза на ответника С.Г.Я.. Сочи, че
продажната цена е в пъти по-малка от заплатената при придобиването, както и че
имотите са продадени на лице, което е близко на управителя на
дружеството-длъжник – *** на последния. Твърди, че сумата от продажбата веднага
е била изтеглена от банковата сметка на „СОУЛ“ ООД и прехвърлена „на каса“ на
дружеството. В резултат, ищецът счита, че длъжникът му разполага с малки или
никакви активи, с които би могъл да обезпечи връщането на заетите суми.
Сочи,
че с цел затрудняване бъдещата претенция на кредиторите, преобретателят на
коментираните недвижими имоти се е разпоредил с тях като е сключил на
11.10.2017г. договор за покупко – продажба на самостоятелен обект с идентификатор
56784.511.1912.1.20 по КККР,
обективиран в НА № 105, том II,
рег. № 2650, дело № 278/2017г., с който е прехвърлил собствеността по отношение
на този имот на купувача В.В.Д., която към момента на сключване на сделката е
била в брак с С.Д.Д., както и че е сключил на 12.07.2018г. договор за покупко –
продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.1246.1.3, с
който е прехвърлил в полза на А.К.П. собствеността върху същия, за което е
съставен НА № 178, том 2, рег. № 2759, н.д. № 367/2018г., вписан в СВ Пловдив. Като
твърди, че сделките са извършени от участващите в тях лица със съзнанието и с намерението
за увреждане на ищеца, който е кредитор на „СОУЛ“ ООД, ищеца настоява, съдът
да постанови решение, с което да се обяви за относително недействителни на
основание чл. 135, ал.1 ЗЗД по отношение на ищеца, сключените с нотариален акт №
122, том II, рег.
№ 5304,
н.д. 313/2015г. сделки, с които „СОУЛ“ ООД се е разпоредил в ползва на
ответника С.Г.Я., както и последващите
сделки, сключени с НА № 105, том II,
рег. № 2650, дело № 278/2017г. и НА № 178, том 2, рег. № 2759, н.д. №
367/2018г.
В срока
по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника
„СОУЛ“ ООД, с който изцяло оспорва иска. Оспорва качеството на кредитор на ищеца,
като оспорва съществуването на твърдените в исковата молба вземания на ищеца към
„СОУЛ“ ООД, вкл. и твърдението за наличието на сключен договор за заем между
него и ищеца. Евентуално, прави възражение за погасяване на вземанията на ищеца,
поради изтекла погасителна давност. Твърди също, че имотите са придобити през
2007г., когато цените на недвижимостите бележат ръст и след настъпилата
финансова криза, през втората половина на 2008г., цените паднали рязко, което
състояние продължило около 10 години след това, с което се обяснява цената на
отчуждаване на същите – под придобивната им стойност. Сочи, че управителят на
„СОУЛ“ ООД, който е съдружник в дружеството е имал пълномощно от другия
съдружник да продава имотите при каквито условия реши, вкл. и по отношение на
цената.
В срока
по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от
ответника С.Г.Я., с който оспорва исковете. Оспорва качеството на кредитор на
ищеца и съществуването на твърдените в исковата молба вземания на ищеца към „СОУЛ“
ООД. Навежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземанията на
ищеца към длъжника „СОУЛ“ ООД. Твърди, че към датата на сключване на сделката,
с която е придобил процесните имоти не му е било известно дружеството ищец да
има някакви отношения с ответника „СОУЛ“ ООД. По отношение на разпоредителната
сделка, с която е отчужден самостоятелен обект с идентификатор
56784.511.1912.1.20 по КККР,
ответникът сочи, че е придобил имота през 2015г. и го е отчуждил през 2017г.
при цена, съобразена с пазарните условия и над данъчната оценка на същия, като
сделката е сключена преди вписване на исковата молба. Оспорва твърдението на
ищеца, че последно посочената сделка е сключена във връзка с проведено ОС на
съдружниците на „СОУЛ“ ООД през периода юни – юли 2018г., тъй като сделката е сключена
още през 2017г., като заявява, че имота е продаден във връзка с
посредничеството на „МАКСМЕТАЛ 2012“ ЕООД, за което е платена и съответната
комисионна. По отношение на разпоредителната сделка, с която е отчужден
самостоятелен обект с идентификатор 56784.523.1246.1.3 по КККР, ответникът
сочи, че е придобил имота през 2015г. и го е отчуждил през 2018г. при цена,
съобразена с пазарните условия и над данъчната оценка на същия, като сделката е
сключена преди вписване на исковата молба.
В срока
по чл.367 от ГПК е постъпил отговор и от ответниците В.В.Д. и *** С.Д.Д., с
който същите оспорват иска като недопустим и неоснователен. Оспорват
твърдението на ищеца, че е кредитор на ответника „СОУЛ“ ООД, като навеждат
възражение за изтекла погасителна давност. Твърдят, че не са знаели за това, че
със сключената сделка увреждат интересите на кредитора – ищеца, както и че са
трети добросъвестни лица, придобили имота, преди вписване на исковата молба.
Сочат, че не са познавали С.Я. преди срещата, на която е подписан предварителния
договор, нито са имали контакти с дружеството „СОУЛ“ ООД или негови служители,
както и че са сключили договора като са ползвали услугите на няколко агенции за
недвижими имоти и най – сетне, че същия е бил чист от тежести, с което считат,
че се установява липсата на предприети действия от страна на ищеца за събиране
на твърдяното вземане. Твърдят още, че имота е закупен с цел ползването му за
семеен офис, както и че за да финансират покупката му са ползвали средства от
продажба на друг свой имот.
В срока
по чл.367 от ГПК е постъпил отговор и от ответникът А.К.П., с който оспорва
иска като неоснователен. Твърди, че дружеството ищец и „СОУЛ“ ООД са й напълно
непознати, както и че не е ясно защо ищеца счита, че притежава качеството
кредитор. Твърди, че имотът е закупен от физическо лице, а не от дружеството за
цена, нормална за такъв тип имоти, както и че сделката е сключена преди
вписване на исковата молба.
В
депозираната по делото допълнителна искова молба, ищецът уточнява, че е кредитор
на „СОУЛ“ ООД, на което е превело суми в общ размер на 680 000 лв., осчетоводени
от „СОУЛ“ ООД като дългосрочен заем/и. Заемите са използвани за закупуване на недвижими
имоти - 8 бр. самостоятелни обекти в сгради в гр. Пловдив и частично плащане по
предварителни договори за други два обекта в процес на строителство. Твърди, че
липсва писмен документ, в който изрично е записано, че сумите се отпускат като инвестиционен
заем, но съществува договореност между „Конжелатс дел Норд“ ЕООД, представлявано
от управителя г-н А.О.В. и „СОУЛ“ ООД, представлявано от управителя К.Д., за отпускане
на посочения заем/и за инвестиции в недвижими имоти в България. Счита, че дори да
се приеме, че между ищецът и „СОУЛ“ ООД липсва договор за заем, ищецът има вземане
в размер на общо преведените по сметка на ответното дружество 680 000 лв., които
в тази хипотеза подлежат на връщане като недължимо платени, защото няма друго основание
сумите да бъдат преведени от дружеството-ищец в полза на „СОУЛ“ ООД. Твърди, че
по сделката между „СОУЛ“ ООД и С.Я., в действителност не е постъпила сумата по
продажната цена в ответното търговско дружество, както и че на ответниците е било
известно, че с действията си увреждат ищеца. Сочи, че отпуснатите заеми са осчетоводени
от „СОУЛ“ ООД и са представени като дългосрочни задължения в обявените годишни финансови
отчети по партидата на същото дружество в Търговския регистър, което обстоятелство
на основание чл. 23, ап. 6 от Закона за търговския регистър не се нуждае от доказване.
Твърди, че с оглед оповестителното действие на обявените актове по партидата на
дружеството в Търговския регистър, на ответниците е било известно наличието на задължения
на „СОУЛ“ ООД към „Конжелатс дел Норд“ ЕООД. По отношение на последващата
сделка, сключена от преобретателя С.Я. с В. и С.Д. в допълнителната искова
молба се оспорва твърдението за използвани „посреднически услуги“ като твърди,
че същите са фиктивни с цел прикриване действителните мотиви за сключване на
сделката. Твърди, че коментираната сделка е сключена в период по-малко от 4
месеца от другата сделка за разпореждане с недвижим имот, с която *** на С.Я. – Я.Я. е отчуждил други имот, закупен
от „СОУЛ“ ООД, с които сделки се цели да се увреди интереса на кредитора.
Оспорва твърдението, че на С.Я. не му е известно какви са отношенията между
ищеца и „СОУЛ“ ООД, управлявано от неговата *** и твърдението на В. и С.Д., че
ползват имота като малък семеен офис. По отношение на последващата сделка,
сключена между С.Я. и А.П. в допълнителната искова молба ищеца твърди, че
цената не е платена с банков кредит, както е посочено в нотариалния акт, както
и че на страните е било известно, че със сключването й увреждат кредитора.
В депозирания
по делото допълнителен отговор от ответника „СОУЛ“ ООД се поддържат твърденията
и възраженията, изложени в първоначалния отговор. Признава факта на извършените
в негова полза от страна на ищеца банкови преводи на суми. Поддържа
възражението си за изтекла погасителна давност. По сделката с С.Я. твърди, че е
извършено плащане на цената в деня на сключването й. Сочи, че в счетоводните
отчети не се посочват имена на кредиторите на дружеството, публикувало отчета,
поради което и твърдението на ищеца, че качеството му на кредитор е
общоизвестно е несъстоятелно. Твърди, че всички сделки по придобиване или
отчуждаване на имоти са ставали със знанието и на двамата съдружници в „СОУЛ“
ООД – К.Л. Я./Д./ и „Чиароланца“ ООД, което последно дружество е свързано лице
с ищеца, тъй като собственикът на последното А.О.В. представлява по пълномощие
„Чиароланца“ ООД, което обстоятелство е вписано в ТР на Испания далеч преди
датата на продажба на процесния имот, както и че съдружниците в „Чиароланца“
ООД са *** на А.О.В..
Ответникът
В.Д. също е депозирала допълнителен отговор в законоустановения срок, в който
поддържа вече направените възражения срещу иска. Оспорва твърденията, наведени
в допълнителната искова молба и конкретно факта, че имота е закупен чрез
съдействието, оказано от агенция за недвижими имоти, както и че имота се ползва
за нуждите на семейството и развивания от *** на Д. бизнес.
В
депозирания по делото допълнителен отговор от С.Я. и по отношение на оспорената
последваща сделка, сключена с А.П. се подържат възраженията за липсата на
качество кредитор по отношение ищеца, евентуално при установяване на налично
вземане за това, че същото е погасено по давност. Оспорва твърдението, че му е
било известно праводателя му да е бил длъжник на ищеца, като отрича да има
електронен подпис, необходим за влизане в ТР и справка по публикувани
счетоводни отчети и сочи, че по последните не се съдържат данни за имената на
кредиторите. Твърди, че цената по сделката, сключено от него с А.П. е платена в
деня на изповядването й – 12.07.2018г.
В
постъпилия допълнителен отговор А.П. оспорва доводите наведени в допълнителната
искова молба и твърди, че плащането на цената е извършено по банков път, както
и че едва с получаване на допълнителната искова молба и приложените към нея
счетоводни отчети и баланси на „СОУЛ“ ООД е разбрала за същите.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
Видно от НА № 132, том IX, рег. №
8787, н.д. № 1732 от 2007г. е, че на 11.10.2007г. е сключен договор за покупко
– продажба, с който „СОУЛ“ ООД е закупило от „ГБС – ПЛОВДИВ“ АД недвижими
имоти, подробно описани в пункт 1, 2 и 3 от акта общо за сумата от 328 775
лв., която сума е заплатена при сключване на договора и при уговорено
отлагателно условие относно настъпване на прехвърлителния ефект на същия –
заплащане на последната вноска по договора за СМР, подписан между страните.
С НА № 107, том ХII, рег. № 11310, н.д. № 2307 от 2007г. на 18.12.2007г. е
сключен договор за покупко – продажба, по силата на който „СОУЛ“ ООД е придобил
собствеността върху три ателиета, подробно описани в акта за сумата от
244 478.75 лв.
На 17.07.2015г.
„СОУЛ“ ООД се разпоредил възмездно в полза на С.Г.Я. с един от придобитите с НА № 132, том IX, рег. № 8787, н.д. № 1732 от 2007г. недвижим имот, представляващ
офис, разположен на първи етаж на жилищен модул „А“ със застроена площ от 30.24
кв.м. и с едно от ателиетата, придобити с НА № 107, том ХII, рег. № 11310, н.д. № 2307 от 2007г. на 18.12.2007г.,
представляващо Ателие „А“ за сумата от 43970
евро, платена по банков път.
Представено е по делото банково удостоверение от Мора
Банк Сау, от което се установява превода на посочените в исковата молба суми от
сметката на ищеца по сметка на „СОУЛ“ ООД; в същото не се съдържа основание за
извършените преводи.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като
неоспорена от страните се установява, че получените по сметка на дружеството
ответник суми през периода 2007г. - 2008г., преведени от ищеца са осчетоводени
по сметка 499 „Други кредитори“, а през 2018г. са отписани и сумата е отразена
като приход по кредит на сметка 709 „Други приходи“. Доколкото липсват други
записвания за налични източници за финансиране на сделките с недвижими имоти,
експерта прави извод, че е възможно същите тези средства да са използвани за
закупуването им. Процесните имоти са заведени като активи по дебита на сметка
203 „Сгради“, като офиса е заведен с първоначална стойност 25 254.52 лв.,
а ателие „А“ с първоначална стойност
66 408.82 лв.. Според експерта по данни от оборотната ведомост към
31.12.2018г. наличните парични средства на „Соул“ ООД са по разплащателна
сметка 30.62 лв. и на каса 280 204.39 лв.. При разпита на вещото лице в
проведеното съдебно заседание на 11.12.2019г. Т.Р. е посочил, че в документите
за преводите не е посочено основание за извършването им, като е уточнил, че в
сметка 499 се отразяват задължения, които не могат да намерят място в други
сметки. Експерта е посочил, че заемите се отнасят в група 15.
По делото е приета от съда и без възражения от
страните СТЕ на в.л. Р., която е дала средна пазарна стойност на процесния имот,
представляващ офис към датата на сключване на сделката в размер на сумата от 27 400
лв. и към 2019г. в размер на 33 600 лв., а за имота, представляващ ателие
към момента на сключване на сделката е посочил средна пазарна цена 48 300
лв. и към момента на изготвяне на заключението – 91 900 лв..
Управителят на ответника „СОУЛ“ ООД е дал обяснения по
реда на чл. 176 ГПК като е заявил, че средствата за закупуване на осем
самостоятелни обекта в сгради в гр. Пловдив са дружествени такива. К. Д.
признава превода на средства в посочения в исковата молба размер, но отрича
наличието на уговорки между ищеца и „СОУЛ“ ООД във връзка с тези преводи.
Събраните по делото гласни доказателства и конкретно
показанията на св. Ж.Т., които съдът кредитира като преки и непосредствени и
подкрепени от събраните писмени доказателства – л. 138-143 по т.д.№ 804/2018г.,
установяват, че като брокер в агенция за недвижими имоти е осигурявала достъп
до имота, продаден на Д. и уточнява, че не знае С.Я. и купувачите да са се
познавали. В аналогичен смисъл са и показанията на св. К.Д., които съдът
преценява с приложението на чл. 172 ГПК и
кредитира, като подкрепени от останалите събрани доказателства – писмени
и гласни. Свидетелят сочи, че след като дълго време търсили търговски имот за
закупуване, тъй като продали друг и искали да вложат получените от продажбата
средства, именно той открил обявата за продажба на процесния офис в интернет и
я показал на своите родители. Твърди, че майка му се свързала с агенцията,
подписала договор с нея и след като се разбрали за цената се стигнало до
сделка. Сочи, че родителите му не познавали С.Я., нито управителите на „СОУЛ“.
Свидетелят К.Ч., чиито показания съдът кредитира като
преки, непосредствени и незаинтерисовани от изхода на спора, твърди, че в
началото на лятото на 2018г. С.Я. му споделил, че желае да продава имота, в
който живеел със своята приятелка, находящ се на ул. ****, срещу ****. Именно
свидетелят му помогнал да изготвят обяви и да разлепят същите по квартала, а
няколко месеца след това Я. му съобщил, че продал имота.
Основателността
на иска с правно
основание чл. 135 ЗЗД предполага наличието на следните кумулативно дадени
предпоставки: ищецът да има качеството на кредитор; ответникът - длъжник да е
извършил правно действие, увреждащо кредитора; вземането на кредитора да е
възникнало преди осъществяване увреждащото действие извън хипотезата на чл.
135, ал. 3 ЗЗД; длъжникът и третото лице, щом действието е възмездно, да знаят,
че така увреждат интересите на кредитора.
По отношение на
първата предпоставка ответниците оспорват качеството на кредитор на ищеца, като
„СОУЛ“ ООД твърди, че не е сключван договор за заем за преведените по негова
сметка парични суми от ищеца, нито, че е налице друго правоотношение между
страните и по повод, което да са преведени посочените суми. Кредитор по
смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по
отношение на длъжника - ответник. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2 от
09.07.2019г. на ОСГТК по тълк.д. № 2/2017г. в производството
по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Страната,
предявила иска по чл.135 ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на
кредитор, като материална предпоставка,
а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи
правен интерес. Така, качеството кредитор е налице, ако ищецът по иска твърди и съществуването на
вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба, като за
действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо
или установено с влязло в сила съдебно решение. Извод за несъществуване на
вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила
на пресъдено нещо. Т.е. правоотношението, от което произтича вземането на
кредитора, не става предмет на делото по павловия иск и съдът не може да
преценява дали това правоотношение съществува, респ. да разглежда възражения
погасяващи вземането по същото, тъй като не е предявен иск за вземането. Ако
впоследствие качеството на кредитор на ищеца бъде отречено /напр. поради порок
на сделката, погасяване чрез плащане или на настъпването на друг погасяващ
същото факт/, непротивопоставимостта на извършеното от длъжника действие спрямо
кредитора губи смисъл.
По делото не са ангажирани доказателства, посредством, които да се
установят твърдяните в исковата молба факти – сключен договор за заем, по който
заемодател да е ищеца, а заемател „СОУЛ“ ООД, вземането, по който да не е
удовлетворено, поради което и съдът приема, че ищеца
не е установил качеството си кредитор на това основание.
В допълнителната искова молба ищецът е заявил още едно
основание при условията на евентуалност, на което се счита кредитор, а именно,
че сумите са недължимо преведени. От приложеното банково удостоверение се
установява превода на сумата от 327 187.25 евро от ищеца по сметка на
„СОУЛ“ ООД, който не се и оспорва, без да е посочено основание за извършения
превод, нито такова се твърди и установява от ответника. Затова и съдът приема,
че с тази сума ответникът се е обогатил, съответно превелият се е обеднил без
да има основание за това. Казаното е достатъчно да обоснове качеството
кредитор за ищеца по предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Спорно между страните е и обстоятелството налице ли е увреждане интереса на кредитора. Релевантният момент за настъпване или не на факта на увреждане следва да се свързва с датата, на която е извършено оспореното разпореждане с имущество. По правило, всяка сключена разпоредителна сделка обективно намалява имуществото на длъжника, а увреждане е налице и когато се затруднява удовлетворяването на кредитора, посредством трансформация на имуществото на длъжника, която прави невъзможно насочване на принудително изпълнение върху това конкретно имущество /вж. решение № 320 от 05.11.2013г. на ВКС по гр.д. № 1379/2012г., IV г.о., ГК/. Целта на успешно проведеното производство по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД е излезлия от имуществото на длъжника актив да бъде отново част от същото имущество и кредиторът да има право да се удовлетвори от него по реда на изпълнителното производство, което в случая не би могло да бъде сторено, предвид недобросъвестното поведение на длъжника /вж. Решение № 261 от 25.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 5981/2014г., ІV гр.с. и Решение № 322 от 29.10.2015г. на ВКС по т.д. 2761/2015г., ІV гр.отд./. Без значение за увреждането е обстоятелството, че сделката е сключена, след като управителя на длъжника, който е и съдружник е бил упълномощен от другия съдружник в дружеството да сключва сделка при каквито условия намери за добре, както и че съдружникът – упълномощител и представляващия дружеството ищец са свързани лица, с което се мотивира извод за съгласие на кредитора с извършеното разпореждане, тъй като упълномощаването е към 2013г. – вж. 103, а наличието на увреда се преценява към датата на разпореждането, респ. не опровергава същата.
Извършените
от длъжника разпореждания са правни действия, по отношение на които
законодателя е предвидил възможност да бъдат отменени по реда на чл.135 ЗЗД,
като при възмездното разпореждане е необходимо установяване на знание у лицето,
с което длъжника договаря. Приобретатели по сделките са трети лица, по
отношение на които презумпцията на чл. 135, ал.2 ЗЗД е неприложима, а
доказателства за знанието за увреждане на кредитора, посредством сключената
сделка не са ангажирани от ищеца, в чиято тежест стои за установяване този
факт, поради което и съдът приема, че не е налице втората от предпоставките,
предвидени в чл.135, ал.1 ЗЗД. Липсата на знание за увреждане у третите лица
приобретатели В.Д. и А.П. се потвърждава и от събраните гласни доказателства -
показанията на св. Т. и св. Д., които сочат, че покупката на процесния имот,
офис е била опосредена от агенция за недвижими имоти, която свързала купувача и
продавача, съответно продажбата на апартамента на С.Я. е осъществена чрез
разгласа, за което съдействал св. Ч..
Неоснователно
е твърдението на ищеца, че продажната цена не е платена, респ., че е налице безвъзмездно
разпореждане с права. Видно от съставените
НА № 105, том 2, рег. № 2650, н.д. № 278 от 2017г. и НА № 178, том 2,
рег. № 2759, н.д. № 367/2018г. е, че
страните са удостоверили изплащането на уговорената цена напълно и по банков
път при подписване на договора, което е удостоверено и с представените платежни
нареждания – л. 143 от т.д. № 804/2018г. и л. 124 от т.д. № 807/2018г.. Коментираните документи - НА са официални
свидетелстващи документи, които се ползват с обвързваща съда доказателствена сила,
която не е опровергана, дори напротив от ответниците са представени
доказателства за извършения превод.
Не е
вярно, че знанието за увреждане следва да се предполага предвид оповестителното
действие на обявените по партидата на дружеството длъжник обстоятелства, тъй
като в същите не се съдържат данни нито за конкретни задължения, нито за
кредитори на същото това дружество.
Изводът е, че
предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на
ответниците се дължат разноски, които съдът констатира да са за „СОУЛ“
ООД сума в размер на 4800 лв., представляващи възнаграждение платено на
адвокат, за ответника С.Я. сума в размер на 4800 лв., представляващи
възнаграждение платено на адвокат и за ответниците В.Д. и С.Д. сума в размер на
500 лв., представляваща платено възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КОНЖЕЛАТС ДЕЛ НОРД“
ЕООД, дружество учредено и съществуващо по законите на Андора с адрес Андора,
ул. Жозен Виладомат № 17, ет.2, ап.6 срещу „СОУЛ“ ООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ЖК Тракия, бл. 202, вх. В, ет. 6, С.Г.Я. ЕГН **********
с адрес ***, В.В.Д. ЕГН ********** и С.Д.Д.
*** и А.К.П. ЕГН ********** с адрес *** иск да бъдат признати за относително
недействителни по отношение на ищеца на сключения на 17.07.2015г., обективиран с НА № 122, том II,
рег. № 5304, н.д. № 313 от 2015 г.
договор, с който „СОУЛ“ ООД ЕИК ********* продава на С.Г.Я. ЕГН ********** следните
собствени, недвижими имоти:
-
самостоятелен обект с идентификатор 56784.511.1912.1.20 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009
на ИД на АГКК, представляващ офис, с административен адрес: ул. ****, който
обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.511.1912 със
застроена площ от 30.24 кв.м., ведно с прилежащите 2.663 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни
самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж – 56784.511.1012.1.19 и
56784.511.1912.1.16, под обекта – няма, над обекта – 56784.511.1912.1.3;
-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.1246.1.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48
от 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес гр. ****, разположена
в ПИ с идентификатор 56784.523.1246 с предназначение на самостоятелния обект:
Ателие за творческа дейност с площ от 54.75 кв.м., ведно с прилежащи части:
изба № 13 с площ от 6.94 кв.м., както и 4.79 % ид.ч. за ателието 0.24 % ид.ч.
за избата, от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 56784.523.1246.1.1
и 56784.523.1246.1.2, под обекта – 56784.523.1246.1.14, 56784.523.1246.1.18 и
56784.523.1246.1.17, над обекта – 56784.523.1246.1.4 и 56784.523.1246.1.5,
ведно с прилежащите 4.14 % ид.ч. от ПИ с идентификатор 56784.523.1246, както и
сключения на 11.10.2017г. договор за покупко –
продажба, обективиран в НА № 105, том 2, рег. № 2650, н.д. № 278 от 2017г., с който С.Г.Я.
ЕГН ********** продава на В.В.Д. ЕГН ********** следния собствен, недвижим
имот:
-
самостоятелен обект с идентификатор 56784.511.1912.1.20 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009
на ИД на АГКК, представляващ офис, с административен адрес: ул. ****, който
обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.511.1912 със
застроена площ от 30.24 кв.м., ведно с прилежащите 2.663 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни
самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж – 56784.511.1012.1.19 и
56784.511.1912.1.16, под обекта – няма, над обекта – 56784.511.1912.1.3, както
и
сключения
на 12.07.2018г. договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 178, том 2,
рег. № 2759, н.д. № 367 от 2018г.,
с който С.Г.Я. ЕГН ********** продава на А.К.П. ЕГН **********
следния собствен, недвижим имот:
-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.1246.1.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48
от 03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес гр. ****, разположена
в ПИ с идентификатор 56784.523.1246 с предназначение на самостоятелния обект:
Ателие за творческа дейност с площ от 54.75 кв.м., ведно с прилежащи части:
изба № 13 с площ от 6.94 кв.м., както и 4.79 % ид.ч. за ателието 0.24 % ид.ч.
за избата, от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 56784.523.1246.1.1
и 56784.523.1246.1.2, под обекта – 56784.523.1246.1.14, 56784.523.1246.1.18 и
56784.523.1246.1.17, над обекта – 56784.523.1246.1.4 и 56784.523.1246.1.5,
ведно с прилежащите 4.14 % ид.ч. от ПИ с идентификатор 56784.523.1246;
ОСЪЖДА „КОНЖЕЛАТС ДЕЛ НОРД“ ЕООД, дружество
учредено и съществуващо по законите на Андора с адрес Андора, ул. Жозен
Виладомат № 17, ет.2, ап.6 да заплати на „СОУЛ“ ООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ЖК Тракия, бл. 202, вх. В, ет. 6 сума в размер на 4800 лв.,
представляващи направени разноски по заплащане възнаграждение за адвокат; да
заплати на С.Г.Я. ЕГН ********** с адрес *** сума в размер на 4800 лв.,
представляващи направени разноски по заплащане възнаграждение за адвокат и да
заплати общо на В.В.Д. ЕГН **********
и С.Д.Д. *** сума в размер на 500 лв., представляващи направени разноски
по заплащане възнаграждение на адвокат.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: