РЕШЕНИЕ
№ 193
град
Плевен, 10.04.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, девети състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори март през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета
Николова
при секретар Поля
Цанева изслуша докладваното от съдия Николова по административно дело №52/2023г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от АПК
вр.чл.118, ал.3 вр. чл. 68 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).
Образувано е по
жалба вх.№
1012-14-372/4/09.01.2023г. по описа на
ТП на НОИ –Плевен от А.В.С. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в жалбата,
че с Решение № 2153-14-153/22.12.2022г.
Директорът на ТП на НОИ-гр. Плевен отхвърлил жалба срещу Разпореждане №
2113- 14-958-3/26.10.2022г. на ПО на ТП
на НОИ – гр.Плевен, с което на основание чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО е отказал да
отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващата. Твърди се, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, както и че неправилно адм.орган не
е зачел натрупан осигурителен стаж 4 години и 3 месеца за периода 11.07.2001г. до
11.10.2005г. в Учебен център и Гарнизонен стол при ВВВУ „Георги Бенковски“ –
Долна Митрополия. Твърди се, че доказателство за това се съдържат в секретния
регистър на МО. Иска се от съда да отмени Решение №
2153-14-153/22.12.2022г. Директора на ТП
на НОИ-гр. Плевен като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно
заседание оспорващата редовно призована се явява лично. Поддържа жалбата и моли
съда да отмени Решение № 2153-14-153/22.12.2022г. Директора на ТП на НОИ-гр. Плевен и Разпореждане № 2113-
14-958-3/26.10.2022г. на ПО на ТП на НОИ
– гр.Плевен.
Ответникът – Директора на ТП на НОИ-гр. Плевен, редовно
призован се представлява от юрисконсулт ж.т.. Процесуалният представител на
страната посочва, че пенсията на оспорващата правилно е била правилно
изчислена, поради което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Административен
съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата, предмет
на това производство, е подадена в срока по 149, ал. 3 вр.
ал.1 от АПК, доколкото Решение №
2153-14-153/22.12.2022г. Директора на ТП
на НОИ-гр. Плевен е връчено на 29.12.2022г. Жалбата е подадена на 09.01.2023г.
чрез адм.орган в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно
легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен
акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Видно от писмените
доказателства по делото, на оспорващата е издадено разпореждане №********** от
01.08.2013г. за отпускане на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване за 58 на сто трайно намалена
работоспособност, като с последващи разпореждания през годините пенсията е индексирана
и осъвременявана.
Със заявление вх.№
1023-14-102/09.06.2022г. А.В.С. поискала да й бъде отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО.
С Разпореждане
№2113-14-958#3/26.10.2022г. на Ръководител на
ПО в ТП на НОИ –Плевен на А.В.С. е
отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Ръководителят на ПО приел, че към датата на заявлението лицето има навършена
възраст от 65 години 8 месеца и 5 дни и придобит осигурителен стаж до 04.11.2019г.
от 29 години и 15 дни трета категория труд.
Длъжностното лице приело, че лицето отговаря на изискванията на чл.68,
ал.1 -2 от КСО за навършена възраст от 61 години и 10 месеца, но не отговаря на
изискването за осигурителен стаж минимум 36 години и 2 месеца.
Разпореждането
било връчено на А.В.С. на 09.11.2022г. С жалба с вх.№ 1012-14-372/24.11.2022г.
оспорващата поискала от Директора на ТП на НОИ отмяна на Разпореждане
№2113-14-958#3/26.10.2022г. на ръководител на
ПО в ТП на НОИ –Плевен.
С Решение №
2153-14-153/22.12.2022г. Директора на ТП
на НОИ-гр. Плевен отхвърлил жалбата на А.В.С.
срещу Разпореждане № 2113- 14-958-3/26.10.2022г. на ПО на ТП на НОИ – гр.Плевен.
Видно от
административната преписка по делото -
л. 57 -60 от делото, административният
орган зачел осигурителен стаж на А.В.С. в размер на 29 години и 15 дни,
при съобразяване на данните в
трудова книжка № 94/01.12.1973г., трудова книжка №94/16.04.2009г. и информацията от Регистъра на осигурените лица за периода от 05.11.2008г.до 31.12.2008г.,
от 01.01.2009г.до 15.04.2009г., от 28.11.2013г. до 27.03.2014г. и от
01.11.2015г. до 01.11.2015г. Предвид наличието на данни в регистъра на трудови
договори за сключен трудов договор на А.В.С. в периода от 07.07.2006г.-08.10.2006г.,
адм.орган изискал информация за осигурителя ЕТ „Корект –Кентавър 99-Радостин
Танев“ - гр.Бургас. С писмо рег.№ МП-3748/01.01.2014г. РУ „Социално
осигуряване“ гр.Бургас посочило, че осигурителят
е прекратил дейността си от 01.12.2010г. и не е внесъл окончателно дължимите
осигурителни вноски за периода от 2005г.-2010г., както и за работниците и
служителите, така и за самоосигуряващото се лице. Изискана била информация и от други
осигурители – Община Плевен, Център за настаняване от семеен тип, Оперативен
архив на Българската армия, Висше
военновъздушно училище „Георги Бенковски“ и др.
Видно от представените от лицето трудови
книжки в заверено копие, на стр.6 и 7 е
вписано трудово правоотношение при работодател ЦУЦ „Христо Ботев“ гр.Плевен,
което е приключило на 11.07.2001г. с
удостоверяване на трудов стаж от 15 години 1 месец и 2 дни. Същевременно следващите страници на трудовата книжка
отразяват вписване при работодател, считано от 11.10.2005г. до 11.05.2006г. Между двете отбелязвания
липсват вписани данни за трудово правоотношение с определен работодател, вкл. Министерство на отбраната или ВВВУ „Георги
Бенковски“ – Долна Митрополия.
Установява се от
справки с вх.№ 577/27.01.2023г. и вх.№ 710/03.02.2023г., и двете по описа на
РС-Плевен, че материалите по гр.д.№ 2009/2001г.
по описа на РС-Плевен са унищожени в цялост, както и съдът не може да
предостави препис от съдебното решение.
Видно от справка с вх.№ 758/06.02.2023г.,
издадено от Централно управление на НАП
за А.В. с. няма данни за подадени уведомления по чл.62 от Кодекса
на труда. За м. 07.2001г. от учебна база „Христо Ботев“ –Плевен са подадени
данни с декларация образец №1, с която е декларирано парично обезщетение.
Установява се от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, че
индивидуалният коефициент на лицето в размер от 0,654 изчислен от НОИ е
правилен. Индивидуалният коефициент
остава непроменен и към последното преизчисление на пенсията на А.В.С. към
01.10.2022г. Видно от заключението на вещото лице към последното заявление с
вх.№ 1023-14-102809.06.2022г. в ТП на НО –Плевен оспорващата не отговаря на
изискването за осигурителен стаж минимум 36г. и 2 месеца. Вещото лице е констатирало обстоятелството,
че от документите по делото се установява наличие на общ осигурителен стаж към
22.08.2022г. – 29 години, 0 месеца и 15
дни трета категория
труд. Вещото лице е категорично, че на лицето не достига осигурителен стаж от 7
години, 1 месец и 15 дни, както и че не
са налице данни за осигурителен стаж в периода от 11.07.2001г. до 11.10.2005г.
вкл. в ЦУЦПМКН „Христо Ботев“ гр.Плевен,
като през този период не е била осигурена. Съдът кредитира с доверие и възприема изцяло заключението на вещото
лице като обективно и безпристрастно,
съответно на писмените доказателства по делото.
Така установеното
от фактическа страна води до следните правни изводи:
Решение №
2153-14-153/22.12.2022г. Директора на ТП
на НОИ-гр. Плевен е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона
форма. Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на
акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа
разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой
орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис
на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 117, ал. 3 от КСО са изложени всички фактически и правни основания за
издаване на акта. С оглед горните, следва да се приеме, че актът е издаден в
предвидената от закона форма, като съдът не констатира нарушения на
административно производствените правила при издаване на решението на Директора
на ТП на НОИ -Плевен.
Оспореният
административен акт е правилен и с оглед приложението на материалния закон.
Спорът между страните не е за размера на определената
пенсия за инвалидност, а относно правото на оспорващата да получава пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО.
Съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.1 от КСО право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст
60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и
осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за
мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта
за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари
2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна
възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца,
а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на
65-годишна възраст. От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по чл.68, ал. 1
се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.
Съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по
ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване
на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава
от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
67-годишна възраст.
Същевременно разпоредбата на чл.9а от КСО предвижда
възможност за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго
основание и са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3, да се зачита:1.
времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за
не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената
специалност; 2. времето на докторантурата, определено в нормативен акт за
лицата, придобили образователна и научна степен "доктор". За
осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО,
се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване
право на пенсия по чл. 68, ал. 1
и 2, но не
повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно
ал. 3.
В конкретния
случай към датата на подаване на
заявление с вх.№ 1023-14-102/09.06.2022г. в ТП на НОИ–Плевен оспорващата не е
отговаряла на изискването за осигурителен стаж минимум 36 години и 2 месеца,
като по делото са налице доказателства
за такъв от 29 години и 15 месеца. Видно
от регистъра на осигурените лица в периода от 11.07.2001г. до 11.10.2005г. не са внасяни осигурителни
вноски от осигурител респ. самоосигуряващо се лице.
Последното
обуславя извод, че Разпореждане № 2113-
14-958-3/26.10.2022г. на ПО на ТП на НОИ
– гр.Плевен и Решение №
2153-14-153/22.12.2022г. Директора на ТП
на НОИ-гр. Плевен са съобразени с
материалния закон и целта на закона, поради което жалбата следва да се отхвърли
като неоснователна.
Оспорващата следва да има предвид обстоятелството, че сключването
на трудов договор не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение,
тъй като не съществува идентичност между трудово и осигурително правоотношение.
Понятието
"осигурителен стаж" е дефинирано в чл. 37, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС). Съгласно
посочената разпоредба за осигурителен стаж се зачита времето, за което са били
дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1
и ал. 3, т. 5
и 6 КСО, а за
самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 7,
8 и 9 и чл. 4а КСО -
времето, за което са внесени осигурителни вноски. В чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се посочва как се установява осигурителния стаж, а именно
с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с
документ по утвърден образец, а осигурителният доход, върху който са внесени
или дължими осигурителни вноски, отново с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по
утвърден образец. Тези документи според ал. 3 се издават въз основа на разплащателните
ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните
правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен
стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други
автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и
осигурителния доход. Разплащателните ведомости са първични документи, доказващи
наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните
книжки, както и удостоверенията по обр УП – 3 (документ по утвърден образец по
смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС ) са вторични документи, които отразяват данните,
съдържащи се в разплащателните ведомости. Анализът на разпоредбата води до
извода, че документите по чл. 40, ал. 1
и ал. 2 НПОС
се издават с цел доказване на осигурителен стаж и доход и се ползват с тази
доказателствена сила до оборването им с предвидения в закона ред и актове.
В конкретния
случай трудовите книжки на оспорващата са издадени в съответствие с
изискванията на чл. 40, ал. 4 от НПОС и удостоверяват заедно с извлечението от регистъра на
осигурените лица, че А.В.С. има общ
осигурителен стаж към 22.08.2022г. – 29
години, 0 месеца и 15 дни трета
категория труд.
Осигурителен стаж,
относно претендирания от оспорващата и непризнат от НОИ период – от 11.07.2001г. до 11.10.2005г., не се установява от доказателствата по делото.
Не са представени и
други трудови, служебни, осигурителни книжки или документ по утвърден образец
по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, разплащателни ведомости. Видно от административната
преписка на л. 62 от делото, ВВУ
„Г.Бенковски“ е депозирало писмо с рег.№ 780/28.02.2022г., в отговор на писмо с изх.№ 2109-14#5/16.02.2022г. на Началника на сектор „Отпускане на
пенсии“ при ТП на НОИ, в което се
посочва, че в регистратурата за квалифицирана и некласифицирана информация на
ВВУ „Г.Бенковски“ се съхраняват разплащателните ведомости от 01.01.2013г. до
2022г., както и че за периода от
01.01.2002г. до 10.10.2005г. А.В.С. не фигурира в разплащателните ведомости
респ. не е била назначена на длъжност на трудов договор в учебното заведение.
Видно от писмо
рег.№ 283-825/23.03.2022г.- л. 63, прието по делото и неоспорено от А.В.С., че
последната не фигурира в сдадените за съхранение в Оперативния архив на Българската
армия разплащателни ведомости на военно формирование 52090-Долна Митрополия за
периода от 11.01.2001г. до 11.10.2005г., както и в Информационната система
„ТРЗ“.
При липсата на резултати от проверката на
административния орган и тази на съда, които да установяват категорично, че
оспорващата е полагала реално труд по регистриран трудов договор, няма
основание да се приеме, че е доказано не само трудовото правоотношение, но и
осигурителното такова.
Ето защо съдът
приема, че по делото липсват доказателства в периода от 11.07.2001г. до 11.10.2005г. А.В. с. да е
осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради което правилно е отказано правото да получи
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
За оспорващата
остава възможността да се ползва от правото по чл.68, ал.3 изр.2 от КСО при
навършване на възраст от 67 години.
С оглед изложеното
настоящият съдебен състав счита, че при издаване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна, същото е
съобразено изцяло с материалния закон и с целите на закона, поради което
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По делото не са
претендирани разноски от страна на ответника, поради което съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
Така мотивиран и
на основание чл. 172, ал. 2
от АПК вр. чл.118, ал.3 от КСО, АС-Плевен, девети състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А.В.С. с ЕГН **********, адрес: *** против Решение №
2153-14-153/22.12.2022г. Директора на ТП
на НОИ-гр. Плевен, с което е отхвърлил жалбата на А.В.С. срещу Разпореждане №
2113- 14-958-3/26.10.2022г. на ПО на ТП
на НОИ – гр.Плевен.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението му.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: