ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 18.07.2018 г.
Районен съд – Пазарджик, Гражданска
колегия, в закрито заседание осемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ Н.
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1600 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
В подадената от Г.А.Г. чрез процесуалния
му представител адв. П. въззивна жалба против постановеното по делото решение е
формулирано оплакване за прекомерност на присъдените от първоинстанционния съд разноски,
което следва да се приеме за искане по чл. 248 ГПК за изменение на обжалвания
акт в частта за разноските.
Ответниците по молбата В.Г.Г. и Д.Н.Г. чрез пълномощника си адв. Б. молят молбата да бъде оставена без уважение с оглед данъчната оценка на процесните имоти и броя на първоначално предявените искове, по които са се защитавали.
Съдът като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Молбата е подадена в предвидения от закона срок от страна в производството, останала недоволна от съдебния акт в частта за разноските, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано по искова
молба на Г.А.Г. против ответниците В.Г.Г. и Д.Н.Г. с искане за установяване на нищожността на договор за покупко-продажба
на ограничено вещно право на строеж, обективиран в Нотариален акт № 59, том V,
нот.д. № 1279/25.04.1997 г. на основание противоречие с добрите нрави и при
условията на евентуалност поради невъзможен предмет, както и за установяване на
правото на собственост на ищеца върху недвижимите имоти – апартамент и гараж,
ведно със съответните ид.ч. от дворното място, предмет на същата прехвърлителна
сделка, и осъждане на ответниците да му предадат владението върху тях.
С влязло
в сила Определение № 3102 от 20.12.2017 г. съдът е прекратил производството по
делото в частта относно предявените искове за нищожност на договора за
покупко-продажба и е продължил разглеждането на иска за собственост.
Съгласно чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК ответникът има право на разноски при отхвърляне на иска, а също и при прекратяване на производството, а съгласно чл. 2, ал. 5 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
За процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС съгласно чл. 7, ал. 5 и 6 от същата наредба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 400 лв. за движими вещи и не по-малко от 600 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях, а за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договори и за сключване на окончателен договор с предмет вещни права върху недвижими имоти възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв.
В случая предмет на предявените от Г.А.Г. искове за нищожност и за собственост са недвижими имоти с данъчна оценка съгласно представеното удостоверение 25 281,40 лв.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение по всеки от тях, определен по правилата на чл. 7, ал. 5 и 6, вр. ал. 2, т. 4 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1 288,44 лв.
Заплатеното от ответника В.Г.Г. адвокатско възнаграждение е 2 000 лв., а заплатеното от Д.Н.Г. – 1 200 лв.
Като отчете обстоятелството, че ответниците са се защитавали и по отношение на първоначално заявените искове за нищожност и разноски им се полагат и за прекратената част от производството, че адвокатско възнаграждение се дължи за всеки от исковете, като взе предвид цената на всеки един от исковете и минималния размер на адвокатското възнаграждение за всеки от исковете поотделно, съдът намира, че заплатеното от страна на ответниците възнаграждение не е прекомерно и дори е под минималния предвиден в наредбата размер.
Искането за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.А.Г., представляван от адв. В.П., за изменение на Решение № 531 от 02.05.2018 г., постановено по гр.д. № 1600/2017 г. на Районен съд – Пазарджик, в частта за разноските.
Определението може да се обжалва пред Окръжен
съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: