Р Е Ш Е Н И Е
№260205
гр. Перник, 01.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 00889 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове от “Топлофикация – С.” ЕАД срещу И.С.С., с които се иска да се установи, че ответната
страна дължи сума от 1 520,77 лева – стойността на топлинна енергия, доставяна
до имот с адрес гр. С., ж. к. «***, за периода от месец май 2016 г. до месец
април 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.07.2019 г. - подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 414,54 лева – мораторна
лихва за забава от 14.09.2017 г. до 23.07.2019 г., сумата от 63,80 лева –
стойността на дялово разпределение за периода от м. юли 2016 г. до месец април
2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 13 лева - мораторна лихва за забава от 30.08.2016 г. до
23.07.2019 г.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по
установения ред. Твърди се, че имотът е топлоснабден и е доставяна топлинна
енергия, чиято стойност на не е заплатена от ответника.
Ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете. Излага доводи, че ответникът не е потребител и
страните не се намират в договорни отношения по продажба на топлинна енергия.
Липсвало доказателства, установяващи количеството топлинна енергия, чиято
стойност се претендира.
„Техем сървисис“ ЕООД в качеството си
на трето лице – помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност
на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
“Топлофикация – С.” ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу И.С.С., отнасящо се за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 06248 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление.
Представено е извлечение от вестник “Монитор”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са публикувани в ежедневник.
Представен
е нотариален акт от 28.02.1997 г., от който се установява, че ответникът е
собственик на имот с адрес: гр. С., ж. к. «***.
Приложената
молба – декларация не съдържа подпис на ответника, поради което същата не
установява обстоятелства по подаване на молба за откриване на партида при
ищцовото дружество.
Представен
е договор № 139/02.11.2000 г., сключе между „Техем
сървисис“ ЕООД и етажната собственост с адрес гр. С., ж. к. «****», отнасящ се извършване на
услугата топлинно счетоводство.
Приложено
са две фактури, отнасящи се за процесните вземания през процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същото се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на топломера са отчитани ежемесечно. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредбата №16 – 334 от 06.04.2007г., тъй като от брутната топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС).
В заключението е отбелязано, че през
процесния период е начисляван прогнозно разход за топлинна енергия за БГВ, но
начислените суми са преизчислени с извършване на годишния отчет. Отбелязано е
още, че в имота има пет радиатора с монтирани индивидуални разпределителни
устройства с дистанционен отчет, като начислената топлинна енергия е съобразно
отчетените показания. В имота е налична щранг лира, за която топлинната енергия
е начислявана по изчислителен път, но впоследствие са преизчислени прогнозно
начислените суми, което е извършено след провеждане на задължителния годишен
отчет.
Разходът на топлинна енергия в
сградната инсталация е направен по изчислителен път. Той е част от общия доход,
отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на
отоплявания имот. Определените суми за компонента „сградна инсталация“ са начислявани
единствено за зимния период, когато е работила абонатната станция. Начислявани
са още суми за услугата „дялово разпределение“. От заключението на експерта се
установява, че общият размер на стойността за топлинна енергия (3412,94 лева) и
услугата дялово разпределение (63,80 лева) възлиза на 3476,74 лева.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение
на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е изслушано и прието
заключение на съдебно - счетоводна експертиза, от което става ясно, че е начислено задължение в
общ размер на 3481,74 лева, от което е платено 1961 лева. С извършеното плащане
се погасили начиалените задължения главница за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. и изравнителна сметка от месец юли 2018 г. Според вещото лице неплатените задължения са
следните: 436,11 лева – топлинна енергия за отопление, 1084,63 лева - топлинна
енергия за битова гореща вода и 63,802 лева – за услуга дялово разпределение.
Дава информация, че лихвата за забава на вземането за стойността на топлинна
енергия възлиза на 414,54 лева, считано от 14.09.2017 г. до 23.07.2019 г.,
както и че лихвата за забава за вземането за стойността на услугата дялово
разпределение възлиза на 13 лева, считано от 30.08.2016 г. до 23.07.2019 г.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството
на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по -
горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или
ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен
договор за продажба на топлинна енергия.
От приложените писмени доказателства се установи, че ответната страна притежава собствеността върху имота, поради което между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.
Освен наличието на облигационна връзка
между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната
сума. По делото се установи, че до имота е доставяна топлинна енергия, чиято
неплатена стойност е 436,11
лева – топлинна енергия за отопление и 1084,63 лева - топлинна енергия за
битова гореща вода. Установи се, че стойността на услугата дялово разпределение възлиза на 63,80 лева.
Съгласно чл. 33 от общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 45 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 36 от общите условия клиентите следва да заплатят на цената на услугата дялово разпределение.
В този смисъл се явяват основателни
исковете за установяване на вземанията за стойността на топлинна енергия и
стойността на услугата дялово разпределение, като уваженият период следва да е
до месец април 2017 г. Исковете за главница следва да се отхвърлят единствено
за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съдът съобразявайки заключението на съдебно –
икономическата експертиза, падежните датите на съответните месечни вземания от
процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на
законната лихва, намира, че обезщетението за забава е в размер на 414,54 лева,
считано от 14.09.2017 г. до 23.07.2019 г. и 13 лева за периода от 30.08.2016 г.
до 23.07.2019 г.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 40,24 лева – държавна такса, 200 лева – депозит за вещо лице по съдебно – икономическа експертиза, 250 лева - депозит за вещо лице по съдебно – техническа експертиза и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), т. е. направените разноски са в общ размер на 590,24 лева, които следва да се заплатят от ответника.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 40,24 лева – държавна такса, които следва да се заплатят от ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.С., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация
– С.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б сума в размер
на 1 520,77 лева – стойността на топлинна енергия, доставяна до имот с
адрес гр. С., ж. к. «***, за периода от месец май 2016 г. до месец април 2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019 г. -
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 414,54 лева – мораторна лихва за
забава от 14.09.2017 г. до 23.07.2019 г., сумата от 63,80 лева –
стойността на дялово разпределение за периода от м. юли 2016 г. до месец април
2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 13 лева - мораторна лихва за забава от 30.08.2016 г. до
23.07.2019 г., като се ОТХВЪРЛЯ иска за периода от месец май
2017 г. до месец април 2018 г. за главница за топлинна енергия, както и за
периода от месец май 2017 г. до месец април 2018 г. за главница за стойността
на услуга за дялово разпоределние, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 06248 по
описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б сумата в размер на 590,24 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство и сумата от 90,24 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“
ЕООД в качеството си на трето лице – помагач на страната ищцовото дружество.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 06248 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.