Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на пети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при участието на секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от
съдия Луканов гр. дело № 11137 по описа за 2018г. на Софийски градски съд, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част трета, Глава Тридесет и втора от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.430, ал.1 от Търговския закон ТЗ), чл.79, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „У.Б.“
АД, чрез представителя си по пълномощие твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 и чл.418, ал.1 от ГПК, като е
образувано производство по гр. дело № 4187/2018г. по описа на СРС, ГО, 164
състав и е издадена заповед за незабавно изпълнение от 24.01.2018г. и
изпълнителен лист, въз основа на извлечение от счетоводните книги, установяващо
вземания на банката по договор за банков кредит-овърдрафт срещу длъжника Д.С.П..
Поддържа, че на
20.08.2015г. между „У.Б.“ АД и „Б.К.“ ЕООД - кредитополучател, е сключен
договор за банков кредит - овърдрафт № 0353/652/20082015 и Анекс № 1 от 12.08.2016г.
към него, а Д.С.П. и Н. С.П. са солидарни длъжници. Съгласно т. 16.3 от
договора за кредит лицата задължили се като солидарни длъжници, поели да
отговарят заедно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията за
погасяване на кредита при условията на чл.121-127 от ЗЗД и чл. 304 от ТЗ. С договора
страните уговорили банката да предостави кредит, в размер на 50 000 лева за
„Текущи разплащания“, който бил предоставен по разплащателната сметка на
кредитополучателя: IBAN ***, заверена на 20.08.2015г. със сумата на
кредита - 50 000 лева, като предвид характера на кредита — овърдрафт,
кредитополучателят е имал възможност да усвоява многократно кредита до
предоставения размер, доколкото е възстановявал суми преди това. Твърди, че
кредитът е усвояван многократно по банков път и на каса, в периода 20.08.2015г.
до 02.05.2017г. Твърди също, че прилаганите по кредита лихви — редовна и/или
наказателна в зависимост от статуса на кредитните задължения, са уговорени по
размер в текстовете на член 4.1. и 4.2. от договора за кредит и анекса към него
и се дължат на основание чл.11, като: лихвата върху редовна главница в размера
по т. 4.1. се дължи на основание чл. 11.1.1, във връзка с чл. 11.2.1, а лихвата
върху просрочена главница в размера определен в т.4.2. се дължи на основание
чл. 11.2.2. Срокът на договора е уговорен за една година, като крайният срок за
погасяване на задълженията е продължен с цитирания анекс №1 до 19.08.2017 г. Поддържа,
че падежът на вземанията е настъпил и сумите са били дължими изцяло преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Излага, че в срока по чл.414, ал.1 от ГПК ответникът - длъжник в
заповедното производство, подал възражение и съгласно дадените от съда указания
за ищеца е налице правен интерес да предяви установителния иск по чл.422, ал.1
от ГПК. Поддържа също, че в полза на банката са възникнали и съществуват
оспорените от длъжника вземания и иска със сила на пресъдено нещо да установи
съществуването им. Ищецът претендира установяване на вземанията, както следва:
просрочена главница в размер на 44 500 лева и законната лихва върху главницата
от 19.01.2018г. до пълното й погасяване; редовна лихва в размер на договорен
лихвен процент в размер на 4 731.91 лева за периода от 21.08.2017г. до
01.11.2017г. и лихва върху просрочена главница в размер на 1 554.04 лева за
периода от 01.11.2017г. до 18.01.2018г. Иска съда да осъди ответника да заплати направените
съдебно-деловодни разноски по делото, както и разноските по заповедното
производство, включително държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа исковата молба и
пледира за уважаването на исковете, като основателни и доказани. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по
чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител -
адв. В.Х.Р.-Й. от САК, оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение,
че същите са неоснователни и недоказани. Оспорва доказателствата на ищеца,
предоставени на чужд език, без превод. Не сочи доказателства.
В открито
съдебно заседание ответникът, чрез особения представител оспорва исковете, като
поддържа отговорите на исковата молба. В хода по същество пледира за
неоснователност на исковете. Представя писмена защита по съществото на спора. Не
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От
приложеното в цялост гр. дело № 4187/2018г. по описа на СРС, ГО, 164 състав се
установи, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, вх. № 3006359/19.01.2018г. на СРС, „У.Б.“ АД е поискало да бъде издадена
заповед за изпълнение срещу солидарните длъжници „Б.К.“ ЕООД, Д.С.П. и Н. С.П.
и изпълнителен лист от 24.01.2018г., с който същите да бъдат осъдени да
заплатят солидарно на кредитодателя „У.Б.“ АД сумата от 50 438.68 лева общо към
19.01.2018г. просрочени задължения, произтичащи от неизпълнен договор за банков
кредит-овърдрафт № 0353/652/20082015/20.08.2015г. с разрешен размер от 50 000 лева,
представляващи, както следва: 44 500 лева - просрочена главница, ведно със
законна лихва от 19.01.2018г.; договорна лихва в размер на 4 731.91 лева за
периода от 21.08.2017г. до 01.11.2017г.; мораторна лихва върху просрочена
главница в размер на 1 554.04 лева за периода от 01.11.2017г. до 18.01.2018г., както
и разноските по делото.
По подаденото
от банката заявление е образувано ч.гр.д. № 4187/2018г. по описа на СРС, ГО, 164
състав по което за посочените суми, както и за разноските по заповедното
производство, на 24.01.2018г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, връчена на длъжника Д.С.П. чрез ЧСИ У.Д.
на 14.02.2018г. (лист 27-29 от делото на СРС). В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
против заповедта за незабавно изпълнение длъжникът Д.С.П. е подал възражение от
28.02.2018г. (лист 48 от делото на СРС). Длъжниците „Б.К.“ ЕООД и Н. С.П. не са
възразили срещу издадените заповед и изпълнителен лист. На 24.07.2018г. заявителят
е уведомен за оспорването от Д.С.П. и възможността да предяви установителен иск.
В изпълнение указанията на съда заявителят е депозирал искова молба вх. № 109373/16.08.2018г.
по описа на СГС, като е образувано настоящото гр. д. № 11137/2018г. на СГС, І
ГО, 26 състав срещу възразилия солидарен длъжник. Предмет на делото са предявените
установителни искове от кредитора, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК въз основа на документ, при
направено възражение от единия солидарен длъжник в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
От неоспорения
от страните и приет като доказателство договор за банков кредит-овърдрафт №
0353/652/20082015/20.08.2015г. и анекс № 1/12.08.2016г. се установява (лист
10-15 от делото), че банката-ищец е отпуснала кредит на „Б.К.“ ЕООД в размер на
50 000 лева, като предвид характера на кредита, кредитополучателят е имал
възможност да усвоява многократно кредита, доколкото е възстановявал суми преди
това. Съгласно т. 4.1. от договора, годишният лихвен процент, начисляван върху
редовната главница представлява сбора от приложимия към датата на олихвяването
променлив базов лихвен процент, формиран от променливия базов лихвен индекс и
премия, и надбавка за редовен дълг към базовия лихвен процент в размер на 9.599%.
Уговорено е, че приложимият към датата на договора базов лихвен процент е
едномесечен SOFIBOR, а приложимата към датата на договора премия е в размер на
0.0%, като към датата на сключване на договора приложимият размер на годишния
лихвен процент за редовен дълг е 9.9%.
В т.4.2. от
договора страните са се съгласили, че лихвеният процент, начисляван върху
просрочена главница, със срока на просрочието върху неразрешен овърдрафт се
формира като сбор от приложимия към датата на просрочие размер на годишния лихвен
процент за редовен дълг по т. 4.1. и надбавка за просрочие от 7.0%. Крайният
срок за издължаване на главницата е 19.08.2016г. (т. 7.1 от договора), а като
обезпечение в т.8.3 от договора е посочен залог по реда на ЗДФО върху всички
вземания – настоящи и бъдещи на кредитополучателя и на третите задължени лица
по всички сметки в национална и чуждестранна валута, на които са титуляр при
банката.
С анекс №
1/12.08.2016г. към договора за банков кредит-овърдрафт страните са се съгласили
годишният лихвен процент по т. 4.1 да представлява сбора от приложимия към
датата на олихвяването променлив базов лихвен процент, формиран от променливия
базов лихвен индекс и премия, и надбавка за редовен дълг към базовия лихвен
процент в размер на 8.951%, а крайният срок за усвояване да е 18.08.2017г. (т.6
от анекса) и краен срок за издължаване на главницата – 19.08.2017г. (т. 7.1 от
анекса). Посочено е, че падежът на лихвите по редовния дълг е на 21-во число от
месеца. Договора и анекса са подписани от кредитополучателя „Б.К.“ ЕООД, чрез представителя
Д.С.П., както и от последния в качеството му на солидарен длъжник.
По гр.д. № 4187/2018г.
на СРС (лист 7 от посоченото дело) е прието като доказателство извлечение от
счетоводни книги към 19.01.2018г. по договор за банков кредит-овърдрафт №
0353/652/20082015/20.08.2015г. и анекс № 1/12.08.2016г., в което са описани
дължимите суми от страна на кредитополучателя към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. От същата се установява, че главницата
от 44 500 лева е изцяло изискуема, считано от 19.08.2017г., а дължимите лихви
по договора за кредит от 21.08.2017г. до 08.01.2018г. са 6 285.95 лева, като
общо дължимото салдо към 19.01.2018г. е 50 785.95 лева.
От
заключението на изслушаната и приета без оспорване от страните и кредитирана от
съда, като обективно и безпристрастно дадена съдебно-счетоводна експертиза
(лист 102-105 от делото), изготвена от вещо лице Г.Т.М., се установяват следните
релевантните за спора факти:
Първото
усвояване на сумата по отпуснатия договор за банков кредит - овърдрафт е
извършено, както следва: на 02.09.2015г. – 7 404.00 лв.; на 03.09.2015г. - 36 822.50 лв.; на 04.09.2015г. - 1
995.94 лв., или общо 46 222.44 лв. От заключението се установява, че впоследствие
сумата по овърдрафта неколкократно е усвоявана и погасявана, а към датата на
подписване на анекс № 1, непогасената сума по кредита е в размер на 30 307.42
лв. Усвояването на сумите по кредита - овърдрафт е извършвано от разплащателната
сметка на дружеството чрез нареждания за преводи. Вещото лице приема в
заключението си, че кредитополучателят не е изпълнявал поетите от него
задължения в анекс № 1 и по тази причина размерът на просрочените вземания на банката
за главница и лихви по кредита, към датата на крайния падеж за погасяване на
главницата - 19.08.2017г. е 47 715.20 лв., като в това число са: главница -
44 500.00 лв.; начислени лихви - 3 215.20 лв. От заключението на експерта
се установява, че размерът на непогасените вземания по договора за банков
кредит - овърдрафт, към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 19.01.2018г., е 50 438.68 лв., като в това число
са: главница – 44 500.00 лв.; начислена възнаградителна лихва за периода от
21.01.2017г. до 01.11.2017г. – 4 384.64 лв.; начислена наказателна лихва за
периода от 01.11.2017г. до 19.01.2018г. – 1 554.04 лв. В открито съдебно
заседание от 05.11.2019г. вещото лице конкретизира заключението си, че размера
на възнаградителната лихва за периода от 21.08.2017 до 01.11.2017 г. е 1 909.05
лв. (лист 108-109 от делото).
По делото не
се твърди и не се установява след 19.01.2018г. - датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
4187/2018г. по описа на СРС, 164 с-в, за погасяване вземанията по кредита да са
постъпили суми при ищеца.
Описаната
фактическа обстановка е установена по делото въз основа на съвкупната преценка
на всички събрани доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени
от страните.
Въз основа на
така установените факти и с оглед направените от страните искания и възражения,
настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
По правилото
на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава
твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право. В изпълнение нормата на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК
съдът е дал ясни и точни указания (с определението си от 30.08.2019 г. - лист 93-94
от делото), че в тежест на ищцовата страна е да докаже активната си легитимация
по иска, която се определя от качеството му на заявител в образувано заповедно
производство, приключило с издаването на заповед за изпълнение или заповед за
незабавно изпълнение; кога е подадено заявлението, кога е връчена заповедта за
незабавно изпълнение на ответника и по какъв ред; подадено ли е възражение от
длъжника по чл.415 от ГПК и спазен ли е законовият срок за подаването му;
основанието на което е възникнало и съществува ли вземането му за исковата
сума/суми и неговия размер; сключването на договор за банков кредит-овърдрафт и
предоставянето на сумата от кредитополучателя и възникнало задължение по
договора за ответника с настъпил падеж.
В тежест на
ответната страна e да докаже фактите и обстоятелствата, които твърди в отговора
на исковата молба и правоизключващите възражения.
Видът на
търсената защита, както и изложените фактически обстоятелства от ищеца, сочат
на приложимост на установения в нормата на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК процесуален ред. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо ответника съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК.
Поради
установяване на сочените релевантни за спора факти, съдът намира, че следва да
уважи исковете по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Цитираната
разпоредба очертава рамката на сключения от кредитодателя „У.Б.“ АД и
солидарните длъжници „Б.К.“ ЕООД, Д.С.П. и Н. С.П. договор за кредит-овърдрафт №
0353/652/20082015/20.08.2015г. и анекс № 1/12.08.2016г. като банков, доколкото кредитор по договора
е банка, но не предвижда различие с договора за заем, който е реален договор и
се сключва с предаване на паричната сума. Исковете по чл.422 от ГПК са
предявени в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са допустими. Техен
предмет е установяване със сила на пресъдено нещо съществуване на паричните
вземания по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу единия от
солидарните длъжници.
Релевираните
от ответника (солидарен длъжник) възражения в проведеното заповедно производство
в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането за
процесните суми, съдът намира за неоснователни.
В случая,
съдът установи по безспорен начин от събраните в производството писмени
доказателства и заключение на вещото лице, че страните са обвързани от валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор за банков кредит-овърдрафт,
по което банката е изпълнила задължението си да предостави в заем договорената
сума 50 000 лева на кредитополучателя - „Б.К.“ ЕООД, за което ответника се е задължил солидарно да
отговаря. Установи се, че при изпълнение на своите задължения да върне заетата
сума в уговорените срокове съгласно договора ответника, като солидарно задължено
лице е изпаднал в забава, тъй като е настъпил крайния срок за издължаване на
главницата – 19.08.2017г.
От приетото в
производството заключение по ССчЕ се установи, че към момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК – 19.01.2018г. е налице забава, като към този
момент, според установеното задълженията възлизат на сумата в общ размер от 50 438.68
лв., като в това число са: главница – 44 500.00 лв.; начислена възнаградителна
лихва за периода от 21.01.2017г. до 01.11.2017г. – 4 384.64 лв.; начислена
наказателна (мораторна) лихва за периода от 01.11.2017г. до 19.01.2018г. – 1
554.04 лв. Посочената констатация не е опровергана от ответника и релевираните
в обратен смисъл възражения, съдът намира за неоснователни.
Твърдението
на банката, че непогасеният остатък от сумите по договора за кредит-овърдрафт са
станали изискуем на основание т. 16.3 от договора за кредит, за което и ответника,
като физическо лице се е задължил като солидарен длъжник, поел да отговаря
заедно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията за погасяване на
кредита при условията на чл.121-127 от ЗЗД и чл. 304 от ТЗ, съдът намира за доказано и
съответно – основателно.
Възражението
на особения представител на ответника, че представените от ищеца доказателства
не са годни да установят процесните суми, съдът намира за неоснователни, доколкото
в случая се установи чрез събраните в производството доказателства и
констатациите на експерта по ССчЕ, че размерът на дължимите вноски за главница,
договорна лихва и лихва за просрочие (наказателна лихва) са били определени според
договора. В този смисъл следва да се отрази, че съдът съобрази направеното от
вещото лице уточнение в съдебно заседание, че размерът на възнаградителната
лихва за периода от 21.08.2017 до 01.11.2017 г., който е релевантния период,
доколкото това е периода посочен от заявителя в производството по чл. 417 от ГПК (възпроизведен и в исковата молба), е 1 909.05 лв. Т.е. до този размер
следва да бъде уважен и предявения установителен иск на ищеца, а за разликата
до пълния размер от 4 731.91 лева, следва да се отхвърли, като неоснователен.
Не се установи да е било извършено от страна на банката едностранна промяна на
договорените параметри. Банката не се позовава на предсрочна изискуемост на
дължимите по договора суми за главница и лихви.
Неоснователно
е възражението, че ответникът Д.С.П. не дължи претендираните от ищеца суми, тъй
като експертът е работил само с документи, представени от банката, а по делото
липсват други доказателства.
Представените
и приети от съда като писмени доказателства договор за банков кредит-овърдрафт №
0353/652/20082015/20.08.2015г. и анекс № 1/12.08.2016г. не са официални
документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила. Но доколкото тези документи са частни
документи, които са подписани от лицата, които са ги издали, те съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица (арг. от чл. 180 от ГПК). Ответникът Д.С.П. не е оспорил авторството на
подписа си под тези документи (по чл. 193 от ГПК), поради което и съдът не е
провел производство по проверка на истинността им (чл. 194 от ГПК). Следва, че
ответникът Д.С.П. се е съгласил да отговаря като солидарен длъжник с кредитополучателя, за изпълнение
на задълженията за погасяване на кредита, при условията на чл.121-127 от ЗЗД и
чл. 304 от ТЗ.
Съгласно чл.
195, ал. 1 от ГПК, вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за
изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на
науката, изкуството, занаятите и др. Съдът счита, че за установяването
стойността на дължимите вноски за главница, договорна лихва и лихва за
просрочие по договора, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от
счетоводните записвания на ищеца, се изискват притежаването и прилагането на
специални знания, с каквито съдът не разполага. Следователно е необходимо
изслушването на вещо лице – специалист в областта на счетоводството, по
съответно поставените от ищеца въпроси. Счетоводните записвания на ищеца сами
по себе си нямат необходимата доказателствена стойност да установят процесните
суми и тяхната стойност, но целта на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, с оглед на липсата на специални знания от съда, е била именно да се
установи реално каква е стойността на дължимите вноски за главница, договорна
лихва и лихва за просрочие по договора и съобразени ли са начисляването на
съответните суми със счетоводните изисквания. Със заключението по съдебно-счетоводната
експертиза би се установило и отбелязаните плащане на суми по договора в
счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт,
следва да има съответна доказателствена сила. Установява се и как е изчислена
стойността на съответната дължима лихва (визнаградителна и за забава). Макар и
вещото лице да е изготвило заключението си по оспорени от представителя на
ответника в процеса документи, доколкото не се конкретизира дали оспорването на
тези документи е като неавтентични или като неверни, съдът приема, че същите се
оспорват по съдържанието си досежно тяхната доказателствена стойност за делото,
а не по смисъла на чл. 193 от ГПК. Т.е. представените от страните доказателства
следва да бъдат обсъдени в съвкупност от съда при постановяване на крайния акт
по спора. Липсва нормативна пречка вещото лице да се базира върху тези
документи при изготвяне на заключението си. Наред с изложеното следва да се
отрази, че част от приложените към исковата молба писмени доказателства са
приети по делото с определение на съда от 30.08.2019г., като липсва нарочно
определение, с което същите да са изключени от материалите по делото – арг. от
чл. 194, ал. 2 от ГПК. Няма правно установена пречка вещото лице, за да обоснове
заключението си, да ползва данни от други източници, вкл. и странични за делото
материали (напр. след проверка в счетоводството на ищеца). Обратно, по този
начин (съпоставяйки установеното от документите по делото с проверените от тях
от други източници) изводите на вещото лице придобиват по-висока степен на
точност и сигурност. Ако някоя от страните имат възражения или съмнения в
правилността и обосноваността на формираните от вещото лице изводи, това следва
да бъде изрично заявено (с процесуалното действие по оспорване правилността на
заключението) и съответно към искане за назначаване на повторна експертиза
(арг. от чл. 201 от ГПК). Видно от протокола за проведеното на 05.11.2019г.
съдебно заседание, представителят на ответника не е имал въпроси и възражения
по заключението на вещото лице, а съдът е приел заключението на вещото лице М.,
като доказателство по делото, с направените конкретизации, допълнения и
уточнения. В конкретния случай съдебната експертиза е следвало да провери
твърдените от страните по производството факти, като това може да стане след
като приетите писмени доказателства бъдат съпоставени с други материали и
документи, които изрично не са представени от страните като доказателства по
делото. Данните от такива документи (които не са писмени доказателства по
делото) биват инкорпорирани в доказателствения материал по делото именно
посредством заключението на вещото лице, което е прието от съда. Издаденото от ищеца
извлечение от счетоводните книги по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, както и справката по
чл. 366 от ГПК, нямат доказателствена сила да докажат претенциите на ищеца, но
служат за база, върху която чрез процеса на доказване, в това число чрез заключението
на съдебната експертиза, да се установи основателността, съответно
неоснователността на всяка от исковите претенции.
Изложеното
мотивира съда да приеме за основателни исковете, с които да се признае за
съществуващи в съответния размер на установените задължения, както следва: главница
– 44 500.00 лв., която се дължи заедно със законната лихва върху главницата от 19.01.2018г.
до пълното й погасяване; възнаградителна лихва за периода от 21.08.2017г. до
01.11.2017г. – 1 909.05 лв.; наказателна (мораторна) лихва за периода от
01.11.2017г. до 19.01.2018г. – 1 554.04 лв. За разликата до пълния претендиран
размер на възнаградителната лихва от 4731.91 лв. за периода от 21.08.2017 до
01.11.2017 г., искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Съобразно
указаното в т.9 на Тълкувателно решение (ТР) № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предвид изричното разпореждане в нормата на чл. 422,
ал. 3 от ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска,
то съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
Съдът
съобрази, че претенциите предмет на настоящето производство се основават на
разпоредби, очертаващи основен предмет на договора за кредит-овърдрафт.
Доколкото клаузите по този договор са ясни и разбираеми, съдът намира че същите
не подлежат на преценка за неравноправност, каквото и възражение не е въведено
в производството.
По
разноските.
На основание чл. 81 от ГПК съдът дължи произнасяне по искането
за разноски.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника са
деловодните разноски на ищеца, направени в заповедно производство и в исковото
производство, които са в следните размери: в размер: 1015.72 лева – държавна
такса и 1550.15 лв. – възнаграждение на адвокат по гр.д. № 4187/2018г. на СРС, 164
състав. В настоящото исково производство направените разноски съгласно списъка
по чл. 80 от ГПК, предоставен от ищеца са: 1015.72 лева – държавна такса; 450
лева за съдебно-счетоводна експертиза; 2 053.58 лв. – за назначения особен
представител на ответника, както и 2464.28 лева – за адвокатско възнаграждение
на един адвокат, съгласно представените доказателства за реалното им извършване
(лист 58-59 от делото). По делото не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По изложените
съображения и съобразявайки приетото в ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, че с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство - относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска, съдът съразмерно с уважената
част от иска, осъжда Д.С.П. да заплати на „У.Б.“ АД сумата от 2423.25 лв. –
разноски за заповедното производство и сумата от 5651.00 лв. – разноски за
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, І ГО, 26 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „У.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, пл. „***********, представлявано от Л.К.Х.и Е.М.против Д.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.430, ал.1 от Търговския закон, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че Д.С.П., ЕГН ********* дължи на „У.Б.“ АД , ЕИК ********, просрочени задължения, произтичащи от неизпълнен договор за банков кредит - овърдрафт № 0353/652/20082015/20.08.2015г. и анекс № 1/12.08.2016г., както следва:
- 44 500 лева (четиридесет и четири хиляди и петстотин лева) - просрочена главница, заедно със законната лихва върху главницата от 19.01.2018г. до пълното й погасяване;
- редовна лихва в размер на договорен лихвен процент в размер на 1 909.05 (хиляда деветстотин и девет лева и пет стотинки) лева за периода от 21.08.2017г. до 01.11.2017г.;
- мораторна лихва върху просрочена главница в размер на 1 554.04 (хиляда петстотин петдесет и четири лева и четири стотинки) лева за периода от 01.11.2017г. до 18.01.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, по гражданско дело № 4187/2018г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 164 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за редовна лихва в размер на договорен лихвен процент за периода от 21.08.2017г. до 01.11.2017г. за разликата над сумата от 1 909.05 (хиляда деветстотин и девет лева и пет стотинки) лева до пълния предявен размер от 4 731.91 (четири хиляди седемстотин тридесет и един лева деветдесет и една стотинки) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*** ********, сумата от 2 423.25 (две хиляди четиристотин двадесет и три лева двадесет и пет стотинки) лева, представляваща съдебни разноски по гражданско дело № 4187/2018г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 164 състав.
ОСЪЖДА Д.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на „У.Б.“ АД , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „Света ********, сумата от 5 651.00 (пет хиляди шестстотин петдесет и един) лева – разноски по гр. дело № 11137/2018г. по описа на Софийския градски съд, І ГО, 26 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: