Решение по дело №3533/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към Решение №834 от 18.06.2021г., постановено по АНД №3533/21г. по
описа на ПРС – ХVІІІ н.с.

Производството е по реда на чл.378 от НПК.
Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла в съда за разглеждане
постановление, с което прави предложение обвиняемият М. М. К.,
ЕГН:**********, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК, за това, че на 10.09.2020
год. в гр. Пловдив, е потвърдил неистина – че обичайното му пребиваване по
смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ не е в друга държава – членка на Европейския съюз, в
писмена декларация по чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата
на закон – чл. 151, ал. 5 от ЗДвП: „Свидетелство за управление на моторно
превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си
пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват
декларация“, се дава пред орган на властта – сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР – Пловдив, за удостоверяване на истинността на посочените
обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република
България – престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа предложението, като счита, че обвиняемия
следва да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние,
като му бъде наложено административно наказание – глоба в минимален
размер. Счита, че направените по делото разноски следва да бъдат възложени
на обвиняемия. Не взема отношение относно приложените по досъдебното
производство на лист 41 и 42 Заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин вх. № *** в оригинал и Декларация от
М. М. К. за „Обичайно пребиваване“ от 10.09.2020г. в оригинал.
Обвиняемият К. се явява в съдебно заседание. Признава се за виновен,
не дава обяснения по обвинението. Изразява съжаление за стореното. В хода
на съдебните прения поддържа казаното от защитника му, а при дадената му
последна дума моли да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл.78а от НК в минимален размер.
Защитникът му - адв. М.Г., счита, че обвиняемият следва да бъде
признат за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен, като
моли наложеното му административно наказание – глоба, да бъде в
минимален размер.
Нито обвиняемият, нито защитникът му вземат отношение относно
направените в хода на досъдебното производство разноски и приложените
Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин
вх. № *** в оригинал и Декларация от М. М. К. за „Обичайно пребиваване“ от
1

10.09.2020г. в оригинал.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обвиняемият М. М. К. е роден на *** в гр. ***, живущ в ***, б.,
български гражданин, с висше образование, неженен, неработещ, неосъждан,
ЕГН:**********.
До 26.08.2020г. обв. М.К. пребивавал във ***, като на посочената дата
се върнал в Р. България през ГКПП Аерогара София. След връщането си в
страната, на 10.09.2020г. обвиняемият посетил сектор „Пътна полиция“ /ПП/
при ОД МВР – Пловдив. При посещението в поделението на МВР той подал
заявление с входящ №*** за издаване на документ за самоличност на
български гражданин. С посоченото заявление обв. М.К. пожелал да му бъде
издадено СУМПС, български образец, тъй като притежавал такова, издадено
от надлежните власти във ***, но последното изгубил. При подаването на
заявлението обвиняемият попълнил декларация по чл.13, т.6 от Наредба №I-
157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина във връзка с чл.151, ал.5 и 7 от ЗДвП, като в последната
собственоръчно отразил обстоятелството, че обичайното му пребиваване по
смисъла на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП не е в друга
държава – членка на Европейския съюз, а на следния адрес: ***. Това
обстоятелство обв. М.К. отразил, макар в посочената декларация да било
изрично описано, че: „Обичайно пребиваване в Република България“ е
мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или
ако лицето няма трудови връзки – поради лични връзки, които сочат тясна
обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване
на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и
което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две
или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки,
при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното
условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за
изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в
университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на „обичайно
пребиваване“ и въпреки това, че в Р. България се завърнал на 26.08.2020г.
Междувременно на 07.10.2020г. в сектор „ПП“ при ОД МВР – Пловдив
било получено писмо от Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/. По
повод на последното в сектор „ПП“ при ОД МВР – Пловдив била извършена
проверка, като събраните материали били изпратени в Районна прокуратура
гр. Пловдив с оглед наличието на данни за престъпление от общ характер. На
база изпратените материали Районна прокуратура гр. Пловдив образувала
настоящото наказателно производство.
В хода на образуваното досъдебно производство била назначена и
2

изготвена съдебно – почеркова експертиза, предмет на която била подадената
от обв. М.К. писмена декларация по чл.13, т.6 от Наредба №I-157 от
01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. От
заключението на вещото лице се установява, че подписът в графа „подпис“ в
посочената декларация е изпълнен от обвиняемия. В заключението се
допълва, че саморъчно изписаният текст в декларацията също е изпълнен от
обв. М.К..
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на свидетелите С.И.Б., И.С.Б., Р.Л.Г. и В.Д.Б., дадени на
досъдебното производство и преценени в настоящото на основание чл.378,
ал.2 от НПК, които съдебният състав намира за последователни, логични,
вътрешно непротиворечиви, обективни и взаимодопълващи се, относно
релевантните факти от предмета на доказване и изцяло съответстващи на
останалия, събран по делото доказателствен материал. Противоречие в така
посочените гласни доказателства не се наблюдава, като всеки от разпитаните
свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически
обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите
събития е станал непосредствен очевидец.
При постановяване на решението си съдът взема предвид и
заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно –
почеркова експертиза, което според преценката на съда е извършено
компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и
съответства на останалите доказателства, относими към изследваните
обстоятелства.
Изложената фактическа обстановка се установява и от събраните по
делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния
доказателствен материал на осн. чл.283 от НПК - Заявление за издаване на
документ за самоличност на български гражданин вх. №*** в оригинал и
разписка /л.41 от дос.пр./, Декларация от М. М. К. за „Обичайно пребиваване“
от 10.09.2020г. в оригинал /л.42 от дос.пр./, справка за съдимост /л.52 от
дос.пр./ и характеристична справка /л.58 от дос.пр./.
На база на събраните доказателства, при така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че обвиняемият М. М. К., ЕГН:********** е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 10.09.2020 год. в гр. Пловдив,
е потвърдил неистина – че обичайното му пребиваване по смисъла на §6, т.46
от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/
не е в друга държава – членка на Европейския съюз, в писмена декларация по
чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон – чл. 151,
ал. 5 от ЗДвП: „Свидетелство за управление на моторно превозно средство се
3

издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република
България, за което обстоятелство подписват декларация“, се дава пред орган
на властта – сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив, за
удостоверяване на истинността на посочените обстоятелства, а именно, че
обичайното му пребиваване е в Република България.
В настоящия случай обв. М.К. е потвърдил неистина, а именно че, не
обичайното му пребиваване по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП не е в друга държава – членка на Европейския съюз, а в
действителност то е било във ***. Неистината е потвърдена в писмена
декларация по чл.13, т.6 от Наредба №I-157 от 01.10.2002г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина във връзка с чл.151, ал. 5
и 7 от ЗДвП. Отразеното в декларацията е неистина, тъй като смисъла на §6,
т.46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „Обичайно пребиваване в
Република България“ е мястото, където дадено лице обикновено живее
повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични
или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки – поради лични
връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее.
За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място
от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава
на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където
са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там.
Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в
дадена държава членка за изпълнение на задача с определена
продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не
се смята за смяна на „обичайно пребиваване“.
От субективна страна деянието е извършено от обв. М.К. умишлено,
под формата на пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му
характер и е целял настъпването на общественоопасните последици.
Обвиняемият е съзнавал, че обичайното му пребиваване по смисъла на §6,
т.46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП е в друга държава – членка на
Европейския съюз, а именно във ***, но въпреки това отразил в подадената
писмена декларация по чл.13, т.6 от Наредба №I-157 от 01.10.2002г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина във връзка с чл.
151, ал. 5 и 7 от ЗДвП, че това не е така.
Причини за извършване на престъплението съдът намира в ниското
правосъзнание на обвиняемия и незачитане на установения в страната правен
ред.
За престъплението по чл.313, ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста
лева. Обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, като спрямо него
не са прилагани разпоредбите на чл.78А от НК. От престъплението няма
4

причинени имуществени вреди. При наличието на тези материалноправни
предпоставки за приложението на чл.78А, ал.1 от НК, с оглед
императивността на тази разпоредба съдът е на становище, че обвиняемият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание – “ГЛОБА” в размер на 1000 лв. При
индивидуализиране размера на така посоченото наказание, съдът отчита като
смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало,
оказаното в хода на досъдебното производство съдействие, добрите му
характеристични данни, изразеното критично отношение към стореното и
признаването на вината. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се
установиха. С оглед на така изложеното и като съобрази имущественото
състояние на обвиняемия, както и за да въздейства предупредително и
възпитателно, съдът счита, че най-справедливо е да му се определи и наложи
административно наказание в минимален размер, а именно “ГЛОБА” в
размер на 1000 лв. Така определеният размер съответства както на
обществената опасност на деянието, така и на личността на виновния, като би
постигнало своето поправително и превъзпитаващо въздействие спрямо него,
а също така би се отразило и възпитателно и предупредително и на
останалите членове на обществото.
Приложените по досъдебното производство на лист 41 и 42 Заявление
за издаване на документ за самоличност на български гражданин вх. № *** в
оригинал и Декларация от М. М. К. за „Обичайно пребиваване“ от
10.09.2020г. в оригинал, следва да останат приложени по делото.
Предвид признаване на обвиняемия за виновен следва на основание
чл.189, ал.3 от НПК да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски /за експертиза/ в размер на 95,00 /деветдесет и пет/ лева по сметка
на ОД МВР - Пловдив.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	834
Дата:	18 юни 2021 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия:	Милена Атанасова Георгиева

Дело:	20215330203533
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	31 май 2021 г.

Решение по дело №3533/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите