№ 26
гр. Кубрат, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20243320100690 по описа за 2024 година
Исковите претенции, предявени по реда на чл. 124, ал.1, предл.първо ГПК, намират
правно основание в разпоредбата на чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл.240, чл. 141 и чл. 86 ЗЗД. На
основание чл.78, ал.1 ГПК претендира присъждане на разноски по настоящото дело.
Ищецът Взаимоспомагателна кооперация „Популярна каса Армеда” – гр. Разград, ул.
„Бели Лом” № 36, ет.1, ап.1, ЕИК/код по БУЛСТАТ *********, представлявано от М.Г.П. –
председател, чрез адв. М. М., АК – Разград, съд. адрес в гр. Разград, ул. „Хан Кубрат“ № 1,
партер, като твърди, че ответниците Т. А. А., ЕГН **********, и М. Е. С., ЕГН **********,
и двамата с надлежно удостоверени по делото рег. пост./ наст. адреси със справки от
19.10.2024 г. в гр. ** са член – кооператори в същата от 27.05.2019 г.; на 12.08.2022 г., в гр.
Разград, в изпълнение на сключен между кооперацията и първия ответник Т. А. А., ЕГН
**********, като заемател, и втората ответница - М. Е. С., ЕГН **********, като
поръчител, Договор за паричен заем № А00000005745, кооперацията му е предоставила в
заем парична сума в размер на 7 500.00 лева, с договорен 24 месечен срок за връщането й по
погасителен план, ведно с договорена възнаградителна лихва в размер на 39.7752 %, при
ГПР в размер на 47.8905 %; ответникът, както и поръчителят, не са погасили и минимална
част от дължимите вноски; заемът е падежирал изцяло на 12.08.2024 г., поради изложеното
моли съда да постанови решение, с което да осъди Т. А. А., ЕГН **********, и М. Е. С.,
ЕГН **********, и двамата с надлежно удостоверени по делото рег. пост./ наст. адреси със
справки от 19.10.2024 г. в гр. ** солидарно задължени първият като заемател, а втората като
негов поръчител, да заплатят на ищеца в изпълнение на сключения между тях Договор за
паричен заем № А00000005745/ 12.08.2022 г. следните суми: 7 500.00 лева – просрочена
главница по договор за паричен заем № А00000005745/ 12.08.2022 г., ведно с законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата претенция – 25.09.2024 г.
1
до окончателното изпълнение; сумата 3 492.00 лева – договорна, възнаградителна лихва за
периода 12.08.2022 г.до 12.08.2024 г., както и за присъждане на разноските по делото.
Ответниците – Т. А. А., ЕГН **********, и М. Е. С., ЕГН **********, и двамата с
надлежно удостоверени по делото рег. пост./ наст. адреси със справки от 19.10.2024 г. в гр.
** уведомени чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Д.
Г., АК – Разград, на 11.11.2024 г., изпраща писмен отговор в 1 – месечния срок за това,
постъпил в съда с вх. № 3950/ 21.11.2024 г., с който заявява становище за допустимост и
вероятна основателност на предявените срещу ответниците – първия, като заемател, а
втората, като поръчител, въз основа на приложения към исковата молба договор за паричен
заем; като счита сключения между страните договор за заем за такъв за потребителски
кредит, по отношение на който са приложими правилата на Закон за потребителския кредит,
заявява възражение за недействителност на същия на основание чл. 22 ЗПК, поради
неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 –
9 ЗПК, в следствие на която специална недействителност и в съответствие с разпоредбата на
чл. 23 ЗПК ответниците – заемател и поръчител, дължат връщане на ищеца единствено на
чистата стойност на предоставения им паричен заем – 7 500.00 лева, но не и претендираната
договорна лихва.
Кубратският районен съд, като взе предвид поотделно и в съвкупност събраните
доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна: Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото
писмени доказателства се установява, че между страните по делото - ищцовата кооперация,
и първия ответник, като заемател, член кооператор, е сключен приложения към исковата
молба Договор за паричен заем № А00000005745, в изпълнение на който кооперацията му е
предоставила в заем парична сума в размер на 7 500.00 лева, с договорен 24 месечен срок за
връщането й по погасителен план, на равни месечни вноски в размер на 458.00 лева, всяка
от тях, ведно с договорена възнаградителна лихва в размер на 39.7752 %, при ГПР в размер
на 47.8905 %.
Втората ответница е поръчителствала – задължила се е спрямо кредитора да отговаря
за изпълнението на задълженията на заемателя, солидарно с него, видно от клаузата на чл. 5
от договора.
Съгласно клаузите на чл. 3 и чл. 4 от договора, годишния лихвен процент (ГЛП), с
който ще се олихвява предоставения заем е фиксиран и в размер на 39.7752 % от стойността
на главницата; а годишния процент на разходите е в размер на 47.895 %, който се определя,
цитирам: „като сбор от Основния лихвен процент, определен от БНБ и надбавка. Стойността
на ГПР е изчислен по формула, посочена в прил. 1 от ЗПК, като са взети предвид следните
допускания: точния размер, срок, лихвен процент и разходи за такси и комисионни.“
Клаузите на чл. 27 и чл. 28 от договора, макар и да се отнасят до олихвяването на
заемната по договора за заем парична сума, не дават допълнителна информация за начина
им на формиране, тъй като единствено възпроизвеждат вече цитираните по - горе.
2
Представените по делото документи, в заверен препис, не са оспорени от ответниците.
Не се твърди и не се установява по инициатива на ответниците, те – първият като
заемател, а втората като солидарно задължен поръчител, да са извършили плащания по
приложения към договора погасителен план за периода 11.09.2022 г. – първа погасителна
вноска, 11.08.2024 г. – последна погасителна вноска, видно от който в изпълнение на
задълженията на заемателя ищеца е очаквал да получи от ответниците плащане на общо
сумата 10 992.00 лева, от които 7 500.00 лева – главница, и 3 492.00 лева – възнаградителна
лихва, в резултат на олихвяването й с 47.895 % - размера на ГПР, а не с фиксирания по
договора в размер на 39.7752 % от стойността на главницата, без да е обосновано какво –
такси и/или неустойки, включва разликата до 47.895 %, ефективно начислена за плащане от
ответника и възнаграждаваща ищеца лихва .
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По делото няма спор, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който първият ответник е усвоил заетата сума. Кредитодателят –
ищцовата кооперация, е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ,
имаща правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице,
което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните по договора
имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор, съгласно чл.
9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон -ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, последиците й настъпват при самото сключване на договора, страдащ от
посочените недостатъци, както са посочени в диспозицията на цитираната - заемателят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и плащане на лихвата и другите
разходи.
В случая, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал.
1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи -
лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
3
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно
годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно
отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено
заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от
кредитополучателя. С оглед изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които ще бъдат направени и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Установява се, че в процесния
договор, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности ГПР по кредита и
годишния лихвен процент, като обаче яснота относно методиката на формиране на ГПР, а
именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР от 47, 895 %, няма.
Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава
възможност на потребителя – член – кооператор, в процесния случай, да прецени
икономическите последици от сключването му, макар формално процесният договор да
съдържа изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК, въз основа на цялостна преценка на
всяка от уговорените клаузи, съдът намира, че неправилното посочване и липсата на
оповестяване на действителния ГПР в договора за кредит и структурирането му, е
достатъчно сериозен пропуск, който се приравнява на непосочване на ГПР.
Съдът счита, че кредитополучателят не би могъл да разбере как е формиран ГПР по
договора, след като не е посочен алгоритъма, по който е определен и който е императивно
уреден в ЗПК.
В допълнение следва да се отбележи и наличието на противоречие на уговореният
фиксиран ГЛП за целия период при размер 39.7752 % с добрите нрави, тъй като той
надминава трикратния размер на законната лихва за необезпечени кредити. Константната
съдебна практика в тази насока се споделя от настоящия съдебен състав, отчитайки
свободата на договаряне и ограничаването й единствено от правилата на морала. Бидейки
договорната лихва едностранно определено възнаграждение за кредитора, същата следва да
е справедлива и добросъвестно определена, отчитайки икономически слабата позиция на
кредитополучателя. В тази връзка, клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 5 от процесния договор също се
явява нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Предвид изложеното съдът приема, че процесният договор за кредит е недействителен
на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следва да се посочи, че действително съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4
ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени
по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези
две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента
ГПР не могат да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона и не може да се
предположи, че той би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се
изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за
4
договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Предвид това, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността
на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби – чл. 22 и чл. 23 ЗПК, които
са установени в обществен интерес за защита на икономически по - слаби участници в
оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне,
дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за възражение за
неплащане, обжалване, и т.н. ,като в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1
на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и
установявайки наличието на обоснованата по – горе недействителен на процесния ДПК на
основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в мотивите на постановявания
съдебен акт, на ищцовото дружество следва да се откаже осъждането на ответника да
изпълни отречените от закона правни последици.
Ответниците – първият като заемател, а втората в условията на солидарност като
негов поръчител, следва да бъдат осъдени да върнат само чистата стойност на кредита –
7 500.00 лева, на основание чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл.240, чл. 141 ЗЗД, ведно с законната лихва
върху същата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.09.2024 г., на
основание чл. 86 ЗЗД, но тъй като първият от тях не дължи лихва или други разходи
по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, а втората се е задължила при същите
условия, ищцовата кооперация не може да търси от тях изпълнение на предявената за
плащане договорна лихва в размер на 3 492.00 лева, поради което тази искова претенция
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски: Предвид изхода на спора, съставляващ отхвърляне на
една от предявените две искови претенции, в полза на ищеца следва да се присъдят
съответните на уважената искова претенция разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК и
представен списък по чл. 80 ГПК, както следва: 300.00 лева – платена държ.такса; и 400.00
лева – част от платено възнаграждение на един адвокат, както и 200.00 лева – част от
направените разноски за назначаване особен представител на ответниците; за разликата,
както следва: 140.00 лева - платена държ.такса за предявяване на отхвърлената искова
претенция, 200.00 лева – част от платеното възнаграждение на един адвокат, съответна на
отхвърлената искова претенция, и 200.00 лева – част от направените разноски за назначаване
особен представител на ответниците, искането за присъждане на разноски следва да се
отхвърли.
Ответникът не заявява искане за присъждане на разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Т. А. А., ЕГН **********, и М. Е. С., ЕГН **********, и двамата с
надлежно удостоверени по делото рег. пост./ наст. адреси със справки от 19.10.2024 г. в гр. **
солидарно задължени първият като заемател, а втората като негов поръчител, чрез
назначеният им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Д. Г., АК – Разград,
на основание чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл.240, чл. 141 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, да заплатят на
Взаимоспомагателна кооперация „Популярна каса Армеда” – гр. Разград, ул. „Бели Лом” №
36, ет.1, ап.1, ЕИК/код по БУЛСТАТ *********, представлявано от М.Г.П. – председател,
чрез адв. М. М., АК – Разград, съд. адрес в гр. Разград, ул. „Хан Кубрат“ № 1, партер, в
изпълнение на сключения между тях Договор за паричен заем № А00000005745/ 12.08.2022
г. сумата: 7 500.00 (седем хиляди и петстотин) лева – просрочена главница по договора,
ведно с законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
претенция – 25.09.2024 г. до окончателното изпълнение, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК за разноски по делото сумата 900.00 (деветстотин) лева.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 23 ЗПК, предявената от Взаимоспомагателна
кооперация „Популярна каса Армеда” – гр. Разград, ул. „Бели Лом” № 36, ет.1, ап.1, ЕИК/код
по БУЛСТАТ *********, представлявано от М.Г.П. – председател, чрез адв. М. М., АК –
Разград, съд. адрес в гр. Разград, ул. „Хан Кубрат“ № 1, партер, срещу Т. А. А., ЕГН
**********, и М. Е. С., ЕГН **********, и двамата с надлежно удостоверени по делото рег.
пост./ наст. адреси със справки от 19.10.2024 г. в гр. ** солидарно задължени първият като
заемател, а втората като негов поръчител, чрез назначеният им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител – адв. Д. Г., АК – Разград, на основание чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл.240, чл.
141 ЗЗД, искова претенция за осъждането им за сумата 3 492.00 (три хиляди четеристотин
деветдесет и два) лева – договорна, възнаградителна лихва за периода 12.08.2022 г.до
12.08.2024 г. по сключения между тях Договор за паричен заем № А00000005745/ 12.08.2022
г., както и исканете за присъждане на направените разноски по делото за отхвърлената
искова претенция в размер на 540.00 лева, като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните с връчване на препис пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6