О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.
София, 26.05.2020 год.
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен
състав, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
БОРЯНА ГАЩАРОВА
като разгледа
докладваното от младши съдия Гащарова в. ч. гр. дело № 238 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Подадена е частна жалба с вх. № 1092/23.04.2020
г. от Г.Д., лично и като законен представител на малолетното си дете А.М.В.,
чрез адв. Х.Н., срещу определение от 15.04.2020 г.
постановено от Районен съд- Сливница по гражданско дело № 157/2020 г. С
обжалваното определение е спряно изпълнението на заповед за незабавна защита от
02.04.2020 г., издадена от РС-Сливница по гр.д. № 157/2020 г., в частта, с
която е постановено отстраняване на С.А.К. от обитаваното от същата жилище в
гр. Б., ул. „С.“ № 15.
Жалбоподателят счита, че обжалваното
определение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят релевира доводи, че в ЗЗДН не е предвиден ред за спиране на
изпълнението. Аргументира тезата, че обжалваното определение е
незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд
се е позовал на неприложима правна норма от ГПК. Моли съда да отмени обжалвания
съдебен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски в размер
на заплатения адвокатски хонорара.
Постъпило е отговор от насрещната
страна – С.К., чрез адв.
М. Я. – САК, в който са изложени аргументи по същество на спора.
Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и като
съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Частната жалба, с оглед изискванията
за редовност, е процесуално допустима- подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ
на обжалване акт.
Първоинстанционното производство е образувано по молба
на Г.Д., с която, на основание чл. 8, ал. 1,
вр. с чл. 10, ал. 3 и чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, се иска
да бъде издадена заповед за незабавна защита. Приложена е декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗНД, молба и други писмени доказателства.
На 02.04.2020 г. Районен
съд-Сливница, трети състав е издал заповед за незабавна защита № 4/02.04.2020
г., с която е задължил на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, С.К. да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г. Д. и детето А.В.,
отстранил е С.К. от съвместно обитаваното жилище в гр. Б., ул. „С.“ № 15. Първоинстанционният съд е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 26.05.2020 г.
На 13.04.2020 г. РС-Сливница е
сезиран с молба, с която С.К. е поискала спиране на изпълнението по издадената
заповед за незабавна защита, в частта с която е отстранена от обитаваното жилище
в гр. Б., ул. „С.“ № 15.
С определение от 15.04.2020 г., първоинстанционният съд е постановил спиране на
изпълнението на заповед за защита от домашно насилие от 02.04.2020 г.,
постановена по гр. дело № 157/2020 г. на РС-Сливница, в частта, с която е
постановено отстраняване на С.К. от обитаваното жилище.
С оглед на изложеното, съдът направи следните правни изводи:
Разгледана по същество частната жалба
е основателна по следните съображения:
Производството по реда на Закона за
защита от домашно насилие представлява спорна съдебна администрация на
гражданските правоотношения. Провежда се спорно съдебно производство по реда на
чл. 12, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните
съгласно чл. 13 от ЗЗДН, както и служебно от съда (чл. 14, ал. 4 ЗЗДН).
Съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото
лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава
заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата.
При определянето на защитната мярка
по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се
ръководи от целта да се даде пълна и ефективна защита на пострадалото лице.
Наложените от съда мерки не са административни наказания, тяхното
предназначение е да охранят пострадалото лице, а не да санкционират
извършителя. От характеристиките на производството по налагане на мерки за
защита от домашното насилие следва, че то не е исково, а в него е съчетана
съдебна защита по реда на съдебното администриране с налагане на
административни мерки.
В конкретния случай, първоинстанционният съд е мотивирал постановения съдебен
акт с извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г. Към момента на разглеждане на
частна жалба с вх. № 2993/18.05.2020 г. по описа на Окръжен съд-София
извънредното положение в Р. България е отменено, считано от 15.05.2020 г., респективно
действието на спирането е изпълнило предназначението си. Поради изложените съображения,
настоящия съдебен състав счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде
отменен.
По отношение направеното с частната
жалба искане съдът да присъди на жалбоподателя сторените разноски в настоящото
производство, съдът намира, че на основание чл. 81 ГПК такива не следва да бъдат присъждани, доколкото с
постановяване на въззивното определение не се
постановява акт, с който се приключва делото в съответната инстанция, т.е. не
се постановява акт по същество на спора, нито такъв, с който да се слага край
на производството, като сторените от жалбоподателите, а принципно и от ответниците по жалбата, разноски следва да бъдат съобразени
при приключване разглеждането на делото от първоинстанционния
съд.
С оглед гореизложеното, Софийският
окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 15.04.2020 г. постановено от Районен съд- Сливница по гражданско
дело № 157/2020 г., с което е спряно изпълнението на заповед за незабавна
защита от 02.04.2020 г., издадена от РС-Сливница по гр.д. № 157/2020 г., в
частта, с която е постановено отстраняване на С.А.К. от обитаваното от същата
жилище в гр. Б., ул. „С.“ № 15.
Определението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.