№ 1250
гр. София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Джулиана Петкова
Членове:Надежда Махмудиева
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000501756 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.
№278462/12.02.2021 г., подадена от Е. П. М. и Н. Б. Р., чрез адв. В., срещу Решение
№262036 от 23.12.2020 г. по гр.д.№10935/2018 г. на СГС, I ГО, 22 състав, с което са
отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателите искове срещу „Банка
ДСК“ЕАД, за признаване, че не съществува ипотечно право на „Банка ДСК“ЕАД по
учредена ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.“***“ №59 с площ
от 97,73 кв.м., вписана на 26.04.2007 г., както и за прогласяване на нищожност на
договора за кредит от 19.04.2007 г., поради уговорен начин на удовлетворяване,
различен от предвидените в закона, а именно – тройно обезпечение, и за прогласяване
на нищожност на ипотеката, поради нищожност на договора за кредит. Релевирани са
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и нарушения на
съдопроизводствените правила – съдът не е направил анализ на събраните
доказателства и е пренебрегнал част от тях; липсва валидна дата на вписването на
законната ипотека; към момента на вписването на ипотеката имотът не е бил
собственост на сем. М., поради което те не са могли да учредят валидно ипотека върху
него; учредяването на ипотеката след сключването на договора не е възможно да
обезпечи дадения кредит; длъжника не е уведомен за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, а автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост е
било оспорено, като противоречащо на чл.60, ал.2 от ЗКИ; с уточнителната молба от
2018 г. било посочено от жалбоподателите, че ипотечното право било погасено поради
изтичането на предвидения давностен срок за вземането. Настоява се за отмяна на
обжалваното решение, и постановяването на ново по същество, с което предявените
искове да бъдат уважени.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2
1
от ГПК, от процесуално легитимирани страни с правен интерес, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261
от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.
№325961/09.06.2021 г., подаден от „Банка ДСК“ЕАД, чрез юрк. А. К.. Поддържа се
становище за неоснователност на въззивната жалба и се настоява за оставянето без
уважение, и потвърждаване на обжалваното решение. Правилно съдът е приел, че
ипотечното право е възникнало валидно в полза на „Банка ДСК“ЕАД, и последващото
обявяване на на договора за покупко-продажба на недвижимия имот, послужил като
обезпечение, за нищожен, не засяга правата на ипотекарния кредитор.
С Молба за присъединяване към въззивната жалба, с вх.№15687/10.09.2021 г.,
подадена от ищцата А. А. А. в срока по чл.265 от ГПК, същата се е присъединила към
въззивната жалба, подадена от нейните съищци Е. П. М. и Н. Б. Р..
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, от родово и
местнокомпетентния съд, поради което е допустимо. Във връзка с преценката на
правилността на обжалваното решение съдът е ограничен от оплакванията във
въззивната жалба.
Въз основа на събраните по делото доказателства, и на осн. чл.235 от ГПК, съдът
намира следното:
Исковото производство е било образувано по предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за несъществуване на
ипотечно право в полза на ответника „Банка ДСК“ЕАД, върху недвижим имот
представляващ Апартамент №4А, разположен на таванския етаж в 3-етажна жилищна
сграда в гр. София, ул.“***“ №59, подробно описан в исковата молба, поради
нищожност на ипотеката на основание чл.170 от ЗЗД във вр. чл.167, ал.2 от ЗЗД,
поради липса на достатъчна идентификация на кредитора, както и на основание чл.167,
ал.3 от ЗЗД, тъй като ипотеката е била вписана върху имот, който към момента на
вписването й не е бил собственост на длъжниците по обезпеченото вземане Е. П. М. и
Н. Б. Р., както и на основание нищожност на договора за ипотечен кредит от 19.04.2007
г., от който произтича обезпеченото с ипотеката вземане, на основание чл.152 от ЗЗД -
поради уговорен начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидените в
закона, а именно – тройно обезпечение на вземанията на кредитора.
По делото между страните не се спори, че на 19.04.2007 г. между ищците Е. П.
М. и Н. Б. Р., от една страна като кредитополучатели, и от друга страна ответника
„Банка ДСК“ЕАД, като кредитор, е бил сключен Договор за ипотечен кредит
/приложен към исковата молба на л.7-8 от делото на СГС/, по силата на който
ответникът се е съгласил да предостави на първите двама ищци кредит в размер на
100 000 лева за покупка на недвижим имот, представляващ Апартамент №4А,
разположен на таванския етаж в 3-етажна жилищна сграда в гр. София, ул.“***“ №59,
със застроена площ от 97,73 кв.м., състоящ се от входно антре, кухня, балкон, хол с
трапезария, спалня и баня с тоалетна, при описани в договора граници и съседи, заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, цялото с площ от 499 кв.м., съставляващо УПИ XIII-638, в кв.230 по
2
плана на гр. София, местност „Гео Милев – Подуяне Редута“. С договора страните са
уговорили предоставения от банката кредит да бъде обезпечен с вписване на ипотека
върху имота, който ще бъде придобит от кредитополучателите с получения кредитен
ресурс. Не се спори, че на 26.04.2007 г. ищците Е. П. М. и Н. Б. Р., в качеството на
купувачи, са сключили с ищцата А. А. А., в качеството на продавач, договор за
покупко-продажба, инкорпориран в приложения по делото /на л.11-12/ Нотариален акт
№196, том III, рег.№12225, дело №508 от 2007 г. по регистъра на Нотариус И. Д., с рег.
№039 на НК, вписан в Службата по вписванията – София с вх.рег.№26503/26.04.2007
г., по имотна партида 298601, Акт №41, т.LXV, д.№16937/07, с който третата ищца се
е съгласила да продаде на първите двама ищци собствеността върху Апартамент №4А,
разположен на таванския етаж в 3-етажна жилищна сграда в гр. София, ул.“***“ №59,
заедно с прилежащото му мазе с площ от 15.05 кв.м., и заедно със средния Гараж с
площ от 19,38 кв.м., при посочени съседи на гаража, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, за
сумата от 115 000 лв., от която сума 100 000 лв. продавачът се е съгласил да му бъде
изплатена чрез кредит, осигурен от „Банка ДСК“ЕАД, след представяне на вписания
нотариален акт за сключване на договора за покупко-продажба, и вписване в полза на
„Банка ДСК“ЕАД на ипотека върху имота, и представяне на удостоверение от АВп., от
което да е видно, че в полза на банката е вписана първа по ред ипотека, и застраховане
в полза на банката на продавания имот, като остатъкът от продажната цена в размер на
15 000 лв. продавачът е заявил, че е получил напълно от купувачите. Не се спори, че с
Решение №6747/04.10.2015 г., постановено по гр.д.№3498/2012 г. на СГС, ГО – 9
състав, влязло в сила на 29.12.2016 г., постановено по иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. чл.26, ал.2, предл.1 от ГПК, предявен през 2012 г. от ищцата А. А.
А. против ответниците Е. П. М. и Н.Б. Р. – М. /ищци в настоящото производство/, е
признато за установено в отношенията между третата ищца и първите двама ищци, че
сключеният между А. А. А., като продавач, и Е. П. М. и Н.Б. Р. – М., като купувачи,
договор, инкорпориран в Нотариален акт №196, том III, рег.№12225, дело №508 от
2007 г. по регистъра на Нотариус И. Д., с рег.№039 на НК, вписан в Службата по
вписванията – София с вх.рег.№26503/26.04.2007 г., по имотна партида 298601, Акт
№41, т.LXV, д.№16937/07, за покупко-продажба на недвижими имоти - Апартамент
№4А, разположен на таванския етаж в 3-етажна жилищна сграда, ведно с прилежащото
му мазе, и средния Гараж с площ от 19,38 кв.м. в същата сграда, находяща се на адрес:
гр. София, ул.“***“ №59, е нищожен, като привиден.
Страните не спорят по релевантните за спора факти, като спорът между тях е
изцяло правен – относно валидността на сключения между първите двама ищци и
ответника Договор за кредит от 19.04.2007 г., и валидността на вписаното върху имота
вещно обезпечение на задължението на първите двама ищци по посочения договор за
кредит от 19.04.2007 г.
По спорните между страните въпроси, въз основа на събраните по делото
доказателства, на основание чл.235 от ГПК, съдът намира следното:
От представената Молба от „Банка ДСК“ЕАД, с нотариална заверка на
подписите с рег.№12232/26.04.2007 г. на нотариус Д. /на л.125-126/, вх. рег.№26505,
т.3, №245, се установява, че по имотна партида №298601 е била вписана законна
ипотека в полза на „Банка ДСК“ЕАД, - Акт №198, т.III, на СВп-София, за обезпечаване
на изплащането на отпуснат от „Банка ДСК“ЕАД кредит за закупуването на недвижим
имот от Е. П. М. и Н.Б. Р. – М., в размер на 100 000 лева, съгласно Договор за ипотечен
кредит от 19.04.2007 г., върху недвижимия имот Апартамент №4А, разположен на
3
таванския етаж в 3-етажна жилищна сграда, ведно с прилежащото му мазе, находящ се
на адрес: гр. София, ул.“***“ №59, във връзка с Договор за покупко-продажба от
26.04.2007 г., сключен с Нотариален акт №196, т.III, д.№508 по описа на Нотариус И.
Д..
Пред въззивната инстанция е представено и влязло в сила на 11.08.2021 г.
Решение №265014/23.0.2021 г. по гр.д.№16888/2019 г. на СГС, Първо ГО, I-15 състав, с
което е признато в отношенията между ищците в настоящото производство, че А. А. А.
е собственик на недвижимия имот, върху който е вписана процесната законна ипотека
в полза на ответника „Банка ДСК“ЕАД - Апартамент №4А, разположен на таванския
етаж в 3-етажна жилищна сграда, ведно с прилежащото му мазе, находящ се на адрес:
гр. София, ул.“***“ №59, както и на гараж с площ от 19,38 кв.м. в същата жилищна
сграда, като правото на собственост на ищцата е признато на основание договор за
покупко-продажба от 2003 г. и преустройство, съгласно констативен нотариален акт за
собственост от 2005 г., като на основание чл.108 от ЗС ответниците Е. П. М. и Н.Б. Р. –
М. /ищци в настоящото производство/ са осъдени да предадат на А. А. А. владението
върху посочените имоти.
При така безспорно установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното:
В процесния случай ипотечното право на ответника „Банка ДСК“ЕАД произтича
от вписана на основание чл.60, ал.4 от Закона за кредитните институции, на 26.04.2007
г. законна ипотека – Акт №245, т.3, вх. рег.№26505, на СВп-София, вписана по имотна
партида №298601, за обезпечаване на изплащането на отпуснат от „Банка ДСК“ЕАД
кредит за закупуването на недвижим имот от Е. П. М. и Н.Б. Р. – М., в размер на
100 000 лева, съгласно Договор за ипотечен кредит от 19.04.2007 г., върху недвижимия
имот Апартамент №4А, разположен на таванския етаж в 3-етажна жилищна сграда,
ведно с прилежащото му мазе, находящ се на адрес: гр. София, ул.“***“ №59, във
връзка с Договор за покупко-продажба от 26.04.2007 г., сключен с Нотариален акт
№196, т.III, д.№508 по описа на Нотариус И. Д., в който изрично е вписано, че
продавачът се съгласява част от продажната цена в размер на 100 000 лв. да бъде
заплатена чрез кредит от „Банка ДСК“ЕАД, предназначен за закупуване на
апартамента, след представяне на нотариалния акт за сключване на договора, вписване
на първа по ред законна ипотека в полза на банката, и застраховане на имота в полза
на банката. Същевременно, в Договора за ипотечен кредит от 19.04.2007 г., сключен
между първите двама ищци и ответника, изрично е посочено, че кредитът в размер на
100 000 лв. се отпуска за покупка на недвижим имот Апартамент №4А, разположен на
таванския етаж в 3-етажна жилищна сграда, ведно с прилежащото му мазе, находящ се
на адрес: гр. София, ул.“***“ №59.
Тъй като предявеният иск е отрицателен установителен иск за установяване
несъществуването на ипотечно право на ответника върху процесния недвижим имот,
преюдициален за основателността му е въпросът за валидността на вписаната в полза
на ответника законна ипотека. Ищците претендират да е налице нищожност на така
вписаната законна ипотека, на основание чл.170, във вр. чл.167, ал.2 от ЗЗД, поради
липса на достатъчно данни за идентифициране на кредитора, а именно – липса на
посочен ЕИК на юридическото лице – кредитор, в полза на което е вписана ипотеката,
както и на основание чл.167, ал.3 от ЗЗД - поради обстоятелството, че ипотеката е била
вписана върху имот, който не е принадлежал на длъжниците по договора за кредит.
От представената по делото Молба относно вписване на законна ипотека /на
л.125-126/ се установява, че в нея са посочени пълните данни на кредитора, в чиято
4
полза се вписва законната ипотека – наименованието на юридическото лице, седалище
и адрес на управление, номер от регистъра Булстат, пълни данни относно вписването
на дружеството в търговския регистър към СГС, имената и ЕГН на законните му
представители. Законът за търговския регистър /сега ЗТРРЮЛНЦ/ е обнародван с ДВ,
бр. 34 от 25.04.2006 г., като датата на влизането му в сила неколкократно е отлагана, и
същия влиза в сила едва на 01.01.2008 г., съгласно изменения в ДВ., бр. 53 от
30.06.2007 г., в сила от 30.06.2007 г. Съгласно §4 от ПЗР на ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ/,
търговците са задължени да се пререгистрират в създадения със закона Търговски
регистър към Агенция по вписванията, в тригодишен срок от влизане в сила на закона,
а съгласно §4, ал.9, при пререгистрацията им кодът по регистъра БУЛСТАТ става ЕИК
на търговеца. Следователно, към момента на вписване на законната ипотека, не е
съществувало изискване за идентифициране на търговеца с неговия ЕИК, а
идентификацията на търговеца се е осъществявала съобразно кодът му по регистъра
БУЛСТАТ, който е посочен в молбата за вписване на законна ипотека.
Наименованието на кредитора и неговото седалище са вписани и в Договора за
ипотечен кредит от 19.04.2007 г., както и в Договор за покупко-продажба от
26.04.2007 г., сключен с Нотариален акт №196, т.III, д.№508 по описа на Нотариус И.
Д., въз основа на които е вписана ипотеката. Следователно, не е налице твърдяната
липса на задължителни реквизити, необходими за идентифициране на кредитора, в
полза на когото се вписва законната ипотека, и не се установява да е налице
твърдяното основание по чл.170 от ЗЗД за нищожност на вписаната ипотека.
Въпреки че разпоредбата на чл.167, ал.3 от ЗЗД е относима към договорната
ипотека, тя е приложима и в хипотезата на вписване на законна ипотека, поради което
въпросът за собствеността на имота, по отношение на който е вписана законната
ипотека, към момента на вписването , е от значение за валидността й. В конкретният
случай, правото на собственост на първите двама ищци към момента на вписване на
законната ипотека, е било установено с Договор за покупко-продажба от 26.04.2007 г.,
сключен с Нотариален акт №196, т.III, д.№508 по описа на Нотариус И. Д., е бил
вписан в Службата по вписванията – София с вх.рег.№26503/26.04.2007 г., по имотна
партида 298601, Акт №41, т.LXV, д.№16937/07, преди вписването на законната
ипотека, вписана по същата имотна партида №298601, с последващ № от входящ
регистър – 26505. Представеното по делото Решение №6747/04.10.2015 г., постановено
по гр.д.№3498/2012 г. на СГС, ГО – 9 състав, влязло в сила на 29.12.2016 г., е било
постановено в исково производство, образувано през 2012 г., и водено между ищцата
А. А. А. и ищците в настоящото производство /тогава ответници в производството/ Е.
П. М. и Н.Б. Р. – М.. Съгласно чл.298 от ГПК, субективните предели на силата на
пресъдено нещо на съдебното решение се разпростира между страните по делото,
както и по отношение на техните наследници и правоприемници, а по отношение на
трети неучаствали в производството лица – само в изрично предвидени случаи /по дела
за гражданско състояние, вкл. брачни искове/. В конкретния случай представеното
влязло в сила решение е непротивопоставимо на ответника, тъй като той не е участвал
като страна в исковото производство, нито е правоприемник на някоя от страните по
него, а придобитите от него ипотечни права са възникнали преди вписването на
исковата молба, с която е предявен искът /която е депозирана през 2012 г./, поради
което правата на ипотекарния кредитор са противопоставими на ищеца по този иск /в
т.см. Определение №111/11.03.2016 г. по гр.д.№5817/2015 г. на ВКС – 2-ро гр.отд./.
При лежаща върху ищците доказателствена тежест да проведат пълно главно доказване
на твърдяното от тях основание за нищожност на ипотеката, а именно – липса на
право на собственост на първите двама ищци върху имота, върху който е вписана
5
ипотеката, към момента на вписването , по делото не са събрани други доказателства,
от които може да бъде обоснован извод, че към момента на вписването на законната
ипотека Е. П. М. и Н.Б. Р. – М. не са били собственици на процесния имот.
Съдът намира, че от правна страна не се установява да е налице нищожност и на
Договора за ипотечен кредит от 19.04.2007 г. на релевираното от ищците основание –
чл.152 от ЗЗД, поради уговорен начин на удовлетворяване на кредитора, различен от
предвидения в закона, а именно – чрез учредяване на тройно обезпечение на имота. На
първо място, не е налице законова забрана за обезпечаване на вземането по един
договор в троен размер, или чрез няколко различни обезпечения от различни видове,
или с няколко обезпечения от един и същи вид, тъй като степента на обезпечаване на
вземането при договорните обезпечения се определя от договорната свобода,
регламентирана в чл.9 от ЗЗД. В случая не е налице императивна норма, ограничаваща
страните да договорят обезпечаване на вземането с вписване на законна ипотека, нещо
повече – същата е изрично предвидено право на кредитора в чл.60, ал.4 от ЗКИ. Не е
налице противоречие със закона или морала и в предвиденото в чл.24 от Общите
условия за предоставянето на ипотечни кредити задължение на Кредитополучателя да
издаде в полза на Кредитора запис на заповед на предявяване за целия размер на
задължението или за отделни части от него, заедно с лихвите за 3 месеца, доколкото в
същата разпоредба изрично е вписано, че вземането на кредитора е едно, и размера му
се определя съобразно договора, независимо дали то ще бъде съдебно предявено на
договорно основание, или въз основа на записа на заповед. Записът на заповед
обезпечава вземането, доколкото предоставя на кредитора облекчен ред за снабдяване
с изпълнителен титул за принудително събиране на вземането, но не дава на кредитора
права да реализира едновременно вземането си един път на договорно основание, и
втори път – на основание на записа на заповед, което изрично е разписано като
пояснение в чл.24 от ОУ. Не се установява вземането по същия Договор за ипотечен
кредит от 19.04.2007 г. да е било обезпечено чрез налагане на други обезпечения.
При така установеното от фактическа и правна страна, не се установява да е
налице и твърдяната нищожност на договора за ипотечен кредит на посоченото
основание, респестивно – не е налице произтичаща от него нищожност на вписаната
законна ипотека за обезпечаване на вземанията на кредитора по този договор.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
При този изход от спора въззиваемата страна има право на присъждане на
разноски за въззивното производство, но такива не са били поискани, поради което не
следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262036 от 23.12.2020 г., постановено по гр.д.
№10935 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, I ГО, 22 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7