№ 234
гр. Варна, 19.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.ева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.ева Въззивно частно гражданско
дело № 20233100500086 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх.№ 86482/ 14.12.2022г от Р.
К. Я. ЕГН ********** с пост. адрес: гр.Варна ж.к.„****, чрез адв.Ц. Анг.Л.
срещу определението на ВРС-35с-в № 13236/25.11.2022г по ч.гр.д. №
15593/2022, с което РС е допуснал обезпечение на бъдещия иск на Г. Б. А.
срещу ответника Р. К. Я. общо в размер на 25 832,80лв,от които
-20 000лв - главница по договор за заем от 17.01.2011г;
- 5 832,80лв - мораторна лихва, начислена за периода 01.04.2020г-
25.11.2020г, чрез налагане на запор върху собствените на Р. К. Я. 1032 броя
безналични акции от капитала на „Трансстрой Варна"АД, вписано в
ТРРЮЛНЦ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
9000, р-н“Одесос“ ул. "*** и вписване на запора в книгата на акционерите
на „Трансстрой Варна"АД, водена от Централния депозитар - гр.София,
по личната сметка на Р. К. Я., на осн. чл.390 ал.1 ГПК.
Счита постановеното определение за незаконосъобразно и неправилно
поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост и затова моли за неговата
отмяна, като излага следните правни доводи :
Позовава се на ТР №6/2013 от 14.03.2013г на ОСГТК на ВКС, във
вр.чл.390 и чл.391 ГПК, съгласно което, за да е основателна молбата за
1
обезпечение, следва да са налице сл.предпоставки:
а) бъдещият иск да е допустим и вероятно основателен,
б) да е налице обезпечителна нужда и
в) обезпечителната мярка да е подходяща и да съответства на
обезпечителната нужда.
В тази връзка счита, че в случая не е налице нито една от посочените
предпоставки:
1/ Предявеният иск е недопустим.
С постановеното определение РС е констатирал, че искът е подаден пред
компетентния съд от легитимирано лице, без да съобрази, че бъдещият
осъдителен иск е с цена в размер на 25 832,80лв и затова не е родово
подсъден на ВРС, на осн.чл.104 ал.1 т.4 ГПК.
2/ Предявеният иск е и явно неоснователен.
Доколкото в представения договор за заем, са налице клаузи, които
обвързват страните по договора, само ако кумулативно са били издадени:
разписка за получената сума от страна на заемополучателя и Запис на
заповед, то в тежест на молителя е било да докаже в обезпечителния
процес, че за претендираните суми са били издадени изрично
договорените в заемната сделка документи.
В настоящия съдът не е взел предвид неоснователността на иска поради
липсата на представени с ИМ разписка и запис на заповед, които,
съгласно клаузите на заемния договор, е следвало да бъдат депозирани,
ако реално съществуват.
В тежест на молителя е да докаже също, че действително е била
проявена активност за събиране на твърдяното вземане, но такива
доказателства отново не са били представени в обезпечителното
производство.
Ето защо счита, че не са налице предпоставките, предвидени в чл.391
ГПК за допускане на обезпечението. Приложените към ИМ писмени
доказателства не налагат извода за вероятната основателност на предявения
иск, чието обезпечение се иска, като към същия липсват убедителни писмени
доказателства, които е следвало да съществуват съгласно представения
документ за заемни правоотношения. Ето защо същите не отговаряли на
2
законовото изискване да са убедителни такива по отношение предявения иск,
чието обезпечение се иска.
3/ Не е налице обезпечителна нужда.
Обезпечението цели защитата на спорното материално право, докато
трае висящността на процеса и предпоставя вероятна основателност на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.391 ал.1 ГПК, обезпечение на иска се допуска,
когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението, и то ако искът е подкрепен с
писмени доказателства, или ако бъде представена гаранция в определения от
съда размер.
Това означава, че обезпечение на иска се допуска при наличието на
няколко предпоставки, поставени в отношение на кумулативност помежду
им, а именно: наличие на допустим и вероятно основателен иск, при който без
допускането на поисканото обезпечение за ищеца ще бъде невъзможно или
ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и то ако искът е
подкрепен с относими писмени доказателства, или ако бъде представена
гаранция в определен от съда размер, като по силата на разпоредбата на
чл.395 ал.1 ГПК в молбата за обезпечение се посочва обезпечителната мярка,
която следва да е подходяща и цената на иска.
Поради горепосочените основания е било необходимо да бъде
изследвана от съда обезпечителната нужда, като бъде определена гаранция,
чийто размер, съгл.чл.391 ал.3 ГПК, се определя в зависимост от размера на
преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако
обезпечението е неоснователно.
В тази връзка съдът е пропуснал да определи парична гаранция, най-
малко поради обстоятелството, че се иска като обезпечителна мярка налагане
на запор върху конкретни акции, с който запор ще се възпрепятства
необосновано правната сфера на жалбоподателя досежно търговията с
безналични поименни акции, които се търгуват на финансови пазари при
специален режим в конкретен момент, като от пропуснатата сделка с тези
акции от страна на евентуалния длъжник Я. биха настъпили вреди в много по-
големи размери от претенцията на молителя. Това е така, защото
обезпечението е наложено върху акции без мотивирано искане от страна на
кредитора защо желае запор точно върху тези финансови инстР.ти, като от
3
друга страна искания запор е бил над размера на предявеното вземане на
кредитора.
В тази връзка в обезпечителна заповед е посочено, че се налага запор
върху конкретни акции, като съдът не е посочил до какъв размер от
стойността им ще бъде извършен запорът. Поради факта, че номиналната им
стойност е по-голяма, което е публично известно обстоятелство, достъпно в
сайта на ТР, в обезпечителното производство следва да се държи сметка и за
правата на длъжника. Вредите, които би претърпял ответника, при
неправомерно запориране на акциите, без да е налице уточнение, до какъв
размер се извършва запора, следва да се презумират както поради спорния
характер на вземането, така и във връзка с принципа на равнопоставеност на
страните в гражданския процес и да се гарантира обезвреда чрез
предварително внесена гаранция от кредитора.
Отделно от това, налагането на запор на безналични поименни акции на
ответника е обременително действие и като такова следва да бъде съразмерно,
ограничено до размера на цената на иска, в съответствие с чл.397 ал.2 ГПК.
Дори и с представени убедителни писмени доказателства от страна на
кредитора за сумата над размера на претендираното вземане, евентуалният
длъжник е следвало свободно да може да оперира със средствата си,
находящи се в съответната лична сметка в Централния депозитар.
Не била редставена от кредитора и не е поискана от съда обичайната
справка от Имотен регистър при АВп по партидата на ответника, от която е
видно, че същият притежава право на собственост върху недв.имоти, без
тежести и възбрани, които са на стойност стотици пъти надвишаващи
претенцията на молителя.
Счита, че, въпреки разпоредбата на чл.133 ЗЗД, че цялото имущество на
длъжника служи за обезпечаване вземанията на кредитора, в конкретния
казус съдът не е взел предвид от една страна неоснователността на иска, а от
друга страна е допуснал обезпечение, без ограничение до конкретен размер,
както в обжалваното определение, така и в обезпечителната заповед на
допуснатия запор на акции, до размера на цената на иска, в съответствие с
чл.397 ал.2 ГПК, като при разширително тълкуване от страна на финансови
институции и трети лица, съразмерността на наложената мярка с
обезпечителната нужда е била опорочена, което сериозно е накърнило
4
правата на жалбоподателя, като е допусната незаконосъобразно
свръхобезпеченост във вреда на ответника по иска.
4/ Твърди, че изначално несъответствие между обезпечи телната
нужда и наложеното обезпечение, договорът има предмет паричен заем, а не
задължение за прехвърлянето на акциите, които са запорирани и затова
обезп.мярка се явява от една страна неподходяща, което е във вреда на
жалбоподателя.
Общата номинална стойност на запорираните акции е в размер на
27 864лв, който размер от своя страна също надвишава претенцията на
бъдещия ищец, изчислена на 25 832,80лв.
Излага още, че целта на обезпечителния процес, предприет от адв.Г.
Б.А., е да бъде затруднен и злепоставен настоящият жалбоподател, като му се
наложат мерки, които да причинят значителни вреди, злепоставяйки го като
длъжник, като в същото време на практика не съществува реална опасност от
невъзможност или затрудняване на получаване на паричната сума при
евентуалното доказване на иска на кредитора-бъдещ ищец.
Поради това обезпечителната защита изначално е била напълно
неоправдана, което от своя страна обуславя и отмяната на обезп. мярка в
настоящото изпълнително дело, а в условията на евентуалност на замяната на
допуснатата мярка с друга подходяща мярка.
Процесуалната теория и съдебната практика са единни във виждането,
че основа за определяне на обезп.мярка като подходяща за всеки конкретен
казус е нейното съответствие с обезпечителната нужда. Необходимостта в
обезпечителния процес да бъде постигнат подходящият баланс и
реципрочност между защитата-санкцията, която се постига чрез него, е
налагала в настоящия казус съдът да извърши преценка на съответствието на
обезп.мярка с обезп.нужда, което не е било сторено.
В допълнение сочи, че претендираният дълг по заемно правоотношение
не бил възниквал и претендираните суми никога не са били предоставяни от
молителя на жалбоподателя
Нещо повече. С налагането на запор върху горепосочените дялове
кредиторът – адв.Г. Б.А. недобросъвестно и умишлено е действал срещу
жалбоподателя с цел да увреди съществено неговите финансови интереси и да
5
го злепостави, като осуети планираната сделка за продажба на акциите между
доверителя ми и купувача „ИНЖСТРОЙ ХОЛДИНГ" АД- Варна, ЕИК
********* поради знанието си, че съгласно сключен договор за покупко-
продажба на горецитираните акции на 17.12.2019г в гр.Варна в нот.кантора на
нотариус Макс.Динчев, находяща се в гр.Варна ул.„Бр. Шкорпил" № 26 ет.3
офис № 11, продажната цена на запорираните акции е договорена в размер на
200 000лв, като при подписването на договора е присъствал лично, и съгласно
съставен на 24.11.2022г Констативен протокол № 119 том 3 рег.№ 7886 на
нотариус Петър Петров, рег.№ 224 на НК, в изпълнение на ангажимент по
предварителния договор, страните е следвало да реализират сделка на датата
02.12.2022г при договорената продажна цена на запорираните акциите в
размер на 200 000лв. Последвали са действията, предприети на сл.ден
25.11.2022г от молителя, като е подал молбата за обезпечение на бъдещия
иск. Предвид, че в първата си фаза обезпечителното производство се развива
без знанието на длъжника, затова Р.Я. не би могъл да знае преди връчване на
запорното съобщение за предприетите срещу него действия.
С оглед на всичко изложено счита, че поради нарушаване правилата в
обезпечителния процес и необсъждане всички законови предпоставки от РС
моли за отмяната на постановеното от ВРС определение.
Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски и разноски
за адв.хонорар, за което се представя договор за правна помощ.
С подадения в срока по чл.274 ГПК писмен отговор ответната страна
Г. Б. А. ********** от гр.Варна ул.“Граф Игнатиев“ № 17 изразява
становище за неоснователност на подадената жалба по сл.съображения:
1/ по допустимостта на постановеното определение.
Съгл. чл.390 ал.1 ГПК обезпечение може да се иска и преди
предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на
ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение.
Твърдението, че ВРС не е родово компетентен, т.к. цената на иска е 25
832,80лв и затова не му е родово подсъден, на осн. чл.104 ал.1 т.4 ГПК, е
неоснователно.
В случая става въпрос за два съединени иска – по чл.240 ал.1 ЗЗД и по
чл.240 ал.2 ЗЗД, което било ясно посочено в обстоятелствената част, а и
6
следва недвусмислено от петитума на заявените бъдещи искове.
Други възражения срещу родовата компетентност на РС не са заявени, а
въпросът за компетентността подлежи на преценка служебно от съда.
Посочва, че местожителството на молителя е в гр.Варна и не се касае за
възбрана върху имот, който да служи като обезпечение, а за запор върху
акции, които предпоставки не били оспорени.
2/ по основателността на бъдещия иск.
Същият не е недопустим, още по-малко на основанието, посочено в
ч.жалба.
Ако оплакването следва да се разбира като такова за недопустимост на
съдебния акт за допускане на обезпечението на бъдещия иск, то също е
неоснователно съобразно гореизложеното.
3/ В рамките на производството по обезпечаване на иска може да се
обсъжда само вероятната основателност на бъдещия иск.
С оглед представените доказателства, изходящи от частния
жалбоподател - договор и разписка, може да се направи предположение за
вероятна основателност, а това е достатъчно за допускане на обезпечението.
Интерпретацията на съдържанието на клаузите на договора за заем,
направени с частната жалба, освен че будят недоумение, са и напълно
неотносими към въпроса за вероятната основателност на иска. Достатъчно е
да се посочи, че за възникване на правата и задълженията по договора за заем
е достатъчно заемната сума да бъде предадена на заемополучателя. Това
обстоятелство се доказва от приложената към молбата разписка.
Представеният договор за заем установява вероятната основателност на иска
за плащане на договорената лихва. Така двете доказателства правят бъдещият
иск вероятно основателен.
Издаването на Запис на заповед не е условие за действителност на
договора или на което и да е от правата и задълженията, поети с него.
4/ Неоснователно, а и по съществото си, и невярно било твърдението, че
не била проявена активност за събиране на твърдяното вземане.
От приложения към молбата договор се установява, че в него е посочен
падеж - 31.03.2020г. Според чл.84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
7
Следователно, от 01.04.2020г жалбоподателят е изпаднал в забава. След като
е налице ясно договорен падеж на задължението, не е необходимо да се
проявява каквато и да активност за събиране на вземането. Срокът кани
длъжника, който следва да прояви активност и има интерес да изпълни точно
и в срок задълженията си. Към ч. жалба не са представени доказателства
такава да е била проявена, и още по-малко задължението да е било погасено
Освен това, твърдението е и фактически невярно. Малко след падежа
молителят Г.А. бил потърсил длъжника-жалбоподател, за да изяснят кога и
как ще бъде погасено задължението. Оттогава той не отговарял на
позвъняванията му. Признание за това е направил самият той в
кореспонденцията, която била разменена между тях след налагането на
запора. Изглежда това е бил начинът да влезе в комуникация с него.
5/ Неоснователно е оплакването за липса на обезпечителна нужда.
На първо място следва да се съобрази обстоятелството, че длъжникът
вече почти три години не е в състояние да погаси дълга си. Това може да
означава, че той не разполага с ликвидни средства, с които да плати. От този
факт следва директно наличието на обезпечителна нужда.
Няма логика в твърдението на жалбоподателя, че можело да се допусне
обезпечение на някакви предполагаеми негови многобройни имоти, но не и
върху неговите акции. Не са представени и никакви доказателства за
твърдението, че тези имоти не били обременени, нито че са секвестируеми,
нито че изобщо да съществуват. Но дори и да бяха представени такива, те не
могат да бъдат взети предвид, тъй като нямат никакво отношение нито към
обезпечителната нужда, нито към адекватността на обезпечителната мярка.
Неоснователно е оплакването, че кредиторът не бил представил и съдът
не бил поискал обичайната справка от Имотен регистър при АВп по
партидата на ответника, от която било видно, че същият притежава право на
собственост върху недв.имоти. Такъв обичай на страната не бил известен, а и
да имало такъв не би могъл да бъде приложен, т.к. в случая става въпрос за
процесуална норма. Процесуалното право е винаги писано, следователно, не
може да бъдат прилагани обичайни норми. Не става ясно и от коя норма се
извежда задължението на съда да изисква подобна справка, за да може да се
приеме, че тя е била нарушена.
Няма основание и да се прилага такава справка, защото исканото
8
обезпечение не е за налагане на възбрана върху недв. имот, а за запор върху
акции. Както справката от АВп е публична, така публична е тази и в книгата
на акционерите на „Трансстрой Варна" АД и личността на неговите
акционери, сред които и жалбоподателят.
Освен това, за жалбоподателя съществуват правни възможности да се
освободи от наложеното му обезпечение, като предотврати неговите
последици, от което той не се е възползвал.
6/ Неоснователно е оплакването, че съдът бил допуснал обезпечение,
без ограничение до конкретен размер.
Както се установява от диспозитива на определението и издадената
обезпечителна заповед цената на исковете е посочено ясно и точно.
7/ Не е основателно е оплакването за свръхобезпеченост на иска.
Изложената теза е меко казано странна. Ако тя би могла да бъде
споделена, то никакво обезпечение на какъвто и да иск нямало да може да се
допусне, защото би се оказало, че съдът следва да изчислява дали съответства
на цената на иска. Така никой недвижим имот не би могъл да бъде възбранен,
защото е по-скъп или по-евтин от обезпечаваното вземане. Такива въпроси в
обезпечителното производство не се разрешават, нито се изследват от съда, а
това е предмет на изп.производство, когато те бъдат продадени. Никой не
може да предвиди на каква цена биха се продали акциите, за да е необходимо
да се съобразява тяхната номинална стойност, историческа цена, пазарна цена
и пр. Високата номинална стойност не означава, че това е и пазарната цена на
тези акции и затова от нея не може да се направи никакъв разумен довод.
Никой не спори какъв е предметът на договора, на който се основава
претенцията. Не може да има спор и че по него се дължи връщане на пари,
т.е. предявена е парична претенция, която може да бъде обезпечена и
удовлетворена по всеки допустим от закона способ, какъвто е и посканият и
допуснат от съда.
Мярката е подходяща, т.к. е предвидена от закона и посочена от
кредитора. По същия начин длъжникът в изп.производство не може да прави
възражение от кои негови права да се удовлетвори кредиторът и е допустимо
налагането на повече от една възбрана или запор. С това по никакъв начин не
се нарушава балансът и реципрочността между защитата, която се постига
9
чрез него. В обезпечителното производство съдът не може да съобразява
съответствието на обезп. мярка с обезп.нужда, която при парични задължения
се предполага. Достатъчно е да съществува основателно предположение, че
за ищеца ще е невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата
по решението.
Акциите не са несеквестируеми вещи и затова изпълнение върху тях
всякога е допустимо. А изпълнението върху предполагаеми недвижими имоти
може да се окаже затрудняващо за ищеца, тъй като е възможно те да бъдат
несеквестируеми, върху тях да има права на трети лица. противопоставими на
кредитора и пр., което да направи изпълнението върху тях затруднително.
8/ Неоснователни са оплакванията, че с поисканата и допусната от съда
обезп.мярка молителят целял да навреди на жалбоподателя, като осуети
планираната сделка за продажба на акциите между жалбоподателя и третото
лице „Инжстрой холдинг“АД ЕИК *********.
За твръдяното знание у молителя за предстоящата сделка за покупко-
продажба на акциите на 17.12.2019г не са посочени никакви доказателства.
Излага, че на посочената дата е присъствал в кантората на н-с
Макс.Динчев за даване на съгласие жалбоподателят да продаде дяловете си от
капитала на третото лице „Ар енд Джи“ООД ЕИК ********* и да подпише
съответния протокол за освобождаването на същия като съдружник и
управител в това дружество и приемане на новия съдружник „Инжстрой
холдинг“АД и за избор на нов управител. На молителя е било известно
съдържанието на този договор. Какви други договори са сключвали
„Инжстрой холдинг“АД и жалбоподателят и при какви условия не му било
известно, нито е необходимо да му било известно, тъй като не е участвал в
тях нито лично, нито като адвокат.
На сделката за продажба на дружествените дялове на 17.12.2019г
жалбоподателят е бил представляван от сегашния си пълномощник, подал
жалбата - адв.Цв.Л. а „Инжстрой холдинг“ АД е бил представляван от
адв.Б.Жеков.
Наблягането на адвокатската професия на молителя счита за неетично и
цели придаване на достоверност на твърдението за знание за съдържанието на
някакъв договор, в изготвянето на който не Г.А. не е вземал участие. Още по-
малко би могъл да знае какво и с кого е правил жалбоподателят на
10
24.11.2022г преди или след посочената дата, нито кога, с кого и какви сделки
е възнамерявал да сключва. Твърдението е и нелогично. Ако е вярно, че такъв
договор е бил сключен на 17.12. 2019г, то молителят би могъл да осуетя
сключването му всякога до датата на подаване на настоящата молба. Какво
точно се е случило на 24.11.2022г в кантората на нот.Петър Петров, не му
било известно. Не се и твърди молителят да е присъствал там в лично или
адвокатско качество.
Факт е, че жалбоподателят има непогасено задължение.
Повод за подаването на молбата е било поредното невдигане на
телефона от страна на длъжника по договора, което мотивирало кредитора да
приеме, че отношенията им нямало да може да бъдат уредени доброволно.
Ако твърдените от жалбоподателя обстоятелства /за предстояща сделка
с акциите на много по-висока стойност от номиналната им цена/
действително би било известно на молителя, то по-ефективната за него
обезп.мярка би била налагането на запор върху вземането му за продажната
цена от третото лице, а не върху самите акции. Дали, обаче, се е стигнало до
сключването на договор и кога /ако се приеме, че такъв не е бил сключен през
2019г/ и дали задълженията по него са били изпълнени, на Г.А. не е известно,
а и към жалбата няма приложени никакви доказателства за установяване и
доказване на тези твърдения.
В случай, че твърдяното в ч.ж. било вярно, то тогава за молителя
оставало загадка по каква причина жалбоподателят го потърсил едва на
5.12.2022г, т.е. три дни след твърдяната дата за сключване на договора за
продажба на акциите и след като твърди, че такъв вече бил сключен и то още
през 2019г, първо по телефона, а след това - на 6.12.2022г - и по е-мейла. В
същия ден Г.А. съобщил на ответника претенцията си и нейното основание,
като посочил и банковата сметка, по която да бъде преведена сумата. След
посочената дата кореспонденцията престанала и плащане не последвало. От
тези факти Г.А. направил логичното заключение, че длъжникът бил изгубил
интерес от тази сделка и затова не би могъл да му навреди.
9/ Неоснователно и недопустимо е искането за присъждане на разноски.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от TP № 6/2013г, отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на
решението по обезпечения бъдещ иск, с което се разглежда спорът по
11
същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената
мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението. Следователно, разноските в обезп.производство на бъдещия иск
подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто
предмет са обезпечените искове и съобразно крайния резултат. Затова
направеното искане е преждевременно и съответно недопустимо, поради
което подлежи на отхвърляне.
С оглед всичко изложено моли частната жалба да бъде оставена без
уважение, като бъде потвърдено постановеното определение като правилно и
законосъобразно.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, за да се произнесе, съобрази :
Частната жалба е депозирана в срок и е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна по сл.съображения:
Производството е по реда на чл.390 ал.1 ГПК, образувано по молбата на
Г. Б. А. срещу Р. К. Я. за допускане на обезпечение на бъдещия му иск за
осъждането на ответника да му заплати посочените суми: 20 000лв - главница
по договор за заем от 17.01.2011г и 5832,80лв - мораторна лихва, начислена
за периода 1.04.2020г - 25.11.2020г, чрез налагане на запор върху 1032бр
безналични акции от капитала на „Трансстрой Варна"АД ISIN BG
**********, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна ул.„Хан Омуртаг" № 2 и вписване на запора в книгата на
акционерите на „Трансстрой Варна" АД, водена от „Централен депозитар"АД
- гр.София по личната сметка на Р. К. Я..
Молителят обосновава искането си с твърдения за сключен между
страните договор за паричен заем, в изпълнение на задълженията по който от
молителя на ответника е била предадена сумата от 20000лв. Падежът на
задължението е бил на 31.03.2020г Независимо от отправените покани,
задължението не е изпълнено от страна на ответника.
Въззивният съд споделя изцяло изложеното в мотивите на
постановеното от ВРС определение за основателността на подадената
молба, като излага съображения, касаещи наведените с частната жалба
оплаквания:
12
I По допустимостта на подадената молба за обезпечение на бъдещ
иск.
Същата е процесуално допустима е, тъй като е подадена от
легитимирано лице пред компетентния съд.
II По основателността на молбата.
Обезпечителното производство има за цел да гарантира реализиране
правата на ищеца при евентуално позитивно за него решение, което би
послужило за изпълнително основание.
Предпоставки за допускане на обезпечението са допустимостта на
бъдещия иск и неговата вероятна основателност, наличието на обезпечителна
нужда за молителя и адекватност на обезпечителната мярка към вида на
търсената защита.
1/ По допустимостта на бъдещия иск.
Съгл. чл.390 ал.1 ГПК обезпечение на същия може да се иска от родово
компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението
на имота, който ще служи за обезпечение.
Неоснователно е позоваването в ч.жалба, че ВРС не е родово
компетентен, т.к. цената на иска била 25 832,80лв.
В настоящия случай се касае за кумулативно обективно съединени
осъдителни искове за парични суми, от които единият главен - за сумата от 20
000лв, представляваща дължима главница по договор за заем, на осн.чл.240
ал.1 ЗЗД, а вторият е акцесорен – за сумата от 5832,80лв, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение, изчислено въз основа на законната
лихва върху главницата за периода на забавата 1.04.2020г - 25.11.2020г, на
осн.чл.240 ал.1 ЗЗД.
Всеки от исковете е с цена 20 000лв и под посочената сума, което
определя РС като родово компетентен.
Налице са е и останалата изискуема от нормата на чл.390 ал.1 ГПК
предпоставка - местожителството на молителя е в гр.Варна.
Ето защо оплакването в ч.ж. е неоснователно.
2/ По вероятната основателност на бъдещия иск.
В рамките на обезпечителното производство може да се преценява само
13
вероятната основателност на бъдещия иск. Въз основа на представените с
молбата доказателства - договор и разписка, може да се направи положителен
извод за евентуалната основателност както на главния иск, така и на
акцесорния, доколкото в договора е посочена конкретна датата за падеж, т.е.
същият е срочен. Това е достатъчно основание за уважаването на молбата по
чл.390 ГПК.
Останалите изложени доводи в тази част са без значение за настоящия
спор, тъй като имат отношение към материално-правния спор между
страните, т.е. при разглеждането на бъдещия иск, в случай че същият
своевременно е бил предявен в указания от съда срок.
3/ По отношение обезпечителната нужда
Такава е налице, когато съществува опасност ответникът по бъдещия
иск да извърши разпореждане с ценните книжа, с което би се затруднило
изпълнението на евентуално позитивното за ищеца съдебно решение.
Принципно са верни и се споделят от съда изложените общотеоретични
постановки, че обезпечението цели защитата на спорното материално право,
докато трае висящността на процеса и предпоставя вероятна основателност на
иска.
Съгл. чл.391 ал.1 ГПК обезпечение се допуска, когато без него за ищеца
ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по
решението, ако искът е подкрепен с писмени доказателства или ако бъде
представена гаранция в определения от съда размер.
От горните, обаче, в случая са изведени несъстоятелни доводи.
Очевидно е наличието на обезпечителна нужда, след като
доказателствата сочат на дата на падежа през м.март 2020г, а това е индиция
за липсата на доброволно изпълнение на задължението до подаването на
молбата по чл.390 ГПК.
Що се отнася до необходимостта от определяне на парична гаранция.
В хипотезата на чл.391 ал.1 т.1, т.е при представяне на убедителни
писмени доказателства, Законът не поставя като задължително условие
представянето на такава, а е предоставено на преценката на съда.
В случая определянето на парична гаранция не се налага доколкото
приложените към молбата писмени доказателства се възприемат от съда за
14
достатъчно убедителни по см.чл.391 ал.1 т.1 ГПК. Затова и няма да намери
приложение хипотезата на ал.3 от същия член, която има касателство за
определяне размера на паричната гаранция, който е в зависимост от размера
на преките и непосредствени вреди, които ответникът би претърпял, ако
обезпечението е неоснователно.
Несъстоятелни са доводите в жалбата, че за налагането на
обезпечителна мярка ЗАПОР върху безналични поименни акции молителят
следвало да изложи мотивирано искане по каква причина желаел налагането
на запор точно върху тези финансови инстР.ти.
Право на бъдещия ищец е да избере вида на обезпечителната мярка,
чрез която счита, че в най-голяма степен би било удовлетворено вземането му
при евентуален положителен за него резултат от разрешаването на
материално-правния спор между страните.
4/ По отношение обезпечителната мярка и нейната адекватност
спрямо обезпечителната нужда.
Като цяло са верни изложените общотеоретичните
положения. Обезпечителната мярка ЗАПОР е адекватна, когато е налице
парично притезание, като целта на налаганата мярка е да се обезпечи
възможността за изпълнение на осъдителното решение и удовлетворяване на
кредитора с парично притезание от парите, собственост на длъжника. Целта е
да се запази имуществото в патримониума на длъжника, за да може същият
да се удовлетвори предпочтително от него.
Несъстоятелен е доводът в ч.ж., че кредиторът не бил представил и
съдът не бил поискал обичайната справка от Имотния регистър при АВп по
партидата на ответника, от която да е видно, че същият притежавал право на
собственост върху недв.имоти, без тежести и възбрани, които били на
стойност стотици пъти надвишаващи претенцията на молителя. Същото няма
касателство към исканата обезпечителна мярка.
Самият жалбоподател не предлага замяна на наложената обезпечителна
мярка по реда на чл.398 ГПК с друга подходяща. А по аргумент от ал.2 на
същата правна норма, че при обезпечение на оценим в пари иск, ответникът
може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда
обезпечение със залог в пари или ценни книжа съгл.чл.180 и чл.181 ЗЗД,
следва, че в случая молителят правилно се е насочил към по-адекватната за
15
обезпечаване на паричното му вземане мярка.
Що се отнася до довода , че ВРС не е посочил размера на вземането,
което водело до свръхобезпеченост.
В тази връзка се твърди, че номиналната стойност на посочените 1032бр
безналични акции от капитала на „Трансстрой Варна"АД била по-голяма от
размера на вземането и това било публично известно и достъпно от сайта на
ТР.
Същевременно самият жалбоподател признава, че тяхната номиналната
стойност възлиза на 27 864лв. Това се установява и от съда при извършената
служебно справка в публично достъпния Търговски регистър - 1032бр
безналични акции от капитала на „Трансстрой Варна"АД, от които всяка на
стойност по 27лв.
При това положение, макар размерът на обезпечението да надвишава
размера на вземането със сумата от 2031,20лв, то същата спрямо общия
размер на задължението от 25 832,80лв е несъществена - равна е на 7,8%,
което е по-малко от 10% от вземането.Освен това, може да се мисли, че
провеждането на исковото производство би генерирало допълнителни
разходи, които /при евентуален положителен резултат за ищеца/ биха могли
да бъдат компенсирани от посочената сума.
На сл.място.
Макар съдът да не е посочил изрично, че запорът се налага до размера
на вземането, следва да се прави разлика от налагането на запор върху
банкови сметки. При последните не е ясна наличността по тях, докато в
случая е посочено точното количество безналични акции – 1032 броя, които
са с публично известна номинална стойност, т.е. общата им стойност е
определяема; пазарната не може да бъде съобразявана, тъй като тя може да
варира и би могла да бъде както по-висока, така и по-ниска. При това
положение се налага извод, че наложената обезпечителна мярка е адекватна
по размера на вземането.
Що се отнася до доводите на жалбоподателя, че от възпрепятстването
му да търгува с безналичните поименни акции на финансовите пазари при
специален режим в конкретен момент, биха могли да настъпят вреди в много
по-големи размери от претенцията на молителя, сочат на предполагаеми
16
загуби, които едва след разрешаването на окончателния правен спор между
настоящите страни със СПН биха могли да бъдат предмет на отделно исково
производство за възмездяването му за вреди във вид на претърпени загуби
или пропуснати ползи.
Останалото изложено в т.4 от частната жалба, че претендираният дълг
по заемно правоотношение не бил възниквал и претендираните суми никога
не са били предоставяни от молителя на жалбоподателя, касае съществото на
спора и няма отношение към настоящото обезпечително производство.
Що се отнася до подробното изложение от Р. Янев на твърдения за
недобросъвестното и умишлено поведение от страна на адв.Г.А. с цел да
увреди съществено финансовите интереси на Р.Янев и да го злепостави,
като осуети планираната сделка за продажба на акциите между него и
купувача „ИНЖСТРОЙ ХОЛДИНГ" АД-Варна поради знанието у Г.А., че
съгласно сключен на 17.12.2019г договор за покупко-продажба на
горецитираните акции, продажната цена на същите била договорена в размер
на 200 000лв, и при подписването на договора Г.А. бил присъствал лично и
т.н. Следва да се посочи, че така изложеното сочи на набеждаване на Г.А.
пред държавен орган, при това в професионалното му качество на адвокат. На
сл.място. Обсъждане на тези твърдения не се налага, тъй като стоят извън
предмета на въззивната проверка на проведеното обезпечително
производство. Същите, обаче, могат да се възприемат като индиция за
вероятната възможност до приключване на производството по иска с влязло в
сила решение, титулярът на задължението да се разпореди с имуществото си,
с което да създаде пречки за удовлетворяване претенцията на кредитора, я
това отново потвърждава извода за наличие на обезпечителна нужда.
Предвид всичко изложено по-горе подадената частна жалба като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение и постановеното от ВРС
определение за допускане на обезпечителната мярка запор върху безналични
акции, да бъде потвърдено.
Що се отнася до заявеното от жалбоподателя в условията на
евентуалност искане за замяна с друга подходяща мярка. Същото е
недопустимо, тъй като на първо място не е спазена процедурата, предвидена
за това в нормата на чл.389 ГПК /искането следва да бъде отправено до съда,
допуснал обезпечителна мярка, а не в рамките на производството по нейното
17
обжалване/; и на сл.място, не е посочена конкретната мярка, с която да бъде
заменен наложеният запор.
По отношение искането му за присъждане на разноски. Същото е
недопустимо съобразно разясненията, дадени в т.5 от TP № 6/2013г, предвид,
че обезпечителното производство няма самостоятелен характер и
отговорността за разноските, сторени в него, следва да бъде реализирана с
оглед разрешаването по същество на материално-правния спор между
страните. Казано с други думи, разноските по обезпечителното производство
на бъдещия иск подлежат на възмездяване само в рамките съответното
исково производство, чийто предмет е бил обезпечен чрез наложената мярка,
т.е. с окончателния съдебен акт.
Съобразно изложеното не се налага присъждането на такива и в полза
на ответната страна по жалбата.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС-35с-в № 13236/25.11.2022г по ч.гр.д. №
15593/2022, с което е допуснато обезпечение на бъдещия иск на Г. Б. А. срещу ответника
Р. К. Я. общо в размер на 25 832,80лв,от които
-20 000лв - главница по договор за заем от 17.01.2011г;
- 5 832,80лв - мораторна лихва, начислена за периода 01.04.2020г- 25.11.2020г, чрез налагане
на запор върху собствените на Р. К. Я. 1032 броя безналични акции от капитала на
„Трансстрой Варна"АД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, 9000, р-н“Одесос“ ул. "*** и вписване на запора в книгата на
акционерите на „Трансстрой Варна"АД, водена от Централния депозитар - гр.София,
по личната сметка на Р. К. Я., на осн. чл.390 ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18