РЕШЕНИЕ
№ 885
гр. Благоевград, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.а
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210101913 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „Е. 92 И“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, представлявано от управителя *** срещу В. Д. Д., ЕГН
**********, от гр. ****.
Ищецът е предявил против ответника при условията на обективно кумулативно
съединяване искове по чл. 45 ЗЗД за заплащане на общата сума от 458,53 лв. (съобр.
протоколно определение на съда от 26.09.2024г. /л. 75 – л. 76 от делото/, с което по реда на
чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на исковите
претенции), от която сума:
- сумата от 111,73 лв., представляваща обезщетение за причинени от ответника
имуществени вреди, стойността на счупена стъклена витрина на източната фасада на сграда
с идентификатор *** по КК на Благоевград, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.04.2023 г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане на сумата.
- сумата от 346,80 лв., представляваща обезщетение за причинени от ответника
имуществени вреди, стойността на част от облицовката на източната фасада на сграда с
идентификатор***по КК на Благоевград, за периода 01.01.2023 - 31.07.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2023 г. /датата на увреждането/ до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***по КК на
Благоевград, ведно с изградената в него сграда с идентификатор*** която представлява
магазин за авточасти и складова база. Сочи, че ответникът бил собственик на съседния имот
с идентификатор ***. Поддържа, че ответната страна била подала десетки сигнали за
завишени нива на шум и замърсяване в района, в резултат на което ищцовото дружество
било проверявано от държавни и общински институции. Заявява, че проверките били
установили, че жалбите и сигналите на ответника били неоснователни. Въпреки това
ответникът продължил да ги тормозел, като почти ежедневно замерял сградата с камъни,
буци с пръст, бутилки или каквото му попаднело.
Ответникът, чрез особения си представител, счита предявените срещу него искове за
неоснователни.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, извърши анализ на
събраните доказателства и съобрази приложимия закон, намира за установено по
1
делото следното от фактическа и правна страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
осъдителни искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице.
Уважаването на тези искове в настоящия случай е детерминирано от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/ищецът е собственик на описания в исковата молба,
недвижим имот, както и на изградената в него сграда с идентификатор *** наличието на
противоправно деяние, осъществено от ответника, изразяващо в повреждането и
унищожаването на описаните в исковата молба стъклена витрина на източната фасада на
собствената на ищеца сграда с идентификатор***и част от облицовката на източната фасада
на сграда с идентификатор *** настъпилите в резултат на това противоправно деяние
имуществени вреди на ищеца; 4/ размерът на тези вреди; 5/ причинна връзка между
противоправното деяние, осъществено от ответника, и настъпването на имуществените
вреди и 6/ противоправното деяние да е осъществено виновно от страна на ответника, който
елемент от деликта съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът следва да установи наличието на първите пет от
посочените изисквания. От своя страна ответникът трябва да обори предвидената в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД презумпция за вина или трябва да установи, че е погасил претендираното от ищеца
вземане.
Правилната оценка на горните положения в контекста на разглеждания казус предполага
съобразяване на данните, съдържащи се във формираната в рамките на настоящото
производство доказателствена съвкупност. В последната се включват: приобщените по
делото писмени доказателства, приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
събраните гласни доказателствени средства (показанията на разпитаните свидетели **** –
служител на ищеца, работещ на длъжността „охранител“ и *** – дъщеря на управителя на
ищцовото дружество, работеща като негов технически сътрудник).
В настоящия казус от приетите по делото писмени доказателства в действителност се
установява, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***по КК на
Благоевград. Става ясно, че ищцовото търговско дружество е собственик и на изградената в
имота сграда с идентификатор *** Установява се от писмените доказателства и от събраните
по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите **** и ***, че
сградата представлява магазин за авточасти и складова база. Ответникът е съсед на
процесния имот.
От представените по делото два броя фактури от 27.07.2023г. и от 10.08.2023г., както и два
броя платежни нареждания става ясно, че ищецът е заплатил общата сума от 283,93 лв., от
която 111,73 лв. за поправка на стъклопакет, монтаж на стъклопакет, транспорт, и 172,20 лв.
за ламарина-полиестерно покритие.
От подробните показания на свидетелите **** става ясно, че ответникът е повредил и
унищожил стъклена витрина на източната фасада на собствената на ищеца сграда с
идентификатор ***и част от облицовката на източната фасада на сградата. В тази връзка св.
*** е бил очевидец на противоправните действия на ответника Д., изразяващи се в хвърляне
на камък по сградата около Великден на 2023г., когато бил на смяна да охранявал обекта. В
резултат на това действие е било счупено стъкло на сградата, което е било сменено.
Свидетелят *** заяви също така, че по стената на сградата имало дупки от хвърлянето на
камъни, както и че имало други подобни случаи, в които Д. е била хвърляла камъни по
сградата. От показанията на свидетелката *** става ясно, че проблемите със съседа им Д.
започнали през 2023г., когато последната започнала да подавала непрестанни жалби до
всички институции, в които обвинявала ищцовото дружество в различни нарушения, като че
имало септична яма, замърсявали въздуха, че по керемидите имало насложено гориво. Тази
свидетелка възпроизвежда казаното от св. *** по отношение на това, че на Великден през
2023г. ответникът е бил счупил прозорец на процесната сграда. Свидетелката също е била
виждала лично Д. да хвърляла и други пъти камъни по сградата. Показанията на свидетелите
**** и *** следва да се кредитират. Това е така, защото същите не са опровергани от други
2
доказателства и съответстват на приетите по делото писмени доказателства.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, и от
уточненията на вещото лице инж. Х. Г., направени при проведения му разпит в открито
съдебно заседание на 31.10.2024г. от 10:45 часа, се установява, че общата пазарна стойност
на нанесените щети в имота на ищеца възлиза на 458,53 лв., с включено ДДС. Става ясно, че
вредите на вентилационното съоръжение и на източната фасада на сервиза на ищеца са
вследствие на нанесени удари с твърди предмети и най-логичното обяснение за това са
хвърлени камъни от изток. Предвид че имотът на ответника е в близост до поразените
обекти и с оглед на показанията на свидетелите по делото, вещото лице е изразило
становището, че уврежданията на имуществото на ищеца са в резултат от неправомерни
действия на ответника. Вещото лице е категорично, че е налице причинно-следствена връзка
между действията на ответника и щетите, нанесени на ищеца.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявените искове се явяват основателни и като
такива подлежат на уважаване.
Относно разноските:
Предвид този изход от делото, на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и
сторените, съгласно списъка по чл. 80 ГПК, разноски в общ размер от 1115 лв., от които 100
лв. заплатена държавна такса, 400 лв. възнаграждение за особения представител по чл. 47,
ал. 6 ГПК на ответника и 615 лв. възнаграждение за вещото лице по приетата съдебно-
техническа експертиза. Исканото адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. не следва
да бъде присъждано на ищцовата страна. Това е така, защото ищецът не е доказал по
смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. Дело № 6 от 2012 г. на
ОСГТК на ВКС реалното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение. В тази
връзка следва да се изтъкне, че ищецът е представил единствено пълномощно за неговия
процесуален представител. Не е представен договор за правна защита и съдействие, в който
да е отбелязано, че претендираното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой. Липсват
и представени банкови документи, удостоверяващи плащането на адвокатския хонорар.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, от гр. **** да заплати на „Е. 92 И“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от управителя ***, следните
суми:
- 111,73 лв. /сто и единадесет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща
обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди, стойността на счупена
стъклена витрина на източната фасада на сграда с идентификатор ***по КК на Благоевград,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2023 г. /датата на
увреждането/ до окончателното изплащане на сумата.
- 346,80 лв. /триста четиридесет и шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща
обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди, стойността на част от
облицовката на източната фасада на сграда с идентификатор *** по КК на Благоевград, за
периода 01.01.2023 - 31.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 31.07.2023 г. /датата на увреждането/ до окончателното изплащане на сумата.
- 1115 лв. /хиляда сто и петнадесет лева/ – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща
общ размер на дължимите разноски в настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
3
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4