Решение по дело №4329/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1567
Дата: 3 май 2022 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20221110204329
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1567
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110204329 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Г. Н. М. против Наказателно постановление № РД-И-
014/03.06/2021 г., издадено от изп. директор на ИАЛ, с което, на основание чл. 281, ал. 1, пр. 1
ЗЛПХМ, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 25 000 лева, за нарушение на чл. 7,
ал. 1 ЗЛПХМ.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за вътрешна противоречивост в
обвинителната теза. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Оспорва
жалбата, като излага съображения по изложените в нея доводи. Претендира раноски.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 09.12.2020 г. била извършена съвместна проверка от екипи на ИАЛ и СДВР с
търговски обект – офис на куриерска компания „Спиди“, находящ се в гр. София, ж.к.
„Манастирски ливади“, ул. „Синанишко езеро“ № 9А.
В хода на проверката, офисът бил посетен и от жалбоподателя М.. Същият пристъпил
към освобождаване на пратка от 4 кашона, съдържаща лекарствени продукти с опаковка на чужд
език, както следва: T3 25 mcg tablets, c Lot № 18 03 и с Exp. 11 2022, производител UNI-
1
PHARMMA – 1 201 опаковки; T3 25 mcg tablets, c Lot № 17 12 и с Exp. 11 2022, производител
UNI-PHARMMA – 188 опаковки; Clomiphene citrate 50 mg, c Lot № 31710 и с Exp. 10/2022,
производител ANFARM – 580 опаковки. Като получател на пратката бил посочен Генади Делчев, а
като съдържание върху товарителницата фигурирало „мостри“. М. представил на служителя PIN
код, в резултат на което били обработени документите за освобождаване на пратката. След
намесата на проверяващите екипи, стоката била иззета. В хода на проверката се установило, че
лекарствените продукти не са разрешени за употреба в Република България.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите С.М. и Бойко Йорданов; АУАН; НП; констативен протокол; заповед за проверка;
известие за доставяне; възражение; справка от ИАЛ; заповед за компетентност; товарителница.
В настоящия случай, страните спорят не толкова по приложението на материалния и
процесуалния закон, а във връзка с установената от контролните органи и възприета от
административнонаказващия орган фактическа обстановка. В тази връзка, разпитаните свидетели
от проверяващия екип заявяват обстоятелство, което твърди и от самия жалбоподател – че
четирите кашона са били документално обработени, но поради намесата на контролните органи не
са били предадени във фактическа власт на получателя (във връзка с повдигнатото
административно обвинение за „съхраняване“). В тази връзка, отново от техните показания се
установява, че нито жалбоподателят фигурира, като формален получател на пратката, нито
действителното й съдържание е било обявено върху товарителницата, т. е. твърдението на
повереника за липса на субективни представи не се оборва от доказателствената маса, а доколкото
задължение на наказващия орган е – да докаже тезата си (в този смисъл Решение №
3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. №
4340/2013 г., II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение
от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. №
6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в, Решение
№ 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. №
11623/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в,
Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по
а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в,
Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по
а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно
становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по
к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас.
с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по
адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в, Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-
в и др.), т. в тази си част административнообвинителната теза се явява недоказана.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата
2
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. Дори повърхностен
прочит на атакуваното наказателно постановление показва, че изброяването в началото на
обстоятелствената му част е обособено в три пункта, но не – според съдържанието на всеки един
от кашоните, а според вида и партидата на лекарствените средства, т. е. твърдението почива на
превратен прочит на постановлението. В допълнение, разпоредбата на чл. 281, ал. 1 ЗЛПХМ
съдържа две предложения – неразрешени за употреба лекарствени продукти и такива с
неустановен произход, като формата на изпълнителното деяние е отнесена към пет алтернативи:
производство, внос, продажба, съхранение или предоставяне за употреба в Република България. В
този смисъл и словесната квалификация кореспондира с цифровата, а възражението почива на
търпяща дискретна критика теоретична подготовка.

По приложението на материалния закон
НП, обаче, е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка.
Налице е годен предмет на нарушението – лекарствени продукти неразрешени за
употреба на територията на страната (и то – в количество, по повод което всякакви възражения за
маловажност биха били фрапантно несъстоятелни). Същевременно, кръгът на субектите на
отговорност е потенциално неограничен и жалбоподателят не представлява изключение.
Същевременно, обаче, липсват елементи и от обективната, и от субективната страна на
изпълнителното деяние. Както обвинителният акт в производствата от общ характер, така и АУАН
и НП в административнонаказателните производства очертават предмета на доказване. В
конкретния случай, на Г.М. е повдигнато административно обвинение за съхраняване на
процесните лекарствени продукти. Същевременно, обаче, от показанията на разпитаните свидетели
се установява, че в нито един момент медикаментите не са попадали във фактическата власт на
жалбоподателя, а „своевременната“ намеса на проверяващите екипи е прекъснала този процес.
3
Доколкото „съхраняването“ неизменно предполага установяване най-малкото на corpus, т. е. на
фактическа власт, а придобиването (в конкретния случай – опит за такова) не е сред предвидените
в закона форми на изпълнително деяние (дори и да беше, съдът е обвързан с параметрите на
обвинителната теза), то и деянието е несъставомерно, от обективна страна.
Такъв е изводът и за субективната съставомерност. При наличие на формален получател,
различен от жалбоподателя (Генади Делчев) и обявено съдържание, различно от реалното
(„мостри“), не би могло да бъде направено дори обосновано предположение – за наличието на
знание у фактическия получател за съдържанието на пратката, на още по-силно основание – да
бъдат градени изводи, които да намират опора в доказателствената маса.
В този смисъл и деянието е несъставомерно и от обективна, и от субективна страна,
явяващи се две, самостоятелни отменителни основания.
Предвид всичко гореизложено, незаконосъобразно и необосновано е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, с оглед защитата от повереник, въззиваемата страна следва да
поеме разноските на насрещната. При липса на възражение за прекомерност, дължи се пълният
размер на претендираното адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и, като такова,
следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-И-014/03.06/2021 г., издадено от изп.
директор на ИАЛ, с което, на основание чл. 281, ал. 1, пр. 1 ЗЛПХМ, на Г. Н. М. била наложена
глоба, в размер на 25 000 лева, за нарушение на чл. 7, ал. 1 ЗЛПХМ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Изпълнителна агенция по лекарствата да
заплати на Г. Н. М., ЕГН ********** сумата от 2 000 (две хиляди) лева – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4