РЕШЕНИЕ
№ 12364
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110111115 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „...“
ЕООД, ЕИК ... срещу ...“, ЕИК ..., с която моли съда ответникът да бъде осъден да заплати
сумата в размер на 300 лв., частичен иск от цялата претенция на стойност на 3000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди върху л.а. марка „...“, с рег.
№ ..., при попадане в дупка /неравност на път III-7909 /.../- част от републиканска пътна
мрежа на 04.09.2020 г. Твърди вредата да е резултат на бездействие на служители на
ответника по поддръжка на пътната инфраструктура, като претендира обезщетението, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 02.03.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата. Претендира съдебни разноски. В съдебно заседание от
24.02.2023 г., ищецът увеличава размера на иска до сумата от 2800 лв., отново като частичен
от общо претендираната сума от 3000 лв.
Ищецът „...“ ЕООД, ЕИК ..., твърди още, че на 04.09.2020 г., при движение по път
III-7909, в участъка между кв. ..., гр. ... и с. ..., в посока към с. ..., водачът на л.а. марка „...“, с
рег. № ..., преминава през неравност на пътя /малък разлом на пътното платно/, в резултат
на което са причинени увреждания на задна дясна джанта. За процесното ПТП бил съставен
снимков материал от водача на автомобила - Д. Й., и от служителите на сектор „...“ към ...,
които посетили мястото на произшествието. Твърди се, че ответникът не спазил
задължението си да поддържа процесния участък, като част от републиканската пътна
мрежа, за поддръжката на която отговоря, като по този начин не е осигурил условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение по пътя. Посочва се, че с бездействието си
ответникът причинил вреди на обща стойност от 3000 лв., от които в производството
първоначално се претендират частично 300 лв., а след допуснатото от съда изменение на
1
иска – 2800 лв. Ищецът заявява, че с договор от 11.01.2022 г. Д. Й. му прехвърлил
процесното вземане за обезщетение за имуществени вреди на л.а. марка „...“, с рег. № ...,
срещу ...“, ЕИК .... Същото било предявено извънсъдебно с претенция с вх.№ 94-00-
370/27.01.2021 г., като не постъпило плащане от страна на ответното дружество. За
цедирането на вземането ответникът бил уведомен на 18.02.2022 г.
Ищецът е представил писмени доказателства и моли да бъде допусната съдебна
автотехническа експертиза, която да отговори на посочени в исковата молба въпроси във
връзка механизма на ПТП и стойността по пазарни цени на имуществените вреди.
Направено е искане за допускане разпит на свидетел и за задължаване отдел „...“ при
Областна дирекция МВР-... да представи цялата преписка, образувана във връзка с
процесното ПТП, включително резултат от тест на водача Д. Д. Й. за алкохол, докладна
записка и справка за мястото на произшествието.
Ответникът ...“, ЕИК ..., е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове по основание и размер като неоснователни и необосновани. Посочва, че
ищецът не е конкретизирал точното място на настъпване на твърдяното произшествие,
респективно не е описал размерите на процесната дупка, нито е посочил къде се е намирала
по отношение на пътното платно. Заявява, че не било доказано с каква скорост се е движело
процесното МПС при преминаване през твърдяната неравност по пътя. Оспорва и размера
на предявената претенция. Посочва, че не били приложени доказателства, с които да се
установи собствеността върху процесния автомобил. Оспорва да е съставен констативен
протокол за ПТП. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между твърдения
вредоносен резултат и състоянието на пътното платно. Релевира възражение за
съпричиняване от страна на водача на процесното МПС. Твърди, че последният е нарушил
правилата за движение поради неспазване на позволената скорост, липса на поставен
предпазен контрол и на непрекъснат контрол при управление на автомобила. Твърди, че
поддържането на процесния пътен участък било възложено с договор за обществена поръчка
на Консорциум „...“, ЕИК ..., с оглед което прави искане за привличане на трети лица-
помагачи в лицето на участващите в консорциума, дружества. В условията на евентуалност
моли да бъде прието за установено, че причинените вреди са настъпили вследствие на
неизпълнението, респективно на некачественото изпълнение на третите лица- помагачи.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прилага писмени доказателства.
Моли да бъде допусната съдебна автотехническа експертиза като поставя допълнителни
задачи.
По искане на ответника, на негова страна, като трето лице-помагач, са конституирани
участниците в Консорциум „...“ с ЕИК ..., в лицето на следните дружества- „... ЕИК, ..., „...,
ЕИК ..., „..., ЕИК ..., ... ЕИК ... и ..., ЕИК ..., които заявяват в писмено становище,
неоснователност на исковата претенция.
Софийски Районен Съд, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното:
По делото се установява, че на 04.09.2020 г., около 16,20 ч., Д. Д. Й., при управление
на собствения си л.а. „...“, с рег. № ..., при движение по път III-7909, в участъка между кв. ...,
гр. ... - с. ..., в посока към с. ..., на 3,732 км. след табелага за край на гр. ..., в края на кв. „...“
преминава през неравност на пътното платно, представляваща разлом на асфалтовата
настилка, вследствие на което се увредила задна дясна джанта, до степен „за подмяна“.
След инцидента, Й. подал сигнал на тел.112, като мястото на произшествието било
посетено от екип на сектор „...“ при ОДМВР – ..., откъдето биби изготвени снимки на
мястото с работна станция за отдалечен достъп /таблет/, които са приложени по делото, на
л.95-99, като част от изпратените от ОДМВР – ..., материали намиращи се в тяхната
преписка относно ПТП от 04.09.2020 г., с участник Д. Й. и МПС – „...“ с рег. № ...,
2
настъпило на път ІІІ-7909 на три километра след края на кв. ..., в посока към с. .... Водачът
бил изпробван за употреба на алкохол, с алкотест дрегер, като пробата била отрицателна. Не
се установява от приетите доказателства, спрямо водачът Й., разпитан и като свидетел в
настоящото производство, да е било взето административно отношение, със съставен АУАН
или фиш, за извършено от него нарушение на ЗДвП.
При предприети от страна на собственика на увредения автомобил опити за
отремонтиране на увредената джанта, от страна на сервиза ... – гр. ... го уведомили, че не
дават гаранция за техническа безопасност и надеждност на джантата в случай на ремонт,
като препоръчват подмяна на същата. От официалния сервиз за марката „...“ в България – „...
пък издали проформа фактура от 10.09.2020 г., от която е видно, че подмяната на джантата
възлиза на сумата от 2 707, 27 лв. с ДДС, като предлаганата от сервиза е с размер R 21, а не
както оригиналната увредена джанта – R 22.
С извънсъдебна покана от 27.01.2021 г., Д. Й. отправил към ... претенция за
изплащане на обезщетение за увредената джанта, в размер на минимум 2707, 27 лв.
/съответно на цената от проформа фактурата, издадена от „.../, на която ответника отговорил
с отказ от изплащане на обезщетение, тъй като счита че не са налице основания за
ангажиране на деликтната отговорност на Агенцията /виж писмо идх. № 11-00-24/07.04.2021
г./. Същевременно, с писмо, в отговор на запитване на адв. Г. /представляващ и ищеца в
настоящото производство/ приложено по делото на л.23, ... са признали извънсъдебно, че
републиканския път ІІІ-7909 в участъка от км.5+050 (края на кв. ...) до км. 12+400 (с....) се
поддържа от ...“, т.е. в процесния участък на км. 3, 372, след края на кв. ... в посока с. ....
След като получил отказ от изплащане на обезщетение за претърпените имуществени
вреди, собственика на увреденото МПС – Д. Д. Й., с Договор за цесия от 11.01.2022 г.,
прехвърлил вземането си към ... за обезщетение на имуществените вреди за увреждане на
л.а. „...“ с рег. № ... при попадане в дупка/неравност на път ІІІ-7909 /.../ част от
републиканската пътна мрежа на 04.09.2020 г., както и за лихви и други принадлежности на
вземането, в размер на общо 3000 лв., на цесионера „... /настоящ ищец/. С нарочно
съобщение, получено от ответника на 18.02.2022 г., последния бил уведомен за цесията от
страна на цедента Й..
Видно от КП от 30.04.2020 г., на комисия от представители на РПС – ... и ... към ОД
МВР – ... /на л.112/ през пролетта на 2020 г. е бил извършен оглед на път ІІІ – 7909 „...-... –
„...“ – „...“ от см. 5+050 до км. 12+400 и се констатирало лошото състояние на пътната
настилка в участъка, изразяващо се в деформации на асфалтовата настилка и слягания по
цялата ширина на пътното платно, поради което се решило да се поставят пътни знаци за
предупреждаване на водачите, съответно на км.8,725 дясно – ПЗ А 12 – 1 бр.; ПЗ Ж19/50 –
1 бр. и на км. 9,265 ляво – ПЗ А 12 – 1 бр., ПЗ Ж 19/50 – 1 бр. Към датата на ПТП –
04.09.2020 г., по делото няма данни, поставените знаци да са все още налични и да
изпълняват функцията, за която са поставени, който факт се отбелязва и от страна на в.л.
изпълнило приетата по делото САТЕ. Въпреки това обаче в приетия КП от 30.04.2020 г. още
веднъж се съдържа признание от страна на ответника първо, че Агенцията отговаря за
поддръжката на процесния пътен участък и на второ място, че пътната настилка е била в
лошо състояние, с деформации и слягания на асфалта. По делото няма твърдения и
доказателства за извършени след м. април ремонтни дейности за отстраняване на дефектите
по пътното платно, което води до извода, че състоянието на пътната настилка е било най-
малкото същото, както костатираното такова към 30.04.2020 г.
От заключението на приетата автотехническа експертиза се установява, че механизма
на ПТП от 04.09.2020 г. е описания в ИМ от ищеца и в удостоверението на ПП при ОДМВР
– ..., такъв, а именно: На 04.09.2020 г., л.а. „...“ с рег. № ... се движи по път ІІІ-7909 с посока
от кв. ... на гр. ... към с...., и разстояние от около 3,732 км. след края на гр. ..., превозното
средство преминава през дупка (разлом на асфалтова настилка) на пътното платно,
3
вледствие на което са настъпили увреждания по автомобила, изразяващи се в увредена задна
дясна джанта. Съгласно експертната оценка на вещото лице, необходимата стойност за
подмяна на увредената джанта възлиза на сумата от 2 722, 39 лв. с ДДС, т.е. почти същата
стойност, като посочената от официалния сервиз „... от 2707, 27 лв.
От експертизата е видно още, че макар да няма данни по делото относно скоростта на
движение на увредения лек автомобил при настъпване на инцидента, то такива увреждания
биха могли да настъпят и при преминаване през разлома със скорост по-ниска от
разрешената за участъка от 90 км./час. Според вещото лице, обикновено дупка се забелязва
от около 50 м. пред автомобила, при прав пътен участък, като в случая безопасната скорост
на движение, при която водачът има възможност да спре преди мястото на удара, чрез
аварийно задействане на спирачната уредба е 64, 48 км./час, докато при движение с
максимално разрешената скорост за извънградски пътища – 90 км./час, ударът е бил
непредотвратим за водача на лек автомобил „... GL 550“ с рег. № .... Както и по-горе бе
отбелязано, по делото няма категорични доказателства, че към датата на ПТП (04.09.2020 г.)
на мястото на инцидента е имало поставени знаци, указващи за лошото състояние на
пътната настилка, или пък указващи препоръчителна скорост, каквито твърди ответника да
е поставил. С оглед последното, не може да се установи с точност и скоростта, с която
водачът на увреденото МПС е преминал през препятствието. От показанията на св.Д. Й.
се установява, че същия е управлявал автомобила, като на излизане от кв. ... по посока с. ...,
някъде между двете населени места, на около 2 км. по негова преценка след края на ..., е
попаднал в дупка (разлом) на пътното платно, в дясната половина, в която се е движил, като
по негова преценка дълбочината на разлома била окол 10-15 см. Категоричен е, че на
мястото на ПТП е нямало никакви знаци, нито маркировка, указващ препятствията. Описва
пътя като „ужасен“. Твърди да не е карал с висока скорост, тъй като пътя не позволява,
„където не е разцепен асфалта, е крив постоянно, а и има поредица от завои“. Въпросния
пътен инцидент станала след един десен завой, на правия участък, но разлома бил така
разположен по дължината на пътното платно, че „няма условия човек да го види и да се
предпази“. Преминал с цялата си дължина на автомобила през разлома, като дясната му
задна гума се пръснала/пукната, а задната дясна джанта се разцепила. Впоследствие, в
сервиза разбрал, че и предната джанта била увредена, но на място тези повреди не били
видими. Уврежданията по автомобила му били толкова сериозни, че било немислимо
продължаването на собствен ход, поради което използвал услугите на Пътна помощ.
Други относими към релевантните по делото факти и обстоятелства, доказателства
по делото не са събрани.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Републиканската пътна мрежа на България е мрежа от пътища в страната, които
осигуряват транспортни връзки от национално значение и маршрути от държавен интерес и
същата се управлява от Агенция „...“. Съгласно актуалният списък на републиканските
пътища, изготвен в съответствие с чл. 3, ал. 4 от ЗП пътя, на който е настъпило процесното
ПТП – обозначен като ІІІ-7909 е част от републиканската пътна мрежа и същия се управлява
и стопанисва от ответника .... В списъка същия е обозначен като „7909 (... - кв. ...) - кв. ... - ...
- ... - (... - ...)“ в част ІV Пътища трети клас.
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 вр. с чл.45 от ЗЗД.
С доклада по делото, приет без възражения от страните, съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца да докаже, при условията
на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на
работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице- пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние – в случая бездействие); вреда –
4
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа- чрез действие/бездействие, което пряко
съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с нея. При доказване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на
ответника е възложил да обори презумпцията за вина, доказвайки по несъмнен начин
липсата на вина на делинквента, както и да установи твърдяното съпричиняване.
Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените предпоставки за
основателност на иска, възложени в доказателствена тежест на ищеца.
Съдът намира на първо място, че цесията, с която на ищеца е прехвърлено в цялост
вземането, заявено в настоящото производство е валидна и същата е надлежно съобщена на
длъжника /в случая .../ от страна на задълженото лице – цедента Д. Й.. Съгласно легалното
определение за цесия в ЗЗД, същата преставлява договор, с който кредиторът на едно
вземане го прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не е страна по договора за
цесия и неговото съгласие за прехвърлянето на вземането не е необходимо. Страни по
договора за цесия са цедент и цесионер. Цедентът е кредиторът, който прехвърля вземането,
а цесионерът е лицето, на което се прехвърля вземането или новия кредитор. По силата на
договора за цесия цесионерът встъпва като кредитор в правата на цедента в отношенията му
с длъжника. С договора за цесия може да се прехвърля всяко вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допуска прехвърлянето. Цедентът отговаря за
съществуването на вземането по време на сключването на договора за цесия, т.е. че
вземането е валидно, не е погасено и цедентът е негов носител. С оглед изложеното,
вземането, което е предмет на договора за прехвърляне на вземане от 11.01.2022 г. е в
достатъчна степен индивидуализирано, същото отговаря на изискванията за валидност,
съществуващо е към датата на прехвърляне и цедентът Й. е негов носител. Цесията може да
бъде както възмездна, така и безвъзмедна. Цесията е била надлежно съобщена на длъжника,
като по делото не се твърди, нито установява, ... да е погасила задължението си към цедента,
преди получаване на съобщението за извършеното прехвърляне, поради което съдът приема,
че към датата на сключване на договора за цесия, вземането на цедента е съществувало и не
е погасено към него от страна на длъжника и настоящ ответник ....
По отношение на елементите на деликта, от събраните доказателства по делото, в
тяхната съвкупност, се установява категорично, че път ІІІ – 7909 в частта между кв. ... на гр.
... към с. ... /от км.5+050 до км.12+400/ се стопанисва и поддържа от ...“ като част от
републиканската пътна мрежа. Безспорно се установи, че пътната настилка в процесния
участък /около 3,732 км./ в дясното лента на пътното платно, в посока с. ... е била силно
компрометирана, като надлъжно на пътното платно е имало разлом с дълбочина окото 10-15
см. Произшествието е било съобщено на тел. 112 от водача на увредения л.а. „... GL 550“ с
рег. № ... – св. Д. Й., като макар да не е бил съставен КП за ПТП, инцидента е бил надлежно
регистриран в Сектор „...“ при ОДМВР – .... На място са изготвени снимки на
дупката/разлома, както от пострадалия водач, така и от служителите на ..., които са
приложени към преписката, представено по делото от ОДМВР – ... и от които се установява
големината на разлома и начина му на разположение по пътното платно. По делото не се
установява с категоричност, че ответника е изпълнил задължението си да постави
предупредителни знаци за водачите, указващи им лошото състояние на пътната настилка. От
друга страна, по делото има доказателства, за изходящи от ... документи, в които се
съдържат признания на неизгодни за тях факти, а именно за лошото състояние на пътя, в
участъка, в който е настъпило процесното ПТП от 04.09.2020 г., така и за липсата на
извършени ремонтни дейности към този момент и още, че именно ... отговаря за
поддръжката на пътя. От приетата автотехническа експертиза се установява и стойността на
5
имуществената вреда от 2722, 39 лв., както и че уврежданията са в пряка причинно-
следствена връзка с претърпяното от л.а. „... ...“ с рег. № ... на 04.09.2020 г. ПТП.
Следователно, по делото се установиха в съвкупност предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на ответника по делото – ...”.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата “Пътищата са републикански и местни”, като
републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас, които
осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна
мрежа, а местните пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗП
републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Именно, това е и
основанието на законодателят да възложи на специализирано държавно учреждение
задължение по тяхното изграждане, ремонт и поддържане - чл. 30 от Закона за пътищата.
Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от
Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. Съдът като взе предвид
мястото, на което е настъпило процесното ПТП и решение № 945 от 1 декември 2004г. за
утвърждаване на списък на републиканските пътища на МС, намира, че произшествието е
настъпило на републикански път, от трети клас ІІІ – 7909, в участъка му от кв. ... до с. ....
Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата отговорност
може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. За възникване на
отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1) възлагане на друго
лице – изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически състав
по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
/деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. В
случая именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя /вкл. във
връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до
завършването им/ е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13
ЗДвП. Ето защо на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди.
В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че
длъжностните лица от администрацията на ответника или алтернативно служители на
Консорциума „ТРП – ...“ са бездействали при изпълнението на задълженията им по чл. 30,
ал.1 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП.
Механизмът на ПТП съдът извежда, както от кредитираните показания на свидетеля
Й., които намира да са логични, последователни и хронологично издържани, но също така и
от приобщените по делото писмени доказателства /приобщена преписка, от СПП при
ОДМВР – ..., в т.ч. изготвения снимков материал, идентичен с изготвения такъв от
собственика на увреденото МПС, непосредствено след ПТП/, както и от заключението на
САТЕ, изготвено след експертен анализ на всички приети по делото доказателства, в т.ч. и
обследване на снимковия материал, изготвен при инцидента от служителите на СПП при
ОДМВР - .... Вещото лице е категорично и по въпроса, че увредената задна дясна джанта и
степента й на увреждане, е в зоната на удара, което му дава основание да заключи, че
вредите са в пряка причинно – следствена връзка с ПТП.
6
Следователно, по делото се доказа настъпване на процесното ПТП, респ. на вредите
върху процесния лек автомобил марка „... GL550“ с рег. № ..., в резултат на неизпълнение на
задълженията на длъжностни лица на ответника да поддържат изправността на пътя.
Съгласно приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза по пазарни цени
към датата на ПТП щетите, нанесени по отношение на процесното МПС, възлизат на сумата
в размер на 2722,39 лева, до който размер и иска се явява основателен и доказан и ще следва
да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, а за разликата до пълния предявен размер от 2800 лв. /частично от
3000 лв./ иска подлежи на отхвърляне, като неоснователен.
Доколкото при възложена доказателствена тежест за ответника, същия не обори
презумпцията за вина, нито установи твърдяното съпричиняване от водача на увреденото
МПС, то ответника ще следва да понесе последиците от това свое процесуално поведение и
съответно отговорността към ищеца, по предявения от него иск, в установения по делото
размер от 2 722, 39 лв.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски имат и двете страни, съответно на
уважената/отхвърлената част от исковата претенция.
Ищецът претендира съдебни разноски в общ размер от 822 лв., от която сума 112 лв.
– платена държавна такса; 250 лв. – депозит за вещо лице; 60 лв. – депозит за свидетел и 400
лв. – платено адвокатско възнараждение, за които представя и Списък по чл.80 от ГПК. По
делото има приложени доказателства за реалното им извършване, а на основание чл.78, ал.1
от ГПК, с оглед частично уважената претенция, на ищеца се следват разноски до размер от
799, 22 лв.
Ответникът също претендира разноски, като извършените реално от него такива са в
размер на 250 лв. – за платен депозит за вещо лице, а с оглед представителството му по
делото от юрисконсулт, му се следва и юрисконсултско възнаграждение, което по реда на
чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя в минимален размер от 100 лв. Така от общия размер на
разноските, извършени от ответника, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената
част от иска, му се следват такива до размер от 9,70 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49, ал.1 вр. с чл.45 от ЗЗД ...”, Булстат ..., с адрес гр. София, ...,
да заплати на „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище в ..., представляван от управителя ...,
сумата от 2722,39 лв. /Две хиляди седемстотин двадесет и два лева и тридесет и девет ст./,
представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди на МПС „... GL
550“ с рег. № ..., при ПТП от 04.09.2020 г., ПТП, настъпило на път ІІІ – 7909, от кв. ... към с.
..., част от републиканската пътна мрежа, за изправността на която отговаря ответника ...,
съгласно ЗП, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда – 02.03.2022
г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане на ищеца е било цедирано с
договор за прехвърляне на вземане от 11.01.2022 г. от собственика на увредения лек
автомобил Д. Д. Й., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 77,61 лв. до пълния
предявен размер от 2800 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ...”, Булстат ..., с адрес гр. София, ..., да
заплати на „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище в ..., представляван от управителя ..., сумата
от 799,22 лв. /седемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и две ст./ разноски по делото,
съразмерно на уважената част от иска.
7
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от от ГПК „..., ЕИК ..., със седалище в ...,
представляван от управителя ... да плати на ...”, Булстат ..., с адрес гр. София, ... сумата от
9,70 лв. /девет лева и седемдесет ст.) разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8