Р Е Ш
Е Н И Е №260066
Град Несебър, 11.03.2021г.
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на девети октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
с участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 414/2020г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.530 и сл. от ГПК във връзка с чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация. Образувано е въз основа на молба, подадена от И.В.Т. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, с искане за постановяване на решение, с което да бъде допусната промяна на собственото му име като от И. същото бъде променено на “Хевин”. Основава твърденията си за наличие на важни обстоятелства, налагащи промяната, на това, че молителят се е установил да живее и работи във Франция и с намерение това да бъде за постоянно, както в постоянните му контакти с френскоговорящи лица, включително и от съседни на Франция държави, името му И. му създава сериозен личен, професионален и социален дискомфорт, понеже по начина му на произношение, собственото му име звучи като женското Ивон. По тази причина молителят многократно е изпадал в неудобно положение, често е бил обект на присмех и подигравки. Случвало се е заради името да са му отказвани резервации и настаняване в хотел, тъй като се предполагало, че лицето с името И. е от женски пол. Това дублиращо произношение на името му, характерно за лица от женски пол, се явявало и пречка за възможността на молителя да изгради професионален авторитет в служебните си контакти, които осъществява в качеството си на представител на компания. Всичко това, наред с наличието на объркването при идентифицирането на половата принадлежност на молителя, го принудило да се представя с име, което на латиница се изписва като Hevin, което е производно на Evin, и с което постепенно е придобил известност сред колегите си, клиенти и приятели. Позовава се на съдебна практика, според която е прието, че субективното желание на дадено лице да носи определено име предвид правото му на свободно самоопределяне по този признак, представлява “важно обстоятелство” и исканата промяна няма за цел да въвежда в заблуждение органи на реда и институции. В случая желанието на молителя не е свързано с укриване от наказателна, гражданска или административна отговорност, промяната не би засегнала чужда правна сфера, а е продиктувана от неприемливото собствено име за средата, в която се е установил да пребивава.
В съдебно заседание молителят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа молбата с изложените в нея доводи и искане за допускане промяна на собственото му име. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства са доказани неудобствата и причините, поради които молителят желае да смени името си, установени са конкретни примери и случаи, включително и забавен полет. Наред с това името следвало да бъде съобразявано и с начина на живот в страната на пребиваване, който начин бил “европейски”, с традициите на съответната държава, така, че да не създава дискомфорт, да не бъде повод за осмиване, нито да създава пречки. Намира тази теза за логична и полезна за българския гражданин, какъвто е молителя.
Заинтересованата страна О.Н. не е изразила становище по молбата и не изпращат представител в съдебно заседание.
Заинтересованата страна Районна прокуратура – Бургас се представлява в съдебно заседание от прокурор М., която изразява становище за неоснователност на искането за допускане на промяна в собственост име на молителя, като подчертава, че единствено субективното желание на дадено лице да носи конкретно име, не може да представлява основание за промяна на името по смисъла на чл.19 от ЗГР, нито пък отделни случаи на недоразумения. Името Хевин, на което се иска да бъде променено собственото такова на молителя, не е традиционно нито за България, нито за Франция, а освен това името не бива да се съобразява със съответната страна на пребиваване. Намира за недоказано твърдението за известност на молителя с името Хевин, нито пък името И. е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо. Поради това счита, че искането за промяна на името не следва да бъде уважавано.
Съдът след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Молителят притежава документ за самоличност – лична карта № *********, издадена на 13.04.2018г. от МВР Бургас, в който той е записан с имената И.В.Т..
От разпитания в съдебно заседание свидетел Г.В.Г.се установява, че И.Т. живее под наем в Страсбург, работи за строителна компания с предмет на дейност строеж на силози, а когато е посещавал четири пъти молителя И.Т. във Франция, с когото обикновено прекарва там около седмица, твърди, че към него се обръщат предимно с името Хевин, и че това било единственото име, с което го познават приятелите му във Франция. Дава пример като твърди, че веднъж двамата запазили хотелска стая, а на рецепцията се обърнали към молителя с името Ивон. Забелязал е също, че хората му се присмивали на името, а хората, с които работи били ограничени, тъй като не можели да приемат, че името И. в други държави е мъжко име, обръщали се към него с “мадам”. Свид. Г.е присъствал на такива разговори, водени от мотилетя И.Т., но не разбира френски език. За случай на забавен полет по причина, че багажът е бил регистриран на името „Ивон“, пресъздава чутото от самия молител, като свидетелят не е пряк свидетел на такъв случай.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните правни изводи:
І. По характера на съдебното производство.
Предмет на производството е установяване наличието на предпоставки, обуславящи допустимост на промяна на вписаното в регистъра на населението обстоятелство – името на личността. В обществен интерес е стабилност и достоверност на отразените в този регистър данни, поради което именно за допускане промяната е необходимо и достатъчно да се установи, че съществува значимо от гледна точка на обществото обстоятелство, обуславящо пренебрегване на стабилността досежно вписаните в регистъра данни. Ето защо съдът счита, че производството по промяна на името е охранително по своя характер. По изложените съображения решението по чл.19 от ЗГР е израз не на правосъдна компетентност на съда (като охранителен акт решението не се издава в името на народа – арг. от чл.118 от Конституцията на Република България), а на предвидената в чл.2 in fine от ГПК компетентност да оказва съдействие при упражняването на лични права.
ІІ. По молбата с правна квалификация чл.19, ал.1 от ЗГР.
Според чл.19, ал.1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при наличие на някоя от посочените по-горе предпоставки, каквато в случая съдът намира, че не е налице. Името е призвано да обезпечи и определени обществени функции, в т.ч. и да индивидуализира личността при участието й в социалния живот. Правото на име е субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо право от категорията на естествените права, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред (в този смисъл е Решение № 256 от 29.04.2004г. по гр.д.№ 513/2-003г. на ВКС, ІІ г.о.). Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на социално общуване. В тази връзка и законът установява различни критерии за формиране на различните части на името – пълна свобода при подбора на собственото име, през вариантите за фамилно име, до стриктно указани правила за съдържанието на бащиното име.
На първо място молителят не е единственият, чието собствено име е „И.“, което име не е рядко срещано в България, като молителят не е и единственият български гражданин с това име, който пребивава във Франция или в друга френскоговоряща държава. Съдът не приема тезата на молителя и неговия процесуален представител, че пребиваването или посещението във Франция на български граждани с име „И.“ задължително им създава неудобства, пречки, на всички тях се поставя под съмнение пола, към който принадлежат, а оттам да са обект на подигравки, или може да бъде причина за забавяне на самолетни полети.
Не е логична и другата теза, която те прокарват, а именно, че с промяната на името молителят би се интегрирал по-лесно в страната, в която е избрал да пребивава, да бъде приет по-лесно в обществото и да получи уважение, защото тези резултати не се постигат с името, което лицето е придобило от раждането си, респективно името, при условие, че не е осмиващо или опозоряващо, не може да бъде пречка дадено лице да бъде прието в определена социална среда.
От доказателствата по делото се установи само, че молителят се представя с името „Хевин“, но не се доказа с това име той да е придобил известност, напротив, именно заради името, с което е известен според самите твърдения на молителя – „И.“, той търпи неудобства. Наред с това избраното от молителя, колкото и да му се струва, че звучи съвременно, модерно и широко приемано в някой западни държави на европейския континент, с чиито граждани, съответно поданици, на молителя се налага да общува често, то не е общоприето в Република България и за гражданин от български етнос. То не е и в съзвучие с българския език. Затова никакви гаранции не съществуват, че с името „Хевин“ молителят не би търпял подобни или неудобства от друг характер при общуването си, представянето си и в социалните си контакти.
Абсурдно е пък да се иска от съда да бъде променено името на български гражданин само защото граждани на друга държава отказвали или не можели да приемат, че в други държави, например в Република България, името „И.“ е предназначено за лица само от мъжки пол. Затова ако молителят търси уважение, да бъде приет в дадена социална среда или да се интегрира сред население с различни от българската културни, исторически, обществени или цивилизационни модели, това е невъзможно да се постигне чрез промяна на името, на самоличността, физиката или какъвто и да е друг външен признак. За постигането на тази дългосрочна цел и социален ефект и създаването на базисни условия за изява и реализация са необходими други конкретни усилия и действия, за да може молителят може да бъде приет, уважаван и известен като личност от мъжки пол и с името, което носи, т.е. сложният проблем в случай изисква сложно, а не просто решение, макар то да се струва ефикасно.
Ето защо исканата промяна не следва да бъде уважавана, а като неоснователна молбата следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от гореизложеното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И.В.Т. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес:***, да бъде променено собственото му име от „И.“ на „Хевин“, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: