Определение по дело №341/2023 на Административен съд - Плевен

Съдия:		ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК вр. чл.144 АПК.

Делото е приключило с Определение №1315/27.06.2023г. по адм.дело №341/23г. по описа на АС-Плеве.

Постъпила е частна жалба с вх.№4196/10.05.2023г. от адв. Елка Николова – АК-Стара Загора, пълномощник на старши инспектор Цветомир Костадинов Йорданов при ОДБХ –В.Търново, против Определение №1315/27.06.2023г. по адм.дело №341/23г. по описа на АС-Плевен, в частта за разноските.

Частната жалба е с характер на молба по чл.248 ГПК вр. чл.144 АПК. Подадена е в срока за обжалване на Определение №1315/27.06.2023г. по адм.дело №341/23г. по описа на АС-Плевен, поради което е допустима.

За образуваното производство съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.2 ГПК вр. чл.144 АПК е съобщено на насрещната страна.

В законовия срок е постъпил отговор с вх.№4564/21.07.23г. , в който „ОЛИВА“ АД взема становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд гр.Плевен, 9 състав намира, че молбата е подадена от надлежна страна в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Видно от Определение №1315/27.06.2023г. по адм.дело №341/23г. по описа на АС-Плевен, жалба с вх.№ 2444/26.04.23г. (п.кл. от 25.04.23г.), доуточнена с молба с вх.№2890/12.05.2023г. на „ОЛИВА“ АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.Кнежа, ул.“Марин Боев“ №1, представлявано от изпълнителния директор А.Р.Г., съдебен адрес: ***, против Разпореждане за забрана № 355/11.04.2023г., издадено от инспектор при Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - гр.Велико Търново, е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 3 във връзка с чл. 156, ал. 1 от АПК и чл. 143, ал. 2 от АПК, поради оттегляне на административния акт. Със същото определение е осъдена Областна дирекция по безопасност на храните - гр.В.Търново, да заплати на „ОЛИВА“ АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.Кнежа, ул.“Марин Боев“ №1, представлявано от изпълнителния директор А.Р.Г., сумата от 1050 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса, както и е прекратено на основание чл. 159, т. 3 във връзка с чл. 156, ал. 1 от АПК производството по адм.дело № 341/2023г. по описа на АС-Плевен.

Настоящият съдебен състав счита, че изложеното в молбата за изменение на постановеното определение в частта за разноските не обосновава различен извод относно размера и тежестта на разпределяне на дължимите разноски.

Съгласно чл.156, ал.1 АПК при всяко положение на делото, със съгласието на останалите ответници, административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал, като според ал. 2, за оттеглянето на акта след първото по делото заседание е необходимо и съгласието на оспорващия. Тази разпоредба регламентира, че оттеглянето на оспорения административен акт е право на административния орган – ответник в съдебното производство. То може да бъде упражнено само в рамките на висящо съдебно производство. Оттеглянето на оспорения акт по същество е действие, обратно на неговото издаване и за да е валидно упражнено, когато актът е създал права за трети лица, оттеглянето може да стане само с тяхното съгласие, тъй като прекратява тези права.

В конкретния случай административният орган се е възползвал от това си право в хода на висящ процес, поради което следва да носи последиците от прекратяването на производството.

Оспорващият своевременно е направил искане за присъждане на разноски, представил е списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за плащането на адвокатско възнаграждение. Същевременно оттеглянето на акта е осъществено след образуване на съдебното производство, поради което на основание чл.143, ал.2 АПК подателят на жалбата има право на разноски при прекратяване на делото.

Неоснователно е възражението на пълномощника на жалбоподателя, че жалбата с вх.№ 2444/26.04.2023г. е подадена от представляващия дружеството, поради което пълномощник на „ОЛИВА“ АД не е взел участие в производството. Видно от материалите по делото с Разпореждане № 1534/03.05.2023г. жалбата е била оставена без движение, като неотговаряща на изискванията на чл.150, ал.1 т.7 и чл.151 т.3 АПК. С молба с вх.№ 2890/12.05.23г. в изпълнение на указанията на съда са отстранени нередовностите по жалбата именно от пълномощник на „ОЛИВА“ АД. Към молбата е представено и надлежно пълномощно на адв. М.Х.С. –САК, както и платежно нареждане от 09.05.2023г. за платена държавна такса. С молбата с вх.№ 2890/12.05.2023г., съставляваща уточняваща на молбата с вх.№ 2444/26.04.2023г. по същество е сезиран надлежно съда.

За оттегленият административен акт по делото е депозирано заявление/молба с вх.№ 3945/23г. и са представени доказателства от административния орган едва на 21.06.2023г. т.е. след отстраняване на нередовностите по жалбата, въпреки обстоятелството, че разпореждане № 425/28.04.23г. е съобщено на лице, посочено като представител на „Олива“ АД на същата дата (без да е посочена длъжността или качеството на лицето получател).

Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.дело №6/2012г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В мотивите на същото е прието, че в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. При това положение той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. От изложеното следва, че договорът за правна помощ съдържа и информация за делото, по което ще се осъществи процесуалното представителство срещу договореното възнаграждение, поради което се явява основна предпоставка за преценката дължат ли се претендираните разноски. С оглед на това представянето на договор за правна защита и съдействие, преди приключване на делото по което се претендира присъждане на разноски, е основна предпоставка за преценката дължат ли се претендираните от страната разноски за адвокатско възнаграждение.

В конкретния случай по делото е представено заверено копие на договор за правна защита и съдействие от 13.04.2023г. , сключен между „ОЛИВА“ АД и адв.М.С., в който в т.2.2 изрично е вписано обстоятелството, че за предоставянето на правна защита и съдействие от изпълнителя пред родов компетентния административен съд, е заплатена сумата от 1000 лв. в брой. По делото е представена като писмено доказателство и разписка от 13.04.2023г. – л. 75= Ето защо съдът е приел, че искането на „ОЛИВА“ АД за осъждане на ОДБХ-В.Търново да заплати сумата от 1050 лв., от които 50 лв. платена държавна такса и сумата от 1000 лв. адвокатско възнаграждение, е основателно.

С оглед на горното, молбата с правно основание по чл.248 ГПК вр. чл.144 АПК в частна жалба с вх.№4196/10.05.2023г. за изменение на разноските в Определение №1315/27.06.2023г. по адм.дело №341/23г. по описа на АС-Плевен следва да бъде отхвърлена.

По отношение на заявените претенции от частния жалбоподател - старши инспектор при ОДБХ –В.Търново за присъждане на разноски в производството по чл.248, ал.1 ГПК съдът счита, че разноски се присъждат само със съдебни актове, с които приключва делото в съответната инстанция – арг.чл.81 ГПК вр. чл.144 АПК. Произнасянето в производство по чл.248 ГПК е за изменение на вече постановен съдебен акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Не е допустимо кумулирането на нови задължения за разноски в "процеса относно разноските". (в този смисъл Определение №14654/30.11.2017г. по по адм. дело № 2672/2017 г. на ВАС; Определение №11561/03.102.2017г. по по адм. дело № 8441/2017 г. на ВАС; Определение №13582/09.11.2017г. по по адм. дело № 2283/2017 г. на ВАС, Определение № 230/13.07.2015го гр. д. № 4631/2014 г. на ВКС, I г. о.) Предвид посоченото, разноски в това производство не се дължат на никоя от страните. Доколкото определението, чието изменение се иска, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, по същия ред подлежи на обжалване и настоящото определение - арг. чл.248, ал.3 ГПК вр. чл.144 АПК.

Мотивиран от горното, съдът на основание чл.248, ал.1 ГПК вр. чл. 14 АПК, АС-Плевен, девети състав,

ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл.248 ГПК вр. чл.144 АПК в частна жалба с вх.№4196/10.05.2023г. от адв. Е. Н. – АК-Стара Загора, пълномощник на старши инспектор Ц.К. Й. при ОДБХ –В.Търново, против Определение №1315/27.06.2023г. по адм.дело №341/23г. по описа на АС-Плевен, в частта за разноските.

Определението е неразделна част от Определение №1315/27.06.2023г. по адм.дело №341/23г. по описа на АС-Плевен.

На основание чл.248, ал.3 ГПК вр. чл.144 АПК препис от определението да се връчи на страните по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от съобщението до страните чрез АС-Плевен пред Върховен административен съд.

Съдия:

/п/